Нови документи разкриват:   Анекс 12 за Белене - 8 нули отзад щета за България Виновните за огромно престъпление с държавни средства управляват и днес

• юли 18, 2017
• Биволъ

 Биволъ неведнъж е разследвал и публикувал материали за престъпни действия или бездействия свързани със строителството на АЕЦ Белене. В тази “черна дупка” до момента са потънали много милиарди лева държавни пари и продължават да изтичат неконтролируемо от обществото. Белене се е превърнала в удобен обект за колосално източване на бюджета на България, без никаква санкция от страна на правоохранителните институции, като прокуратурата. Позицията на действащия Министър-председател Борисов за ядрената централа се мени през годините в шизофренна циклофреничност. В началото на своето управление Борисов се обяви категорично ЗА довършването на АЕЦ-а и за активното участие на държавата в това. В средата на 2011 г. изведнъж без никакво видимо основание Борисов се събуди с коренно различното мнение, че Белене е вредна за националната сигурност, трябва да бъде незабавно прекратен този проект и че в “гьола Белене” не е никак изгодно да потъват нови милиарди, които следващите поколение българи ще изплащат. /виж тук/

Междувременно Борисов носи пряка отговорност и за тежката загуба на международния арбитраж, в който България беше осъдена да плати на руската страна 1.2 млрд. лв. за прекратения проект. Именно Борисов разпореди в последните дни на втория си мандат парите да бъдат платени предсрочно и светкавично, без дори българската страна да обжали неблагоприятното съдебно решение, накърнило пряко националния ни интерес. За разследванията и скандалните факти, които Биволъ до момента разкри и публикува по тази тема, а те не са опровергани от никого, ще стане дума по долу. Днешниата версия на Бойко Борисов – Премиер отново се кълне в мантрата Белене, разговаря с Путин за бъдещето на централата и официално обявява, че е нужно проектът да се завърши, да се търси стратегически инвеститор. Трудно е да се определи, това политическа псохопатия ли е или обикновено дисоциативно разстройство. Каквото и да е – подобни конверсионни капризи излизат непосилно скъпо за най-бедната страна в ЕС.

Вредно управление или престъпна безотговорност

В последното си разследване Биволъ успя да се сдобие с документи, доказващи безотговорна държавна политика по отношение на проекта за АЕЦ Белене. Хипотезите, че отговорни държавни служители са извършвали неправомерни и абсурни действия, които са довели до фатални последици и щети, се потвърждават по неопровержим начин. Имаме достатъчно основания да смятаме, че бившият шеф на НЕК Красимир Първанов е извършил престъпление по служба, вследствие на което България беше осъдена да плати на руснаците 1,2 милиарда лева за фантомната АЕЦ Белене. Превишавайки правомощията си той подписва критичното Допълнение 12 (Анекс 12) към Споразумение от 2006 г. между НЕК и Атомстройекспорт (АСЕ) за изграждане на два блока на АЕЦ “Белене”. Неговият подпис ангажира необратимо НЕК с конкретна инвестиция в централата. По-късно руската страна използва именно този текст като ключов аргумент за завеждане на арбитражното дело в Женева за прекратяване на проекта, загубено от България.

Вместо да стане клиент на прокуратурата и да бъде осъден, човекът отговорен за щетата от 1,2 милиарда лева беше издигнат в политическото доверие от властта. Той получи пост на зам. министър на енергетиката в правителството “Борисов 3”. Този ход на Борисов намира логично обяснение – мълчанието на Първанов трябва да бъде обезщетено. Защото всички данни в този сюжет сочат, че той е само бушон, а истинският виновник за накърняването на бюджета с 1,2 милиарда е самият Премиер на държавата Бойко Борисов.

От новите документи, имащи отношение към проекта “Белене”, които Биволъ разкри, прозира цялата изключително грозна истина. Сред тях е и самото Допълнение 12.

