Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
30.04 09:22 - Необитаемата Земя
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 172 Коментари: 0 Гласове:
1



  Необитаемата Земя

от Дейвид Уолъс-Уелс в Антропос · 06/01/2018 · 19:11

 

image

 

 

imageДейвид Уолъс-Уелс е заместник-редактор в New York Magazine. Неговата статия от 2015 г. за смъртната епидемия сред медоносните пчели – първата статия в списание, обвиняваща неоникотиноидните пестициди – вече е утвърдена наука. Уелс става част от екипа на списанието през 2011 г. като литературен редактор, а през 2016 г. заема ръководна позиция. В миналото си изпълнява длъжността на заместник-редактор и в The Paris Review, където редактира и публикува автори като Ан Бийти, Вернер Херцог и Джонатан Франзен. Дейвид Уолъс-Уелс е възпитаник на университета Браун, специалност история.

 

 

„Тази статия се превърна в най-четената в историята на списание New York Magazine. Само за броени часове тя генерира огромен брой коментари във вестници, списания, блогове и Twitter, най-вече от учени-климатолози и журналисти, които отразяват тяхната гледна точка.

Но дискусиите, които отприщи статията, касаят по-скоро нейното общо послание, отколкото конкретните факти. Полезно и етично ли е от журналистическа гледна точка да изследваме най-лошите версии за развитието на климатичните промени, колкото и малко да са те? Доколко широк контекст трябва да даде авторът, описващ плашещите варианти, и доколко е длъжен подробно да предостави информацията за вероятността на тези варианти, независимо от тяхната степен на хипотетичност?

Твърдо уверен съм в набора от тезиси, които дадоха тласък на този проект от самото начало: че обществото подценява степента на климатичната заплаха и това отчасти се случва, защото не отделяме достатъчно време, за да обмислим по-страшната половина от кривата на възможностите, и по-специално – нейната ужасно дълга опашка, както и съществуващите рискове извън повишаването на морското равнище; че е важно журналистиката и обществеността да разпространяват новините, идващи от научната общност, независимо от това колко са напрягащи; и че когато става въпрос за проблема с климатичните изменения, излишната самонадеяност на обществото се оказва много по-голям проблем от широко разпространения фатализъм – недостатъчно изплашените хора сега са много повече, отколкото „прекалено изплашените“. Всъщност, дори не разбирам какво означава да бъдеш „прекалено уплашен“. Науката казва, че изменението на климата застрашава почти всички аспекти на човешкия живот на тази планета и бездействието само ще изостри проблемите. В този контекст не смятам, че да се нарича тази статия паникьорска или авторът й – паникьор, е обида. Приемам това определение. Ние трябва да сме в паника.“

Дейвид Уолъс-Уелс

 

 

I.„СТРАШНИЯТ СЪД“

 

 

Какво се крие зад научната сдържаност

Уверявам ви, много по-лошо е, отколкото си мислите. Ако вашето безпокойство за глобалното затопляне е доминирано от страховете за повишаване на морското равнище, то вие виждате само върха на айсберга от възможни ужаси, които могат да се случат дори в рамките на  живота на днешните тийнейджъри. И все пак, образът на настъпващите морета и градовете, които ще погълнат, дотолкова доминира в картината на глобалното затопляне, че изчерпа капацитета ни за климатична паника и притъпи възприятията за други предполагаеми заплахи, които са много по-близо до нас. Повишаването на нивото на световния океан е лошо, наистина много лошо нещо, но да избягаме далеч от бреговата линия няма да е достатъчно.

И наистина, ако милиарди хора не направят значителни промени в начина си на живот, части от Земята още преди края на този век ще станат необитаеми, а останалите – ужасно негостоприемни.

(Най-надеждното предсказание за последиците от изменението на климата идва от Междуправителствения панел за изменението на климата в Норвегия (IPCC), който издава редовни доклади, синтезиращи най-новото в науката. Средната прогноза на IPCC за затоплянето до 2100 г. е около четири градуса, което би изложило половината от световното население на безпрецедентен топлинен стрес, според изследването на Стивън С. Шерууд и Матю Хубер по този въпрос. Майкъл Опенхаймер от Принстънския университет оценява шансовете ни да останем под целта на Парижкия договор – затопляне с 2 градуса – на 10 процента. И в книгата си „Климатичен шок: Икономическите последици от по-топла планета“Герно Вагнер и Мартин Вайцман изчисляват 15 процента шанс да превишим 6 градуса. Поне за мен това показва, че сме прекалено съсредоточени върху оптимистичните възможности (които ни водят до 2 градуса затопляне до 2100 г.) и не сме достатъчно фокусирани върху по-тежките последици.)

Дори когато държим внимателно под око климатичните промени, трудно можем да разберем пълния им мащаб. Миналата зима поредица от дни с 15-20 градуса по-топли от нормалното „изпържиха“ вечните ледове на Северния полюс, покриващи Световното семехранилище в Свалбард – глобалната хранителна банка, наричана още „Страшният съд“. Тя е създадена, за да гарантира, че нашето земеделие ще оцелее при всяка катастрофа. Но изглежда, заради измененията на климата, хранилището ще бъде наводнено по-малко от десет години след построяването му.

image

 

Международното семехранилище в Свалбард е тунел-хранилище, създадено под егидата на ООН за съхранение на семена на всички селскостопански растения, съществуващи по света. Проектът е финансиран от Норвегия и струва 9 милиона щатски долара. Задачата му е да предотврати унищожението на семената в резултат на възможна глобална катастрофа.

 

Засега „Страшният съд“ е добре: сградата е укрепена и семената са в безопасност. Но ако разглеждаме този епизод само като притча за предстоящото наводнение, може да пропуснем по-важната новина. Доскоро вечната замръзналост (пермафрост) не беше сред основните проблеми на климатолозите, защото, както подсказва названието, почвата през цялото време остава в замръзнало състояние. Но арктическият пермафрост съдържа 1,8 трлн тона въглерод, а това превишава повече от два пъти сегашното му количество в земната атмосфера. Когато въглеродът се размразява и се отделя, той може да започне да се изпарява под формата на метан, който да произведе 34 пъти по-мощно парниково покритие като въглеродния диоксид, ако се опрем на измерванията от последния век. Ако се ориентираме по последните две десетилетия, то е 86 пъти по-мощно. С други думи, във вечната замръзналост на Арктика е затворен два пъти повече въглерод, отколкото количеството, което разрушава атмосферата на планетата в момента. И всичко това, в един прекрасен ден, който е все по-близо, се очаква да бъде освободено – частично под формата на газ, който умножава топлинната си мощ 86 пъти.

