Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
24.05.2016 09:59 - Хибридните войни: Стратегическото раздробяване на Балканите (1)
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 1628 Коментари: 2 Гласове:
1


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
  Хибридните войни: Стратегическото раздробяване на Балканите (1)

от Ендрю Корибко в ГеополитикаСелекция · 13/05/2016 · 11:44

 http://www.zahariada.com/

image

 

 

imageЕндрю Корибко е американски политически анализатор и журналист с полски и словенски произход. Публикува своите статии в няколко онлайн журнала. Специалист по стратегиите на САЩ в Евразия, по руска политика и геополитика, по методите за смяна на политическата власт, цветните революции и воденето на неконвенционална война по всички точки на света. Член на експертния съвет към Института за Стратегически Изследвания и прогнози в Москва.

imageАвтор на книгата „Хибридните войни: непрекият подход към смяна на режимите”, посветена на събитията в Сирия и Украйна.

„Голямата цел зад всяка Хибридна война е дестабилизирането на многополюсните транснационални съюзяващи проекти чрез външно провокирани конфликти на идентичността (етнос, религия, регионални особености, политика и т.н.) в набелязана транзитна държава. Евразийските интеграционни приоритети на Русия и китайският проект за Пътя на коприната са мишени на американската стратегия за Хибридна война и така се отключват широк спектър от географски бойни полета.

Ендрю Корибко изследва Централна Азия, Балканите, АСЕАН (Асоциацията на страните от Югоизточна Азия), трансокеанска Африка и Латинска Америка, за да намери слабостите, от които страда всяка от съответните транзитни държави в тази асиметрична война от революционен тип.

Неговата уникална методология обединява етнос, религия, история, социално-икономическо неравенство, административни граници и география в изготвянето на детайлни анализи, показващи слабостите на всяка държава в Хибридната война. Цел на неговата работа е да разкрие средствата, които САЩ биха могли да използват при дестабилизирането на набелязаните държави, и така да предупреди лидерите и обществото, подготвяйки ги за по-ефективни действия при въвличането им в определени сценарии.“ (Анонс към поредицата на Енрдю Корибко „Хибридните войни“ към оригиналната публикация в Oriental Review).

 

 

 

 

НОВ ПОГЛЕД ВЪРХУ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ

 

 

Днес Балканите са най-важният в геостратегическо отношение европейски регион. В интерес на истината, те изпълняват тази роля от векове, независимо дали отделните велики сили са отчитали този факт в миналото. Целта на този текст не е да направи педантичен анализ на миналото, а да дефинира настоящето и да предрече бъдещето. Най-същественият аспект от днешната значимост на балканските държави се корени в това, че тяхното географско положение е важно за осъществяването на два руски и китайски мегапроекта, които целят да създадат в „еднополюсния континент“ едно непоклатимо многополюсно влияние; това е и причината, поради която те са втората най-вероятна жертва на една хибридна война. Всичко това ще бъде описано детайлно в подточките на текста, но е абсолютно необходимо читателят още в началото да промени своето разбиране за Балканите, тъй като това ще му предостави по-добро схващане на стратегическата логика зад амбициозните геоикономически планове на Москва и Пекин.

 

 

ГЕОИСТОРИЧЕСКА ЗНАЧИМОСТ

 

 

Балканите играят първостепенна роля в европейската история най-вече, защото те осъществяват сухоземната връзка между Централна / Западна Европа и Турция / Близкия Изток. И двата географски района са използвали Балканите, за да разширят своето влияние в другия: римляните възприемат Гърция като мост към по-нататъшни източни завоевания, а векове по-късно османците експлоатират земята, за да се стигне до техния кулминационен щурм в сърцето на Европа (завършил с битката при Виена през 1683 г.) Неоспорим факт е, че Балканският полуостров исторически е изпълнявал ролята на основна опорна точка в борбата за влияние между Европа и Близкия Изток. Съществува още един фактор, който трябва да бъде споменат, и това са цивилизационните връзки на Русия с региона.

image

Подписването на Санстефанския мирен договор, 3 март (19 февруари ст. стил) 1878 г.

 

Повечето от балканските страни са религиозно, езиково, етнически и най-вече исторически обвързани с Русия – предвид освободителната кампания на Александър II в региона между 1877 г. и 1878 г. Относно последната точка, геополитическите замисли на Русия в края на 19-ти век са предмет на големи противоречия и не са част от този анализ. Примерът е изложен, за да покаже как Източните Балкани (Румъния и България) служат като мост между Русия и Турция и това прави възможно бързото достигане на Сан Стефано – едва на няколко мили от Константинопол – от страна на руските сили.

През годините преди Първата световна война балканската политика на Русия и нейния съюз със Сърбия стават повод за голямо недоволство от страна на европейските сили, които виждат в тези ходове амбиция за достигането на Адриатическо, а оттам – и на Средиземно море. И тук руските намерения са спорни, но същината е една – Русия, точно като Западна Европа и Турция, може да използва географското положение на Балканите, за да развие своите геостратегически цели спрямо конкурентите си. Накратко, когато някой чуе думата „Балкани“, неговата първа асоциация трябва да бъде „мост“, тъй като в исторически план именно това е основната роля на този регион. Най-забележителното изключение от този принцип е Александър Велики, който използва региона като трамплин към своите легендарни източни завоевания; оттогава насетне обаче Балканите не са център на подобни световно известни подвизи.

image

Балканите преди и след Руско-турската война от 1877-1878 г.

