Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.08.2016 10:05 - ГОСПОДАРИТЕ НА ПАРИТЕ ИЛИ КАК МЕЖДУНАРОДНИТЕ БАНКЕРИ УСТАНОВИХА КОНТРОЛ НАД АМЕРИКА
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 722 Коментари: 0 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 ГОСПОДАРИТЕ НА ПАРИТЕ ИЛИ КАК МЕЖДУНАРОДНИТЕ БАНКЕРИ УСТАНОВИХА КОНТРОЛ НАД АМЕРИКА

„THE MONEY MASTERS”  https://www.youtube.com/watch?v=HfpO-WBz_mw   Directed by William T. Still   Produced by Patrick S. J. Carmack  Narrated by William T. Still  Release date January 1996  Running time 210 minutes

http://www.zahariada.com/



image



Предлагам на вашето внимание текста на филма,  всъщост неговите субтитри, които свалих от тук:

http://kolibka.com/smf/index.php?topic=6672.0

ЧАСТ ПЪРВА   Какво се случва с Америка днес? 

Защо сме затънали до шия в дългове? 

Защо политиците не са в състояние да контролират дълга? 

Защо толкова много хора – понякога и двамата родители в семейството - са на ниско платени професии и са принудени да се задоволяват с все по-малко? 

Какво е бъдещето на американската икономика и начин на живот? 

Защо правителството ни казва, че инфлацията е ниска, а покупателната сила на заплатите ни намалява с тревожна скорост? 

Само преди едно поколение, хлябът струваше четвърт долар, а една нова кола 1 995 долара! 


Проблемът е, че от 1864 година, сме имали банкова система основана на дълг. Всичките ни пари са създадени от правителствен дълг. Не можем да погасим държавния дълг без да унищожим паричното си предлагане. Ето защо не е възможно да изплатим националния си дълг без да реформираме банковата си система. 

Следователно решението не е в дискутирането на размера на нашия национален дълг, а в реформирането банковата ни система.


image
Това е централата на Федералния резерв във Вашингтон.
Адресът и е доста впечатляващ - Авеню на Конституцията.
Но дали той е „федерален”? 
Дали е част от правителството на САЩ ? 

Това което ще ви покажем е, че няма нищо федерално относно Федералния резерв, и че няма резерви. 

Името му е една измама съчинена преди да бъде гласуван закона за Федералния резерв през 1913 г.за да накара американците да си мислят, че новата централна банка работи в интерес на обществото. 

Истината е, че Фед е частна банка, притежавана от частни акционери, работеща единствено за тяхното лично обогатяване. Това е точно така. Фед е частна корпорация за реализиране на печалби, която няма резерви, обезпечаващи банкнотите на Федералния резерв - нашата валута. 

„Да, наистина. Федералният резерв не е федерален и едва ли притежава някакви резерви. Това е една частна банка, притежавана от други частни банки. Тя беше учредена от Конгреса под прикритието на една измама през 1913 г.” 

Ако все още се съмнявате, че Федералния резерв е част от правителство, проверете в телефонния си указател. В повечето градове той не е в сините на цвят „правителствени страници”. Той е поставен в белите „бизнес страници” веднага след Федералния експрес - друга частна компания. По-правилно е според американските съдилища, Федералният резерв да се определя като частна корпорация. Защо Конгресът не може да направи нищо? Повечето членове на Конгреса просто неразбират системата, а малкото които я разбират, се страхуват да проговорят. Например, един конгресмен-ветеран от Чикаго ни помоли да бъде интервюиран за този филм. Обаче и двата пъти когато нашият екип пристигна в офиса му за да го интервюира, това е всичко,което успяхме да заснемем. Конгресменът никога не се появи пред камера, а по-късно се отказа. Все пак, през тези години е имало няколко смелчаци. 

Ето три примера.