 

dopulnenie12

Хроника на управленско своеволие

Своеволие е най-мекото определение за действията на Красимир Първанов като изпълнителен директор на най-голямата държавна енергийна компания – НЕК. В качеството си именно на избран от СД изп. директор той подписва фаталния Анекс на 31 март 2011 г. Веднага след това следва странен, но логичен и съвсем типичен властови кадрил за да се прикрие мащаба на скандала: Министър Трайчо Трайков уволнява светкавично Красимир Първанов, а Бойко Борисов го връща на поста и даже мъмри Трайков. Аналогиите с някои актуални събития никак не са случайни. Пред медиите Борисов обяснява, че Първанов всъщност не е уволнен и по настояване на министър Дянков се чака лично той да вземе отношение след връщането си от САЩ, където се е намирал тогава. В крайна сметка Първанов беше отстранен на 14 април 2011, но никой на разбра какво точно е ставало в кулисите на властта. Заради този случай Трайчо Трайков получи “последно предупреждение” от Борисов, а няколко месеца по-късно директно беше уволнен без церемонии.

В обясненията си пред медиите на нарочна пресконференция след като беше уволнен, Красимир Първанов твърдеше, че е получил писмено разрешение да подпише от вицепремиера Симеон Дянков, който тогава се намирал в САЩ.

Снимка: Дарик

„Имах писмено „да“ по имейл на вицепремиера Дянков, който е ресорен за енергетиката. Министър Трайков беше уведомяван за всяка една дума на текста на споразумението. Крайният вариант е съгласуван и с него. Разговарях няколко пъти, той оставаше да мисли. Аз съм потърсил министър Дянков след като не можах да открия министъра (Трайков), защото не вдигаше телефона си”, каза Първанов.

Пред Биволъ Симеон Дянков обаче отрече категорично да е изпращал такова съобщение до Първанов.

„Определено не съм пращал имейли на Първанов или когото и да било друг“ – отговори той в имейл на въпроса „Дали сте имал предварителни разговори, по телефон, имейл, или някакъв друг канал с г-н Първанов, в които да сте изразили подкрепата си за подписването?“.

Опитите на Биволъ да получи коментар от самия Красимир Първанов останаха без отговор.

Трайчо Трайков също отрича в изявление пред Народното събрание, че подписаният от Първанов документ е бил съгласуван с него. Той твърди, че на 31 март е имало съгласуван и от българската и от руската страна текст на Допълнение 12, който не е съдържал ангажимент за окончателен ИДС договор (инженеринг, доставка и строителство) в някакви фиксирани срокове. Този анекс е можело да бъде подписан, но Първанов подписва съвсем друг текст. Той полага подписа си под първоначалната руска версия въпреки, че това му е изрично забранено от Трайчо Трайков. Според думите му Първанов е подписал

“В нарушение на мойта заповед, на решението на СД на НЕК и на мненията изразени в писмен вид по електронна поща от членовете на СД на БЕХ.”

На въпрос на Биволъ дали е сезирал прокуратурата за тези нарушения, Трайчо Трайков отговори, че е подал сигнал към ДАНС. Резултат от сигнала очевидно няма.

От различните версии дотук излиза, че някое от действащите лица в тази ключова афера лъже. Има обаче и друг вариант, който не се коментира интензивно покрай скандала през 2011 г., но днес изглежда най-логичен: Първанов да е получил разрешение директно от премиера Бойко Борисов.

Проблемът за Красимир Първанов обаче не е в това кой какво му е наредил.  Единственият законосъобразен път да получи той пълномощия за такъв подпис е да има изрично разрешение от Съвета на директорите на БЕХ. Така е според устава на НЕК. Не заповед на Трайков, не имейл от Дянков, не обаждане от Борисов, а решение на събранието на СД на БЕХ, одобрено с мнозинството от членовете на СД е ключът, който би оневинил Първанов. А такова липсва, сочат документите с които разполага Биволъ.

