БЪЛХИ И КУЧКИ: КАК АМЕРИКА ЗА БЪЛГАРИЯ КУПУВА РОДНИ ЖУРНАЛИСТИ!!!   Pan.bg19 сеп 2016 | 12:14  (536) (1)
Бълхи и кучки: „Америка“ купува българи – за какво й са? 
КАХЪРИТЕ НА ДВЕ МОМИ АМЕРИКАНКИ 

Тия дни стана ясно, че и две телевизионни водещи са намазали от щедростта на фондация „Америка за България“. Лора и Галя са амбициозни момичета, искат да имат по-лъскав живот, надяват се да станат и звезди, нищо лошо няма в това. Както гласи поговорката – Ако конете можеха да мечтаят, щяха да летят. 

Обаче фактът, че от „Америка за България“ са им подхвърлили стотина хиляди лева поражда доста въпроси. И най-сериозният проблем е по-скоро за Нова телевизия, в която пребивават сега двете момичета. 

Телевизията им е дала възможност да правят предаването „Комбина“, а пък се оказва, че и друг им доплаща. За да схванат хората от ръководството на тази телевизия конфузната ситуация, нека си представят, че на някое друго тяхно предаване пък плаща Кремъл. Сигурно ще се почувстват неудобно, вън от съмнение. 

Между другото, при цялата русофобска истерия, подклаждана главно от късни „демократи“ – все деца на бившата комунистическа номенклатура, няма нито едно свидетелства, че и руснаците наливат пари в нашите медии. Освен ако не ги донасят в късни доби с някоя атомна подводница. 

Да се върнем при момите американки. 

Добре, дали са ти пари да правиш разследвания за порочните изборни практики – хубаво. Но дали не са ти посочили предварително и отрицателните персонажи? Много е вероятно. Гостувах преди няколко седмици на двете американки и доста се озадачих от един техен репортаж за масов сюнет в североизточна България. Те упорито го свързваха с някаква предизборна конспирация. Опитах се да обясня, че това е религиозен ритуал, но едната ми се опъна: „Ами, какво прави валията на Одрин там?“ 

Патриотичен въпрос, така изглежда. Обаче, всъщност, си е направо глупав – ако преди това, а дори и сега, не направиш разследване за това, как сенаторът Маккейн най-цинично изви ръцете на премиера Орешарски и чак ги изкълчи, за да го накара да каже публично, че България няма да участва в „Южен поток“ – макар че нашите храбреци и досега твърдят, че проекта е в действие, понеже слушат само себе си, и нито Путин, нито Ердоган ги интересуват. 

Тогава Маккейн се държа като злият герой от някой второкачествен уестърн. И ето я подходящата тема за двете американки: Как се 

отрази това вмешателство върху изборните резултати на БСП през 2014 година? И как ще се отрази и на сегашните избори, когато електоратът на БСП си казва, че ръководството на партията е излъчило един мекушав човек като Орешарски за свой премиер. 

От тук може да се тръгне и по други сюжетни линии, поне за един милион лева – за външните вмешателства върху българската политика, за които двете американки могат да направят не пет, а сто и пет разследвания. 

А ето ви и друг сюжет, пак свързан с изборните практики и доста по-важен и патриотичен. Очевидно е, че изборните шансовете на ДСБ – малката злобна партийка на Костов – са нищожни. Има ли връзка обаче това с факта, че Костов почти подари на американците две централи при унизителни за България условия? Това е разследване – а не тъпотиите за сюнета, които могат да разчувстват медийния щаб на ГЕРБ, а дори и американското посолство, но иначе нямат никакво значение. 

Фондацията-хранилка, надявам се, няма да има нищо против и срещу двата сюжета, които предложих. Първата поправка на американската конституция и изобщо свободата на словото, надявам се, значат нещо за тази фондация, дори когато търгува с българските аборигени. Е, ясно е, че днес по-валидна е „чисто американската непобедима смес от свобода на словото и безпардонна търговска алчност“ /по У.Дийл/. Но както и да е. 

