Информацията е "разсекретена" и събрана на 2 ноември 2005 г. от пенсиониран висш служител на Агенцията по отбраната и разузнаването на САЩ (DIA), който се нарича "Anonymous". Докато пожелае да направи името си известно , това е начина, по който ще бъде представен тук. Anonymous съобщава, че той не действа самостоятелно и е част от група от шестима души - кадри на DIA работещи заедно в един екип: трима настоящи и трима бивши служители . Той им е главен говорител.

Първо нека се представя. Казвам се Анонимен. Работил съм за правителството преди да се пенсионирам. Няма да разказвам подробности за миналото си, но бях включен в специална програма.

(Коментарите в публикацията са на Бил Райън)
[По-късно стана ясно, че човекът, който се е свързал с Виктор Мартинез, се е представил като Силвестър МакКоглин. Въпреки че Виктор осъзнаваше, че това е псевдоним, той продължи да се дегизира като "Анонимен". Човекът, свързан с разузнавателните кръгове, е бил идентифициран, използвайки имената "Силвестър" и "МакКоглин", които принадлежат на предците му. Той отрича всякаква замесеност с имената, и те няма да бъдат коментирани тук.]

Що се отнася до Розуел, случи се, но не както го пише в книгите. Имаше 2 места, свързани с катастрофата. Първото място е югоизточно от Корона, Ню Мексико, а второто - Пелона Пийк, южно от Датил, Ню Мексико. Катастрофата е свързана с два извънземни кораба. Мястото Корона бе открито ден по-късно от археологически екип. Екипът съобщи веднага на шерифския департамент на община Линкълн. Заместника пристигна на следващия ден и събра група полицаи. Едно живо извънземно бе открито зад една скала. Беше му дадена вода, но отказа храна. То бе транспортирано до Лос Аламос. Информацията стигна до военна част на въздушните сили в Roswell. Мястото беше изследвано, а доказателствата - премахнати. Телата бяха отнесени в Националната Лаборатория Лос Аламос, защото имаха система за замразяване, която позволява да запазят телата за по-нататъшни изследвания. Кораба беше преместен до Розуел и след това до Wright Field, Охайо.
Второто място не беше открито допреди 1949 от двама фермери. Те съобщили на шерифа от района. Поради отдалечеността на мястото, отне няколко дена докато шерифа стигна на място. Когато той пристигна, направи няколко снимки и се върна обратно в Датил. Военната база в Сандиа, Албакърки, Ню Мексико бяха уведомени.

Екип от Сандия взе всички доказателства, включително шестте тела. Те бяха транспортирани до базата Сандия, но по-късно ги преместиха в Лос Аламос. Извънземното установи контакт с нас и ни даде информация за родната си планета. То беше живо до 1952, когато умря. Но преди да издъхне, ни снабди с информация за съдържанието в корабите. Едно от тях беше устройство за комуникация. На пришълеца му беше позволено да установи връзка с планетата си.

Някакси не знаех за тази информация, но срещата беше планирана за Април 1964 г. близо до Аламогордо Ню Мексико. Извънземните кацнаха и прибраха телата на своите загинали другари. Имаше сътрудничество. Говореха на английски. Използваха превеждащо устройство.

През 1965 имахме програма на разменни начала с извънземните. Внимателно избрахме 12 членен военен персонал; 10 мъже и 2 жени. Бяха тренирани, след което ги преместиха извън военната база. Дванадесетте владееха много специалности. Близо до северната част на Nevada Test Site, извънземните кацнаха и дванадесетте американци заминаха. Един от пришълците остана на Земята. Оригиналния план бе нашите специално обучени хора да останат с извънземните 10 г., след което да се върнат на Земята. Но нещо се обърка. Те останаха до 1978, когато бяха върнати на същото място в Невада. 7 мъже и една жена се върнаха. Двама умряха на родната планета на пришълците. Четирима решиха да останат там, според завърналите се. От осемте, завърнали се, всички умряха. Последния оцелял издъхна през 2002 г.