През 1923, представителят от Републиканската партия от Минесота, Чарлз А. Линдбърг, бащата на прочутия авиатор „щастливеца” Линди се изказа така: 

„Финансовата система беше предадена в ръцете на Федералния резерв. Бордът му управлява финансовата ни система под диктатана една група, мотивирана единствено да печели.Системата е частна и се ръководи с единствената цел извличане на възможно най-големи печалби чрез използване на чужди пари.” 


Един от най-отявлените критици на Фед в Конгреса беше председателя на парламентарната комисия за банките и валутната система през Голямата депресия, Луис Т. Макфадън. През 1932 той заяви:

„В тази страна съществува една от най-покварените институции,които някога е имало в света. Става дума за борда на Федералния резерв... Тази зловеща институция докара до просешка тояга народа на Съединените щати и на практика разори нашето правителство.Това беше направено чрез безчестните действия на богатите лешояди, които я контролират.”

Сенаторът Бари Голдуотър често критикуваше Фед:

„Повечето американци не разбират операциите на международните лихвари... Сметките на Федералния резерв никога не са били одитирани.Той е извън контрола на Конгреса...и манипулира кредитите на САЩ.” 

„Федералният резерв е всъщност по-могъщ от федералното правителство, въпреки че не е част от него. Той е по-могъщ от президента, Конгреса и съдилищата. Много хора не ми вярват. Нека да докажа твърдението си. Федералният резерв решава и определя какви ще са плащанията по заемите за колите и домовете на хората и дали те ще имат работа или не. Аз ви казвам, че това е пълен контрол. Фед е най-големият и единствен кредитор на американското правителство. Какво ни казва мъдростта? Длъжникът е слуга на заемодателя.” 

Това което трябва да се разбере е, че от деня на приемане на Конституцията до ден днешен,тези които печелят от частни банки като Фед или както президентът Мадисън ги нарече „чейнджаджиите”, са водили непрекъсната битка за контрола върху емитирането на парите на Америка. Защо въпросът за това кой печата парите е толкова важен? Да приемем, че парите са само стока. Ако притежавате монопол върху една от стоките, която всеки желае и никой не притежава в достатъчно количество, много са начините да спечелите от това и да упражните огромно политическо влияние. Затова се води тази битка. В цялата история на САЩ, властта върху парите е преминавала от ръцете на Конгреса в тези на някаква централна банка притежавана от частни лица. Основателите на държавата знаеха злото, което вещаеха частните централни банки.Те знаеха как частната централна банка Банк оф Инглънд беше довела британския национален дълг до размери, които принудиха Парламента да наложи несправедливи данъци на американските си колонии. Всъщност, както по-късно ще разберем от Бен Франклин, това беше истинската причина за американската революция. Основателите на държавата осъзнаваха опасностите и се страхуваха от съсредоточаването на богатство и сила в ръцете на банкерите. 

Ето какво каза Джеферсън:

„Аз искрено вярвам, че банковите институции са по-опасни за нашите свободи от вражеските армии. Те вече са създали аристокрация на парите, която е предизвикателство за правителството.Правото да се емитират пари трябва да бъде иззето от банките и върнато на народа, на когото по правило принадлежи.” Това кратко изказване на Джеферсън е и решението на нашите икономически проблеми днес. 

Заслужава си да го повторим: 


„Правото да се емитират пари трябва да бъде иззето от банките и върнато на народа, на когото по право принадлежи.” 
Джеймз Мадисън, автор на Конституцията е бил съгласен с това.Той нарекъл хората зад схемата за съществуване на централна банка „чейнджаджии” и остро е критикувал действията им: „Историята ни показва, че чейнджаджиите са използвали всички възможни форми на злоупотреба, интрига и насилие за да запазят контрола върху правителствата, който те упражняват чрез контрол върху парите и разпространението им.” 

Битката за това кой да печата парите е била основната битка в историята на САЩ. За нея са се водили войни. Тя е предизвиквала депресии. Въпреки това, след Първата световна война, вестниците и историческите книги рядко са споменавали за тази битка. 