Незаконният подпис на цена 1.2 млрд.лв

Подписът на Първанов като председател на Съвета на директорите на НЕК е положен под Допълнение 12 на 31.03.2011. Първанов успява да издейства одобрението на борда на НЕК на 31.03.2011 в 18:30 ч., показва Протокол номер 9 от заседание на Съвета на директорите на компанията от същата дата. В него изрично е записано, че подписването на Допълнение 12 може да стане само след разрешение на СД на БЕХ.

 

nec

Едва на следващия ден – 01.04.2011 е изведено писмо от НЕК до БЕХ, с което се иска… разрешение за подписването на анекса, след като същият вече де факто и де юре е бил подписан предния ден. Разрешение от БЕХ така и изобщо не се получава.

 

nec-to-beh

Невъзможно е такова решение да бъде изфабрикувано постфактум със задна дата, тъй като трима от петимата членове на Съвета на директорите са удостоверили изрично, с нарочни декларации, че след 31.03.2011 не са участвали в заседание на борда на БЕХ, на което да е взимано каквото и да е решение за даване на мандат на НЕК и на Първанов да подписва допълнението (виж тук , тук и тук).

Процедурите заложени в уставите на държавните дружества са погазени. С подписването на Допълнение 12  има всички основания да се счита, че от лицето Първанов е осъществено престъпление по служба, свързано с превишаване на правата, които той е имал като изпълнителен директор на СД на НЕК. Щетата за държавата, за която би трябвало да бъде търсена отговорност на Първанов, предвижда лишаване от свобода от 3 до 10 г., според чл. 282 и 387 от НК. Тук е необходимо да се заяви, че отговорност може да бъде потърсена и от преките началници на Първанов, които не са упражнили контрол след като са разбрали за извършеното нарушение, а именно – директорите на БЕХ, както и самия министър Трайков, като представител на принципала.

Може да се предположи, че подписът за 1.2 млрд. лв под документа е “разрешен” след намеса “свише”. Едва ли изпълнителният директор на държавната компания НЕК ЕАД до такава степен ще си загуби разума и задръжките, че да си “сложи главата в торбата” и да подпише договореност с руската Атомстройекспорт, която да коства на държавата милиарди. Подобен акт няма как да се прикрие, да се избяга от отговорност и да мине “между капките”. Първанов явно е действал напълно самоуверено, дори вероятно му е било разпоредено да постъпи именно така, като ресорен държавен чиновник.

Дали това е така може да потвърди или отрече единствено самият Красимир Първанов, когато бъде изправен пред следствените органи и бъде разпитан в едно евентуално бъдещо наказателно производство, образувано от прокуратурата на Р.България. Това ще се случи, когато тази институция най-после започне да спазва и защитава законите на държавата, а не частни и политически интереси. В противен случай на практика се узаконява методът на “шунтиране” на всички инстанции, типичен за управлението на тогавашния и сегашен премиер Борисов. Той неведнъж е демонстрирал публично неуважението си към закони и разписани правила за взаимодействие и контрол на институциите, характерни за правовата държава.

Проблемът е, че и Първанов, и този, който сигурно му е наредил, са превишили грубо правомощията си, причинявайки непоправима и огромна щета. Неволно или умишлено, следва да се произнесат компетентните органи. Фактът, че в България не съществува правова институция, която да търси отговорност на овластени личности за причинени щети в особено големи размери е патологичен за целия т.нар. “български преходен период” и продължава и до днес.

АСЕ завежда арбитражно дело на базата на Допълнение 12

Решението на Арбитражния съд за спечеленото от Атомстройекспорт дело за 1,2 милиарда лева е над 400 страници и може да бъде прочетено в Balkanleaks. Но мотивите на АСЕ да заведе делото се свеждат до няколко фрази.

При внимателен прочит и сравняване на клаузите в Допълнение 12 с текста на арбитражното решение се вижда, че точно тези клаузи са послужили на АСЕ, за да обоснове жалба срещу НЕК пред арбитражния съд. Подписаният от Първанов документ на практика отключва процеса, довел до огромната финансова щета за България.

