ВЪВЕДЕНИЕ
През последните години ФЕД все повече фокусира лихвеният процент по федералните фондове , като основен инструмент на своята паричната политика . В този блог , ще разделя основно на три части. Първо започвам с обяснение ,как ФЕД управлява лихвеният процент . След това ще анализирам ефекта от силният долар върху лихвения процент по фондовете (обикновено се прави анализ на ефектите от лихвите спрямо долара) . Накрая , ще завърша с няколко предполагаеми сценария за пътят на лихвите в бъдеще.
Лихвите по федералните фондове преди и след кризата
Накратко лихвените проценти по федералните фондове представляват – лихвени проценти по овърнайт кредити , които определят цената на която банките си разменят резерви. Използването на този инструмент от ФЕД оказва сериозно влияние върху цената на кредита в системата и икономическата активност. На графиката е показано движението на ефективният лихвен процент по фондовете(в момента EFFR е около 0,90%) в дълъг исторически период.
В продължение на много години преди финансовата криза FOMC таргетира лихвата , чрез малки покупки и продажби на ценни книжа на открития пазар(по този начин ФЕД оказва влияние върху търсенето и предлагане на резерви в системата от страна на банковите институции ), известни като операции на открития пазар. След финансовата криза нивото на банковите резерви в системата се покачиха рязко в резултат на мащабните покупки на активи от страна на ФЕД ,поради тази причина този подход на FOMC вече не работи .В таблицата са показани някой промени в активите и пасивите на баланса на ФЕД преди кризата и след нея.
Как ФЕД таргетира лихвите по федералните фондовете в среда с изобилие на резерви в системата ? И как осъществява своята политика за нормализиране ?
Лихва върху резервите . Федералния резерв плаща лихва на банкови институции за техните задължителни ((IORR – около 108 $ милиарда ) и свръх резерви (IOER – около 2.135 $ трилиона) в системата на ФЕД. Фактически тази лихва( в момента 1,00 % ) играе ролята на горна граница на лихвите по федералните фондове (в момента на нивото между 0,75% и 1.00%) . Идеята която стои зад тази система е,че банките нямат стимул да предоставят необезпечени кредити над нивото на IOER , при условие ,че могат да оставят наличният си излишен ресурс на депозит при ФЕД (който се води без рисков). Освен това се създава възможност за банковите институции (условието е , че само банкови институции отговарящи на определени изисквания ,могат да получават лихва за техните резерви от ФЕД , а други играчи които също участват на пазара на резерви главно MMMF и GSE нямат тази възможност) да търсят резерви на пазара на по- ниска от IOER лихва и по този начин да реализират печалба от разликата(без рисков арбитраж) .
Овърнайт обратни репо операции (ON RRP). Една от основните разлики е , че на този пазар (конкретно за фед фондовете) участниците търсят или предлагат резерви на базата на предоставени обезпечения (ценни книжа) . ФЕД предоставя обезпечения на определени контрагенти (Банки , GSE- Спонсорирани от държавата предприятия и MMMF –фондове на паричния пазар ,в момента тези контрагенти са около 150 на брой). Чрез тези операции ФЕД намалява количеството резерви в системата и подържа долната граница на лихвите по федералните фондове на ниво от 0,75% в момента(в периоди като краят на месеца и годината , търсенето на активи играещи роля на обезпечения се покачва и тази долна граница може да бъде пробита).
Сконтов процент (primary credit rate). Когато банкова институция неможе да си набави резерви поради някакви причини от пазара на фед фондовете , ФЕД може да предостави обезпечен заем (в момента лихвата на primary credit е 50 базисни пункта над IOER)
Когато FOMC покачва лихвите по федералните фондове , те покачват лихвите на тези инструменти(floor system). На фигурата е показано как работи системата floor system.
Как доларът повлия на лихвата по федералните фондове ?
При EFFR от около 0,90% и инфлация за Март от 1,80%(спрямо PCE - разходи за лично потребление ), реалния лихвен процент остава на отрицателна територия от близо 1,00%. Според медианата прогноза на членовете на FOMC от Март , реалния лихвен процент , ако икономиката се развива спрямо очакванията би бил около 1,00% в дъгосрочен план , това е доста по -ниско от прогнозите от предходни години ( през март 2014 г. прогнозата е била за 2%) както и в исторически план. Как доларът повлия на лихвите ?Ниските реални лихвени проценти в световен мащаб -поради ниският разтеж в световен мащаб , нивата на глобалните лихвени проценти намаляха в последните години .Бъдещи насоки от страна на ФЕД и други централни банки за различия в паричната политика след 2014г., доведоха до увеличаване на търсенето на американски активи , оказвайки натиск към повишаване на долара. Това на свой ред доведе до натиск надолу върху естествения лихвен процент " r* " в САЩ( под естествен лихвен процент се има предвид такова ниво на лихвите , когато реалното производство е на своят потенциал , а паричната политика е балансирана ). Този натиск към r* поради опасения за спад в икономическата активност главно в сектора на производство на стоки (импортните сектори в икономиката) , което от своя страна да доведе до спад в реалното потенциално производство и заетостта .Според модела FRB/US използван от персонала на ФЕД , покачването на доларът с 15% , което се получи след Юни 2014 г. е намалило лихвите по федералните фондове с 1,00% в средносрочен план . Като се вземе и инфлацията в двойния мандат на ФЕД , скъпия долар допринесе за спада в цените на вносните стоки (ефекта е около 0,25 % в общия индекс). Реакцията на пазара за големи лихвени диференциали между САЩ и други страни доведоха до охлаждане на американската икономика още преди ФЕД да е започнал реални действия по нормализиране.