Може би вече знаете: в новините ежедневно се появяват тревожни известия като съобщението, че според сателитните данни глобалното затопляне от 1998 г. насам е повече от два пъти по-бързо, отколкото учените са предполагали. Или майските новини от Антарктида, където пукнатината в ледената покривка нарасна с 11 мили за шест дни и продължава да расте. Остават й  само три мили и  докато четете това, тя може би вече е достигнала открити води, откъсвайки от сушата един от най-големите айсберги в историята – процес на айсбегообразуване, известен с поетичното название „отелване“( calving – бел.пр.)

image

 

На 12 юли м.г. НАСА съобщи за откъсването на огромен леден блок от шелфовия ледник Ларсен С в Антарктида. Площта на айсберга, наречен A68, е 5800 кмІ, дебелината му достига 22 м, а масата му надхвърля 1 трилиона тона. Айсбергът бе заснет от спектрорадиометъра MODIS на борда на сателита на НАСА Terra на 11 септември и няколко дни по-късно, на 16 септември, от спътника Landsat 8. Снимката на Terra в естествен цвят (вляво) показва отделящия се айсберг, а термичното изображение (вдясно) дава представа за различната дебелина на леда и влиянието на морето върху процеса на топене.

 

Но без значение колко добре сте информирани, със сигурност не сте достатъчно разтревожени. През последните десетилетия нашата култура стана апокалиптична благодарение на филми за зомбита и антиутопии като „Лудият Макс“, което вероятно е резултат от колективното изместване на климатичното безпокойство. Въпреки това, когато става дума за размишления върху реалните опасности, свързани със затоплянето, ние страдаме от невероятната липса на въображение. Причините за това са много:

неувереният език, описващ научните вероятности, който климатологът Джеймс Хансен веднъж описа като „научна сдържаност“ в статия, в която се скара на всички учени за това как са редактирали наблюденията си толкова добросъвестно, че в края на краищата не са могли да съобщят колко сериозна наистина е заплахата;

или фактът, че страната ни е доминирана от група технократи, които вярват, че всеки проблем може да бъде решен, и от една опозиционна култура, която изобщо не разглежда затоплянето като проблем, заслужаващ внимание;

или как отричането на климатичните проблеми накара учените да бъдат още по-предпазливи в изказването на двусмислени предупреждения; или просто скоростта, с която се случват измененията, или тяхната бавност, заради която ние едва сега виждаме ефекта от затоплянето, проявяващ се в рамките на няколко десетилетия;

както счита пишещата за климатичните изменения Наоми Орескес – нашата несигурност по отношение на несигурността ни пречи да се подготвим, сякаш изобщо е възможно нещо по-лошо от междинния резултат, който имаме;

нашата представа, че изменението на климата ще удари най-тежко на определени места, но не и навсякъде; незначителността (2 градуса), необятността (1,8 трилиона тона) и абстракцията (400 ррм – текущата концентрацията на въглероден двуокис в атмосферата) на числата;

дискомфортът от необходимостта да се мисли за проблем, който е много труден, ако не и невъзможен за решаване;

общото неразбиране на мащаба на този проблем, който се равнява на перспективата за собственото ни унищожение.

Или просто страх.

Но съпротивата, породена от страха, е и форма на отричане.

  image АКО МЕМОРИЯ Е ПОЛЕЗНА ЗА ВАС, ПОДКРЕПЕТЕ НИ ТУК

Между научната сдържаност и научната фантастика е самата наука.Тази статия е резултат на десетки интервюта и разговори с климатолози и изследователи в сродни области, тя съдържа информация от стотици научни трудове, посветени на въпроса за  климатичните промени. Това, което следва, не е серия от прогнози какво ще се случи – това в голяма степен ще се определи от действията на онази част от човечеството, която повече или по-малко се доверява на науката. Вместо това, тук ще бъде представен портрет на максимума от нашето разбиране за това накъде ще се движи нашата планета, ако не се предприемат активни действия. Малко вероятно е всички тези сценарии за затоплянето да се сбъднат, до голяма степен защото още преди това опустошението силно ще разклати нашето самодоволство. Но именно тези сценарии, а не настоящият климат, са изходната точка. Всъщност, те са нашият график.

Сегашните климатични изменения – тези разрушения, което вече сме подготвили за нашето бъдеще – са достатъчно ужасяващи. Мнозина разсъждават дали Маями или Бангладеш имат шанс да оцелеят. Повечето учени, с които разговарях, предполагат, че ще ги изгубим в рамките на този век, дори и да спрем изгарянето на изкопаеми горива през следващото десетилетие. Повишението на температурите с два градуса се смята за праг, над който ще дойде катастрофата: десетки милиони климатични бежанци ще залеят неподготвения свят.Сега, според Парижкото споразумение за климата, нашата цел е два градуса, а експертите ни дават много малък шанс да я постигнем.

image

 

Парижкото споразумение е глобално споразумение относно изменението на климата и беше постигнато на 12 декември 2015 г. в Париж. То съдържа план за действие за ограничаване на глобалното затопляне под 2°C и обхваща периода след 2020 г. На 1 юни 2017 г. Доналд Тръмп обяви, че САЩ, които отделят около 15% от глобалните въглеродни емисии, се оттеглят от споразумението.

 

Междуправителствената експертна група по изменение на климата в Норвегия (IPCC) изготвя редовни доклади, често наричани „златен стандарт“ на климатичните изследвания. Последният от тях прогнозира, че ако останем на сегашния курс, ще повишим температурата с четири градуса до началото на следващия век. Но това е само усреднена прогноза. Връхната точка на кривата вероятно вече е на ниво осем градуса – и авторите на тази прогноза все още не са измислили как да се справим с топенето на вечните ледове (вижте документа на ООН – http://ar5-syr.ipcc.ch/topic_summary.php ).

Освен това, докладите на IPCC не отчитат напълно ефекта албедо (по-малко лед означава по-малко отразена слънчева светлина, която се поглъща от земята и води до допълнително загряване), по-плътното облачно покритие (което задържа топлината), както и изчезването на горите и друга флора (които абсорбират въглерод от атмосферата). Всяко от тези неща ще ускори затоплянето, а историята на планетата показва, че температурата може да варира с амплитуда до пет градуса по Целзий в рамките на 30 години. Последния път, когато земята е била по-топла „само“ с четири градуса, нивото на Световния океан е било по-високо със стотици метри, пише Питър Бранън  в най-новата си книга – „Краят на света“, в която разказва за масовите измирания на планетата.

