Преди 13-ти, 14 -и век на Балканите също има история, също има наследници, които са ходили чак до Цариград. Продуктивно ли е да започнем да си спомняме за цар Симеон - къде е бил и кой къде се е криел тогава?

Това каза премиерът Бойко Борисов по повод изказването на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, че Босна и Херцеговина е "завещана" на Турция. Изказването на българския премиер стана след срещата му в Сараево с председателя на Съвета на министрите на Босна и Херцеговина Денис Звиздич.

Огуз заяви още, че Баязид I Светкавицата е постигнал невероятни военни успехи, които се изучават и до днес в учебниците по военна история в цял свят. Българите не се ли чувстват потомци на своите ханове и царе? Това е нормално и логично. Нелогично и нелепо е изявлението на Борисов, защото българския владетел Симеон е царувал, когато на Балканите не е имало османци.

Да не забравяме, че Ердоган преди време влючи и някои български градове в границите на империята, към която се стреми. Тогава реагираха само учени и журналисти, а Борисов, който бе премиер замълча. По-късно се похвали, че умеел да се разбира много добре с турския президент.

Припомняме, че Баязид I по кръв е полубългарин. Майка му е Кера Тамара, дъщерята на българския цар Иван Александър и сестра на цар Иван Шишман. През 1378 г. преди падането под турско робство по настояване на султан Мурад І - бащата на Баязид І, тя става част от харема му. Подвигът й се смята за една от най-големите саможертви в българската история.

След смъртта на султан Мурад І синът му Баязид І веднага убива брат си и напуска полесражението на Косово поле. Той се отправя към Одрин, за да си осигури владетелския трон. Пътят от Косово до Одрин преминава с такава скорост, че получава прозвището “Светкавицата”. Новият султан се впуска в дълга военна еспедиция като успява да превземе голяма част от Балканите, в това число и България. Избива голяма част от аристократичните родове, както и висшите духовници. Неговата агресивност и постигнатите победи го правят един от най-известните пълководци по онова време.

Гибелно за него обаче се оказва сражението с войските на монголския владетел Тимур при Ангора през 1402 г. Османската армия и съюзниците й, между които и на български васали, е разбита, а самият Баязид пленен. Той е затворен в клетка и използван като столче за крака и за качване на кон от Тимур, а съпругата на Баязид - Деспина Оливера Лазаревич е принудена да прислугва гола на Тимур.