2. radostinalassa
3. zahariada
4. mt46
5. varg1
6. leonleonovpom2
7. wonder
8. sparotok
9. kvg55
10. planinitenabulgaria
11. rosiela
12. bven
13. apollon
14. hadjito
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. ambroziia
9. vidima
10. milena6
2. geraltofrivia
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. simonata
7. metaloobrabotka
8. djani
9. iw69
10. rosiela
/Поглед.инфо/ По времето на социализма имаше талантливи поети-галеници на властта. Един такъв, бивш партизанин, Веселин Андреев беше депутат и по едно време секретар на Съюза на българските писатели. Друг – Георги Джагаров, беше дори член на ЦК на БКП. Трети – Стефан Цанев не беше член на БКП, но беше печатан в масови тиражи, през 1960 г. комунистическата власт го изпраща да учи драматургия в Москва, след което става драматург във видни столични и провинциални театри, а той ѝ се отплащаше с подходящи стихотворения.
Но дойде демокрацията и всичко в държавата и в душите на тримата поети се обърна с главата надолу. Гордият и честен поет партизанин, Веселин Андреев не можа да преживее срама от провала на идеите, за които се беше борил и се самоуби. Георги Джагаров уплашен, че му предстои да падне от високо и силно да го заболи, се опозори като си хвърли партийния билет. Третият, Стефан Цанев, на следващия месец след ноември 1989 г. публикува стихотворението „Проект за паметник”, в което описва как Ленин е отправил взор надалече,
„а долу,
на завет под огромната му пета
спи усмихнат просяк
и сънува комунизма.”
Просяци, разбира се, през декември 1989 г. все още няма, те ще се появят по улиците по-късно, но за Цанев е важно светкавично да изплува на върха на антикомунистическата вълна и така да премине от другата страна на барикадата. А на 11 януари 1997 г., един ден след щурма на парламента на сините за сваляне на правителството на Жан Виденов, той публикува възвание: „Комунисти, идете си с мир!”. Публикува даже и роман „Мравки и богове”, възхваляващ горяните, в който комунистите извършват зверства, като например разстрелват, този, който не иска да влезе в ТКЗС – една историческа неистина, насилие наистина е имало, но не и разстрели.
Ето и сега Стефан Цанев не пропусна да се изяви в новото си амплоа на активен борец срещу социализма и комунизма. Той публикува отворено писмо до министъра на културата Вежди Рашидов, в което казва, че не желае да приеме наградата „Златен век” по случай 80-тата си годишнина, защото такава бил получил и Димитър Иванов (професор, журналист и историк), бивш висш служител на Държавна сигурност, „най-зловещата репресивна институция на бившия тоталитарен режим”. Какъв доблестен морален акт.... освен ако човек не е чел едно негово стихотворение „На чекистите” от времето на тоталитаризма, в което между другото пише:
„И вървят чекисти -
с остри профили
и внимателен анфас,
в Москва и София -
невидими фронтове
по улиците,
навсякъде,
в самите нас…”
Под ”чекистите” в София, поетът естествено визира служителите на „зловещата репресивна” ДС.
Интересното е, че Стефан Цанев бърза да откаже награда, която никой още не му е предложил, имало е такова предложение, но то още не стигнало до бюрото на министъра на културата. В писмен отговор до поета Вежди Рашидов обяснява, че предложенията за награди се одобряват от комисия, съгласно постъпили предложения и любезно му напомня, че в близкото минало самият той, като министър на културата е предложил и подписал Цанев да бъде награден с Националната награда „Христо Г. Данов”, заедно с парични средства. А писателят Христо Иванов, по повод на отказа на Цанев да приеме наградата, му отправи свое открито писмо, в което му напомни: „Съобразяваше се с повелите на Партията и като Главен драматург на театър „София”… А Главният драматург беше и главен цензор на театъра, който Кольо Георгиев, най-малкият, едва шестнадесетгодишен, осъден на смърт от фашисткия съд преди 9 септември, та тогава, когато Кольо се опитваше от този театър да направи българската „Таганка” и дисидентско свърталище, ти пишеше: „Когато говориш скучно за Комунизма, значи говориш против Комунизма”.”