Земята е преживяла пет масови измирания преди да започне това, което преживяваме днес. Всяко от тях така е изчистило регистъра на еволюцията, че може да се каже, че планетарният часовник е бил занулен – много учени ще ви кажат, че това е най-добрият аналог на бъдещето, в което сме се гмурнали. Ако не сте тийнейджър, вероятно сте чели в учебниците си, че всички тези измирания са били резултат от падането на астероиди. В действителност всяко от тях,  с изключение на измирането на динозаврите, се дължи на климатични промени, причинени от парникови газове. Най-печално известното се е случило преди 252 милиона години. То започва, когато въглеродът затопля планетата с пет градуса, и се ускорява, когато това затопляне предизвиква освобождаването на метан в Арктика. Процесът приключва с гибелта на 97% от живота на Земята. Сега ние насищаме атмосферата с въглерод с много по-високи темпове: според повечето изчисления, поне десет пъти по-бързо. И скоростта се увеличава.

Това имаше предвид Стивън Хокинг, когато каза, че през следващия век видовете трябва да колонизират други планети, за да оцелеят, и именно това подтикна Илон Мъск да обяви плановете си за изграждане на местообитание на Марс за период от 40 до 100 години. Те, разбира се, не са специалисти и вероятно са се поддали на ирационална паника, както вие или аз. Но много трезвомислещи учени, които интервюирах в последните няколко месеца, най-уважаваните и почитани в тази област, които не са склонни към паника – много от тях са съветници към IPCC, въпреки че критикуват нейния  консерватизъм – постепенно също достигнаха до апокалиптичното заключение: никаква реалистична програма за намаляване на емисиите не може да предотврати климатичната катастрофа.

image

 

Основателят на SpaceX Илон Мъск

 

През последните няколко десетилетия терминът „антропоцен“ премина от академичния дискурс в популярния речник. Това название на геоложката епоха, в която живеем, се превърна в начин да сигнализираме, че е настъпила нова ера, отделена от предишната история на планетата чрез човешката намеса. Единственият проблем с този термин е, че той намеква за завладяването на природата (и дори повтаря библейския „доминион“). И колкото и оптимистично да сме настроени към идеята за това, че вече сме опустошили природата, което, разбира се, сме направили, съвсем друг въпрос е да се самоопределим и да решим – дали не я провокирахме, когато отначало поради незнание, а след това съзнателно отричайки, повлияхме на климатичната система, която ще воюва с нас в продължение на много векове, докато не ни унищожи. Именно това има предвид Уолъс Смит Брокър (СНИМКА 6), добродушният океанограф, автор на термина „глобално затопляне“, когато нарича планетата „ядосан звяр“.

 

 

II. ТОПЛИННА СМЪРТ

 

 

Обахрейнването“ на Ню Йорк

Хората, както и всички бозайници, са топлинни механизми. За да оцелеем, трябва да се охлаждаме през цялото време, както кучетата го правят с учестеното дишане. За тази цел температурата трябва да е достатъчно ниска, за да може въздухът да служи като охладител, отнемайки топлината от кожата и така механизмът да продължи да работи. При затопляне от седем градуса това ще стане невъзможно в големи райони в близост до екватора на планетата, особено в тропиците, където допълнителен проблем е високата влажност. В джунглата на Коста Рика например, влажността обикновено е 90% (http://www.pnas.org/content/107/21/9552.full) и при температура над 40 градуса по Целзий движението на открито ще бъде смъртно опасно (изследвания по този въпрос може да се открият тук – http://www.australasianscience.com.au/article/issue-december-2010/heat-stress-warming-world.html ).

И ефектът ще бъде бърз: в рамките на няколко часа човешкото тяло ще бъде сварено до смърт и отвън, и отвътре. Тези, които са скептични по отношение на климатичните промени, казват, че нашата планета и досега много пъти се е нагрявала и охлаждала, но климатичният прозорец, който е позволил човешкия живот, е твърде тесен дори по стандартите на планетарната ни история. При 11 или 12 градуса затопляне повече от половината от днешното население на света ще загине директно от топлината. През този век, почти сигурно, е малко вероятно да стане толкова горещо, но изчисленията, които предполагат, че емисиите няма да намалеят, показват, че във времето можем да стигнем този момент. В този век, особено в тропиците, критичният момент може да бъде достигнат дори много по-рано, отколкото увеличението на температурата със 7 градуса. Ключов фактор тук е параметърът, наричан „температура на мокрия термометър“. Терминът обозначава измерване с „домашно-лабораторен“ комплект:  температурата се измерва с термометър, увит във влажен чорап, докато се върти във въздуха (тъй като влагата се изпарява от чорапа по-бързо в сух въздух, единицата изразява едновременно както температурата, така и влажността. Например, ако температурата на сухия термометър е 24°C, температурата на мокрия термометър e 20°C при относителна влажност 69,6%,).

image

Понастоящем повечето райони са достигнали максимум от 26-27 градуса по Целзий на мокър термометър. Пределната стойност на такава температура, подходяща за живот, е 35 градуса. Това, което наричаме „топлинен стрес“, ще дойде много по-рано.

Всъщност, той почти е настъпил. От 1980 г. насам 50 пъти повече са местата на планетата с опасна или екстремална жега и скоро ще бъдат още повече. Пет от най-горещите лета в историята на Европа от XVI век досега са били през годините от 2002 г. насам и скоро, както предупреждава IPCC, дори и само да бъдат на улицата по това време на годината, ще бъде опасно за здравето на много хора на Земята. Дори и да се постигне целта, поставена в Париж – да се предотврати повишаването на температурата с повече от два градуса, градове като Карачи и Калкута ще станат практически негодни за живот, тъй като вече ежегодно страдат от периоди на смъртоносни горещи вълни, подобно на тази, която ги парализира през 2015 г. При четири градуса затопляне смъртоносната жега, която обхвана Европа през 2003 г. и убиваше около 2 000 души на ден, ще се счита за нормално лято. При шест, съгласно оценката на Националната океанска и атмосферна администрация, която се фокусира само върху промените в САЩ, през лятото в долната долина на Мисисипи работата от всякакъв вид ще е невъзможна, а всички жители на изток от Скалистите планини ще бъдат подложени на топлинен стрес повече от всеки друг по света днес. Както казва Джоузеф Ром в авторитетното си ръководство „Изменението на климата: това, което всеки трябва да знае“, топлинният стрес в Ню Йорк ще надмине сегашния топлинен стрес в Бахрейн, едно от най-горещите места на планетата, а температурата в Бахрейн „ще предизвика хипертермия дори и сред спящите хора“. Както си спомняте, максималната оценка на IPCC е с още две градуса по-висока. До края на века, според оценки на Световната банка, най-хладните месеци в тропиците на Южна Америка, Африка и страните от Тихия океан вероятно ще бъдат по-горещи от най-горещите месеци в края на XX век.

image

 

Жега в Ню Йорк

 

Климатизацията може да помогне, но в крайна сметка само ще влоши въглеродния проблем. Освен това, добре климатизираните търговски центрове на Арабските емирства не са опция, подходяща за всички – най-горещите части на света често са и най-бедните. И настина, кризата ще бъде най-драматична в Близкия изток и страните от Персийския залив, където през 2015 г. топлинният индекс регистрира температури до 72 градуса по Целзий.