Фондацията е в правото си да раздава пари на когото си ще – щом хвърля на боклука половин милион лева за изследване на просторите на българската филантропия, тя може да поръча дори и изследване за популацията на купените български журналисти, както и за каквото друго се сетите. 

Проблемът е за Нова телевизия. Щом търпи това, тя изневерява на някои от най-важните принципи на могъщата шведска корпорация МТГ. Сигурен съм, че нейният шеф Дидие Щосел не е бил наясно с тази афера, но какво ще направи сега – това е въпросът. Имам усещането, че той така и не успява да се ориентира в българските ни работи – и няма да му е лесно, особено ако слуша френския посланик Ксавие, който вече е компрометиран у нас до крайна степен. 

Не съм сигурен, но Нова едва ли е направила разследване за обгазяването на Русе от френски завод, а и Ксавието упорито мълчи за това. Сигурно смята, че да те обгазява френски завод е велика европейска ценност. Но двете американки спокойно могат да направят предизборно разследване и за тази афера. 

Да, един чужденец трудно може се ориентира в българските ни работи. Но когато се поинтересува за корените на антиевропейските тенденции в нашето общество, със сигурност ще научи, че те се дължат и на инфантилния, но и арогантен ентусиазъм на хора като Ксавие, който впрегна всичките ресурси на посолството си, за да брани интересите на една френска фирма – нещо, направо неприлично, да не кажа и дивашки невъзпитано в дипломацията. 

Факт е също, че Нова телевизия често играе по спуканата гайда на Иво Прокопиев. Той е наемодател на офисите на телевизията, но, надявам се, че там вече не са го припознали и като свой идеолог. Това би било срамно за стандартите на МТГ. Защото, каквото и да си фантазира Прокопиев, той завинаги ще си остане един скандален предприемач, забъркан в някои от най-срамните сделки на криминалната българска приватизация, също и подсъдим преди време по някои от тези афери. Е, да, той е и американофил, макар и напълно измислен и изкуствен, направо пластмасов. 

Както и друг път съм писал, провалът на американското влияние в широки кръгове на българското общество се дължи тъкмо на такива хора. Американците имат слабост към комунистическите ренегати, но тя вече достигна патологични мащаби. Прокопиев е син на довереник на висшата комунистическа номенклатура – а сега е първи трубадур на американските ценности, доколкото са останали. 

Хайде, американците могат да се правят на завеяни за приватизационните афери на храненика си Прокопиев, на изданията на когото са налели около 6 милиона лева. 

Но те направо се изплюват върху лицето на българския парламент, защото негова комисия вече изпрати сигнал до прокуратурата за нови афери на Прокопиев в енергетиката. Това вече минава мярката – остава да му изплатят още 6 милиона, за да не сънува кошмари. 

За жалост, телевизиите са и в друг капан, който вече директно е поставен от властта, която и да е тя. Когато земеделското министерство, примерно, ти налива стотици хиляди лева, за да рекламираш негови програми, то направо ти ампутира независимостта. Какво трябва да направи един земеделски министър, за да го критикуват – че той и ухото на Бойко да отхапе и изяде сурово, медиите пак ще си направят оглушки. Всъщност, един предишен земеделски министър направи нещо още по-осъдително: провокира и записа един скандален разговор в резиденцията на премиера – и какво излезе накрая? Медиите се правеха, че търсят усилено автора на записа – а не колко скандален е самият министър Миро Мършата. 

По повод на неговите несекващи рекламни акции за кебапчета и кюфтета, бях споменал веднъж, че вече и едно кюфте трябва да бъде извезано на националното ни знаме… 

Друг е въпросът, колко са ефикасни тези рекламни кампании. 

Единственият видим ефект е послушанието на медиите, които са захлебили от съответните министерства – а другите последици са направо съмнителни. 

Когато актьори като Любо Нейков представят българските селяни като мучащи, нечленоразделно създания, човек си казва, че Европа трябва задължително да ни отпусне още пари, за да представим еволюцията на българина от маймуна в човек. 