Защо? 
1. КОНТРОЛ НАД МЕДИИТЕ
До първата световна война, чейнджаджиите с господстващото си богатствоустановиха контрол върху националната преса. През цялата история на САЩ, се е водила разгорещенабитка за властта над нашите пари.Тя е преминавала от едни ръце в други осем пъти от 1764 г., като този факт е бил прикриван зад димната завеса създадена от мажоретките на Фед в медиите. Ако не спрем да говорим за дефицити и правителствени разходи и не започнем да говорим затова кой контролира нашите пари, сме обречени да бъдем измамени. Без значение ще бъде дали ще променим Конституцията със задължението да се балансира бюджета. Положението ни ще се влошава, докато не изкореним причината и. 

Какво е решението на проблема ни? 

На първо място просвещение – това е целта на този филм. 
Второ: Ние трябва да действаме! Ние трябва да си възвърнем правото да емитираме парите си. Емитирането на нашата собствена валута не е радикално решение,това е решението използвано в различни периоди от историята ни от мъже като Бенджамин Франклин, Томас Джеферсън, Андрю Джаксън, Мартин Ван Бюрен и Ейбръхъм Линкълн. 

И така, за обобщение, през 1913, Конгресът даде на една независима централна банка, носеща заблуждаващото име Федерален резерв, монопол върху създаването на американските пари. Дългът, който тази привидно държавна корпорация създаде, унищожава американската икономика. 

Въпреки че Федералният резерв е една от най-могъщите банки в света, тя не е първата. От къде се зароди тази идея? За да разберем мащабите на проблема, трябва да се върнем обратно в Европа. 



2. ЧЕЙНДЖАДЖИИТЕ


image Carl Heinrich Bloch 1875 год.
ХРИСТОС ИЗГОНВА ЧЕЙНДЖАДЖИИТЕ ОТ ХРАМА.
Кои са тези чейнджаджии за които говореше Джеймз Мадисън? Библията ни казва, че преди две хиляди години, Исус Христос е изгонил чейнджаджиите от храма. Това са единствените случаи при които Исус е използвал насилие. 

Какво са правили чейнджаджиите в храма? 

Когато евреите са идвали в Йерусалим за да платят данъка си, те са можели да сторят това със специална монета от половин шекел.Тя е била половин унция чисто сребро с големината на монета от 25 цента. По това време тя е била единствената монета от чисто сребро и с точно тегло на която не е присъствал образа на езически император. Затова според евреите монетата от половин шекел е била подходяща за Бог. Но тези монети не са били в изобилие. Чейнджаджиите са ги изкупили и след това са повишили цената им до максимални за пазара нива. С други думи, чейнджаджиите реализираха огромни печалби, защото са имали действителен монопол върху парите. Евреите е трябвало да плащат това, което те са искали. Според Исус тази несправедливост е противоречала на светостта на Божия дом. Измамата с парите не е възникнала по времето на Христос. Двеста години преди това, Рим е имал проблеми с чейнджаджиите.Два императора са се опитали да намалят властта на чейнджаджиите, чрез реформиране на лихварството и ограничаване на правото на собственост върху земя до 500 акра. И двамата са били убити.
През 48 г. Юлий Цезар си възвърна правото от чейнджаджиите да сече пари и пусна в обръщение монети от което спечелиха всички. С това ново изобилие от пари, той реализира големи обществени проекти. Правейки парите достъпни, Цезар си спечели обичта на хората. Чейнджджиите обаче го мразеха. Някои смятат, че това е бил важен фактор за убийството му. Едно нещо е сигурно – с убийството на Цезар свърши паричното изобилие в Рим. Данъците, както и корупцията се увеличиха. Както и в Америка днес, лихварството и обезценените пари бяха на закона. Паричното предлагане в Рим се сви с 90%, а обикновените хора изгубиха земите и домовете си – нещо което ще се случи скоро в Америка.С края на паричното изобилие масите изгубиха вяра в римското правителство и престанаха да го подкрепят. Рим потъна в мрака на Тъмните векове.


