Защо канадската външна министърка е “горда” с нацисткото минало на семейството си?
Кристия Фрийланд обвинява руската дезинформация за статиите на дядо ѝ в нацистки вестник, описващи Полша като “заразена от юдеите” Кристия Фрийланд Снимка: Wikimedia commons

Михаил Кликушин, Observer

По време на пресконференция в началото на март външната министърка на Канада Кристия Фрийланд бе запитана за твърденията, че дядо ѝ по майчина линия е бил нацистки колаборационист. Фрийланд, която е бивш журналист и писател – и предполагаемо умело боравеща с думите – успя да каже само няколко тромави изречения, за които би получила не повече от тройка в училище.

“Не е тайна, че руснаците не ви харесват и ви забраниха да влизате в страната”, започва въпросът. “Наскоро имаше серия от статии в про-руски сайтове относно вас и вашите баба и дядо по майчина линия, в които се отправят обвинения, че вашият дядо е сътрудничил на нацистите. Каква е вашата гледна точка – дали това е дезинформационна кампания на руснаците, които се опитват да ви оклеветят и дискредитират, както имат склонност да правят?”

Със зле прикрито изражение на огорчение Фрийланд отговаря:

“Публично известно е, че е имало усилия от страна на Русия – както  са заявявали източници от щатското разузнаване – да се дестабилизира политическата система на САЩ. Смятам, че канадците, както и другите западни държави трябва да са подготвени за подобни усилия, насочени срещу нас. Аз съм уверена в демокрацията на нашата страна, както и че сме способни да прозрем през тези опити”.

“Не мисля, че това е тайна”, продължава тя. “Американски официални лица публично са заявявали, дори Ангела Меркел публично е заявявала, че е имало опити от руска страна да се дестабилизират западните демокрации, и не би било изненадващо такива опити да са насочени и срещу Канада”.

Какво? Ангела Меркел? Бил ли е нейният дядо сътрудник на нацистите или не? Фрийланд избяга от въпроса.

Изданието The Globe and Mail съобщава, че когато журналисти от медията са поискали от нея да опровергае обвиненията, нейният офис е отговорил, че “хората би трябвало да се питат откъде идва тази информация и мотивацията, стояща зад разпространението й”.

Макар тази история да предизвика буря в канадската преса, като се изключат Washington Post и Bloomberg, щатските медии не я коментираха. Фрийланд, бивш канадски журналист от украински произход, е автор на две книги за корумпираните руски олигарси (без съмнение се задават и нейни книги за украинските олигарси, които пуснаха обичната ѝ Украйна в канализацията). Тя говори руски свободно и разбира руската култура – включително руската политика. Поради това тя със сигурност можеше да скалъпи по-добър отговор, за да се измъкне от неудобните въпроси за слуховете относно колаборационистката дейност на дядо ѝ.

Има един кратък и вече утвърден израз, който вероятно би проработил по-добре от отговора, който тя даде – “Вие сте сурковска пропаганда!”

Този израз, изключително популярен в руския политически новоговор, идва от името на Владислав Сурков – личен съветник на Владимир Путин, който в един момент бе главен идеолог на Кремъл. Появява се първоначално през 2011 г., когато журналисти от про-кремълска телевизия нахлуват в офис на опозиционно НПО и настояват за интервю.

Отблъсквайки агресивните гости, въоръжени с микрофони и камери, служител на опозиционната организация има само едно обяснение защо отказва да бъде интервюиран. “Вие сте сурковска пропаганда!” – повтаря той над 80 пъти по време на петминутната сцена. “Вие сте сурковска пропаганда” се е превърнало в патетична последна линия на защита за праведни политици от въпроси, които упорито отказват да изчезнат.

Но на първо място трябва да се запитаме дали е толкова голяма новина, че политик от това ниво има роднини, които са сътрудничели на нацистите по време на Втората световна война? Най-новата история е пълна с примери за световни лидери с подобни скелети в гардероба от нацисткото или съветско минало на техни роднини.

Бившият външен министър на Естония Марина Калюранд изпадна от миналогодишната президентска надпревара въпреки високата електорална подкрепа, след като се разкри, че нейният баща се е сражавал на страната на нацистите в 19-та Латвийска СС Дивизия по време на войната. Той е достигнал ранг Унтерщурмфюрер в СС и е получил два медала “Железен кръст” от нацистките власти. Калюранд заявява, че никога не е познавала баща си и никога не е казвала, че е горда с него.

Руски медии разкриха, че бащата на Александър Турчинов – бивш премиер и изпълняващ длъжността президент на Украйна и настоящ ръководител на Съвета за национална сигурност на страната – е бил член на нацистки наказателен полицейски батальон, отговорен за унищожаването на редица села в Русия. След войната бащата на Турчинов е бил осъден на 25 години каторжен труд в Сибир, но е пуснат само след пет години по време на “размразяването” на Хрушчов. В Украйна тези новини бяха игнорирани и Турчинов така и не отговори на този пример за “сурковска пропаганда”.