[Изясняване (Виктор Мартинез): Според параграфа горе 12 заминаха, 8 се върнаха - 2 умряха на Серпо и 2 останаха; тези двама не е трябвало да се връщат.] Завърналите се бяха изолирани от 1978 до 1984 на много военни бази. Специалната група на ВВС (AFOSI) беше отговорна за тяхната сигурност. AFOSI също провеждаха оперативки със завърналите се. Никога не съм чел каквото и да е за програмата. Веднъж чух малко от Линда Хоуи, но тя не каза много. Следях вашите и-мейли около 6 месеца. Четох няколко от Вас и други. Но не бях виждал или чувал истината за истинския Розуел инцидент или за програмата. Искам да чуя какво имат други да ми кажат. Коментар 1 (от Джин Ласкоуски): Кой е този човек? Голяма част от казаното е истина. Както и да е, досега не бях чувал и жени да ходят. Аз знам друго - че сме имали 12 мъже, всички военни. 8 от ВВС, двама от Армията и двама от Флотата. За жени не бях чувал. Но може би не съм имал достъп до това. Те заминаха и ги нямаше цели 20 г, както ми бе казано. Когато се върнаха бяха затворени за 365 дни (1 г.) във военен комплекс. Само 8 се завърнаха. Двама умряха след няколко години на другата планета. Двама решиха да останат и може би са ОЩЕ живи. Останалите, които се завърнаха умряха. Всички. Последния умира през 2003 във VA болница. Що се касае до инцидента Розуел - Който и да е пратил и-мейла, е прав. Цялостният брийфинг се състоеше в: "PROJECT SERPO," Final Report-80HQD893-020, classified(секретно) TS, Codeword (Кодова дума). Ask [Rick] Пол [McGovern] трябва да коментира това, защото участваше по време на оперативката. [Изясняване от Виктор Мартинез, 1 Декември: Това разсекретяване беше осигурено от Пол МакГавърн, не от Джин Ласкоуски. Извинявам се за грешката.]

Коментар 2 (от Пол МакГавърн): Интересно, но не много вярно [коментира Анонимен в оригиналния и-мейл]. За инцидента в Розуел: абсолютно вярно. Малко хора са го сглобили точно. Две катастрофи, не една. А за програмата: Неразрешено разсекретяване на секретна информация, както виждам. Но може би някой от правителството иска истината да излезе на бял свят. Жени не бяха пращани. Дванадесет мъже, всички военни. 8 от ВВС, 2 US Army, двама от Флотата. От тях всички: двама лекари; трима учени; двама лингвисти; двама бяха охрана; двама пилоти, един от които - лидер. (Полковник AV). Всички бяха добре обучени. Не съм сигурен за периода на подготовка, но мисля, че е 6 месеца. Успяха да предадат съобщение до Земята чрез устройство, донесено тук от извънземните. Един доктор загина, последван бе от човека от охраната. Умряха 3 години след пристигането си там. Лекаря умря от пневмония, а охраната - от нараняване. Екипът трябваше да се нагоди на екстремните условия на планетата. Горещината беше голяма и отне години да се приспособят. Храната беше проблем, заради храносмилателната система на хората, която не понасяше това, което пришълците предоставяха. Новодошлите носеха провизии за 2 години и 8 месеца, но накрая се наложи да ядат от храната на извънземните. [Ебен: името на планетата]. Това причини стомашни проблеми на гостите. Накрая всички се приспособиха. Посетителите се опитаха да направят различни храни, но малко бяха успешни.

