от Алън Кафруни в Геополитика · 23/02/2017 · 12:25

Алън Кафруни е професор в колежа Хамилтън, САЩ. Преподава международни отношения и европейска политика. Автор на множество научни статии и книги, последната от които е Проучване на световната финансова криза в съавторство с Херман Шварц.

Независимо от своята прекалено груба и понякога импулсивна предизборна реторика, Доналд Тръмп в края на краищата събра един отбор, който няма намерение да разрушава съюзи, създадени по-рано в Европа и Азия. Външноикономическата политика на Тръмп ще стане по-последователна, търговските отношения ще се възприемат като игра с равен резултат, а победите ще се постигат чрез силови икономически мерки. Германия е на кръстопът и позицията й е изключително уязвима.

Тръмп вече се е изказвал за ЕС: „…Няма никакво значение ще съществува ли или ще се разпадне. Гледате ЕС и виждате Германия, той е просто инструмент за Германия“. А неговият главен съветник по развитието на търговията и индустрията Питър Наваро отхвърли всички искания на Европейската комисия за подновяване на преговорите по ТПТИ, като каза, че огромна пречка за по-нататъшното обсъждане на споразумението е фактът, че Германия, също като САЩ, продължава да експлоатира другите страни в ЕС като запазена немска марка.

Критиката срещу Германия набира скорост и в Европа, както показва ситуацията по изборите в Холандия, Франция и Германия през 2017 г. Марин Льо Пен нарича еврото „нож“ и „политическо оръжие“. Има едно фундаментално противоречие между експортния меркантилизъм на Германия и нарастващите нужди на Европа като цяло. В продължение на две десетилетия Германия намаляваше разходите си за работна сила и разширяваше производството си в Източна и Централна Европа. В резултат на това Германия постигна рекорден ръст на търговския баланс – до 253 милиарда евро, което съставлява 8,5% от БВП през 2016 година. Според прогнозите на МВФ този ръст ще бъде 8,1% през 2017 г. и ще надхвърля 7% за още дълго време. За сравнение – прогнозата за Китай за 2017 г. е 1,6%. Търговският баланс на Германия със САЩ е в размер на 60 милиарда евро през 2016 г., което съответства на показателите с Мексико и леко изостава от Япония.

Франкфурт и Берлин възприеха негативно опитите за манипулации с валутата. Финансовият министър Волфганг Шойбле заяви, че паричната политика се диктува от ЕЦБ, а не от Бундесбанк. Независимо от това МВФ смята, че реалният валутен курс на  Германия е подценен с 15-20 % и разпадането на ЕС ще доведе до преоценка на показателя. През 2016 г. Министерството на финансите на САЩ включи Германия в списъка на страните, прилагащи „недобросъвестна валутна политика“, въпреки че Германия дори няма своя собствена валута. Във всеки случай, основният проблем на еврозоната е неравномерното развитие. Нямащи възможност за по-нататъшно обезценяване, но поставени в железните рамки на наложената от Комисията фискална система, под внимателното наблюдение на Берлин, южните страни-членки на ЕС като че ли са обречени на безкрайна девалвация и стагнация в икономиката.

Търговската политика „America First“ се появи много преди Тръмп. Решението на Ричард Никсън да скъса връзката на долара със златно-валутния резерв беше взето през август 1971. Това помогна на САЩ да си възвърне конкурентоспособността и значително да намали външните ограничения на паричната и фискалната си политика, като по този начин предизвика стагфлация в Европа. Финансовият министър Джон Конъли тогава каза известната си фраза по адрес на европейците: „Доларът е нашата валута, но ваш проблем „. През 80-те САЩ налагаха различни експортни ограничения на японските автомобилни компании. Споразумението Plaza Accord от 1985 г., което се смята за най-голямото постижение на многостранното сътрудничество, се оказа блестящ пример за това, което днес наричаме „валутни манипулации“ – то позволи на САЩ да постигне 50% девалвация на долара спрямо йената и германската марка. Японският отговор на загубата на конкурентоспособност беше значителното отслабване на паричната и фискалната политика, което в крайна сметка доведе до създаването на ценови балон на активите и последвалото „изгубено десетилетие“.

Преди 32 години световните икономически сили успяват да постигнат консенсус за необходимостта да се подпомогне растежа на икономиката чрез коригиране на валутните курсове. За целта през септември 1985 г. те подписват споразумение, което води до контролирано отслабване на курса на долара срещу японската йена. То остава в историята като Споразумението Плаза (по името на луксозния хотел в Ню Йорк, където е сключено) и според редица икономисти помага за възраждането на щатската икономика, но и води до упадък на японската. Целта на споразумението е била САЩ да намали големия дефицит по текущата си сметка и отрицателното си търговско салдо с Япония чрез девалвация на долара.