Прогноза за пътя на лихвите по федералните фондове според членовете на FOMC
Резюмето на икономическите прогнози (SEP) се публикува четири пътя годишно и предоставя информация за икономическите прогнози на отделните участници в FOMC. На фигурата е показана медиана и индивидуална прогноза за лихвените проценти от членовете на комитета , както и 70% интервал в който действителните резултати могат да се различават от прогнозата( SEP Март 2017г. ) .
Според последните данни с които разполагаме , най – вероятния път за лихвите , ако икономиката се развива спрямо очакванията на FOMC преминава през още две повишения за 2017г. Трябва да се има предвид , че това са индивидуалните виждания на всеки участник (в тези прогнози неса на базата на консенсус между участниците), свързано с тяхното виждане за развитието на икономиката и пътят на монетарна политика на тази базата . Прогнозите за лихвите направени в първите месеци, често се различават от действителните резултати в краят на годината. В началото на 2015г. прогнозите за лихвените проценти клоняха между 2-3 повишения от по 0.25% , в краят на годината ФЕД повиши лихвата само еднократно през Декември. Серия от събития започващи през втората половина на 2014 г. - включително продължителен спад на цените на петрола, значително поскъпване на долара и сътресенията на финансовите пазари, идващи от чужбина - доведоха до неблагоприятни последици за перспективите за инфлацията и икономическата активност в САЩ, което накара FOMC да намали темпа на отстраняване на акомодацията отколкото очакваше в началото на годината. През 2016г. в началото прогнозите бяха за четири повишения от по 0,25% ,но ФЕД повиши лихвите отново еднократно през Декември. Поради тези разминавания в прогнозите ФЕД започна да предоставят и графики илюстриращи нивото на несигурност наречени „fan charts ” , показани на предишната фигура(за 2017г. показва възможно отклонение ±1.4 % от прогнозата).
Прогноза за лихвите от проучване на Primary Dealers и Market Participants проведено от Резервната Банката на Ню Йорк през месец Март.
На фигурите се вижда , че межди двете групи има различие единствено в прогнозата за времето на второто за годината повишение на лихвите.
© Джендъриране на търговията
© За политическата сила на медицинско-фа...
Bank of Nova Scotia, New York Agency , BMO Capital Markets Corp. , BNP Paribas Securities Corp. , Barclays Capital Inc. , Cantor Fitzgerald & Co. , Citigroup Global Markets Inc. , Credit Suisse Securities (USA) LLC , Daiwa Capital Markets America Inc. , Deutsche Bank Securities Inc. , Goldman, Sachs & Co. , HSBC Securities (USA) Inc. , Jefferies LLC , J.P. Morgan Securities LLC , Merrill Lynch, Pierce, Fenner & Smith Incorporated , Mizuho Securities USA LLC , Morgan Stanley & Co. LLC , Nomura Securities International, Inc. , RBC Capital Markets, LLC , RBS Securities Inc. , Societe Generale, New York Branch , TD Securities (USA) LLC , UBS Securities LLC. , Wells Fargo Securities, LLC
това е линк където има инфо за Reverse Repo Counterparties - https://www.newyorkfed/markets/rrp_counterparties
може да видиш заключителната част от вчерашната реч на Loretta J. Mester - The Outlook for the Economy and Monetary Policy
https://www.clevelandfed/en/newsroom-and-events/speeches/sp-20170508-outlook-for-the-economy-and-monetary-policy.aspx
От към потребителските разходи, сигурно няма да има големи проблеми за съвкупното търсене, защото спада в продажбите примерно в Department stores – март 2016 –март 2017 е -4.5 % , а Nonstore retailer – където влиза online trading расте за една година 11.9% . така, че това си е някакъв дългосрочен тренд (потребителите сменят начина на пазаруване). Проблем може да има в commercial real estate и commercial mortgage backed security , които банките и други инвеститори в момента притежават в големи количества . В същата стенограма от Март месец ФЕД обръщат внимание , че нивото на просрочия се покачило . Също така включиха въпросните в стрес тестовете .
https://www.bostonfed/news-and-events/speeches/2017/financial-stability-the-role-of-real-estate-values.aspx
Напиши блог за това ;)
система с оскъдни банкови резерви - "corridor system"