Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.12.2017 17:42 - Защо високите етажи на властта могат да спят спокойно
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 360 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  БЪЛГАРИЯ Защо високите етажи на властта могат да спят спокойно

Ако някой в България се е надявал най-после да види реална и безкомпромисна борба срещу корупцията, която да накара корумпираните и корумпиращите да затреперят от страх, трябва да знае, че силно се е излъгал. Ето защо:

image

 

Коментар от Ясен Бояджиев:

Вече е ясно: в навечерието на Коледа годишният антикорупционен законодателен план ще бъде изпълнен и отчетен. Съответният закон, с който ни занимават две години, е на финала и вече се виждат очертанията на дългообещавания „единен антикорупционен орган“, който най-после да започне истинската битка срещу корупцията по високите етажи на властта.

Окончателното име на този орган ще е Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, а предназначението му - доста по-различно от първоначално прокламираното. Умишлено или не депутатите са на път да сътворят поредното уникално законодателно изобретение: нещо като огромно, странно и грозно институционално чудовище с причудлив и противоречив нрав - хем безсилно, тромаво и безобидно, хем смразяващо, могъщо и кръвожадно. Във всеки случай - поддаващо се на дресура, послушно и изпълнително.

РЕДАКЦИЯТА ПРЕПОРЪЧВА   Половината българи знаят, че ги лъжат

Половината българи не вярват на властимащите и намеренията им за борба срещу корупцията. Те смятат, че тази борба е нежелана и невъзможна и имат всички доказателства за това. Коментар на Полина Паунова. (28.09.2017)

Отговорите ги знае цяла България Как БСП помага на Борисов Честно за корупцията? Никой няма смелост. Германски експерт: "В България не искат да преборят корупцията" След взривоопасното изказване на Рашков

На антикорупционния фронт нищо ново

Какво да очакваме от него? Първо, ако някой се е надявал най-после да види реална и безкомпромисна борба срещу корупцията, която да накара корумпираните и корумпиращите да затреперят от страх, трябва да знае, че силно се е излъгал. Не само защото, както твърди т.нар. опозиция, управляващото мнозинство ще може да избира (вероятно вече си е избрало) и да отстранява с обикновено мнозинство „подходящи“ хора, които после да го контролират. Впрочем, не е изключено опозицията скоро да забрави за това си притеснение - стига, както в други подобни случаи, да и бъде подхвърлено някое място в новия орган.

По-важно е, че на практика новият закон не променя нищо на антикорупционния фронт. Защото едва ли може да се очаква нещо ново и принципно различно от механичното вкарване под една шапка на няколко съществуващи държавни институции. Те и досега по закон са имали същите функции, но понеже са умишлено обезсилени, наплашени, зависими или превзети, не са ги изпълнявали ефективно. Няма никакви гаранции, че сега ще започнат да го правят. Освен това, каквото и да прави новата комисия, каквото и да проверява и установява, накрая всичко пак ще отива в ръцете на прокуратурата, която трябва да започне да разследва и доказва отначало. Но и от прокуратурата, чиято реформа е тема табу за всички партии, едва ли има основания да се очаква нещо по-различно от досегашните ѝ клонящи към нулата резултати.

Сигнали и публикации за корупция? Забравете.

Освен всичко това законодателите напълно съзнателно се постараха да „разтоварят“ бъдещия антикорупционен орган от работа. Най-напред приеха, че анонимни сигнали за корупция и конфликт на интереси няма да се разглеждат, а после оставиха подателите на сигнали без защита срещу последващо съдебно преследване. Така всеки, който реши да изпълни гражданския си дълг и да съобщи за прояви на корупция, ще трябва чинно да се самоидентифицира с три имена, подпис, ЕГН, адрес, телефон, факс и електронен адрес. След което ще трябва да трепери дали съответните органи ще проверят добросъвестно сигнала му и дали после засегнатото лице няма да реши да го съди за „непозволено увреждане“. Последиците могат да бъдат разоряващи, независимо от присъдата - достатъчно е съдът да наложи запор на имуществото, за да подсигури иска (от 10 хиляди до 100 хиляди лева). Като се има предвид как стават нещата в България, човек трябва да е луд или най-малкото крайно отчаян от живота си, за да се захване с тая работа. Ефектът от всичко това: броят на сигналите за корупция (основателни или не - това на практика няма значение) ще бъде минимален - най-вече от подставени „граждани“, които могат да си позволят съответните разходи, защото са съответно „мотивирани“.

Но и това не е всичко. Новата антикорупционна комисия ще може да се самосезира по медийни публикации за корупция или конфликт на интереси. Така жертва на описания по-горе механизъм могат да станат всеки журналист и всяка медия (най-вече малкото останали критични към властта и статуквото). Тази заплаха ще ги накара да се самоцензурират и на практика да се откажат от част от присъщата си дейност в интерес на обществото. Остава да добавим, че за разлика от гражданите и медиите, членовете на новия орган са освободени от всякаква имуществена отговорност за причинени от тях вреди (тази отговорност, естествено, е прехвърлена на данъкоплатците).

Да обобщим: въпреки новия „единен антикорупционен орган“ (това страшно институционално чудовище), високите етажи на властта ще могат да си спят спокойно, а корупцията - да се надява на добро здраве. Както и досега.

image

Ясен Бояджиев

Странични ефекти

Затова пък законът носи със себе си някои доста опасни (или пък благоприятни - зависи от гледната точка) странични ефекти. Най-общо става дума за инструменти за сплашване и репресия срещу всякакъв род опоненти, конкуренти, противници и въобще неудобни лица.

Първият инструмент е подслушването и следенето - новата комисия ще може да го използва с лекота спрямо всеки, без дори да ѝ трябват някакви данни за престъпление. Достатъчен ще е и най-безобидният сигнал, че някой „се простира не според чергата си“. Вторият инструмент е процедурата по отнемане (или дори само запор) на незаконно имущество. За нея дори не е задължително да бъдат установени конфликт на интереси или разминавания в имотните декларации. Достатъчно е прокуратурата да повдигне на съответното лице някакво обвинение, което може да е измислено или съвсем абсурдно и в крайна сметка изобщо да не стигне до съда. Но това автоматично развързва ръцете на комисията да се задейства - без да подлежи на съдебен контрол и без потърпевшите да имат право на съдебна защита.

И преди приемането на новия закон се забелязва все по-отчетлива тенденция за злоупотреби с тези два инструмента. Ярко доказателство за първия са изнесените от Националното бюро за контрол на СРС факти за нарушения около подслушването. Както и за натиск и пречки пред дейността му. За злоупотреба с втория инструмент пък най-фрапиращият пример е разправата с издателя на две от най-последователните в критиките си към властта медии. Днешната Комисия за конфискация, която ще бъде острие на новата „антикорупционна“ комисия, наложи запор върху негово имущество, след като бе задействана от скалъпено прокурорско обвинение (върнато вече от две съдебни инстанции като негодно), а после прегази закона за собствената си дейност и си присвои съдебни функции (да преразглежда стари съдебни решения, например).

От всичко това следва, че новият „антикорупционен“ закон дава нови възможности и нов простор за злоупотреби. Засега последиците за потърпевшите изглежда ще се „ограничат" до временни материални щети и продължителен тормоз. Както е тръгнало обаче, утре може да станат и по-страшни. Така Законът срещу корупцията може да се превърне в оръжие в ръцете на корумпираните.

 
  • Дата 18.12.2017
  • Автор Ясен Бояджиев



Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 23002785
Постинги: 12604
Коментари: 17627
Гласове: 23587
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31