Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
07.06 12:20 - Контрол над съзнанието и изпробването на ЛСД (Част 1)
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 255 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 07.06 12:21


  Контрол над съзнанието и изпробването на ЛСД (Част 1)

Posted on август 31, 2017 by TT-K image https://istinatablog.wordpress.com/2017/08/31/%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%BB-%D0%BD%D0%B0%D0%B4-%D1%81%D1%8A%D0%B7%D0%BD%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D0%B5%D1%82%D0%BE-%D0%B8-%D0%B8%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B1%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D1%82/
Не само ЦРУ са замесени в експерименти за контрол върху съзнанието. Тази глава ще разгледа експериментите с халюциногенни наркотици, провеждани от различни поделения на Разузнавателната общност на американската армия заедно с нейните химически войски. Голяма част от свързаните с това документи са унищожени. Онова, което следва, се основава на спасени писмени свидетелства от тези програми. От наличните досиета в Разузнавателния център във Форт Холъбърд, щата Мериленд, и от Военните химически лаборатории знаем, че през ноември 1957 година е стартирал съвместен координиран проект за психохимични наркотици. Предполага се, че основната работа по този съвместен проект е свършена в края на 1957 г. и началото на 1958 г. През май 1958 година са се провели разисквания между офицерите от Разузнавателния съвет на Форт Холъбърд и Лабораториите за изследване на въоръжението в Еджуд. След заседанието на 3 юни 1958 година началникът на Разузнавателния съвет изпраща неофициален план на Дирекцията по медицински изследвания на Военните химически лаборатории. Планът е озаглавен „Програма за тестване на материал ЕА 1279“ и включва използване на ЛСД. В този план се обсъжда „подходът към потенциалните доброволци“, които трябвало да бъдат подбирани от личния състав въз основа на досиетата, включващи информация за работа със секретни материали. В документа се говори за кодекс на поведение на доброволците, според който трябвало да подпишат декларация, че са съгласни. Преди всяко изследване доброволците трябвало да преминават физически и психиатричен преглед. В програмата за първата група доброволци, пристигнали в Армейския химически център (АХЦ) в Еджуд, специално се наблягало на „несъзнателната реакция“. За да се проведат тестовете, бил нужен тридневен престой. След лекарски преглед физически негодните били отпращани. Първата вечер в АХЦ била за запознаване. На доброволеца се представял обучен в разпитите служител, който предварително се запознавал с досието му. Целта на вечерта за доброволците била социални контакти с други хора. Но всъщност всичко било нагласено така, че да подпомага разпитващия в измъкването на допълнителна информация от доброволеца — нещо като симулация на дипломатически коктейл, където се правели опити за получаване на поверителни сведения от нищо неподозиращи субекти. На доброволците се сервирали питиета с ЛСД. След това разпитващите се опитвали да измъкнат още по-поверителна информация за задълженията на доброволците в техните части. При необходимост разпитващият давал на доброволеца допълнителни дози ЛСД без негово знание. Били отделени специални помещения, където да разговаря всяка от двойките. Вечерните събеседвания били сравнявани с тези на другия ден, когато субектите вече не се намирали под влиянието на наркотика. Доброволците не съзнавали, че ги разпитват. Все пак на втория ден ги информирали за събитията от предишната вечер. В Еджуд се провеждали експерименти и с други групи доброволци за преценяване способността им да лъжат, докато са под влиянието на ЛСД. Имало и „Тестове за разстройване на паметта“, с които се преценявало влиянието на ЛСД върху паметта на субектите; „Специализирани тестове на двигателните реакции“, с които се отчитало разстройването на елементарните двигателни реакции след приемане на ЛСД, и „Тестове на ефекта от средата и физическото състояние“, т.е. оценка на ефекта от ЛСД върху доброволци, подложени на различни условия и физически състояния, включително пълна изолация и враждебни разпити. Друг тест, „Влияние на материала при изкуствено създадени стресови ситуации“, определял способността на субекта да не издава информация, когато се намира под необичаен стрес и влияние на ЛСД.
