По идея думата „демокрация“ трябва да значи нещо много хубаво, но както показват последните двайсет години от историята ни – едно искахме, а друго получихме.
http://www.zahariada.com/
 

Въпреки всичките очевидни проблеми и провали доста наши сънародници (особено в публичното пространство) още вярват, че светлото европейско бъдеще ще настъпи у нас. Не е ясно кога, но щяло да настъпи. Особено активно тази вяра подхранват родните изцяло западно ориентирани (и изключително необективни) медии. За тях просто е недопустимо да се усъмнят в „светлостта“ на всичко европейско и вашингтонския господар.

Но и много читатели, и интернет юзъри, с пяна на устата са готови да защитават тъй наречените „европейски ценности“ и хвалят при всяка възможност любимата си Америка. Но защо ли я хвалят? Повечето от тях никога не са били в тази страна и тя нищо не им е дала, вероятността да получат зелена карта е нищожна, пък дори и да се преселят някога в САЩ, какво ли толкова ще постигнат там?

За тази платонична любов към американската мечта (или по-скоро заблуда) трябва да благодарим усилията на американската пропаганда. Из щатските кабинети наистина работят професионалисти, знаещи много добре как се манипулира човешкото съзнание и как се прави пиар. Колко усилия и долари бяха хвърлени в това източноевропейците да се влюбят в американския лайфстайл. Дори и да не може да си го позволят, те пак го обичат. Така е – когато работят емоциите, разумът мълчи.

Въпреки всички усилия обаче западните пропагандисти и манипулатори в лицето на фондовете на Сорос и Държавния департамент все пак не успяха трайно да насадят русофобията у нас. Русофобията действа безотказно само в Прибалтика, там даже няма нужда да я насаждат. За Латвия, Литва и Естония русофобията е национална доктрина – махни я и националната им идея ще се изпари на секундата. Пък и без „руската заплаха” как те ще може да просят пари от вашингтонския господар и да доказват геополитическата си „значимост” (която е равна на нула). Все пак даже комунизма не изглежда толкова лош на фона на демократичното блато, в което сме затънали. Прозападните пропагандисти няма как да кажат: „это вижте колко зле живяхте през комунизма с тия русняци, а вижте колко сте добре сега, под американския ботуш”.

По-добре не заживяхме – индустрията и производството рухнаха, демографията се влоши до критично ниво, населението в активна възраст масово емигрира, пропастта между бедни и богати е все по-дълбока. Единствените проявления на демокрацията у нас са немските и австрийски хипермаркети и американските военни бази. Мда, демокрацията победи, а ние явно загубихме. Остана само да въведем еднополовите бракове под радостните аплодисменти на щатските и брюкселски чиновници и съвсем ще станем „цивилизовани европейци”. Гладни, но пък за сметка на товa анално-интегрирани.

В една скорошна статия в родните медии редактора с тревога отбеляза, че подкрепата за ЕС сред българите е спаднала до 50-55% и се е увеличил делът на евроскептиците и противниците на ЕС, достигнал почти до 25%. Имайки предвид, че ЕС постоянно е раздиран от противоречия и кризата в него става перманентна, няма как еврофилите да стават повече. Съответно пък ще растат протестните настроения и евроскептиците у нас ще се множат. Колкото и да се напъват, соросоидите няма да може да променят тази тенденция.

Наивно би било българските фенове на „западното” да си мислят, че България в ЕС я чака светло европейско бъдеще. Както си бяхме заден двор, така си и останахме заден. Не че съм кой знае какъв песимист или антиамериканист, но просто в схемата на Вашингтон и ЕС на източна Европа е отредена ролята на санитарна зона около Москва и полигон за изстрелване на крилати ракети, нищо повече. Е, и пазар за немските стоки, но в по-малка степен. Съответно и няма как да стигнем икономиката на Германия (подигравателно звучат медийните заглавия от рода на „ще стигнем немските заплати след 50 години”). Тъй като за да достигнем икономически ръст трябва да намерим нови пазари за българската продукция (която не е чак толкова много и е слабо конкурентна), а нови пазари няма къде да намерим – всичко отдавна е заето. Освен може би да отнемем част от пазара на западните производители? Е, те своя дял няма да дадат на никой, освен може би само на американците.

Така че в Европа на нас ни остава само да се влачим на опашката и общо взето да продължаваме да загниваме. Други варианти вашингтонските стратези не ни оставиха. Пък и робът по принцип няма как да заживее като господаря си, на него му е отредена ролята да служи и да се подчинява. Това че нямаме окови на глезените и врата не значи, че можем да вървим накъдето си искаме. ЕС и НАТО чудесно изпълняват ролята на железни вериги.

Да живей демокрацията!

Източник: worldissue.blog.bg