3. ЗЛАТАРИТЕ ОТ СРЕДНОВЕКОВНА АНГЛИЯ
Хиляда години след смъртта на Христос, чейнджаджиите, тези, които създават, разменят и манипулират парите са били били активни в средновековна Англия. Те са били толкова активни, че обединявайки действията си са можели да манипулират икономиката на Англия.Това не са били истински банкери. Чейнджаджиите обикновено са били златари. Смятат ги за първите банкери, защото са започнали да съхраняват златото на хората в своите трезори. Първите книжни пари са били само разписки за оставено на съхранение при златарите. Книжните пари са станали популярни, защото са били по-удобни и по-безопасни за пренасяне от тежките златни и сребърни монети. В един момент златарите забелязали, че за определен период от време,само една малка част от вложителите са си теглели златото. Златарите започнали да злоупотребяват със системата.Те са установили, че могат да печатат повече пари от златото, което са имали и обикновено тази лъжа е минавала. След това те са давали книжните пари в заем, срещу което са вземали лихва. Това поставя началото на даването на заеми с частични резерви – да се дават в заем няколко пъти повече пари от резервите, с които се разполага. Например, ако те са разполагали със злато на стойност 1 000 долара, те са можели да дадат в заем около 10 000 долара книжни пари и да наложат лихва върху тях без да се разбере измамата. Така златарите са натрупали все по-големи богатства, които са използвали за натрупването на все повече злато. 

Днес тази практика да се дават в заем повече пари от резервите в наличност се нарича банково дело с частични резерви. Банките в САЩ имат право да дадат заеми в размер най-малко десет пъти повече от парите с които разполагат. Те ни налагат и лихва, да предположим 8%. Тази лихва реално не е а 8, а 80%. Ето защо сградите на банките са най-големите във всеки град. 

4. МОРАЛНИЯТ ПРОБЛЕМ
Трябва ли, че банките и лихвата да бъдат обявени извън закона? Не. В средните векове, каноническият закон е забранявал заемите да се облагат с лихва.Тази идея е развита от Аристотел, както и от свети Тома Аквински. Те са проповядвали, че парите е трябвало да служат на членовете на обществото да улесняват размяната на стоки от които се нуждаем в живота си. Лихвата, според тях, е пречела за осъществяването на тази цел, поставяйки ненужни и непосилни тежести при използването на парите. Според тях лихвата е противоречала на справедливостта и здравия разум. От позицията на църковното право, през Средновековието Европа забрани лихвата и я обяви за престъпление наречено лихварство.С нарастването на търговията към края на Средновековието се създадоха възможности за инвестиране.Тогава се установи, че даването на заеми има известна цена за заемодателя във вид на пропуснати възможности и рискове. Бяха направени някои промени,но забраната върх лихвата си остана. Всички моралисти, независимо от религията си са осъждали измамата, потисничеството над бедните и несправедливостта като крайно неморални.Както ще разберем, частичните резерви се коренят в измама и резултатът е повсеместна бедност, и намаляване на стойността на парите на всеки един от нас. Древните златари откриха, че допълнителни печалби могат да се извлекат като люшкат икономиката между периоди на „леснодостъпни” и „труднодостъпни” пари. Когато са позволявали лесен достъп до заеми, парите в обръщение са се увеличавали. Парите са били в изобилие и хората са вземали все повече заеми за да разширят бизнесите си. След това златарите са затягали паричното предлагане по трудно са отпускали заеми. Какъв е резултатът? Това което се случва днес. Някои от хората не могат да платят предишните си заеми и не могат да вземат нови заеми за да платят старите. Следователно, те фалират и трябва да продадат активите си на златарите срещу центове за долар. Тази практика все още се използва, но вече носи названието „бизнес цикъл” или корекция. 



