Турция, Русия, С-400 Публикувано на 04.05.2017  в Свят
 Гледам това заглавие:

Путин: Руско-турските отношения придобиват специален характер

Гледам и на официалния сайт на Президента Путина: Российско-турецкие переговоры

Тези демонстрации на приятелство и на добри отношения и даже на задълбочаващо се „сътрудничество“ се засилват с всеки изминал ден. Особено след 14.07.2016.

Разбирам много добре, че тези срещи имат няколко важни задачи:

1. Ясен и силен сигнал към САЩ – ако продължавате, губите Турция и всичко, което сте планирали за нас и за което сте плащали с десетилетия. Ще се договаряме с Путин по общите ни интереси.

2. Ясен и силен сигнал към НАТО, което е пак САЩ – единственото, което все още задържа Турция формално в НАТО, е военнопромишления комплекс (ВПК), което е пълна технологична и лицензионна зависимост. Турция свой ВПК няма/ше досега. И ако иска да се отдели от нато, трябва да си подготви план Б. От възможните заменители на ВПК има 3 възможни: Израел, Русия, Китай. Нито един от тях не е идеален и е пълен с много сложности.

Всъщност, Китай почти отпада, заради острите конкурентни отношения на международния пазар и поради факта, че макар и по-евтино, китайският ВПК е производен на Руския, смо дето е 1-2 поколения изостанал технологично (което си е нормалната практика).

Израел по силата на маса сериозни съображения няма как да бъде пълноценен и изобщо заменител на американския ВПК за Турция. Повечето причини са очевидни и за обикновения човек.

Остава Русия. Въпреки, че е стар вековен противник, в случая са изправени пред общ могъщ враг. И докато не си осигурят обща защита срещу него, скърцайки със зъби и лицемерно усмихвайки се при служебните ръкувания, Русия и Турция са принудени не само да си говорят, ами и да си сътрудничат.

Обективно, само Русия е наистина пълноценният и много по-качествен по съотношение цена-качество заместител на натовския ВПК, разбирайте – САЩ-ВПК.

И само Русия ще бъде по-малко повлияна от заповедите на САЩ да прекратят това сътрудничество. Пресен пример: Франция при първото скърцане със зъби и смъмряне от страна на САЩ беше принудена да откаже предплатени вертолетоносачи «Мистрал» за около 1.3-1.5 млрд евро.

С Русия и с Турция това не може да стане. Или ще е много по-трудно да стане.

Не е случайно, че Турция започва именно с ПВО С-400, а не с руски изтребители.

ПВО С-400 е убийствено ефективно – свалянето, на който и да е натовски самолет, ако ще да е изтребител от 4-5 поколение (с условен знак) е почти безплатно, в сравнение с цената даже на руски изтребител. Тоест, САЩ могат да извиват ръцете на Турция с авиацията и най-важното – с управлението на авиацията (AWACS). Но авиацията е уязвима и безпомощна жертва пред ПВО от типа на С-400, което с разход за хиляди долари ракета (или десетки хиляди, ако е комплекс) сваля самолет за десетки, а ако е условно 5 поколение – за стотици милиони долари. Сметката излиза отвсякъде.

Което означава, че относителното тегло на аргументите на САЩ при бъдещите неприятни преговори с Турция олеква пропорционално на това цифрово съотношение.

Аз обаче имам огромни съмнения, дали тези приказки „ще купи С-400“ ще стигнат до осъществяването, монтирането и поставянето на бойно дежурство на системите С400 в Турция.

Първо – САЩ ще направят всичко възможно да напомнят и да намекнат на Турция, че това не трябва и няма да се прави, при никакви условия. Например, като блокират Турски поток, което за тях е дреболия. Току-що, преди броени дни го показаха нагледно в Македония. Показаха го и броени седмици след онзи 04 декември 2014 година, когато путин и Ердоган си стиснаха ръцете за пръв път за Турски поток.

Погледнете картата и всичко ще ви стане ясно! Още Наполеон го е натяквал на генералите си.

Щом Южен/Турски поток няма да мине през България, остават Гърция, Македония, Косово (!), Сърбия, Унгария и чак тогава Австрия и останалата Западна Европа.

Достатъчно е Турски поток да бъде спрян в 1 или в 2 точки (Македония-Косово, например) и край – Турски поток става точно толкова мъртъв, колкото и Южен.

Турция ще пие студена вода до премръзване на гърлото. И може да сънува газови хъбове, каквито няма да има смисъл да има.

