Европейският съюз и мястото на България в бъдещето на Европа  

 

От Светльо на 18.10.2012 г.Банкстери, Образование, Политпросвета, Темида е побесняла, Храни и ГМОДиктатура, Избрано  

 
За да оцелее ЕС, е необходима тотална интеграция — на финансите, на икономиките, на данъците и на фискалните политики. Необходима е интеграция до дупка, та чак до човешките души. Искаме право да налагаме вето върху националните бюджети, да контролираме всеки, лев, драхма, марка, евро, франк и каквото там имате като национални валути.

От известно време все по-често такива думи излизат от устите на европейските политици, които опитват да ни обяснят необходимостта от това, цялата власт — икономическата, политическата, финансовата, социална – да се даде в ръцете на шепа марионетки на корпорациите, та да може най-накрая да се завърши този етап, в който една шепа хора ще се наричат господари. А останалите — роби. Дали и как това ще стане, са все въпроси, които бъдещето ще покаже.

За зрящия човек и този, който може да си отваря ушите, не е никаква тайна какво целят новите ни другари в Брюксел. Как е възможно от 27 задлъжнели и финансово зависими страни (няма страна в ЕС, която да не е задлъжняла към частните световни финансови институции – МВФ, СБ, ЕЦБ, ФЕД, и т.н) да се получи една здрава сплав и силно единство? Отговорът е прост и ясен – ще се получи още по-голяма задлъжнялост. Целта не е благоденствието на народите, които живеят в географските граници на този т.н. съюз. Целта е робство, такова, за което сме чели в Средновековието, такова, каквото ни го описва Оруел в „1984“. Трудно е да се побере в главите ни, нали?

Какво тогава са постоянно увеличаващите се данъци, глоби и лихви, които — убеждават ни — били законни и за просперитета на нациите. И защо, ако беше така, такива като Кристин Лагард, шеф на МВФ, не плаща данъци върху личната си заплата, пак по закон? Какво тогава са действащите закони в редица западни страни (Великобритания, скандинавските страни, Германия, Франция) уж за „защита на детето“, при които полицията и разни служби имат право да отнемат деца от родителите им, защото например са ги завели на църква или не могат да им осигурят необходимите джобни пари, след като родителите им са останали без работа?

Какво тогава се цели с лобистки закони, като тези за прокарване на ГМО храни за животни и хора, с които бавно и сигурно се унищожават истинските храни. И вместо да се реши проблемът с глада, той със сигурност ще се задълбочи до такава степен, че гладът по земята ще се умножи многократно? Със сигурност целите не са за добруването на човечеството.

Как се стига до всички тези заключения?

Схемата е изключително проста. На принципа, че който плаща, той и поръчва музиката, националните (марионетни) правителства чрез манипулирани избори бяха заставяни да теглят големи кредити за инфраструктурни проекти, реформи в социална и здравна сфера, реформи в икомониката и т.н. Разбира се, тези огромни средства не са отивали по местата си, а в бездънната яма на джобовете на политици и свързаните с тях корпорации. Откъдето идват парите — пак там се връщат. По този начин, чрез заеми в умопомрачителни размери от трилиони долари и евро, страните буквално стават плячка на „инвеститори“ — отново частните корпорации, банките и кредитните институции, отпуснали им тези кредити.

Досега всички мерки, предписани и предприети от националните правителства на закъсалите страни, са несъстоятелни. Каквото и да се предприеме като действия от ЕЦБ, МВФ и СБ, каквито и препоръки да дават, състоянието на хората няма да се подобри — напротив, ще се влошава. Как може болестотворникът да диагностицира болестта, да предпише рецепта за оздравяване и да атакува сам себе си? Е, няма как да стане.

Европейският съюз е тотално несъстоятелна организация, пропита отвътре с болестта на лакомията, скъперничеството и неистовата жажда за власт. Власт над народите на Европа. Власт над най-будната съвест на света. Тази Европа, в която се разпространи Християнството пряко от Светите Апостоли. Тази Европа, която която беше и е двигател на прогреса на човечеството. Но това е и Европа на мракобесието, на Инквизицията. Европа на толкова много войни. Европа на няколко империи, всяка със своите плюсове и недостатъци.

Къде обаче са намира нашата мила Родина днес…

Разбира се, ние не изоставаме от останалите европейски народи. Поробени от корпоративни интереси и марионетни правителства, все още изживяваме годините на този нескончаем преход. Преход, който пропъди милиони българи зад граница, подмени ценностите ни, оставяйки хората в бедност и нищета — на последно място по жизнен стандарт в Европейския съюз. Днес сме членове на този така безличен съюз, на който единствената цел са икономиките на страните, фискалните политики, финансите… А къде остават хората във всичко това, като че ли няма кой знае колко значение. Отново не можем да намерим себе си и се опитваме да живеем по чужди правила. Днес българинът е данъкоплатец, субект на глоби, лихви, кредитополучател, страна по договор, купувач, продавач, пациент, лице и какво ли още не. Едва ли има толкова много епитети за нещо друго, колкото за българина. Но не и Човек.