Не по-късно от няколко десетилетия Хадж ще стане физически невъзможен за повече от два милиона мюсюлмани, които правят поклонението всяка година. И не само Хадж, не само в Мека – тази жега вече ни убива. В районите на Ел Салвадор, където расте захарна тръстика, до половината от населението страда от хронични бъбречни заболявания, в това число – повече от една четвърт от всички мъже в страната, което се смята за резултат от дехидратацията, вследствие на работата в областта, където можеха да работят безопасно преди две десетилетия. С помощта на диализа, която струва много, хората с бъбречна недостатъчност могат да живеят до пет години, а без нея – не повече от няколко седмици.

Разбира се, топлинният стрес ще ни удари не само в бъбреците. Когато пиша това изречение в средата на юни, в пустинята на Калифорния температурата е 49 градуса по Целзий. И това не е рекорд.

 

 

III. ХРАНАТА ЩЕ СВЪРШИ

 

Молитва за царевичните нивя в тундрата

Климатичните условия се различават, растенията се видоизменят, но основното правилов областта на отглеждане на зърнени култури при оптимална температура е, че всеки градус затопляне означава намаляване на реколтата с 10%. Според някои оценки – дори с 15 или 17%. Това означава, че ако планетата стане с 5% по-топла до края на века, ще имаме 50 процента повече хора, които ще трябва да нахраним с наполовина по-малко зърно. При протеините е още по-лошо: нужни са 16 калории зърно за производството само на една единствена калория месо за хамбургери, взето от крава, която е прекарала живота си, влошавайки климата с метанови емисии.

Оптимистично настроените физиолози ще кажат, че тази математика за зърнените култури се прилага само за региони, където вече има оптимална температура за растеж, и са прави: теоретично, по-топлият климат ще улесни отглеждането на  зърно в Гренландия. Но, както показа новаторската работа на  Розамонд Нейлър и Дейвид Батисти, тропиците вече са твърде горещи, а на местата, където днес се отглежда зърно, температурите вече са оптимални. Това означава, че дори леко затопляне там ще бутне производителността по наклона. И да преместиш обработваеми земи няколкостотин мили на север не е толкова лесно, защото добивите на такива места като отдалечена Канада и Русия са ограничени от качеството на почвата. На планетата са й били нужни много векове, за да създаде оптимално плодородна почва.

image

 

Опашка за хуманитарни помощи по време на суша в Уганда

 

Сушата може да е още по-голям проблем от топлината и някои от най-плодородните земи в света бързо ще се превърнат в пустини. Валежите, както е известно, трудно могат да се моделират, но прогнозите за края на този век са единодушни: безпрецедентна суша почти навсякъде, където днес се произвежда храната. До 2080 г., ако емисиите не намалеят драстично, Южна Европа ще страда постоянно от екстремна суша, много по-лоша от тези, които са се случвали в района на прашните бури тук, в САЩ.

Същото се отнася и за Ирак и Сирия, както и останалата част от Близкия изток, най-гъсто населените части на Австралия, Африка, Южна Америка и районите-житници на Китай. Нито едно от тези места, които днес доставят по-голямата част от храната за целия свят, няма да остане надежден източник за каквото и да било. Що се отнася до района на прашните бури (англ. Dust Bowl, известни още като  Dirty Thirties – период на тежки прашни бури и суша, продължила цяло десетилетие и довела до разоряването на много фермери в американски и канадски територии през 30-те години на 20 в., бел.пр.), засушаването в американските равнини и на югозапад ще е не само по-лошо, отколкото през 30-те, както НАСА прогнозира през 2015 г., но и по-лошо от която и да е суша през последните хиляда години. В това число и тази, която засегнала Америка някъде в XII и XIII век, „пресушавайки всички реки на изток от Сиера Невада“ и вероятно станала причина за гибелта на цивилизацията на анасазите.

image

 

Прашна буря в Клейтън, Ню Мексико, 1937 г.

 

Не забравяйте, че и сега не живеем в свят без глад. Много повече от това: според повечето оценки броят на недохранените хора по света е около 800 милиона души. Ако още не сте чули, тази пролет  Африка и Близкия изток преживяха безпрецедентен глад, четири пъти по-лош от обикновено. ООН предупреди, че спорадични случаи на глад в Сомалия, Южен Судан, Нигерия и Йемен могат да убият 20 милиона души само през тази година.

 

 

IV. КЛИМАТИЧНА ЗАРАЗА

 

 

Какво ще стане, ако ледът с бубонна чума се разтопи?

Скалите, ако знаем къде да търсим, са запис на историята, епохи на милиони години са сплескани от силите на геоложките епохи в слоеве от по няколко сантиметра, сантиметър или дори по-малко. Ледът също може да бъде климатичен склад на замразена история, част от която може да бъде върната към живот, ако се размрази. Сега в арктическите ледове са заключени болести, които не са били във въздуха милиони години, а в някои случаи – още от времената, когато хората просто не са съществували, за да се запознаят с тях. Това означава, че нашата имунна система няма представа как да се пребори, ако тази праисторическа зараза бъде освободена от леда.

Арктика също така съхранява ужасни вируси, при това не от толкова стари времена. В Аляска учените са открили останки от грипа, който през 1918 г. порази 500 милиона души и отнесе 100 милиона живота – това е около 5% от населението на света и почти шест пъти повече, отколкото са били убити в Първата световна война, за която пандемията се превърна в своеобразна кулминация. Както съобщи през май радио Би Би Си, учените подозират, че в сибирския лед са хванати в капан едра шарка и бубонна чума – съкратена версия на историята на опустошителните човешки болести, оставена, подобно на яйчена салата, под арктическото слънце.

Експертите казват, че много от тези организми всъщност няма да оцелеят при размразяване и посочват необходимостта от сложни лабораторни условия, при които те вече са съживили някои от тях: бактерията ekstremofila на 32 хиляди години е била съживена  през 2005 г., вирус на възраст 8 милиона години се е върнал към живот през 2007 г., а един руски учен от чисто любопитство се самоинжектира с вирус на 3.5 милиона години. Но миналата година едно момче почина, а още 20 души бяха заразени с антракс, освободен, след като отстъпващата вечна замръзналост открива труп на елен, убит от бактерията преди най-малко 75 години. 2 хиляди съвременни елени се заразиха и започнаха да разпространяват болестта отвъд тундрата.

image

 

Древният вирус Pithovirus sibericum на възраст над 30 000 години беше открит през 2014 г. на дълбочина 30 м в сибирската вечна замръзналост. Принадлежи към наскоро открит клас гигантски вируси и с дължината си от 1,5 микрона е най-големият от известните досега. След размразяването в лабораторни условия вирусът отново е станал заразен.