5. ТАЛИ ПРЪЧИЦИ


image
АВТОРЪТ НА ФИЛМА William T. Still ДЪРЖИ ТАЛИ ПРЪЧИЦА.
По примера на Цезар, крал Хенри Първи най-после се реши да отнеме от златарите властта над парите около 1100 година. Хенри можеше да използва каквото и да е вместо пари, морски миди или пера, които често са били използвани далечните краища.Той обаче изобрети една от най-необикновените парични системи в историята, наречена Система на тали пръчиците. Ето, аз държа един от малкото оцелели примери на този вид британски пари използвани цели 726 години до 1826 г. тали пръчица.Тази система е била въведена за да се елиминират манипулациите на златарите.Тали пръчиците са били пари изработени от шлифовано дърво. По дължината на пръчицата е имало резки, изразяващи различни парични стойности. След това пръчицата е била разцепвана по дължината, през резките, като резките оставали и на двете части. Кралят запазвал едната половинка, за да не се позволи фалшифициране,а другата е била пускана в обръщение в икономиката като заместител на парите. Тази тали пръчица е много голяма – стойността и е равна на 25 000 паунда. Един от първите акционери в Банк ъф Инглънд е откупил своя дял с една такава пръчица. С други думи, той е купил акции на най-богатата и могъща корпорация в света с парче дърво. След създаването си през 1694 г. Банк ъф Инглънд атакува системата на тали пръчиците, защото тези пари са били извън контрола на чейнджаджиите, точно това, което крал Хенри е искал.


Защо хората са възприели дървените пръчици за пари? Това е интересен въпрос. В човешката история, хората са търгували всичко което са смятали, че е имало стойност и са го приемали за пари.
Тайната е в това, че парите са това, което хората са съгласни да използват за пари. Какво са днешните ни хартиени пари? Само хартия. Но ето ви и фокуса: Крал Хенри заповядал тали пръчиците да бъдат използвани за плащате на данъци.Това засилило търсенето и обръщението им, и възприемането им като пари, и тази роля те изпълняват добре. Всъщност никакви други пари не изпълняват тази функция така добре и за такъв период от време. Всъщност Британската империя е изградена по време на тали пръчиците.Тази система е била успешна въпреки непрекъснатите атаки на чейнджаджиите, които са предлагали металните си пари като конкурент. С други думи, металните пари никога не са излизали от обръщение, но тали пръчиците са били популярни, защото с тях са се плащали данъците.

Hай-после, през 16-ти век, крал Хенри VIII облекчи законите за лихварството и чейнджаджиите не се поколебаха да затвърдят своите позиции. За няколко десетилетия те наводниха пазарите със своите златни и сребърни пари. Когато обаче кралица Мери наследи трона и затегна законите за лихварството, чейнджаджиите отново започнаха да се запасяват с пари, което повлече икономиката надолу. След като доведената сестра на Мери кралица Елизабет I зае престола, тя твърдо реши да си възвърне контрола над парите на Англия. Решението и беше да емитира златни и сребърни монети от държавната съкровищница и да изземе контрола над парите от ръцете на чейнджаджиите. Въпреки чеконтролът над парите не беше единствената причина за революцията от 1642 г., а и религиозните различия, паричната политика изиграва главна роля. 

Финансиран от чейнджаджиите Оливър Кромуел успява да прочисти парламента и да събори и екзекутира крал Чарлз. Чейнджаджиите веднага получиха възможност да затвърдят финансовата си власт. В резултат на това, през следващите 50 години, те принуждават Великобритания да води поредица от скъпоструващи войни.Те завладяха една квадратна миля земя в центъра на Лондон, известна като Лондонското Сити. Тази площ днес е все още един от трите най-важни финансови центрове в света. Конфликтите с династията Стюарт принудиха чейнджаджиите в Англия да се съюзят с колегите си от Холандияи да финансират нашествието на Уилиам Орански, който събори от власт Стюартите през 1688 и се възкачи на престола.