Екипът никога не бе изолиран или ограничен от посетителите. Те можеха да пътуват където си искат и да гледат каквото пожелаят. След около 6 г., екипът премина в северната част на планетата, където температурата беше по-ниска, и където имаше растителност. [Забележете грешното изказване "растителност" малко по-горе. Тогава вижте по-напред, където Анонимен казва "зеленчуци" 12 дена по-късно. В допълнение, МакГавърн е първия, който споменава за съществуването на 3 000 страници доклад, който Анонимен спомена за него пръв. Тези и други изказвания ме накараха да се замисля, че Пол МакГавърн беше Анонимен през ранния ноември 2005. По-късно стана ясно, че нещата не са толкова прости, и Виктор обясни (5 декември, стр49), че 85% от информацията, която му бе пратена, е от Анонимен, 13% от Пол МакГавърн, и останалите 2% бяха от Джин Ласкоуски. И двамата казаха неща, които можеха да бъдат казани от МакГавърн; оригинала вече не съществува за да се провери. Предполагаше се, че информацията, пратена на Виктор в първия и-мейл (единствената, която той не изтри) идва от компютъра на Рик Доти. IP адресите бяха сходни, и и-мейлите от Пол МакГавърн в същото това време показваха същия IP адрес. Както и да е, Доти отричаше всякакви фабрикации (виж serpo.org) и тъй като Доти имаше добри компютърни познания, беше много съмнително, че той ще остави своя компютър така с всички "пръстови отпечатъци" на "местопрестъплението", след като можеше да покрие всичко. Предвид неговата репутация (Аферата Беневиц в началото на 80-те); IP адресите можеха да бъдат клонирани и фабрикувани с подходящ софтуер. С други думи, ако нещо се обърка с планираното освобождение, Доти като изкупителна жертва беше човека, на когото принадлежат отпечатъците. Как функционира разузнаването, може да се види на serpo.org за повече коментари.] Посетителите построиха малка база за тима. Главния проблем бе времето. Времето беше различно на планетата на посетителите. Не мисля, че някой някога го разбра. Посетителите нямаха часовници. Те не отчитаха така времето както ние го правехме. Посетителите намериха за странно как отчитаме времето. Те бяха изключително дисциплинирани. Всеки работеше по график, който не беше по часовник, но по движението на слънцето. Всяка база имаше огромна кула, която филтрираше слънчевите лъчи. Когато слънцето стигаше определена част от кулата, това значеше, че посетителите правеха точно това, което трябва да се прави, когато слънцето е всеки път на въпросната част на кулата. На планетата никога не се стигаше до Пълен мрак. Ставаше тъмно, но не беше нощ. Посетителите имаха периоди на почивка, но не спаха като нас. Те почиваха 3 пъти през деня. Според нашия екип, цялата работа беше 43 часа. Те имаха 3 почивки в рамките на 43 часа. Това е все пак 14 часа непрекъсната работа,... ние не можехме да наваксваме! Посетителите нямаха месеци или години. Имаха периоди на живот. Беше невъзможно да се определи възрастта на даден посетител, въпреки това екипът ни намери гробове. Населението на планетата беше около 650 000. Имаше малки общности на планетата. Имаше подземни реки, които се вливаха в големи долини. Имаше индустрия. Но храната растеше или на полетата, или в големи сгради. Имаха животни. Различни видове. Странни големи чудовища, които използваха за работа и др. неща, но месо не ядяха. Геологично погледнато планетата им бе доста различна от нашата. Няколко планини, без океани, няколко дървета, подобни на нашите и нямаше друга цивилизация, освен тази на Ебените. Всички изглеждаха по един и същ начин. Но след време, екипът ни се научи да ги различава по техните гласове. Въпреки това Ебените не можеха да говорят английски, правеха шумове, които екипа можеше да преведе. След 5 г., научихме езика им и го преведохме напълно на английски. Пълната оперативка съдържа 3 000 страници. Коментар 3 ( от "Анонимен 2"): Препрочитам да не си казвам името. Но ето я моята оценка на информацията от "Анонимен." 1.За инцидента Розуел [описан от Анонимен в неговия и-мейл]: Това беше историята, която прочетох в историческия документ "Red Book." Почти същото като там. Въпреки това имаше повече подробности за мястото на катастрофите. 2.За Разменната Програма: Четох, че са били 12 може; не знам за жени. Но само това знаех. Имахме специален човек във ВВС, разузнаването беше добро. Не бях въвлечен в програмата, но знаех агенти, които бяха. 3.Искам да се свържа с източника. Имам милион въпроси да задам! Чух, че Линда Хоуи говореше за програмата преди няколко години. Винаги се чудех откъде е знаела. Блестяща работа! 

Настоящата публикация е по постове на Анонимен, който е ключов информатор (02.11.2005). Включени са три отговора и независима проверка на информацията.

Към част втора...

Редактор: Orion

serpo.org