Безсмислени пропагандни акции, но те пораждат тежки зависимости и обогатяват някои хора. Така Моника Хохегер, иначе Станишева, направи немалко милиони. 

Бойко й се заканваше свирепо, когато взе властта, но после се задоволи да я нарича „мъжът на Станишев“, и толкова. 

За лош късмет на двете американки, скандалът около парите, които са получили, съвпадна с един предизборен клип на Нова телевизия, в който известни нейни лица врънкат простолюдието да бъде независимо. 

Да, де, обаче между трубадурите на независимостта са и двете американки. 

И става доста комично: хем са взели сто хиляди лева от американска фондация в противоречие с всякакви норми на независимата журналистика, хем ни съветват да сме независими. „Мерде“ – както би казал Дидие. 

Има и друго. Накрая ще излезе, че шоута като „Фермата“, „Като две капки вода“, „Х фактор“ и дори „Биг Брадър“ са за предпочитане пред „независимата“ журналистика, понеже са по-чистоплътни в обвързаностите си. Поне не вземат пари от чужди фондации. Този извод обаче си е направо катастрофален за телевизиите. 

Между другото. Бях председател на първата неправителствена организация у нас, която създадохме заедно с Miroslav Sevlievski – Българското сдружение за честни избори. Учредихме го по идея на американското посолство, тогава посланик беше забележителният дипломат Сол Полански, и на Националния институт за международни отношения на Демократическата партия. След първите свободни избори през юни 1990 година получихме специално поздравление от Държавния департамент, нещо наистина безпрецедентно, а след това и наградата „Маршал“. Имахме 13 хиляди наблюдатели. Сетне наши хора учредяваха подобни сдружения и в други страни, наблюдаваха избори по целия свят. Имахме Обществен съвет, в който влизаха десетина видни политици от целия свят, между тях и вицепрезидента на САЩ Уолтър Мондейл. 

Но в ония романтични години изобщо не съм си представял, че секторът на неправителствените организации ще се изроди до такава степен – и до къде ще стигне арогантността на „Филантропите“ от фондацията „Америка за България“. Всеки идиот може да ви каже американския лаф, че няма безплатен обяд. И за какво тогава си харчат парите Филантропите – кой ще ни каже накрая това? 

Наскоро съобщиха, че Филантропите са отпуснали крупна сума за написването на книга-разследване за корупцията в България. Но никога няма да дадат и един пробит цент за разследване на криминалната приватизация, която в някои аспекти дори надмина и криминалната революция в Русия – и на какво се дължи тази свенливост? 

Една от американките ми подхвърли в същото предаване: „Е, не можеш да му простиш на Костов!“ – а то изобщо не ставаше дума толкова за Костов, а по-скоро за самата нея. Защото тъкмо метастазите на корупционните практики, въведени от Черния ангел/Костов, правят възможно съществуването на Филантропите и тяхното влияние върху медиите. 

Ей, защо не дадете и някой лев да разследват и причините и последиците на собствената ви филантропична дейност? 
Причините са ясни – и те нямат нищо общо с традиционните американски стандарти. 

Но последиците са страшни, те ще нанесат непоправима вреда на българските медии, на които брутално се демонстрира, как се купуват послушници и слуги. 
И никой в държавата не обръща внимание на този позорен процес – дори и Бойко, който все повече се държи като някакъв Монумент. 
Но един ден ще си даде сметка, че Филантропите, които сега го ухажват, държат нож между зъбите си. 

ПРОПАГАНДНИ ДЪРВАРЩИНИ НА ВЯТЪРА 

„След като всеки идиот може да ви каже американския лаф, че няма безплатен обяд, за какво тогава си харчат парите „Филантропите“ от Фондация „Америка за България – кой ще ни каже накрая това?“ 
Важен въпрос, понеже е повече от очевидно, че Филантропите нанасят непоправима вреда на българските медии, на които брутално демонстрират, как се купуват послушници и слуги. 