6. БАНК ЪФ ИНГЛЪНД
image
Bank of England
Към края на 17 век Англия беше финансово разорена. След 50 години войни с Франция и Холандия, тя беше изтощена.Отчаяни, държавните ръководители се срещнаха с чейнджаджиите за да се молят за заеми. Цената беше висока - узаконена от държавата частно притежавана централна банка, която да създава пари от нищото. Това беше първата в света частна централна банка Банк ъф Инглънд. Въпреки че носеше измамното име Банк ъф Инглънд за да заблуди масите, че е част от правителството, това не беше така. Като всяка частна корпорация Банк ъф Инглънд беше основана чрез продажба на акции. Инвеститорите, чиито имена не бяха разкрити, трябваше да внесат 1 милион и 250 хиляди британски паунда в златни монети,за да си купят акциите в банката,но само 750 000 паунда от тях бяха получени. Въпреки това, банката получи своето разрешение за дейност през 1694 и започна да раздава заеми, няколко пъти по-големи от парите, с които се предполагаше че разполага и да получава лихва от тях. В замяна,новата банка даваше на британските политици каквито заеми пожелаеха, стига те да бяха обезпечени чрез пряко данъчно облагане на народа. Така че, узаконяването на Банк ъф Инглънд означаваше узаконяванена фалшифицирането на националната валута за лично обогатяване. 
За съжаление почти всяка нация днес има частно контролирана централна банка, създадена по подобие на Банк ъф Инглънд. Властта на централните банки е такава, че не след дълго те започват да контролират националните икономики. Скоро тя се превръща в плутокрация – власт на богатите. Това е все едно да поставим армията под контрола на мафията. Заплахата от тирания е сериозна. Да, имаме нужда от централни банки, но те трябва да бъдат в частни ръце! 
Измамата наречена централна банка е скрит данък. 
Правителството продава облигации на централната банка за проекти за които то няма политическата мъдрост или воля да събере данъци. Облигациите обаче се купуват с пари, които централната банка създава от въздуха. Повечето пари намаляват стойността на вашите пари. Политиците получават парите които искат, а народът ги изплаща чрез инфлация. Красотата на този план е, че даже и един човек от хиляда не може да го разбере, защото е скрит зад усложнен икономически брътвеж. С формирането на Банк ъф Инглънд, страната скоро бива залята от пари. Цените са се удвоили. Огромни заеми са били отпуснати за всякакъв вид невъзможни схеми. Едно от предложенията е било за пресушаване на Червено море за да се открие златото, което египетската армия е изгубила преследвайки Мойсей и израилтяните. Към 1698, правителственият дълг нараснал от първоначалните 1 милиона паунда на 16 милиона. Естествено, данъците били увеличени, за да бъдат изплатени заемите. След като паричното предлагане на Великобритания попада под трайния им контрол, британската икономика беше завъртяна в поредица от възходи и падения, точно това, което една централна банка твърди, че предотвратява. Две неща са вътрешноприсъщи не само за Банк ъф Инглънд, но за централните банки въобще. Първото е участието и във формирането на монетарна политика, конкретната цел на която е постигане на паричен стабилитет. След като обаче Банк ъф Инглънд изцяло пое контрола, британският паунд рядко е бил стабилен. 

А сега нека се запознаем със семейство Ротшилд – семейството, което се смята за най-богатото в света.



7. ВЪЗХОДЪТ НА РОТШИЛДОВИ


image Това е Франкфурт, Германия. Петдесет години след като Банк ъф Инглънд отваря вратите си, един златар на име Амшел Моузис Бауер отвори работилница за монети и счетоводна къща през 1743 г., като над вратата и постави герб изобразяващ римски орел върху червен щит. Фирмата става известна като "червения щит" или на немски Ротшилд. Когато синът му Мейер Амшел Бауер наследява бизнеса, той решава да смени името си на Ротшилд. Мейер скоро научи, че да дава заеми на правителства и крале е било по-доходно, отколкото на отделни личности. Не само че заемите са били по-големи, но те са били и гарантирани от данъците които народите са плащали.