Как да излезем от тази толкова тежка ситуация? Кога и как ще се справим с това бреме, това зависи единствено и само от нас. Нека всички ние да погледнем навътре в себе си и да видим какво не ни харесва. Нека се опитаме да поправяме нашите недостатъци, като започнем от най-малките и най-лесно поправимите. Нека веднъж се спрем и отдръпнем от забързания ни живот и да се запитаме: къде грешим? Нека погледнем живота отстрани с нашите собствени очи, а не с тези на медийните клакьори.

Имаме за какво да се хванем, имаме как да се противопоставим на този заробващ ни режим. Имаме система, по която да се измъкнем от блатото. Тя се състои в същността на социалния въпрос — Троичния социален организъм, при който по подобие на Светата Троица икономическия живот, политическия живот и духовният живот са взаимосвързани, но обособени единици. Това, което ни завещава великият германски антропософ д-р Рудолф Щайнер, това, за което говори и Учителя Беинса Дуно, това, което ни е завещал още Христос в проповедите Си, се нарича Троичен социален организъм.

Д-р Рудолф Щайнер преди повече от 90 години в сърцето на тогавашна и днешна Европа — Германия, ни показа, как трябва да се развива едно съвременно общество, ако не иска отново да попадне в безмилостните лапи на тогавашната човешка трагедия — Първата световна война. Тогава никой от т.н политици не го чу и последва следващата трагедия — Втората световна война. Как актуално обаче звучат и днес неговите думи:

„Социалният организъм е също диференциран, както и този на природата. И както природният организъм осъществява мисленето чрез главата, а не чрез белите дробове, така и при социалния организъм е необходима неговата вътрешна диференциация под формата на три отделни системи, при което нито една от тях не може да поема задачите на другите две, но е в състояние да работи съвместно с тях при пълното обезпечаване на своята автономност.

Стопанският живот може да устои и просперира, единствено ако изгражда себе си като автономно звено на социалния организъм според своите собствени сили и закони, и ако от друга страна сам не внася по този начин хаос в своите структури, така че да бъде погълнат от едно друго, политически-активно звено на социалния живот. Това политически-активно звено трябва да има много по-пълна автономност и да съществува наред със стопанския живот, както и в природния организъм дихателната система функционира наред със системата „глава“. Тяхното благотворно взаимодействие не може да бъде постигнато благодарение на това, че върху тях се осъществява контрол от един единствен законодателен и изпълнителен орган, а благодарение на това, че всяка от двете системи има свое собствено законодателство и управление, които си взаимодействат свободно и пълнокръвно. Защото ако политическата система иска да поеме икономическата, това означава, че тя ще я унищожи, а и икономическата система напълно изгубва своите жизнени сили, ако тя се политизира.

Към тези две съставни части на социалния организъм трябва да се присъедини и трета: духовният организъм на обществото. Той също трябва да бъде изграден в пълна автономност и според неговите собствени жизнени възможности. Към него принадлежи и духовната компонента на другите две съставни части. Тя трябва да внесе в тях своята собствена закономерна дейност, но така че да не бъде доминирана от другите две. Взаимното им влияние следва да наподобява взаимодействие между отделните части на един цялостен природен организъм.“

И още един цитат от заключителните слова на д-р Рудолф Щайнер пред немския народ:

„Сега, след огромните изпитания, народът би трябвало да е готов за своето ново прозрение. Немската воля за изграждането на нов социален организъм би трябвало да се устреми напред. Пред външния свят би трябвало да се изправи не тази Германия, която вече не съществува, а трите отделни системи: духовната, политическата и икономическата. И тъкмо с техните представителни институции би трябвало да преговарят онези, които повалиха Германия, която поради неправилното взаимодействие на тези три системи, се беше превърнала в абсурдно социално образувание.

Естествена е съпротивата, с която всички „практици“ се отнасят към сложността на разгледаните тук идеи. За тях е неприятна дори самата мисъл за троичния социален организъм, защото те се ръководят не според действителните изисквания на живота, а искат да градят всичко според удобните навици на своето мислене. Те обаче трябва да са наясно: Или ще приспособят своето мислене към изискванията на реалния свят, или ще се окаже, че не са извлекли никакви поуки от нещастията и следователно са готови да ги предизвикат отново в непредвидими размери.“

Уважаеми приятели, нека сега заменим Германия с България и ще видим колко актуален е този текст и днес. Колко много си приличат съдбата на тези два народа, следвоенна Германия и България, която, макар и без война, е опустошена и обезличена за период, продължил чувствително повече от всяка една световна война. Нека всички ние помислим как можем да приложим принципите на Троичния социален организъм в нашия съвременен живот. Нека се опитаме да ги приложим. Това може да стане и трябва да стане от този момент нататък.

И за финал още една мисъл на Рудолф Щайнер:

„Братството може и трябва да се осъществява единствено в областта на икономиката. Равенството може и трябва да се осъществява единствено в областта на правото. Свободата може и трябва да се осъществява единствено в областта на духовния живот.“

* * *

Автор: Светлан Бонев