Междувременно, станахме свидетели на забавни сценки. 
От популярна агенция притиснаха една от храненичките на Фондацията: за какви услуги, всъщност, е получавала подаянията си. 
Тя пък се изрепчи: „Като бълхи сте нахални!“ 
Отговорът на репортерката от агенцията си го биваше обаче: „Бълхите ходят по кучките!“ 
Този отговор отваря важна тема: за дребната твар в българските медии – и на какво е способна тя заради сладкишите, които й подхвърлят. Но за това друг път. 

Магистралният въпрос обаче е, защо американците, все пак, плащат на хора като скандалния бизнесмен Прокопиев? 

Не вярвам да е за остроумните му машинации по време на криминалната българска приватизация. Защото самите американци отдавна вече се срамуват от своите „барони разбойници“, които през 19 век натрупаха колосалните си богатства с всевъзможни далавери. 
А може би са му благодарни за русофобските кампании, които той усърдно провежда? 
Тогава са си просто едни глупаци – понеже от тия дърварски акции няма никаква полза. И те хвърлят парите си на вятъра. 
В последния си брой едно от вестничетата на Прокопиев пак си остри молива с Путин – угрижената му снимка, която заема почти цялата първа страница, трябва да подскаже, колко са потънали руските гемии. „Неговата – на Путин/?!/ – война обаче нямало да улесни разрешаването на сирийския конфликт“. 
Няма смисъл да се чете по-нататък, самото заглавие е достатъчно несправедливо, нелогично, а и дърварско. Несръчен лакей се превива пред чорбаджията си. 
„Неговата война“ – откъде-накъде пък тази нелепица, след като всеки знае, кой съчини сирийската афера? Несъстоялата се „Арабска пролет“ нанесе съкрушителен удар върху престижа на САЩ, стана очевидна интелектуалната недостатъчност на висшите властови ешелони там. Допусната бе колосална грешка с лъжата, че насилствената смяна на арабските диктатори с „народа“ ще отвори вратата към демократичните промени. Всички вече видяхме, какво обаче се случи. 
Но хранениците на Фондацията не се интересуват от тия неща. 
Тъй че слугинския плонж на Прокопиев и такива като него има нулев и дори отблъскващ ефект, заради очевидната си пристрастност и брутална примитивност. 
Подобен резултат имат и останалите му пропагандни акции; те сякаш са предназначени единствено за скучаещи нисши дипломати от американското посолство в София – е, и за годишните отчети, с които да бъдат оправдани даренията от Фондацията. 
Но тези акции са толкова неефикасни, че ако човек има вкус към конспиративните теории, може да се попита, дали на прокопиевци не им плащат от руското посолство – понеже подмолно компрометират американските тези, а и засилват русофилските тенденции в българското общество. Всички последни проучвания потвърждават тази тенденция. 
Всеки път, когато американците се ангажират с поредните са наемници, става очевидно, че те нищо не знаят за България и народа й, дори не ги проумяват. 
Накрая ще се заврат под юргана с една шепа хора – но то и сега си е така. 
Днешната американска пропаганда удивително прилича на съветската отпреди падането на Берлинската стена. 
Пропагандните сблъсъци между двете империи стават все по-комични. Например, докато мрънкаха, че руснаците бомбардират главно умерената сирийска опозиция – това съобщение бе пуснато, ден преди руските самолети изобщо да излетят – самите американци удариха болница на „Лекари без граници“в Афганистан – резултатът беше десетки убити, многократно повече ранени и изчезнали. 
Удряй, извини се и забрави. 
Ще повярваме, че прокопиевци се вместват в нормалните медийни стандарти, само когато публикуват поне с три реда съобщение за тази хуманна акция. 
Хранените медии никога не биха съобщили и за сирийския Ханибал – онова животно от „Ислямска държава“, което изяде сърцето на правителствен войник. Това бе една чудесна метафора за случващото се в арабския свят. 
Американската пропаганда у нас сякаш се прави от бивши околийски секретари на комунистическата партия, набързо преквалифицирани след Девети септември 1944-а от прости селяни в агитатори, още по-прости и дървени. Без никакво въображение. Москва е сърцето на света, как искам да погуляя по „Червения площад“, а пък ако има и водка – ехе, пей сърце. 

