2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata
“Тръмп казва, че търговските споразумения са лоши за САЩ, защото хитрите мексиканци и африканци са ни изиграли. Това е смехотворно. Ние получихме каквото искахме. Проблемът е в това какво искахме – този дневен ред беше определен от корпорациите”, казва нобеловият лауреат
Ейми Гудман и Нермийн Шаих от Democracynow.org разговарят с нобеловия лауреат по икономика Джоузеф Стиглиц за ефекта от международните търговски споразумения и за особеностите на ерата Тръмп.
Ейми Гудман (Е.Г.): Разговаряме с Джоузеф Стиглиц, носител на Нобелова награда за икономика, професор от Колумбийския университет, главен икономист на института “Рузвелт”, както и председател на борда на икономическите съветници по време на президента Бил Клинтън.
Нермийн Шаих (Н.Ш.): Джоузеф Стиглиц е автор на многобройни книги, последната от които е озаглавена “Глобализацията и недоволните от нея: Антиглобализма в ерата на Тръмп”. Тя представлява обновено и разширено издание на основополагащата му книга “Глобализацията и недоволните от нея”, която бе публикувана през 2001 г. и изигра ключова роля в дебата за глобализацията.
В предговора към новото издание пише, че „на 20 януари 2017 г. Доналд Тръмп стана президент на САЩ и хвърли граната насред световния икономически ред”. Професор Стиглиц, можете ли да доразвиете това твърдение? Какво точно е направил Тръмп, за да хвърли граната в световния икономически ред?
Джоузеф Стиглиц (Д.С.): В продължение на 60 години, след края на Втората световна война, ние сме се опитвали да създадем система, основаваща се на правила – глобална икономическа система. Осъзнаваме, че икономиката ни функционира благодарение на това, което наричаме върховенство на закона. Това е вярно както във вътрешен, така и в международен план. Важно е да имаме правила, по които да управляваме отношенията си с други държави.
Тръмп обяви, че няма да се подчинява на тези правила. Че ще отхвърли договорите, които сме имали в миналото. Че ще премине от многостранната система, в която всички работят заедно, към опити за договаряне държава по държава. Това на практика би означавало захвърляне на всичко, постигнато през 60-годишен период.
Н.Ш.: В книгата си също така отбелязвате, че има достатъчно сериозни причини толкова много хора да са разочаровани от глобализацията във формата, която е приела – най-вече заради предизвиканото от нея неравенство. Пишете и че Тръмп се е възползвал от това недоволство, кристализирал го е и го е усилил. Бихте ли коментирали какво е естеството на породеното от глобализацията недоволство и как Тръмп го е използвал? Какво точно използва Тръмп, за да направи себе си и платформата си толкова популярни?
Д.С.: Основното е, че обвиняваше другите за проблемите, които имаме в Съединените щати. Ние имаме проблеми, не трябва да го отричаме. Типичният среден доход на мъж работник на пълно работно време – а хората на пълно работно време днес са късметлиите – е на същото равнище, както и преди 42 години. На най-ниските нива реалните заплати в САЩ са такива, каквито бяха и преди 60 години. Така че икономиката ни не служи на голяма част от населението. Той се вкопчи в това. И вместо да попита: “Какво не правим правилно?”, той заяви: “Тези чужденци са виновни. Хайде да построим стена”.
Той казва, че глобализацията е несправедлива за Съединените щати. В първото издание на тази книга написах, че глобализацията е несправедлива за развиващите се държави. Видях това със собствените си очи като главен икономист на Световната банка. Отидете в Африка на Юг от Сахара. Отидете на други места, където ние сме се възползвали от другите. Ще си зададете въпроса – как може да е нечестно както за Съединените щати, така и за тези в развиващите се страни? Това е една от причините да напиша книгата – за да търся отговор на този въпрос.
Н.Ш.: Трябва да се каже и че Съединените щати бяха главният архитект на глобалния икономически ред след Втората световна война.
