Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
27.02.2018 10:08 - Опити с хипноза (Част 1)
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 276 Коментари: 0 Гласове:
1

Последна промяна: 27.02.2018 10:12


Опити с хипноза (Част 1)

Posted on януари 26, 2018 by TT-K Ц  
image     https://istinatablog.wordpress.com/2018/01/26/%D0%BE%D0%BF%D0%B8%D1%82%D0%B8-%D1%81-%D1%85%D0%B8%D0%BF%D0%BD%D0%BE%D0%B7%D0%B0-%D1%87%D0%B0%D1%81%D1%82-1/
ЦРУ е провеждало множество изследвания за употребата на хипноза в отбранителни и офанзивни операции. Голяма част от ресурсите са отделени за наблюдаване на напредъка на неговите международни врагове, особено Съветския съюз и другите [бивши] комунистически държави. Данните в тази област са доста мъгляви и едва напоследък започнахме да съзираме катастрофалните дългосрочни ефекти от тайната работа на Управлението върху неговите „жертви“. Първото доказателство за използване на хипнозата като оперативен на хипнозата като оперативен инструмент е открито в работата на Морс Алън от 1954 година. Това се е случило в разгара на изследователските усилия по проекта АРТИШОК за използване на хипноза с цел „програмиране“ на атентатор. Джон Маркс разкрива, че долу-горе по това време ръководители на МКУЛТРА, включително Гитинджър, препоръчали използването на хипноза „в поне един“ от оперативните експерименти през 1959 година. Един доклад на ЦРУ с гриф „Само за служебна употреба“, изготвен през 1978 г. („Недолавяни проявления на мисловните процеси по време на дълбока хипноза“), всъщност е превод на руския „Философски въпроси“, написан от В. Л. Райков. Този документ не само представя някои особено интересни прозрения по темата, но и издава колко са се разпространили тези изследвания по света. Един от експериментаторите, Ф. Дж. Еванс, е казвал на дълбоко хипнотизираните си субекти, че няма да могат да възприемат числото 6 в решаването на елементарни математически задачи, „когато се стигне до това“. Този експеримент повдига един парадоксален философски въпрос — трябва ли субектите първо да възприемат числото 6, за да могат след това да го пренебрегнат? През 1966 година ЦРУ изготвя един поверителен технически доклад — „Хипнозата в разузнаването“. „Болшинството предложения за употреба на хипнозата в разузнавателната работа, особено за отбранителни цели, включва постхипнотични внушения“, се казва в него. В Управлението са открили, че „най-консервативните мнения са, че постхипнотичното внушение продължава да действа няколко месеца, а може би и години, ако бъде периодично укрепвано.“ Също толкова важен е и интересът на ЦРУ към самохипнозата (наричана също самовнушение). Хипнотизаторът насажда у субекта убеждението, че след сеанса ще може сам да се хипнотизира по сигнал на хипнотизатора. Отново се изразява загрижеността, че чуждите разузнавателни служби може да са по-напреднали в тази област. В доклада на ЦРУ пише: „Възможността хипнозата да се използва дори в момента от вражески сили е съвсем реална. Хипнозата може да бъде полезна в много отношения, особено в изтръгването на информация и съдействие от иначе неподатлив (упорит) източник.“ След като демонстрира такъв потенциал, хипнозата е използвана ефикасно върху субекти, които дори не подозират, че са манипулирани. Това е ставало в три вида ситуации: по време на сън, докато пациентът е подложен на психиатрична консултация или спонтанно, когато субектите наблюдават как друг субект бива хипнотизиран. Възможността за злоупотреба с хипнозата повдига сериозни въпроси за множество странни престъпления и мистериозни смъртни случаи и тяхното „официално“ обяснение. Примери за това са убийството на Джон Ф. Кенеди, самоубийството на 13 учени, работили в Американските национални лаборатории в Лос Аламос, а също и някои, работили в „Маркони“ във Великобритания. Наскоро в секретната станция за ядрени изследвания в Лукас Хайтс, Нов Южен Уелс, Австралия, имаше три смъртни случая. Тайните доклади на ЦРУ показват, че Управлението добре съзнава възможността от такива инциденти: „В последните години е съобщено за три документирани случая, в които хипнозата е изиграла роля за предизвикване на престъпно поведение.” В случая, докладван от Крьонер, един млад, неженен и чувствителен учител е попаднал под хипнотичното влияние на свой съсед. Започвайки с прояви на съседско гостоприемство, хипнотизаторът изгражда с него връзка, в която посредством внушения да принуждава учителя да му дава дребни суми или вещи. За да изпробва силата си, след това [съседът] му насажда постхипнотичното внушение да се простреля в лявата длан. Учителят всъщност се прострелва в левия лакът и е убеден, че това е станало случайно. Накрая хипнотизаторът кара жертвата да си признае престъпления, които той [съседът] е извършил и в които учителят няма никакво участие. През петте години, докато трае това, учителят няма никакъв спомен за хипнотичните