На страница 110 от арбитражното решение се коментира, че за разлика от предишните анекси, дванадесетият съдържа “взаимен ангажимент за страните”

“От датата на подписване на настоящото Допълнение Страните следва да действат добросъвестно и да полагат максимални усилия, за да се постигне окончателно споразумение по всички документи, формиращи Договора за ИДС и всички тези документи следва да бъдат подписани от упълномощение представители на Страните до 1 юни 2011 г.”

И по-натам четем, че на 19 юли 2011 г.

“АСЕ подава свое Искане за арбитраж срещу НЕК за липса на добросъвестно отношение и полагане на максимални усилия при преговорите по Договора за ИДС”

Още веднъж: клаузите в Допълнение 12, с които Красимир Първанов е ангажирал българската държава, са станали повод и аргумент за завеждане на иска на АСЕ срещу НЕК. Без този анекс арбитражното дело, което ощети бюджета с 1,2 милиарда лева, едва ли щеше да бъде изобщо заведено.

“Дайте да платим, дайте да платим”

Както Биволъ разкри в поредица разследвания, действията и решенията на българските правителства имат важна роля за загубата на делото срещу АСЕ. Вместо упорито и обосновано “Няма да платим, няма да платим” като в пиесата на Дарио Фо, на българския данъкоплатец е прожектирана драмата “Дайте да платим, дайте да платим”, гарнирана с неясни заплахи, че ако не платим на руснаците може да стане и по-лошо. А не е било трудно при една компетентна и мотивирана защита да стане по-добре и България да не плаща нищо.

Изключително важен аргумент, с който са били запознати три правителства – Станишев, Борисов и Орешарски, изобщо не е била използван по делото. Още през 2006 г. бившият шеф на проекта „Белене“ инж.Илчо Костов установява с нарочно обследване, че реакторният корпус е негоден, построен е некачествено и АСЕ е заблудила българската страна, че е възможно неговото довършване. С една дума цялото първоначално строителство, което е било и мотив да се сключи последващото споразумение именно с руската страна, се оказва напълно компрометирано. Целият корпус на бъдещия реакторен блок е пропукан с дълбоки надлъжни и напречни пукнатини по цялата си ширина и в него не може и е опасно да се монтира и експлоатира какъвто и да е реактор въобще. Това е било укрито от руските изпълнители, а България си е платила вече за този строителен боклук.

Доказателствата за този порок, които са можели да обърнат арбитражното решение нееднократно са били докладвани от Костов на управляващите и на адвокатската кантора “Уайт енд Кейс”, която защитава България пред арбитражния съд в Женева. Лично Борисов е бил запознат в личен разговор от инженера, изпращани са и официални писма до министър Теменужка Петрова. Всички са игнорирали тези ключови данни, което говори за нещо повече от небрежност или незаинтересованост.  

Биволъ призова неколкократно Прокуратурата да се запознае с документите и данните от експертизите и да образува проверка за умишлена вреда срещу интересите на България, с цел напълно неправомерно облагодетелстване на руската държавна компания. Пълното мълчание на всички медии в България, както и абсолютната тишина от всички правителствени и държавни институции, доказват, че действително става дума за много неудобна и стриктно прикривана тайна по строителството на АЕЦ „Белене“ от руснаците, която се крие от обществеността и от международните инстанции.

Въпросите към Борисов, Петрова, НЕК и БЕХ – ЗАЩО не са използвали изключително важното доказателство за спечелване на делото и ЗАЩО след негативното за България решение, дори не са обжалвали, така и не са получили своите отговори. А те са от изключителен обществен и държавен интерес, защото зад тях стоят загубени милиарди народна пара. Биволъ единствен разследва и извади на яве тази истина. Публикациите ни могат да се видят тук, тук и тук.