 

Що се отнася до епидемиолозите, това, което ги притеснява повече от древните болести, е фактът, че огнищата на съществуващи болести са се преместили, променили или разширили поради затоплянето. На първо място е географският ефект. До настъпването на Новото време в историята, когато морските пътешественици ускорили смесването на хората и вирусите, склонността на човечеството към селския живот е работила като защита срещу пандемиите. Днес, дори и с глобализацията и интензивно смесване на човешки популации, нашите екосистеми са преимуществено стабилни и това работи като ново ограничение. Но глобалното затопляне разбива тези екосистеми, което помага на болестите да преодоляват бариерите точно така, както това направи Кортес (Ернан Кортес е испански конкистадор, оглавявал експедиция в началото на 16 век, унищожила държавата на ацтеките и поставила голяма част от Мексико във властта на Испания, бел.пр.). Ако живеете във Франция или в щата Мейн, вие не се притеснявате особено за денга или за маларията. Но и това ще се случи, тъй като тропиците пълзят на север и комарите също мигрират с тях. Между другото, преди няколко години не сте се притеснявали особено и за Зика.

image

 

10-годишният Елисон с двумесечния си брат Хосе Уесли, роден с микроцефалия

 

Между другото, Зика може също да служи като добър пример за втория тревожен ефект – болестните мутации. Една от причините до неотдавна да не сте чували нищо за Зика е, че вирусът беше в „капан“ в Уганда, а другата е, че доскоро той не предизвикваше вродени дефекти. Учените все още не разбират напълно какво се е случило и какво са пропуснали. Но има неща за въздействието на климата върху някои болести, които знаем със сигурност: маларията например процъфтява в по-топлите райони не само заради комарите, но и защото с всеки градус повишение на температурата паразитът се възпроизвежда 10 пъти по-бързо. Това е една от причините, по оценка на Световната банка,  до 2050 г. с това заболяване да се съобразяват 5.2 милиарда души.

 

 

V. НЕГОДЕН ЗА ДИШАНЕ ВЪЗДУХ

 

 

Пълзящ смъртоносен смог ще задуши милиони

Дробовете ни се нуждаят от кислород, но той е само част от това, което дишаме. Делът на въглероден диоксид се увеличава: неотдавна той достигна 400 части на милион, а според най-високите оценки, опиращи се на сегашните тенденции, тази цифра през 2100 г. ще достигне 1 000 части на милион. При такава концентрация, в сравнение с въздуха, който дишаме сега, когнитивната способност на мозъка ни ще намалее с 21%.

Има още едно вещество, което е доста по-плашещо. Дори малка част от него може да съкрати продължителността на живота с 10 години. Колкото по-топла става планетата, толкова повече се произвежда озон и до средата на века американците вероятно ще страдат от 70-процентно увеличение на обема на вредния за здравето озонов смог, както прогнозира Националната океанска и атмосферна администрация (проучване по този въпрос може да се намери тук – http://onlinelibrary.wiley.com/wol1/doi/10.1002/2013JD020932/full). До 2090 г. до два милиарда души по света ще дишат въздух над границите, определени от СЗО като „безопасни“. Една статия миналия месец показа, че наред с другите ефекти, въздействието на озона върху бременна жена увеличава риска от аутизъм при детето й (до десет пъти в комбинация с други фактори на околната среда). Което ни кара отново да се замислим за епидемията от аутизъм в Западен Холивуд.

image

 

Майка и дете на площад „Тянанмън“ в Пекин. За да се справят с отровния смог, през 2017 г. местните власти намалиха потреблението на въглища с 30%, а 300 хиляди стари превозни средства бяха спрени от движение.

 

Вече над 10 хиляди души ежедневно умират заради малките частици, образувани в резултат от изгарянето на изкопаеми горива. 339 хиляди души умират всяка година заради дима от горските пожари, отчасти защото промяната в климата удължи сезона на пожарите (в САЩ той бе удължен със 78 дни спрямо 1970 г.). До 2050 г., според Службата по горите на САЩгорските пожари ще бъдат два пъти по-опустошителни, отколкото днес, а в някои места изгорелите територии могат да нараснат пет пъти. Това тревожи хората още повече и заради въздействието на пожарите върху емисиите на въглероден двуокис, особено когато те се разразяват в гори върху торф. Така например, торфените пожари в Индонезия през 1997 г. увеличиха световните емисии от въглероден диоксид до 40%, а по-нататъшно горене означава допълнително затопляне, което от своя страна допринася за ново горене.

Съществува и ужасяващата възможност тропическите гори, като Амазонската екваториална гора, която през 2010 г. преживя втората си „стогодишна суша“ в рамките на пет години, да изсъхнат достатъчно, за да станат уязвими за подобни опустошителни пожари. Това не само катастрофално ще увеличи отделянето на въглероден двуокис в атмосферата, но и ще намали размера на самите гори. Това е особено лошо, защото само Амазония осигурява 20% от нашия кислород.

 

Амазонската екваториална гора

 

Съществуват и по-познати видове замърсяване. През 2013 г. топящите се арктически ледове промениха азиатския климатичен модел, лишавайки индустриален Китай от естествената система за вентилация, поради което голяма част от северната част на страната беше покрита от непригоден за дишане смог. В буквален смисъл, непригоден. Системата от стандарти, наречена индекс на качеството на въздуха, категоризира рисковете и на върха на диапазона, в обхвата от 301 до 500 пункта, предупреждава за „сериозно обостряне на заболявания на сърцето и белите дробове и преждевременна смъртност при лица с кардиопулмонални заболявания и възрастни хора“, а за останалите има „сериозен риск от затруднено дишане“. На това ниво „всички трябва да избягват физически усилия на открито“. Китайският „апокалипсис“ достигна връхната си точка през 2013 г., когато индексът на качеството на въздуха там надмина 800. През същата година смогът беше причина за една трета от всички смъртни случаи в страната (по-често провокирайки обостряне на различни заболявания).