сеанси. Осъден е въз основа на постхипнотично предизвиканите си признания, но една случайно изтървана забележка го кара да се усъмни в естеството на отношенията си със своя съсед. След много обжалвания той е изпратен на преглед при Крьонер, който разкрива истината, като отново го хипнотизира и го накарва да си спомни хипнотичните сеанси със своя съсед. В доклада на ЦРУ се казва и че според У. Р. Уелс, известен изследовател в областта на хипнозата, „никой от субектите не бе в състояние да се съпротивлява на неприемливи или всякакви други команди“, вменени му като постхипнотично внушение. „С помощта на постхипнотично внушение Уелс е накарал един субект да открадне еднодоларова банкнота от палтото на хипнотизатора. Субектът не съзнавал своите действия и яростно отричал да е крал пари.“ Уелс се аргументира, че „ако не успеем да принудим човек към такова действие, то това не означава, че не съществува такава възможност, докато дори един успех демонстрира, че може да се направи.“ Дж. М. Шнек и Дж. Г. Уоткинс, двама офицери от СВ, предизвикали с хипноза поведение, което при обикновени обстоятелства се счита за престъпно. Според своя доклад „Военно престъпление под влияние на хипноза“ Шнек по невнимание накарва „един войник да напусне дежурство, за да изпълни действие под постхипнотично внушение.“ По подобен начин Дж. Г. Уоткинс подтиква друг войник „да удари по-висшестоящ, понеже му е внушено, че офицерът всъщност е японски войник.“ Освен Уоткинс успява да измъкне от хипнотизирана жена, служеща в Женския корпус към СВ, „поверителна информация, която преди това му е казала, че няма да му разкрие.“ Има и други доклади, които потвърждават, че техниките на постхипнотичните внушения се използват оперативно. Л. У. Роулънд поискал от „двама субекти под дълбока хипноза да вдигнат с ръка голяма, жива гърмяща змия. Каза им, че това е въже. Единият субект се подчини незабавно и само [почти] невидимото стъкло над змията му попречи да я хване. Другият субект излезе от хипноза и отказа да продължи експеримента. Следващите двама субекти се опитаха да хванат змията, дори след като им беше казано, че е змия, а не въже. По подобен начин хипнотизаторът нареди на други двама субекти да лиснат сярна киселина върху една лаборантка (защитена от стъкло) и те се подчиниха.“ П. К. Янг „повтори изследването на Роулънд, като поиска от осем дълбоко хипнотизирани субекти да изпълнят подобни задачи. Седем от тях направиха неща, напълно неприемливи за нехипнотизиран човек, т.е. пипаха змии и лискаха киселина, при условие че в нормално състояние биха ги побили тръпки от това.“ Колкото до отбранителните приложения на хипнозата, по съвет на своите професионални хипнотизатори ЦРУ предлага „хипнозата да се използва за укрепяване защитните сили на хора от личния състав, пленени или задържани от вражески сили“. Така Управлението се впуска в изчерпателно изследване на наличните данни. Успехът на проучванията е свързан главно с „проницателното използване на постхипнотични внушения“. Било е известно, че под хипноза субектът може да бъде програмиран да устоява на опитите от страна на друг хипнотизатор да го приведе в транс. Такъв човек може да бъде научен да „симулира транс или да откликва неподходящо всеки път, когато го използва друг хипнотизатор.“ И САЩ, и НАТО са използвали този аспект на автовнушението. Отбранителната му роля е включвала мерки за предотвратяване на неупълномощена хипноза, както и самовнушения за по-леко понасяне на трудни ситуации. „С обучение по автовнушения всеки от личния състав ще бъде в състояние да отложи или временно да облекчи съсипващото въздействие на продължителната изолация.“ Изпадайки с помощта на самовнушения в продължителен сън, субектът би могъл да намали и дори преодолее стреса. ЦРУ провежда и изследвания за употребата на наркотици с цел да се понижи съпротивата на хипнотизиран субект. „Почти неизменно използваните наркотици са били депресанти, главно барбитурати. Депресантите предизвикват отпускане, а се счита, че отпускането увеличава податливостта на внушения.“ Управлението обаче не се ограничава с използването само на ЛСД и сродните му вещества. В своята книга „Хипнотизмът: обективно изследване върху податливостта на внушение“ А. М. Вайценхофер твърди, че „субанестетичните дози от различни анестетични вещества правят субекта по-податлив на внушение, стига той по начало да има такава склонност“. Л. Р. Уолбърг получава „добри резултати с натриев амитал, вливан бавно, венозно, в субанестетични дози, по този начин създавайки усещане за безпомощност у пациента, което пък на свой ред събужда архаична зависимост към оператора.” Източник: Откъс от книгатана Армен Викториян „Контрол върху съзнанието”



Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 25931257
Постинги: 14162
Коментари: 18303
Гласове: 24798
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031