Президентът на Литва Далия Грибаускайте настоява, че нейният баща Поликарпас Грибаускайте е бил пожарникар след войната, докато той всъщност е служил в страховитото НКВД на Сталин – нещо което съвсем не е за гордост в Литва. Когато през 2014 г. излезе книга, посветена на миналото на Грибаускайте (озаглавена като прякора ѝ – “Червената Далия”) – нейните подчинени я определиха като “информационна атака срещу Литва от хора, свързани с Кремъл”. Разкритието, че баща ѝ е работел за сталинистките тайни служби не доведе до импийчмънт, тъй като към онзи момент концепцията за “сурковска пропаганда” вече бе въведена в употреба.

Родителите и прародителите трябва да са отговорни за престъпленията си, а не децата. Но много често им се разминава. Курт Валдхайм, офицер от нацисткия Вермахт и носител на “Железен кръст”, става президент на Австрия и четвъртия генерален секретар на ООН. През целия си живот той е лъгал за ролята си по време на Втората световна война, като в предсмъртното си писмо признава “направените грешки” и моли за прошка.

На 79 годишна възраст, след като цял живот е крил тайните си, германският писател и нобелист Гюнтер Грас признава, че когато е бил на 17 се е присъединил към Вафен СС и е бил член на Националсоциалистическата партия по време на войната. Този факт го е “потискал”, заявява той, и този “позор” се е превърнал в “истинско бреме”. Тези откровения сложиха край на “моралния авторитет” на Грас в както в Германия, така и по света.

Папа Бенедикт XVI стана първият папа, напуснал поста си от 1415 г. насам. Много хора в паството му не можеха да забравят, че в своят младост Йозеф Алойзиус Ратцингер е бил член на “Хитлерюргенд” и е носел униформата на Вермахта по време на войната.

Лех Валенса, бивш президент на Полша и лидер на движението Солидарност, който също е нобелов лауреат, категорично отрича, че е бил агент на тайните служби с псевдоним “Болек”, макар открити наскоро документи да го доказват.

Списъкът не свършва дотук.

Случаят на Михайло Хомяк, дядото на Фрийланд, не е като този на Гюнтер Грас, макар че има пряка връзка с издателската дейност. През 1939 г. той бяга от родния си град Лвов, тогава намиращ се в Полша, в Краков – точно преди Сталин да анексира тази част от страната. Внучката му твърди, че той е бил достатъчно умен, за да предвиди какво ще направи сталинисткия режим с родната му Украйна. Накратко казано, Хомяк е предпочитал режима на Хитлер пред този на Сталин.

Но дали това го прави нацистки колаборационист, или става въпрос за някаква сурковска пропаганда? Ето какви са фактите: след като Хитлер “обединява” Полша след нападението над СССР, Хомяк избира да не се върне в любимия Лвов, който толкова му липсва, и остава в Краков. Там от 1940 до 1944 г. той работи като главен редактор на украински про-нацистки вестник. Прекият ръководител на Хомяк е не друг, а Емил Гаснер – ръководител на пресата в окупирана от нацистите Полша.

Михайло Хомяк (вдясно от пушещия човек) на парти, на което присъства и Емил Гаснер (долу вляво) – нацисткият администратор, отговарящ за пресата в окупирана Полша. Снимка: http://ottawacitizen.com

Така по време на световната война, в окупирана Полша, нацистите са се доверили на Хомяк да редактира в. “Краковски вести”. Офисът и печатните преси, които използва, са били иззети от еврейските собственици на друг вестник – “Nowy Dziennik”. Хомяк е имал доста работа, но все пак не е почнал от нулата, благодарение на конфискуваните ресурси на пратените в лагерите на смъртта евреи. В началото на 1940 г. Вестникът излиза едва два пъти седмично, после три пъти, докато в крайна сметка организационните усилия на Хомяк го правят ежедневник. Нацистките шефове на Хомяк го настаняват удобно в апартамент в Краков, който е бил “освободен” от предишните му еврейски собственици.

“Краковски вести” разпространява нацистка пропаганда в продължение на пет години, възхвалява Адолф Хитлер и генерал-губернатора на Полша Ханс Франк (осъден на смърт в Нюрнбергските процеси) от името на “украинския народ” и пръска отрова срещу евреи, поляци и руснаци.