 

 

VI. ВЕЧНА ВОЙНА

 

 

Насилието, което жегата ще „изпече“

Климатолозите са много предпазливи, когато говорят за Сирия. Те биха искали да знаете, че изменението на климата, което причини суша в страната, също е допринесло за гражданската война, макар че не е коректно да се каже, че конфликтът е в резултат от затоплянето. Съседен Ливан, например, страда от същите ниски добиви. Но изследователи като Бърк Маршал и Соломон Сян успяха да идентифицират няколко неочевидни връзки между температурата и насилието. Те казват, че с всеки половин градус затопляне в обществата ще има 10-20% увеличение на вероятността от въоръжен конфликт. В климатологията нищо не е просто, но тази аритметика е ужасяваща: на планетата, с пет градуса по-топла, ще има поне два пъти повече войни, отколкото сега. А общият брой на социалните конфликти може да се удвои през този век.

Както считат почти всички учени, с които говорих, това е една от причините американските военни да се занимават толкова с климатичните промени: не само че всички военноморски бази на САЩ ще бъдат наводнени от настъпващия океан, но още по-трудно ще стане, когато нивото на престъпността се удвои.

image

Разбира се, не само в Сирия климатът допринесе за конфликта. Някои вярват, че увеличаването на броя на въоръжените конфликтите в Близкия изток през последното поколение отразява натиска на глобалното затопляне – особено жестока хипотеза, тъй като затоплянето се ускори в момента, когато индустриалният свят започна да извлича и изгаря петрол от региона.

Какви са връзките между климата и конфликтите? Част от тях се свеждат до селското стопанство и икономиката; много от факторите са свързани с по-голямата миграция, която вече е на рекордно високо ниво: най-малко 65 милиона души в момента се движат из целия свят (виж тук – https://www.nytimes.com/2016/06/20/world/middleeast/record-65-million-displaced-by-global-conflicts-un-says.html). Но такова банално явление, като човешкото раздразнение, също играе роля. Жегата увеличава броя на престъпленията, обидите в социалните мрежи и дори увеличава вероятността играч в бейзболен мач да удари противник. И появата на климатиците в цивилизования свят в средата на миналия век не успя да реши проблема с вълната от престъпления през лятото.

 

 

VII. ПОСТОЯНЕН ИКОНОМИЧЕСКИ КОЛАПС

 

 

Мрачен капитализъм в наполовина по-беден свят

Глобалният неолиберализъм, който царуваше от края на Студената война до началото на световната икономическа криза, повтаряше като мантра, че икономическият растеж ще ни спаси от всичко и всички.

Но след краха от 2008 година повечето историци, изучаващи това, което те наричат ​​„изкопаем капитализъм“, предполагат, че цялата история на бързия икономически растеж, започнал внезапно през XVIII век, не е резултат на изобретенията, търговията или развитието на глобалния капитализъм, а само следствие от откриването на изкопаемите горива и усвояването на енергия, получена от тази суровина. То беше ознаменувано с еднократно инжектиране на нова „ценност“ в системата, която преди това се характеризираше с изтощителна работа в името на препитанието и „жизнения минимум“.

image

 

Замърсяване, причинено от медни фабрики в Корнуол, Англия, по време на Индустриалната революция. Гравюра от 1887 г.

 

Преди появата на изкопаемите горива никой не е живял по-добре от своите родители, баби и дядовци или от предците си 500 години назад. Изключение правят периодите след големите чумни епидемии, като Черната смърт (разновидност на чумата), които позволили на щастливите оцелели да сложат ръка върху ресурсите, освободени заради масовите гробове. След като изчерпим всички изкопаеми горива, смятат тези учени, може да се върнем към „изходното състояние“ на глобалната икономика. Разбира се, това „еднократно инжектиране“ ще има своите дългосрочни последици – изменението на климата.

imageНай-увлекателното изследване на икономиката на затоплянето е проведено от Соломон Хсиянг и колегите му, които не са историците на изкопаемия капитализъм, но предлагат един много мрачен анализ: разходите за всеки градус Целзий повишение на температурата са средно 1,2% от световния БВП. Това е най-задълбочената работа в тази област и средната им прогноза е загуба на 23% от приходите на глава от населението до края на този век (което ще се отрази на селското стопанство, престъпността, енергетиката, смъртността и пазара на труда,  прочетете за него тук – http://web.stanford.edu/~mburke/climate/BurkeHsiangMiguel2015.pdf ).

Соломон Хсианг съчетава данни с математически модели, за да разбере как обществото и околната среда влияят един на друг. По-специално, той се съсредоточава върху това как политиката може да насърчи икономическото развитие, докато управлява глобалния климат.

Още по-страшно е да се разгледа цялата крива на вероятностите: те казват, че съществува 12% шанс промените в климата до 2100 г. да намалят глобалното производство с над 50 на сто, и 51% шанс БВП на глава от населението да се понижи с 20% и дори повече, ако вредните емисии в атмосферата не намалеят. За сравнение, световната икономическа криза временно намали световния БВП с около 6%.

Мащабите на икономическото опустошение е трудно да бъдат разбрани, но можете да започнете, като се опитате да си представите как би изглеждал светът с икономика наполовина на тази, която имаме днес, с половината от стойността, която генерира днес, и само с половината от сегашните работни места по целия свят. На този фон отмяната на полети тази пролет във Финикс, парализиран от жегата, изглежда икономическа дреболия. И, между другото, идеята на правителството да отложи мерките за намаляване на емисиите в атмосферата, а вместо това да разчита единствено на икономическия растеж и технологиите, които трябва да решат всичко, изглежда като абсурден бизнес-план.

Не забравяйте, че всеки полет на самолет от Ню Йорк до Лондон и обратно струва на Арктика още три квадратни метра лед.

 

 

VIII. ОТРОВЕНИ ОКЕАНИ

 

 

Океанът излива сулфид на Брега на скелетите

Това, че океанът ще стане убиец, е разбираемо. Ако емисиите в атмосферата не бъдат драстично намалени, ще видим как до края на този век нивото на морското равнище ще се покачи с поне четири фута, а може би дори десет. Една трета от всички големи градове в света се намират на брега, да не говорим за електроцентралите, пристанищата, военноморските бази, земеделските земи, риболовните съоръжения, речните делти, блатата и оризовите насаждения. Дори и това, което е над десет фута, ще бъде наводнено много по-лесно и много по-редовно, ако водата достигне това ниво. Днес най-малко 600 милиона души живеят на 10 метра над морското равнище (повече тук – http://journals.sagepub.com/doi/pdf/10.1177/0956247807076960 ).