Д.С.: Да, в това е иронията. Тръмп каза, че сме били изиграни. Че тези споразумения като НАФТА са били най-лошите сделки в историята и че преговарящите от САЩ са били изиграни от онези хитреци от Мексико или Африка. Това е смехотворно. Аз наблюдавах тези търговски преговори. Ние получихме, каквото искахме.
Проблемът е в това, какво искахме. Там дневният ред бе наложен от корпорациите. Така че наистина, както работниците в САЩ, така и работниците в развиващите се страни, често бяха поставяни в неравностойно положение. Те обедняха, а големите печеливши бяха нашите корпорации.
Това се вписва и в дискусиите за данъците в САЩ. Кой получава данъчни облекчения? Корпорациите. Те спечелиха от глобализацията, а Тръмп индентифицира глобализацията като проблем. Какво обаче казва той сега: “Дайте на хората, които оформиха глобализацията против интересите на работниците, големи данъчни облекчения и повишете данъците на обикновените трудещи се, които се справят толкова трудно”.
Е.Г.: Вие председателствахте борда на икономическите съветници на президента Клинтън. За ужас на мнозина точно този президент прокара НАФТА. Тръмп използваше НАФТА много успешно в кампанията си като казваше, че трябва да се махне, защото не е в полза на работниците. Дали сега прави това, разбира се, е друга тема. Но какво ще кажете за това полагане на основата тогава?
Д.С.: Да, това беше проблем. По онова време сред някои хора имаше надежда, че т.нар. “икономика на просмукването” ще проработи. Че ако направим икономическия пай по-голям, всички ще бъдат облагодетелствани. Двадесет и пет години след НАФТА знаем, че това не е истина. Още тогава трябваше да знаем, че не е истина.
Е.Г.: Някои знаеха. Много хора се бореха със зъби и нокти срещу НАФТА.
Д.С.: Мнозина знаеха тогава. Но 25 години по-късно вече е недвусмислено ясно, че икономиката на просмукването не работи. Но какво означава това? Означава, че трябва да структурираме икономическите си политики по начин, който да гарантира, че просперитета е споделен. Това не се прави като даваш данъчни облекчения на големите печеливши и повишаваш тежестта върху тези, които не се справят много добре. Икономическите политики трябва да отговарят на начина, по който работи икономическата ни система.
Е.Г.: Професор Стиглиц, казвате, че президентът Тръмп е негоден за поста си. Защо?
Д.С.: Решенията за това накъде да върви икономиката са много сложни. Той не ги разбира и не подхожда аналитично. Ако се опитваш да анализираш проблемите, ще си кажеш например: “Добре, имаме проблем с неравенството, значи трябва да помогнем на тези, които не са в много добра ситуация”. Имаме и проблем с търговския дефицит…
Е.Г.: Вие не смятате, че той разбира, но просто иска да се възползва за себе си?
Д.С.: Не. Наистина смятам, че при него има дълбоко неразбиране – например на данъчните облекчения, които предлага. Те ще доведат до бюджетен дефицит от 1.5 трлн. долара за десет години според него, но реалните числа вероятно ще са двойно по-големи. Тези данъчни промени ще увеличат и търговския дефицит. Има явно отношение между фискалния дефицит и търговския дефицит – когато първият се повишава, и вторият расте. Това се случва чрез увеличаването на стойността на валутния курс. Така Тръмп ще влоши проблема с търговския дефицит, който проблем той използва за аргумент. Търговските споразумения определят само с коя страна ще е търговския ни дефицит.
Е.Г.: Имате ли нещо повече предвид като казвате, че той е негоден да управлява?
Д.С.: Той е особено негоден за поста си, защото подхожда към проблемите без каквото и да е разбиране каква е истината, както и с огромни предразсъдъци.
ЕГ: Смятате ли, че той трябва да бъде импийчнат?
ДС: Тогава ще имаме проблем с Пенс (вицепрезидента). И това ще е наистина трудно.
БАРИКАДА