Сега пък прокопиевци непрестанно търкат чизми по улиците на Вашингтон, с надеждата да ги припознаят за „свои“. Понеже не знаят едно популярно фолклорно утешение: „Вземи си куче, ако искаш да имаш приятел във Вашингтон“. Неусетно пак стигнахме до кучките. 
Част от тази безсилна пропаганда са и дърварските действия на американските посланици в София – толкова безсилни са и още по-дърварските им изявления, които са на ръба на поносимостта. 
Спомнете си, например, бившия посланик Пардю, чийто аргументи винаги са започвали и свършвали с тропота на ботушите му – и воайажите му в „окупирания“ университет по време на скеча, който трябваше да мине за стачка. Той се държеше толкова наперено, сякаш всеки момент ще превзема двореца на чилийския президент Алиенде. 
Ами посланик Байърли, който се държеше като Ленин и искаше да бъде закрито ДПС. Е, закри ли го? 
Ами онзи смешен човечец Уорлик, който опита всички възможни комедийни роли, за да се злепостави пред българската публика – от идиотското му кукленско присъствие в сериала „Стъклен дом“, до похожденията му в дискотеката „Ялта“ – дали не смяташе, че там, в края на Втората война, е съчинена новата карта на света? 
Обикновено го съпровождаше Галка от „Каризма“, може би за да превежда цените му мисли на Сталин – когото също можеш да срещнеш на това място, ако си опушен достатъчно. 
Тия хора бяха по-неграмотни от средния българин, който беше ценил американските културни и изобщо всички други достижения през годините на Стената. Като студенти чакахме с часове под дъжда, за да се доберем до новоизлезлия роман на Фитцджералд; същото се случваше, и когато научавахме, че книга на някой доскоро скрит руски автор внезапно е пробила обръчите на прекалените съображения – „Един ден на Иван Денисович“ на Солженицин, примерно. 
Българската публика разбираше Америка през величието на Фокнър или Уулф, Херман Мелвил или Хемингуей. А сега посредници са някакви невнятни хора и вероятно дълбоко неграмотни. А местните им шерпи са повече от незначителни. Но са упорити в прискимбичванията си. 
Само български политик би се отнасял с респект към чиновниците от въпросното посолство, след като бяха публикувани в Уийкиликс част от тайните грами, отнасящи се до българските властници. А тепърва ще излизат нови и нови документи за лакейските пируети на нашите първенци – но те не престават да са стараят, като някакви механични пумпали са. 
Впрочем, американците още в началото на промените след 1989-а бяха крайно неласкави за българската опозиция, държавният им секретар Бейкър беше я описал почти с погнуса. Тази погнуса едва ли е намаляла и в наши дни. 
Не разбираш българския народ – и затова не го харесваш, гнусиш се от българските политици – тогава защо харчиш пари за новата си прислуга? Не е ясно. 
Между другото, има един факт, който мина незабелязано: когато предишната американска посланичка си тръгваше, Соломон Паси я изпрати с цигански оркестър! 
Не с някоя от ангелогласните ни певици, а с цигани. Каква държава е това! А когато Хилари Клинтън довтаса, и тя се срещна, неизвестно защо, с представители на циганите – не с пратеници на българските пенсионери, примерно, или с учени или интелектуалци. 
Тия хора, в своята изначална неграмотност, сякаш искат да ни внушат собствените си комплекси от негърското си население. Ясно е, какво следва. 
Обаче за рабфаковските агитатори, като прокопиевци, всичко това няма значение. 

източник: Кеворк Кеворкян - See more at: http://www.pan.bg/?article_id=351817&page=view_article§ion_id=6#sthash.sIhrvMqx.dpuf