“С голяма радост украинското население приветства установяването на справедлив германски ред, представител на който те виждат във ваше лице, скъпи генерал-губернаторе!”, пише “Краковски вести” на 1 ноември 1940 г. “Тази радост бе изразена от украинския народ не само с цветята, с които бяха окичени влизащите в нашия регион немски войници, но и с кръвните жертви, които изисква борбата срещу полските узурпатори”. Украинците са били готови за “щастливо сътрудничество” с нацистите и да помогнат за “плановете на новия ред в Европа”, твърди вестникът на Михайло Хомяк.

През 1943 и 1944 г. “Краковски вести” приветства създаването на 14-та Дивизия на Вафен СС “Галичина”, съставена от украински доброволци, която се сражава срещу партизаните и унищожава цивилно население. Вестникът приветства и “германските бомби, падащи над Лондон, които причиниха големи пожари”. “Бомбардировките на индустриалните зони в Бирнингам, Ковънтри и пристанището на Ливърпул бяха успешни”, ентусиазирано съобщава изданието.

Главният редактор Хомяк без съмнение е одобрявал и кампанията на нацистите за изтребление на евреите. Друг роднина на Фрийланд – проф. Химка, е признал пред The Globe and Mail, че Хомяк е бил колаборационист, но изтъква, че “германците са стояли зад редакторските решения да се пускат антрисемитски статии и друга нацистка пропаганда”.

След масовия разстрел на евреи в Бабий Яр край Киев, “Краковски вести” пише, че градът е по-добре без евреите. “Няма нито един останал в Киев днес, докато по време на болшевиките бяха 350 хил.“, отчита вестникът със задоволство. Евреите са “получили своето възмездие”, без тях Киев е станал “красив, великолепен”. Редакционните материали описват Полша като “заразена от юдеите”. Като цяло една четвърт от съдържанието на вестника е посветено на нацистка пропаганда – не само антисемитска, но също така анти-полска и анти-руска.

В канадската преса някои поддръжници на Фрийланд и дядо ѝ – особено тези от украински произход – обръщат внимание на това, че Михайло Хомяк никога не е подписвал лично никой от материалите в “Краковски вести”. Но вероятно ако е бил достатъчно умен, за да предвиди последствията от сталинистката окупация, когато е бягал от Лвов в окупирания от нацистите Краков, сигурно е бил и достатъчно умен да не подписва статии в този вестник и да рискува да бъде държан отговорен за тях.

Няма съмнение, че Хомяк е бил много добър в това, което е вършел за нацистите в “Краковски вести” – в противен случай защо през 1944 г. те вземат него и семейството му във Виена, след като армията им започва да отстъпва? Германските ресурси са били оскъдни и въпреки това те са ги използвали за Хомяк.

Той не остава в Краков, за да се присъедини към полската съпротива. Във Виена той продължава да издава вестника. С помощта на нацистките си шефове се преселва още веднъж – от Виена в Бавария. За трети път той избира Хитлер пред Сталин. По това време Сталин не е ли все пак съюзник на Съединените щати?

В Бавария Хомяк се предава на американците и три години по-късно имигрира в Канада, където живее сестра му. Той никога не разказва на роднините си за работата си за нацистите. Истината излиза наяве чак след смъртта му през 1984 г., когато откриват негови лични документи на тавана в къщата му.

“Министърът на външните работи Кристия Фрийланд е знаела в продължение на над две десетилетия, че нейният украински дядо е бил главен редактор на нацистки вестник в окупирана Полша, който е охулвал евреите по време на войната”, отчита The Globe and Mail.

Някои казват, че Фрийланд няма нищо общо с миналото на дядо си и че цялата история е лов на вещици, организиран от руснаците. Но след като е знаела от 20 години истината за миналото на дядо си, защо тя го представя като жертва както на Сталин, така и на Хитлер? След миналогодишния ден в памет на жертвите на сталинизма и нацизма (23 август), Фрийланд пуска в профила си в Twitter следното съобщение: “На този ден си спомням за моите дядо и баба Михайло и Александра Хомяк. Те бяха вечно признателни на Канада, която им даде убежище и работеха здраво, за да върнат свободата и демокрацията в Украйна. Горда съм да почета паметта им днес”.

За разлика от Гюнтер Грас, Михайло Хомяк никога не се извинява за сътрудничеството си с нацистите. Неговата внучка, външен министър на Канада, също не трябва да го прави вместо него. Вместо това обаче тя трябва да изясни две неща – на каква основа тя го смята за жертва на нацистите и Сталин? И коя част от миналото му е толкова горда да почита?

А що се отнася за кремълската “сурковска пропаганда” – наистина няколко руски медии препечатаха историята от Washington Post след злополучната пресконференция на Фрийланд. Освен това обаче като цяло има оглушително мълчание… Най-вероятно защото сега руснаците са заети да ровят из архивите на НКВД и КГБ с надежда да изровят прашна членска карта на нацистката партия с името на Михайло Хомяк.