Администрацията на Тръмп ще се стреми да увеличи дела на американските корпорации на световния пазар чрез сключване на двустранни и многостранни споразумения. Новият президент вече заплаши BMW и други чуждестранни автомобилни производители с 35% данък върху вноса. Алтернативно предложение за въвеждане на пограничен данък беше направено от най-големите износители в областта на фармацевтиката, високите технологии, отбраната, въздушно-космическите технологии, като последните се надяваха на печалби от увеличението на бюджета на НАТО в Европа. Неолибералните аспекти на НАФТА, ТПТИ и ТТП, предизвикващи най-голямо възмущение, най-вероятно ще бъдат запазени и, нищо чудно, дори и разширени след промяната в методите за вътрешно регулиране на пазара и намаляване на корпоративните данъци в САЩ. До какво ще доведе подобна непоследователна политика все още е рано да се каже. Различните субекти, свързани с оборота на капитала, трябва да бъдат в постоянен диалог, но дори и тогава успехът не е сигурен. Администрацията на Тръмп демонстира нищожно малка функционалност и бързо губи популярност. Много от предложенията, като споменатия по-горе пограничен данък, са в пряко противоречие с правилата на Световната търговска организация и може да предизвика резки ответни мерки, включително от страна на ЕС.

Мексико, с 80-те процента от износа си за САЩ, ще бъде принудено да направи отстъпки, макар че това ще предизвика по-дълбока интеграция на северноамериканската икономика и ще доведе до конфронтация между американските корпорации и мексиканските компании. Британският премиер Тереза Мей и японският премиер Шиндзо Абе изглежда са готови да поддържат двустранно сътрудничество. Абе вече посети Тръмп в нюйоркския му небостъргач в Ню Йорк и в резиденцията му във Флорида. Но с Китай няма да е толкова лесно да се преговаря.

Позицията на Германия, обратното, изглежда много по-предвидима. 47% от БВП на Германия се формира от износ. При разпад на Европейския съюз, който в момента представлява повече или по-малко единен пазар, последствията могат да бъдат опустошителни.

Официалните лица в Брюксел и Берлин твърдят, че прекратяването на хегемонията на САЩ ще бъде силен импулс за по-нататъшна интеграция и разширяване на автономията на ЕС. Те предричат на мястото на САЩ идването на Китай, чиито търговски отношения с Европа се развиват, повдига се и въпросът за по-тясно сътрудничество в областта на отбраната. Но независимо от това, Германия не може лесно да се откаже от Трансатлантическото икономическо сътрудничество и обемите му все още са несравними с това, което предлага Китай. През 2015 г. САЩ измести Франция (за първи път от 1961 г.) от позицията на главен пазар за германския експорт, присвоявайки си 9,5% от целия германски оборот. ЕС получи 136 милиарда долара за търговския си баланс от САЩ през 2016 г. А въпросът за сътрудничеството на ЕС в отбранителната сфера без участието на НАТО най-вероятно ще си остане на хартия.

Много експерти призовават Германия да заеме водеща позиция и да поеме отговорността за създаването и модернизацията на Единния европейски фискален съюз, а именно – система за данъчно облагане, пълноценен банков съюз под ръководството на ЕЦБ, схема за гарантиране на влоговете в банките и преобразуването на ЕЦБ в кредитор при екстремни случаи. Такава организация би помогнала да се противостои на нарастващия евроскептицизъм. Все пак, независимо от очевидните успехи в износа, Германия трябва да реши огромно количество вътрешни проблеми, сред които са малкият дял на инвестициите, слабият растеж, миграцията, крехката банковата система, нарастването на бедността и неравенството, както и натискът от страна на Вашингтон за увеличаване на военния бюджет. Като се имат предвид всички тези проблеми, създаването на фискален съюз е истинско проклятие за политическата сфера на страната. Разходите за такъв грандиозен и амбициозен проект ще бъдат колосални, докато балансираният бюджет е разчетен от отбора на Ангела Меркел за години напред. И все пак, ако Еврозоната (в по-малка степен ЕС) бъде спасена, Германия ще трябва да мобилизира цялата си политическата воля, за да го превърне в реалност.

Превод: Цеца Христова / Memoria de futuro

Източник: Клуб Валдай