Публичните разстрели се превърнаха в неделима част от битието ни. Демокрация и ценности!?

От банкери и банкови служители, през бизнесмени, до журналисти и обикновени хора в собствените им домове – все мишени. Някак съмнително взе да става, че никой не стреля по политици. Защо ли, ако подобни тъй европейски явления, за всички останали, трябва да бъдат възприемани като нормални?! Явно политическите ни престъпници са под особена защита, гарантирана от над национално законодателство, което им дава право да извършват всякакви престъпления, срещу гарантирано и пълно оправдаване от съдебната система. Не зная защо последната се нарича „българска правосъдна система“ и защо ние жертвите сме длъжни да плащаме разходите за нея, но това е друг въпрос!

По-интересен за мен остава въпроса до къде могат да стигнат в самозабравянето си шепата наглеци, докопали се до властта, забогатели чрез престъпления, но облечени в политически тоги? Явно за тези интелектуални питекантропи, откраднатите и добре скрити пари, гарантират дълголетие за тях и семействата им. Облечени в изкуствен интелект, самите те не разбират, че многото милиарди на едно място, макар и добре укрити, могат да се превърнат в развлекателна игра на смъртта, в която те самите ще са основните мишени. И защо не, ако държавата не е в състояние да произведе никаква друга справедливост?

Освен всичко друго, тази сложна и продължителна игра е по-доходоносна от всеки вид хазарт и по-безопасна от райската градина. Остава тайната надежда на глупака, че все още рулетката не е завъртяна и топчето няма да попадне върху името на „държавник“, защитен от бронебойни муниции чрез силно претенциозна дантелена тога. И последващия естествен въпрос, за по – начетените наблюдатели:

Кой е Кайзер Созе?

Николай Марков, АФЕРА.БГ