Но наводнените домове са само началото. В момента повече от една трета от световния въглерод се поглъща от океана – и слава Богу, иначе затоплянето щеше да е много по-бързо. Но резултатът е това, което се нарича подкиселяване на океана, и което само по себе си може да добави още половин градус към затоплянето през този век. То вече трови водоемите на планетата, където, както си спомняте, е възникнал първият живот на Земята. Вероятно сте чували за „избелването на коралите“ – тоест, за тяхното измиране – и това е много лоша новина, тъй като кораловите рифове поддържат една четвърт от морския живот и осигуряват храна на половин милиард души.

image

 

Този „храст“ корали умира заради затоплянето на водата в Тихия океан, което носи със себе си El Niсo

 

Подкиселяването на океана ще засегне и рибните популации, въпреки че учените все още не могат да предвидят как то ще се отрази на онова, което хващаме в океана за храна. Те знаят, че в условията на подкиселена вода стридите и мидите ще се опитат да увеличат размера на черупките си и че когато рН на човешката кръв спадне толкова, колкото е спаднало в океана през живота на последното поколение, това предизвиква конвулсии, кома и внезапна смърт.

Това не е всичко, което подкиселяването на океана може да повлече след себе си. Поглъщането на въглерода може да задейства обратна връзка, в резултат на което във водите с ниско съдържание на кислород ще започнат да се размножават различни микроби, които ще направят водата още по-„аноксна“,  отначало – дълбоко в океана, в „мъртвите зони“, а след това – постепенно нагоре към повърхността. Тогава ще измрат малките риби, тъй като няма да има какво да дишат, поради което бактериите, абсорбиращи кислорода, ще се размножават още повече, удвоявайки обратната връзка. Този процес, в който мъртвите зони растат като ракови образувания, задушават морския живот и унищожават рибарството, вече е доста напреднал в някои части на Мексиканския залив и в близост до Намибия, където сероводородът бълбука в морската вода по протежение на хиляди километри от бреговата линия, известна като Брегът на скелетите. Първоначално това име се е появило заради детрита (мъртва органична материя, бел.пр) от местния китолов, но сега то стана по-важно от всякога.

Хидрогенсулфатът е толкова токсичен, че еволюцията ни е научила да разпознаваме дори и най-малките и безопасни следи от него, затова и носовете ни са толкова чувствителни към метеоризма. Освен това, именно сероводородът е довел веднъж до смъртта на 97% от всички живи същества на планетата, когато обратните връзки са били активирани и циркулиращите реактивни течения от топлия океан са спрели – това е любимият газ на планетата за природен холокост. Постепенно мъртвите зони се разширили, убивайки морски видове, които са доминирали в океаните в продължение на милиони години, а газовете, които неподвижната вода започнала да изпуска в атмосферата, унищожила всичко на сушата. Включително и растенията. Минали милиони години, преди океаните да се възстановят.

image

 

Брегът на скелетите

 

 

 

IXГОЛЕМИЯТ ФИЛТЪР

 

 

Не бива да бездействаме, парализиран от страх

imageЗащо не можем да го осъзнаем? В последното си есе с размер на книга индийският писател Амитав Гош се пита защо глобалното затопляне и природните бедствия все още не са тема на съвременната фантастика – защо не сме в състояние да си представим климатичната катастрофа и защо досега не са се появили много романи, чийто жанр, накратко, той нарича полуфанастични антиутопии, причинени от „страх от природата“.

„Представете си, например, историите, построени около въпроси като „Къде бяхте, когато падна Берлинската стена?“ или „Къде бяхте на 11 септември?“,пише Гош. – Ще бъде ли възможно някога да попитате в същия дух: „Къде бяхте на 400 ррм (400 ррм – количеството на въглероден диоксид в атмосферата сега, бел.пр.)?“ или „Къде бяхте, когато се разби ледникът Ларсен Б?“

Неговият отговор е: „Вероятно не, защото дилемите и драмите, свързани с изменението на климата, са просто несъпоставими с това, което обикновено разказваме за себе си, особено в романите, които  описват по-скоро индивидуалната съвест, отколкото отровната миазма на социалната съдба“.

Разбира се, тази слепота не може да продължи дълго – светът, който обитаваме, няма да го позволи. В свят, по-топъл с шест градуса, екосистемата на Земята ще ври от толкова много природни бедствия, че ние просто ще започнем да ги наричаме „времето“: безспирен рояк от неуправляемитайфуни и торнада, наводнения и засушавания, планета, редовно разтърсвана от климатични явления, които не толкова отдавна са унищожавали цели цивилизации. По-силните урагани ще идват все по-често и ще трябва да измислим нови категории, за да ги опишем. Торнадата ще стават все по-високи и по-широки и ще удрят все по-често, а късовете лед от градушките ще увеличат размера си 4 пъти. Хората са свикнали да наблюдават времето, за да предскажат бъдещето, но скоро ще видим в него гнева и отмъщението на миналото.

Ранните натуралисти често говорят за нещо, наречено „дълбоко време“, което е  тяхната гледна точка – да съзерцават величието на тази долина или на онзи каменен басейн, да размишляват върху дълбоката мудност на природата. Това, което ни очаква, прилича повече на онова, което викторианските антрополози определят като „време на сънищата“: полумитично преживяване (както го описват австралийските аборигени) на срещане, в текущия момент, с едно минало-извън-времето, когато предци, герои и полубогове се тълпят на епическата сцена. Можете да го откриете дори сега, наблюдавайки запис от свличането на айсберг в океана – едно чувство на история, случваща се едновременно, във всеки един момент.

image

 

Последствията от урагана Мария в Сан Хуан, Пуерто Рико

 

Много хора възприемат климатичните проблеми като един вид морален и икономически дълг, натрупан от началото на Индустриалната революция. Сега той трябва да бъде платен незабавно за няколко века назад. В известен смисъл това е разумна концепция, защото процесът на изгаряне на въглерода започва в Англия през 18 век, последван от всичко останало. Но повече от половината въглерод човечеството е освободило в атмосферата през последните три десетилетия. 85%  от него – след края на Втората световна война. Което означава, че за едно единствено поколение глобалното затопляне ни доведе до ръба на планетарна катастрофа, и че историята на саморазрушителния път на индустриалното общество се измерва с дължината на един човешки живот.

Баща ми например е роден през 1938 г. и един от най-ранните му спомени е новината за Пърл Харбър и последващите пропагандни филми за митичните Военновъздушните сили на САЩ, в допълнение величаещи имперско-американската индустриална мощ. Сред последните му спомени е новината по телевизията за споразумението за климата в Париж, подписано в отчаяние десет месеца преди смъртта му от рак на белите дробове през миналия юли. Майка ми е родена през 1945 г. в семейството на немски евреи, избягали от газовите камери, в които били изгорени техните роднини. Сега тя се наслаждава на своята 72-ра година в американския потребителски рай – рай, базиран на доставки от индустриализирания развиващ се свят. Тя пуши цигари без филтър вече 57 години.