Друго разкритие на Биволъ доказа, че в процеса на арбитражното дело интересът на българската страна е бил сериозно ощетен от адвокатската кантора “Уайт енд Кейс”, която се е намирала в сериозен конфликт на интереси. Докато води делото на България срещу Русия, тя защитава и Руската федерация по делото ЮКОС с материален интерес за 50 милиарда долара – много по-изгоден за адвокатите договор, отколкото няколкостотин милиона за „Белене“. Също така се оказа, че съдебният секретар по делото има руско гражданство. Никой обаче не е поискал неговия отвод.

В края на 2015 г., когато е сключила договор с Руската федерация,“Уайт енд Кейс” вече е била ангажирана със защитата на НЕК. Така адвокатската кантора хем представлява интересите на държавна българска компания срещу държавна руска компания, хем едновременно защитава Русия по случай от най-върховна за руснаците важност. Недопустим конфликт на интереси, който в никакъв случай не е в интерес на ответната страна, в случая – НЕК. 

След загубата на делото следва поредица от още по-странни действия на адвокатската кантора и на правителството „Борисов 2“: пропуск да се обжалва навреме в Швейцарският Върховен Съд и отказ да се направи опит за защита пред български съд, в който АСЕ трябва да поиска признаване и изпълнение на арбитражното решение.

Логичният и нормален подход в такива случаи е да се обжалва решението на арбитража пред местната юрисдикция, където е водено арбитражното дело. Това прави и Руската федерация по делото „Юкос“ чрез същата тази адвокатска кантора “Уайт енд Кейс” и печели на първа инстанция. Държавният съд в Хага, където през 2014 г. Русия загуби срещу „Юкос“, отменя цялото арбитражно решение.

Вместо това“Уайт енд Кейс” съветва НЕК да се откаже със странни аргументи: рядко швейцарски съдилища признавали обжалвания, разноските за подобно дело били скъпи, а течали и лихви, имало опасност АСЕ да поиска фалита на НЕК и да продаде оборудването за обезпечаването на вземанията си. Борисов се явява по всички медии и пледира с опорните точки на руснаците, защо било най-добре да им платим веднага, безапелационно и до стотинка грешните милиарди на българския данъкоплатец.

Излиза, че България се е съгласила безропотно с адвокатите си да направи арбитражното решение неатакуемо и даде спешна държавна помощ, за да може НЕК да се разплати с АСЕ в разрез с всякакви стандарти по такива дела и противоположните действия в полза на Русия, в откровено нарушение на правилата за държавна помощ.

Омертата “Белене”

Всичко дотук сочи, че правителството на Борисов не е имало нито желание, нито намерение да защити интереса на данъкоплатците и държавата в делото срещу АСЕ, а по-скоро да изплати скоростно и без съпротива 1,2 милиарда на Русия. Срещу тях получихме оборудване, което сега ръждясва безпризорно на брега на Дунава. Изключително съмнително е, че някой би го закупил след като то е било съхранявано противно на всякакви правила за такива чувствителни агрегати.

Големият отсъстващ обаче е Прокуратурата на Сотир, която пасува и игнорира всички данни за закононарушения и погазване на българския държавен интерес в тази твърде скъпа за всички българи атомна авантюра. От документите е видно, че държавното обвинение е трябвало да се задейства още след подписването на Допълнение 12, което е извършено незаконно и без съгласуване. Защо никой от началниците на Красимир Първанов, вкл. Трайчо Трайков, не е сезирал прокуратурата с конкретните данни за закононарушение е въпрос, който също чака своя отговор.

Има обаче логичен отговор защо вместо да е обвинен за престъпление по служба, Красимир Първанов беше издигнат в зам.-министър по енергетиката в правителството „Борисов 3“? Според анализите на Биволъ и на информирани източници в ядрената индустрия – за да бъде възнаграден за спазването на омертата “Белене” и прикриването пряката намеса на премиера за подписване на вредния и незаконосъобразен договор, който нарочно впоследствие е бил и нарушен.