Но да се върнем назад към творческото минало на поета антикомунист по времето на социализма и комунизма. През 1965 г. той издава стихосбирката „Хроники”, в която са поместени две интересни стихотворения. Едното е озаглавено „Етюд”, в което Стефан Цанев изразява възхищение от социалистическото строителство.
„Под прозореца ми
децата построиха България...
ТЕЦ „Марица-Изток”.
Кремиковци.
И нови,
нови-
неизвестни за нас градове...
Децата строяха родината
на своето бъдеще.”
Децата, знае се, тогава са строили комунизма.
В стихосбирката от 1965 г. има и друго стихотворение – „Музея на революцията”, посветено на негово посещение в музея, намирал се на някогашния бул. „Руски” и посветен на загиналите комунисти в борбата срещу фашизма и капитализма. Поетът гледа фотографиите им и пише:
„Аз дойдох да открадна
Огънят от вашите братски могили.
Той трябва повече на живите.”
и по- нататък:
„Вие не сте загинали, за да въздишаме
за вас
в книгите за впечатления...”
и към финала с патос:
„Могат да бъдат зачерквани хора и строфи,
но революцията – не!”
През 1967 г. в друго стихотворение, „Традиция”, посветено на Евгений Евтушенко, Цанев пише:
„Един поет пише стихове за комунизма
върху бюрото на Столипин.
Хубаво е бюрото.
И стиховете са хубави.”
Пет години по-късно, през 1972 г., Цанев сътворява поемата „Аз питам!”, в която с непреклонна решителност заявява:
„Нашата вяра не може да бъде обесена, нито разстреляна.
Не може да бъде заключена зад никакви брави.
Нашата вяра – заклевам ви: бдете! -
може
в думи да се удави”.
Когато демокрацията идва, след ноември 1989 г. и поетът обръща палачинката и от песнопоец на комунистическия строй се преражда в антикомунист. Като всички антикомунисти, московският възпитаник Стефан Цанев е и русофоб. През 2013 г. тоя заявява, че Бойко Борисов паднал от власт „защото застрашил руските интереси”, а за Русия казва, че „ние сме нейна стратегическа територия и тя никога няма да ни изпусне от нейните обятия”.
Следва да се признае, че Стефан Цанев има свое основание да мрази комунистите, те са разстреляли леля му, Ценка Стефанова Георгиева, след 9 септември. Тя е била ръководител на горянска чета, участвала е в сражения срещу органи на МВР и е получила смъртна присъда, която е изпълнена след като е заловена. Но ако комунистите са убили леля ти и ти си ги намразил по тази причина, а и да предположим и по убеждения, тогава защо не си станал дисидент, а си тръгнал да възпяваш жертвите, които тези комунисти са дали и новия строй, който изграждат, като същевременно черпиш от благата, които комунистическата власт ти предоставя? Същото се повтаря и след ноември 1989 г.., когато Стефан Цанев изведнъж става душманин на комунизма и на тази основа черпи отново блага от новите властници. Как би могло да се нарече това освен слагачество и двуличие? Щатен драматург е на театър София от 1996 г. до 2008 г., директор на който е жена му Доротея Тончева, като през 2007 г. той поставя в семейния театър пиесата си „Животът, това са две жени”, специално за 60-годишнината на съпругата си. Днес три от дъщерите му живеят в чужбина, още омразната комунистическа власт му е дала луксозен апартамент в блок на културните дейци в престижния кв. „Изток” в София, има и вила в Балчик.
Не може да се отрече, че Стефан Цанев, като се изключат слагаческите му творби, е изявен български поет. Навъртя вече 80 години, няма какво повече да постига, освен благоразумно да загърби недостойната политическа акробатика, която продължава да разиграва. Но старостта не е гаранция, че човек поумнява, и както се казва, никога не е късно, дори и на стари години, човек да се орезили.
Източник: a-specto