Ако се вслушате внимателно, световния елит ни казва точно това, което възнамерява да прави. А ако осъществят замисъла си, в не много далечно бъдеще нашият свят ще изглежда много по-различно. Тези властолюбци имат общата мечта за един антиутопичен, устойчив социалистически рай, в който индивидуалната свобода ще бъде жестоко ограничена в името на общественото благо.

Къде живеете, какво работите, какво имате право да ядете и колко деца ще родите — всичко това ще се определя от всемогъща централизирана власт, която никой няма да държи отговорна или да оспорва. Може и да ви се струва странно, но глобалният елит действително си мечтае за тези неща.

Идеалният пример за казаното дотук е една статия, която наскоро се появи на официалния сайт на World Economic Forum. Тя е озаглавена „Добре дошли в 2030 година. Не притежавам нищо и нямам лично пространство, но животът ми никога не е бил по-добър“. Автор е Ида Аукен,1 депутат от парламента на Дания. Както ще видите, тя е напълно убедена, че можем да постигнем такова общество до 2030 година.

„Добре дошли в година 2030. Добре дошли в моя град — или по-точно трябва да кажа: в „нашия град“. Нямам притежания. Нямам кола. Нямам къща. Не разполагам с лични вещи или лични дрехи.

Може да ви се стори странно, но това за нас е напълно смислено в този град. Всичко, което сте смятали за продукт, вече е станало услуга. Имаме достъп до транспорт, настаняване, храна и всички неща, от които се нуждаем в ежедневието си. Едно по едно тези неща станаха безплатни, така че за нас няма смисъл да ги притежаваме.“

В света на Аукен никой не плаща наем, а когато се нуждаете от нещо, го получавате пред вратата в рамките на броени минути.

Ами тя вярва, че компютри, роботи и други машини скоро ще вършат почти цялата работа, с която хората се занимават в наши дни:

„Пазаруването? Наистина не помня, какво беше това. За повечето от нас то се е превърнало в избирането на неща, които да използваме. Понякога го намирам за забавно, а понякога просто искам алгоритъмът да избира вместо мен. Той вече познава вкуса ми по-добре и от самата мен.

Когато изкуственият интелект и роботите поеха повечето от нашата работа, ненадейно се сдобихме с време да се храним добре, да спим добре и да си прекарваме приятно с други хора. Представата за пиковите часове вече е изгубила смисъл, защото работата, която вършим, може да се свърши по всяко време. Даже не знам дали вече трябва да наричам това работа. По-скоро е време за размишления, време за творчество и време за усъвършенстване.“

Но, разбира се, животът в едно такова общество си има цена. Аукен го знае. Тя признава, че в нейния възглед за бъдещето тя „няма истинско лично пространство“:

„Сегиз-тогиз се дразня от факта, че нямам истинско лично пространство. Не мога да отида някъде, без да бъда регистрирана. Знам също, че всичко, което правя, мисля и мечтая, се записва. Само мога да се надявам, че никой няма да го използва срещу мен.“

Това, което Аукен си мечтае, е злокачествена форма на зелена диктатура. За да има „съвършен свят“, състоящ се от несъвършени човеци, някой трябва да наблюдава, проследява, коригира и контролира всички тези несъвършени човеци, при това през 100% от времето. А тъй като практически всяко решение, което взимаме, по някакъв начин се отразява на околната среда, всяко решение ще подлежи на държавна регулация.

Когато прочетох статията на Аукен, веднага си спомних за едно кратко видео, създадено от Forum for the Future, само че там ни занимават с 2040 година. Ако не знаете кои са тези, Forum for the Future е една от най-големите неправителствени организации, използвани от глобалния елит по целия свят. Тези НПО-та станаха изключително дейни през последните години, а най-влиятелните често работят съвместно с Организацията на обединените нации, за да пропагандират „промяната“ в развиващите се държави.

Във въпросното видео на Forum of the Future ни се представя смразяваща версия на бъдещето, която включва „калорийни купони“, „глобален съвет за храните“, порцион на водата и всемогъща централизирана власт, която управлява дори най-малките подробности от живота ни. Изгледайте клипа тук:

Ако не сме много внимателни, тази тирания ще стане реалност, понеже именно към нея ни води глобалният елит. Преди около пет години писах, че това наближава:

„Представете си, че заспивате една вечер и се събуждате след много години в съвършено различен свят. В този бъдещ свят буквално всичко, което правите, се наблюдава и контролира до малките детайли от обезумели бюрократи, търсещи пълна власт, но представяйки я като „устойчиво развитие“, съгласно целите на тяхната „зелена програма“.

Транснационална управленска структура е централизирала глобалния контрол над всяка човешка дейност. Какво ядете, какво пиете, къде живеете, колко студен или топъл може да бъде домът ви и колко гориво може да използвате, се определя от тези властници. Всеки, който е несъгласен или се разбунтува, се изпраща за „превъзпитание“. В това бъдещо общество човешкото население е с 90% по-малобройно от днешното, а оцелелите хора са натикани като говеда в строго контролирани градове, управлявани като затвори.“

Днес ме по-близо от всякога до осъществяването на тази елитарна мечта. Дори в някои от най-консервативните области на Съединените щати „зелената идея“ се прокарва под прикритието на „устойчиво развитие“. Глобалният елит никога няма да спре, докато не постигне всичко, което е намислил.

Постоянно ни се казва, че трябва да правим жертви „за доброто на планетата“. Но истината е, че техният план ще отвори вратите за всеобхватна тирания, каквато повечето хора дори не допускат, че е възможна.

Наместо социалистически рай, ще получим антисоциален кошмар. А мнозина няма да осъзнаят истината, преди да е станало твърде късно.

Автор: Майкъл Снайдер

Източник: Activist Post

Превод: Иван Стаменов