Няма доказателства, че тези изследвания са били одобрени на каквото и да било ниво над президента на Разузнавателния съвет или директора на Лабораториите за медицински изследвания в Еджуд. Единственият достъпен документ от канцеларията на генералния инспектор и генералния одитор към сухопътните войски (СВ) на САЩ показва, че предложеният план е бил изпратен от Разузнавателния съвет на командващия СВ в Еджуд. Подписан е от генерал-адютанта от името на командващия центъра, което сочи, че командващият на Разузнавателния център може би е одобрил програмата от страна на Разузнавателния корпус. Все пак бившият началник на Разузнавателния център Ричард С. Прейдър на 29 октомври 1979 година свидетелства, че не е знаел нищо за плана и е напълно възможно писмата да са били подписвани от негово име. Освен това той заявява, че макар Разузнавателният съвет да се намира под негово командване, по въпроси от оперативно естество те обикновено докладвали директно на канцеларията на заместник-началник щаба по разузнаването (ЗНЩР) на СВ. Уилям Дж. Якобсен, офицер по проекта на Разузнавателния съвет, подкрепя версията на Ричард Прейдър. Освен това добавя, че доколкото знае, по онова време в Холъбърд не е можело да се вземе никакво решение за участие в изследвания без одобрението на ЗНЩР. Това твърдение на Якобсен не е потвърдено от бившия персонал на ЗНЩР. Освен това не са открити никакви доказателства, че Лабораториите за медицински изследвания са получили одобрение чрез Химически войски, нито пък че от канцеларията на началник-управление медицинска служба са разгледали или проверили плана. Те очевидно са се отклонили от законните канали. Оцелелите документи показват, че експериментите са провеждани на два етапа: първата серия от август до ноември 1958 година46, а втората от септември 1959 г. до май 1960 г. Макар да няма доказателства за точния брой на използваните доброволци, от командировъчните предписания и показанията личи, че става дума за 30–35 души. Няма обаче писмени данни за това по колко пъти е даван ЛСД на всеки доброволец. Най-важното тук е, че никой от доброволците не е дал своето „информирано съгласие“ преди приема на ЛСД. Освен това е имало преднамерени усилия да бъдат лишени от всяка информация, която би им помогнала да преценят доколко опасна е тази процедура. Отговорността за умишленото укриване на информация е на Разузнавателния съвет като инициатор и на Лабораториите за медицински изследвания като изпълнители. Едва след първото даване на ЛСД доброволците били уведомявани за случилото се и за останалата част от проекта. Тези тестове са провеждани няколко години след смъртта на д-р Франк Олсън през ноември 1953 година, вероятно причинена от сложения в питието му ЛСД. Д-р Олсън е работил в тясна връзка с Подразделението за специални операции към химическата служба на СВ във Форт Детрик. Данните сочат, че армията на САЩ скоро е забравила поуките от смъртта на Олсън и е продължила с изследванията постарому. Според показанията на един от доброволците, Чарлз Л. Шърли-младши, дадени на 5 август 1975 година, сред колегите му било разпространено мнението, че ако откажат да участват в изследванията, ще изпаднат в немилост пред своите началници. След първата серия експерименти през ноември 1958 година началникът на клиничното подразделение в Еджуд изпраща писмо до командира на разузнавателния център на сухопътните войски (СВ), в което се казва, че основната работа по първата фаза е приключена, и то с крайно удовлетворителни резултати. По-нататък в писмото се отбелязва, че „приложението на материала [ЛСД] е добре по възможност да става в реални ситуации на експериментална основа“. Трудно е да се повярва, че може да се даде такава препоръка за опасен наркотик с непредвидими резултати, и то след тестовете върху 35 доброволци. На 21 януари 1959 година разузнавателният център на СВ дава зелена светлина на Еджуд: „Нашият щаб изпрати писмото Ви на заместник началник-щаба по разузнаването (ЗНЩР) на СВ, съгласявайки се с Вашите препоръки материалът да бъде използван в реални ситуации на експериментална основа.“48 От наличната документация става ясно, че е подготвян план за изпитание в реални условия заедно с представители на Лабораториите за медицински изследвания и офицер от Разузнавателния съвет, който да помага в разпитите. В началото на март 1959 година директорът по медицинските изследвания в Еджуд уведомява своя началник, командира на Военните химически лаборатории, че планът скоро ще му бъде предоставен от Разузнавателния център. В плана се предвижда прилагане на ЛСД върху чужди граждани в други страни. Канцеларията на началник-управление медицинска служба е избраният канал за бързо осъществяване на плана. Източник Откъс от книгата на Армен Викториян  „Контрол върху съзнанието”



Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 21892533
Постинги: 12027
Коментари: 17407
Гласове: 23014
Архив
Календар
«  Юни, 2018  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930