И второ – аз например на мястото на Путин и на Русия мога да си позволя да си говорим, да преговаряме и даже да се договаряме на тази тема, може даже и договор да подпишем, но едва ли ще позволя да стигнат нещата до успешен край. Кратко напомняне – аналогични преговори, обещания и даже предплащания за С-300 имаше с Иран. Да, тогава беше Медведев и парите бяха върнати, но все пак. Показателно и диагностично е, че Русия също страда от тежка недостатъчност на суверенитет. Особено финансово-икономически, монетарен суверенитет, което означава и външнополитически. Нали никой познавач на Втората световна война не може да си представи Сталин да победи Хитлер, ако Йосиф Висарионович беше принуден да плаща на съветските труженици в отбранителната и във военната промишленост «Всичко за фронта, всичко за победата»…с окупационни райхсмарки? Защото точно такова е положението в Русия днес. От 27 години, ако трябва да сме по-точни.

Няма лесно решение.

Може даже и да няма решение и развитие.

За това има и още няколко сериозни (според мен поне) причини. Ако бях на Путин, аз лично за нищо на света НЯМАШЕ да позволя поставянето на руски системи С-400 на истинско бойно дежурство в Турция:

Защо ли?

Защото, напомням безспорни факти:

1. Турция е ИДИЛ. Срещу които Русия воюва в Сирия.

2. Турция иска свалянето на Асад. Когото Русия се старае да спаси с оръжие в ръка

3. Турция има сериозни планове и договорки със Саудитска Арабия и с Катар. В това число и най-прозаичните – финансови – те обещаха и плащаха за компенсациите от загубите от руското ембарго. Те плащаха и технологичната индустриализация на Турция от 1980 година по заповед на САЩ. Нещо, което меко казано е перпендикулярно на руските планове и интереси.

4. Турция иска ликвидация на кюрдите. Русия подпомагаше и подпомага кюрди с оръжие и…с други средства и ресурси

5. Турция (формално, реално САЩ) свали руския самолет, но турци (при това – безспорно, в това число и кадрови военни) убиха руския пилот във въздуха. Русия не си е върнала рестото.

6. Турция (формално – един откачен терорист) уби руския дипломат Карлов. CASUS BELLI! Няма убит турски дипломат в Русия, нито е платена сметката равностойно.

7. Турция подпомага/ше с всички средства кавказкия сепаратизъм в двете чеченски войни, преди и след това. Тоест, воюваше срещу Русия. Русия не е платила и тази сметка и това не може да бъде забравено.

8. Турция върви с лъвски скокове към шериат – точно това, което са ИДИЛ/ДАЕШ/Ан Нусра и всички останали ребрендинги. Срещу това Русия воюва с оръжие в ръка. И в резултат на което в Русия взривяват метрото в Санкт Петербург, Москва, гърми Волгоград и доста други места. Осуетяват се десетки пъти повече.

9. Турция произведе и достави химическото оръжие за всички досегашни инциденти в сирийската война.

10. Турция подпомага, подкрепя, организира и контролира кримския татарски сепаратизъм, в това число и саботажните им действия на територията около Крим (тоест, Русия), в Украйна. Русия няма как да не знае това, няма как да го забрави и няма как да го няма предвид. Всичко си е същото.

Причините всъщност са много повече. Даже не искам да продължавам, защото не виждам смисъл.

Но си мисля… Представете си, че сме в кръгла стая с много врати. На едната от нея пише «взрив», на другата «война», на третата «майдан», на четвъртата «цветна революция», на петата: «сепаратизъм», на шестата – «гражданска война», на седмата – «много-огнищна глобална война». А ключът за тези врати е знаете у кой.

Гадната част е, че за Русия и Турция изборът на тези врати не е предвиден. Още по-гадната е, че всички тези врати са отварят периодично по чужда воля. Или ти си изблъскан, пак по чужда воля, към тях, според желанията на тази нечиста сила и/или «съдържанието» през тези врати нахлува към теб. Нямаш особено богат избор.

Най-лошото е, че в тази кръгла стая не са само Русия и Турция. И ние сме там. Но в качеството ни количество на географски заложник на положението ни в пространството на голямата геополитика. На обект без право на глас и действие.

Иска ми се тези С-400 да ги вземем ние и даже да са вече на бойно дежурство у нас.

Но за целта имаме остър недостиг. Не на пари – те са вторични. На лица от мъжки политически пол. Както в народа, така и сред избраниците му. Особено за последните 3 години.

Орисия…

Д-р Пламен Пасков,
Фейсбук