Или пък учените: някои от тези, които първи са идентифицирали промените в климата, все още са живи. Много от тях все още работят.

imageУоли Брокър е на 84 години и всеки ден пътува до Обсерваторията на Ламонт-Дохърти. Подобно на повечето учени, които първи вдигнаха тревога, той вярва, че никакво намаляване на емисиите няма да помогне да се избегне катастрофата. Вместо това той разчита на улавянето на въглеродния диоксид – неизпитана технология за извличане на въглероден диоксид от атмосферата, която по оценките на Брокър ще струва най-малко няколко трилиона долара, както и на различни форми на „геоинженерството“ – така наричат няколко много амбициозни технологични проекти, толкова невероятни, че много климатолози предпочитат да ги възприемат като сънища или нощни кошмари, вдъхновени от научната фантастика.

Брокър е съсредоточен най-вече върху т.нар. аерозолен метод – разпръскване в атмосферата на толкова голямо количество серен диоксид, че когато се преобразува в облак сярна киселина, да е в  състояние да покрие една пета от хоризонта и да отрази 2% от слънчевата радиация, като по този начин осигури на планетата поне малко допълнително пространство за температурни маневри. „Разбира се, това ще направи нашите залези твърде червени, небето – безцветно, а дъждовете – по-киселинни“,  казва той. –„Но трябва да погледнете мащаба на проблема. Не се отказвайте да се избавите от огромния проблем, само защото решението му ще доведе до няколко по-малки. Няма да съм наоколо, за да видя това“,  каза ми той. – „Но във вашето време …“

imageДжеймс Хансен е друг представител на това първо поколение изследователи. Той е роден през 1941 г. и става климатолог в Университета в Айова, разработва иновативния Нулев модел (Zero Model) за прогнозиране на изменението на климата, а след това става ръководител на проучванията на NASA за климата. По-късно той подава съдебен иск срещу правителството, обвинявайки го в бездействие по отношение на глобалното затопляне (междувременно е арестуван няколко пъти заради протести). Делото, което се води от екип, наречен „Надежда за децата ни“(Our Children’s Trust) и често е наричано „Деца срещу изменението на климат““, е основано на клаузата за равнопоставеност, а именно – ако правителството не предприеме мерки във връзка с глобалното затопляне, това ще наруши конституцията, пренасочвайки огромни разходи за бъдещите поколения. Неотдавна Хансен изостави идеята си за решаване на проблема с климата само с един въглероден данък, който по-рано беше предпочитания от него, и започна да изчислява разходите за допълнителни мерки по извличане на въглерод от атмосферата.

Хансен започва кариерата си с изучаване на Венера, някога планета, подобна на  Земята – с много вода, необходима за живота, преди промените в климата бързо да я превърнат в суха и необитаема сфера, плътно обвита в  газ. 30-годишен, той се пренасочва към изучаването на нашата планета, осъзнавайки, че не е задължително да се взира някъде в Слънчевата система, за да изследва бързо променящата се околна среда, когато може да наблюдава всичко това на собствената си планета. „Когато написах първата си статия за това, през 1981 г. – каза ми той – спомням си, че споделилх с един от съавторите: това ще бъде много интересно. Някой ден ще видим как всичко започва да се случва“.

image

 

Според изследване в Дака (Бангладеш) всяка година 15 000 души умират от последиците от замърсяването на въздуха. Никъде по света няма такава висока концентрация на серен диоксид, който се отделя главно при производството и обработката на стомана.

 

Някои от учените, с които говорих за възможните решения за глобалното затопляне, се позоваха на известния парадокс „Ферм“, който звучи така: ако вселената е толкова голяма, защо досега никога не сме се натъквали на следи от разумен живот? Отговорът, който те предлагат, е че естественият живот на една цивилизация може да бъде само няколко хиляди години, а жизненият цикъл на индустриалната цивилизация може би само няколкостотин години. Във вселена, която е на много милиарди години и в която звездните системи са разделени от гигантски разстояния и време, цивилизациите могат да се появят, развият и саморазрушат много по-бързо, отколкото да се намерят една друга.

imageПитър Уорд, харизматичен палеонтолог – измежду тези, които са установили, че предишното масово измиране в света се дължи на парникови газове, нарича този феномен „Големият филтър“: „Цивилизациите възникват и се развиват, но има  природен филтър, който ги води към тяхната гибел, така че те изчезват доста бързо“, каза ми той. „Ако погледнем нашата планета Земя, ще видим как този филтър е работил в миналото, когато са се случили всички тези масови измирания“. Масовото измиране, което преживяваме сега, току-що е започнало, така че пред нас има много смърт.

Звучи невероятно, но въпреки това Уорд е оптимист. Също както и  Брокър, и Хансън, и много други учени, с които разговарях. Ние не създадохме никаква религия за смисъла на изменението на климата, която би могла да ни утеши или да ни даде решителност пред лицето на евентуално унищожение. Климатолозите обаче имат странна вяра: ще намерим начин да предотвратим радикалното затопляне – казват те – защото сме длъжни да го направим.

Не е лесно да разберем доколко убедителна е тази мрачна сигурност и дали това е друга форма на заблуда. От глобалното затопляне може да стане добра поучителна притча, но разбира се, някой трябва да оцелее, за да я разкаже. Учените знаят, че само за постигането на целите от Париж, до 2050 г. емисиите на въглероден двуокис от енергетиката и индустрията, които все още растат, със всяко десетилетие трябва да се съкращават наполовина. Емисиите от селското стопанство (обезлесяване, отглеждане на едър рогат добитък и др.) ще трябва да бъдат нулирани. И ще трябва да измислим нови технологии, които да извличат ежегодно два пъти повече въглерод от атмосферата, както това правят растенията по цялата планета. Въпреки това, като цяло учените имат голямо доверие в изобретателността на хората. Те цитират проекта „Аполо“ – дупката в озона, която закърпихме през 80-те, както и факта, че не успяхме да се унищожим взаимно със собствените си ръце. Сега вече намерихме начин да проектираме деня на собственото си изчезване и със сигурност ще намерим начин да се измъкнем от него, по един или друг начин. Планетата не е свикнала да бъде провокирана по този начин, а климатичните системи, устроени да реагират след векове и хилядолетия, ни пречат. Но когато всички ние, дори и най-късогледите, най-накрая осъзнаем вредите, които вече сме причинили на планетата и видим света, който сме създали около себе си, казват те, ще намерим начин да го направим годен за живеене. Друг вариант те просто не могат да си представят.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: New York Magazine




Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 22801852
Постинги: 12492
Коментари: 17579
Гласове: 23502
Архив
Календар
«  Ноември, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930