Мейер Ротшилд имаше пет сина. Той ги обучи в тайните техники на правене на пари и след това ги изпрати в основните европейски столици да отворят клонове на семейния банков бизнес. Първият син, Амшел Мейер, остана във Франкфурт начело на собствената им банка. Вторият му син Соломон, беше изпратен във Виена. Третият му син Нейтън, беше най-умният от братята. На 21 години той беше изпратен в Лондон през 1798 г., сто години след основаването на Банк ъф Инглънд. Четвъртият му син Карл, замина за Неапол, а петият му син Яков, отиде в Париж. През 1785 Мейер премества цялото си семейство в по-голяма къща, пет етажна сграда, която той раздели със семейство Шиф. Тази къща стана известна като „Зеленият щит”. Ротшилдови и Шифови щяха да играят централна роля в европейската финансова история,а също така и в тази на САЩ. Ротшилдови започнаха преговори с европейски кралски величия във Вилхелмсххе, дворецът на най-богатият човек в Германия и в Европа, принц Вилхелм от династията Хес-Касел. Първоначално те само са помагали на Вилхелм да спекулира с ценни монети. Но след като Наполеон прогонил принца в изгнаничество, Вилхелм изпратил 550 000 паунда на Нейтън Ротшилд в Лондон с инструкции да се закупят Консоли - облигации на правителството, наричани още правителствени акции. Ротшилд обаче, използвал тези пари по собствено усмотрение. С Наполеон вилнеещ из Европа, възможностите за военновременни инвестиции са били почти безгранични. Вилхелм се завърнал във Вилхелмсхохе, малко преди битката при Ватерло през 1815. Той събрал Ротшилдови и си поискал парите обратно. Ротшилдови му върнали парите с 8% лихва, която британските Консоли биха му платили, ако инвестицията е била направена. Ротшилдови обаче запазиха печалбата направена с парите на Вилхелм. Нейтън Ротшилд по-късно се похвали,че за седемнадесетте години, през които е бил в Англия, той е успял да увеличи първоначалния си дял от 20 000 паунда даден от баща му, 2 500 пъти. 

image
Сътрудничейки си вътре в семейството, Ротшилдовите банки станаха невероятно богати. Към средата на 18 век,те доминираха банковото дело в Европа и със сигурност бяха най богатото семейство в света.Те финансираха Сесил Роудз, в установяването на монопол върху златните и диамантени полета на Южна Африка. В Америка те финансираха Хариманови и Вандербилдови в железопътните линии и пресата и Карнеги в стоманодобивната индустрия. Смяташе се, че Дж.П. Морган е бил най-богатият човек в Америка, но след смъртта му се оказало, че той е бил само лейтенант на Ротшилдови. Когато завещанието на Морган станало обществено достояние, се разбрало,че той е притежавал само 19% от компаниите на Дж.П. Морган. Към 1850, богатството на Джеймз Ротшилд, наследника на френския клон, беше на стойност 600 милиона френски франка – със 150 милиона повече от състоянието на всички останали банкери във Франция взети заедно. Той построи своя фантастичен дворец Ферие, на 19 мили североизточно от Париж. Веждайки го за първи път, Вилхелм I възкликнал: 
„Кралете не могат да си го позволят. Това може да принадлежи само на Ротшилд.”
Един друг френски коментатор се изказа така:

„Има само една власт в Европа и тя е Ротшилд.” 

Няма сведения, че първостепенното им положение в европейските и световни финанси е отслабнало. А сега нека да видим резултата от дейността на Банк ъф Инглънд върху британската икономика и как по-късно тя стана причина за Американската Революция.



8. АМЕРИКАНСКАТА РЕВОЛЮЦИЯ


image
Към средата на 18 век, британската империя достигна върха на своето могъщество в света. Британия беше водила четири войни в Европа след създаването на частно притежаваната си централна банка, Банк ъф Инглънд. Цената беше висока. За да финансира тези войни, британският парламент взе огромни заеми от банката. Към средата на 18 век, правителственият дълг беше 140 милиона паунда смайваща за онези времена сума. За да се изплатят лихвите към банката, правителството създаде програма, според която тези пари трябваше да се съберат от американските колонии. 

В Америка обаче, нещата бяха съвсем различни. Бичът на частно притежаваната централна банка беше все още непознат.

image
Втория континентален конгрес във Филаделфия през 1776 г.,  худ. Джон Тръмбул
Това е залата на независимостта във Филаделфия, където Декларацията за Независимостта е била подписана. Към средата на 18 век, предреволюционна Америка е била сравнително бедна. Съществувал е остър недостиг на монети от скъпоценни метали за търговията, така че първите колонизатори са били принудени да експериментират с печатане на свои собствени, „домашно произведени” книжни пари. Някои от експериментите били успешни. Франклин ревностно поддържал идеята колониите да печатат своите пари. През 1757 г. Франклин е бил изпратен в Лондон и останал там през следващите 18 години почти до началото на Американската революция. През този период американските колонии започнали да емитират своите собствени пари, колониални разписки, които са били едно успешно начинание.Те били надеждно средство за размяна и са спомогнали за установяването на единство между колониите. Трябва да се знае, че повечето колониални разписки са били само книжни пари, само книжни безлихвени пари, печатани в интерес на обществото, необезпечени със злато или сребро, с други думи - декретни пари. Веднъж ръководителите на Банк ъф Инглънд попитали Франклин какво е обяснението му за просперитета на колониите. Без да се колебае той отговорил:

„Много е просто. В колониите ние емитираме нашите собствени пари. Наричат се колониални разписки. Те се издават пропорционално на нуждите на търговията и индустрията, като по този начин продуктите лесно преминават от производителите към консуматорите... Така създавайки свои собствени пари, ние контролираме покупателната им сила и не плащаме лихва на никого.” 

За Франклин това е било здрав разум, но можете да си представите какъв е бил ефектът върху Банк ъф Инглънд. Америка беше научила тайната на парите, а духът е трябвало да бъде върнат в бутилката час по-скоро. В резултат на това Парламентът набързо прокарал „Закон за валутата” през 1764.Той забранил на колониалните чиновници да печатат свои собствени пари и им наредил да плащат всичките бъдещи данъци в златни или сребърни монети. Така той принудил колониите да преминат към златен или сребърен стандарт. За тези които вярват, че златният стандарт е решението на съвременните американски парични проблеми, вижте какво се случи в Америка, след това. 
В своята „Автобиография”, Франклин пише: 
„За една година състоянието се промени по такъв начин, че просперитетът свърши и на негово място дойде такава депресия, щото улиците на колониите се изпълниха с безработни. Франклин твърди, че това е било главната причина за Американската революция. Според Франклин: „Колониите с радост щяха да си плащат данъците върху чая и другите стоки, ако Англия не беше взела техните собствени пари, което породи безработица и недоволство. Неуспехът на колонистите да изтръгнат възможността да издават своите собствени пари от ръцете на Джордж III и международните банкери, беше основната причина за Революцията.” 

По времето когато първите изстрели са прогърмели в Лексингтън, щата Масачузетс, на 19 април 1775 г. колониите са били останали без злато и сребро. В резултат на това правителствотое нямало друг избор освен да печата свои собствени пари за да финансира войната. В началото на войната паричното предлагане е било 12 милиона долара. Към края, то е достигнало почти 500 милиона. По този начин валутата се обезцени. Чифт обувки са се продавали за 5 000 долара. Колониалните разписки улесниха търговията. Джордж Вашингтон с тъга отбелязал:
„Един вагон пари едва ли може да купи един вагон провизии.”


image Три долара от 1776 г. ... image ... и дванадесет пенса .
Днес, тези които подкрепят парите обезпечени със злато, дават за пример периода от времето на революцията за да демонстрират злото наречено „декретни пари”. Трябва обаче да си припомним, че тези пари работиха толкова добре 20 години по-рано по време на мир, че Англия трябваше чрез парламента да ги обяви извън закона. 



Гласувай:
1



Спечели и ти от своя блог!
Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39688415
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31011
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031