 

 

 

ГЕОИКОНОМИЧЕСКА ЗАВИСИМОСТ

 

 

Към днешна дата Балканите имат по-малък традиционно военен и по-голям интеграционен икономически потенциал (въпреки че бежанската криза е отделен, асиметричен въпрос, който ще бъде разгледан по-нататък в текста). Имайки това предвид, можем да разглеждаме региона като относително несвързаното пространство между големите германски, руски и турски икономики. В действителност обаче Балканите свързват предимно Германия и Турция, тъй като основната част от руската търговия с двете държави преминава съответно през Източна Европа и Черно море. От тази гледна точка натискът на НАТО и ЕС на юг изглежда изключително логичен, тъй като САЩ и Германия искат да консолидират региона под свой пълен контрол и да възстановят инфраструктурата – умишлено разрушена през войните от 90-те години на миналия век – от времето на Югославия.

В този смисъл значимостта на Балканите за германската – и европейската – икономика е очевидна. Най-големият пазар и най-голямата икономическа сила в Европа иска да установи пълен директен (чрез ЕС) и индиректен (чрез контролираното от САЩ НАТО) контрол над континенталните търговски маршрути към Турция.

imageОсвен че се намира в близост до ЕС, Турция също така е най-големият пазар и най-голямата икономическа сила в Западна Азия, която не разчита основно на търговия със суровини. Ако си припомним историята, в годините преди Първата световна война съвсем същият принцип ръководи построяването на железопътната линия Берлин-Багдад и съвсем същият принцип е основна причина Германия и Австро-Унгария да се противопоставят толкова непреклонно на руското влияние на Балканите. И в миналото, и днес намесата на Русия в географския център на този маршрут се възприема като стратегическа уязвимост, която трябва да бъде премахната на всяка цена. Евентуален неуспех при премахването на тази уязвимост би изложил германско-турската търговия – и в по-широк план търговията между ЕС и Близкия Изток – на влиянието на трета страна, която може да манипулира ситуацията за своя стратегическа полза (понастоящем това е разпространяването на многополюсно влияние за сметка на еднополюсното).

 

 

ПОДРЕГИОНАЛНИ КАТЕГОРИЗАЦИИ

 

 

Когато говорим за Балканите, е от изключителна важност да определим какво всъщност разбираме под това име. В географско отношение става въпрос за Балканския полуостров, състоящ се от държавите от бивша Югославия, Румъния, България, Гърция и Албания. Категоризирането на балканското пространство в три подрегионални геополитически части придава по-дълбок контекст и позволява по-точното анализиране на отделните държави.

1) Западни Балкани:

В тази категория спадат еднополюсно контролираните държави в западните части на полуострова. Това са Словения, Хърватия, хърватско-мюсюлманската част от Босна и АлбанияВ географско отношение Черна гора също принадлежи към тази категория;съпротивата на нейното население срещу едностранните решения на правителството обаче дават надежда, че тази държава може да направи геополитически преход към Централните Балкани.

2) Централни Балкани:

Тази част от полуострова не се намира под официалния контрол на НАТО и ЕС и представлява най-добрата почва за възникване на многополюсен модел. Тя включва Република Сръбска в Босна и Херцеговина, Сърбия и Македония. Геополитическото положение на тези държави съвпада с географското им разположение, като единствената подрегионална аномалия представлява окупацията на Косово.

image

Американска военна база Бондстийл в Косово е втората по големина в света и е за 25 000 военнослужещи. Вътрешността на Бондстийл прилича на град – около 300 бетонни сгради и 25 километра асфалтирани улици. Сред многобройните сгради могат да се забележат военната болница (една от най-добре оборудваните в Европа), затвор с големина 115 на 82 метра, както и многобройни ресторанти, барове, спортни терени. Военнотехническата апаратура непрекъснато се подменя, Бондстийл има най-малко 52 самолета и 60 хеликоптера, включително и 12 „Апачи”.

 

3) Източни Балкани:

Тази част се състои от България и Румъния и се намира под пълния контрол на двете еднополюсни организации. Тук геополитическите събития са осезаемо по-нединамични от тези в останалите балкански части, а може би единствената динамика е обратната връзка между спада в икономиката и увеличаването на американското военно присъствие.

4) Гръцката връзка:

И в географско, и в геополитическо отношение Гърция е свързана с всяка една от трите балкански части. Държавата е разделена между еднополюсния и многополюсния лагер. В контекста на своите балкански съседи, Гърция винаги е била в известна степен „отделен случай“.

 

 

АНАЛИЗ НА СИТУАЦИЯТА В БАЛКАНСКИТЕ ПОДРЕГИОНИ

 

 

Анализирането на стратегическото положение в отделните балкански подрегиони ни позволява да разберем цялостната политическа ситуация на полуострова, както и защо Русия и Китай са избрали Централните Балкани за основа на своите големи проекти.

 

 

1) ЗАПАДНИ БАЛКАНИ

 

 

От гледна точка на стратегическа потребност за САЩ, най-важните държави в Западните Балкани са Албания и Хърватия. И двете държави са способни да упражняват влияние отвъд своите граници: Албания в окупираната сръбска провинция Косово и западните части на Македония, а Хърватия – макар и в по-малка степен – в хърватско-мюсюлманската част от Босна. И в двата случая е налице активен задграничен национален елемент, който бива насърчаван, за да дестабилизира Сърбия и Македония. Трябва да отчетем, че иредентистките стремежи зад кошмарния спомен, наречен „Велика Албания“ и „Велика Хърватия“, все още не са забравени от македонците и сърбите.

imageВажността на Босна, от друга страна, се състои не в нейното насърчаване на еднополюсния модел, а в това как тя може да пречупи многополюсния модел чрез още една Балканска война.Най-общо взето държавата е разделена на две поднационални групи – прозападна хърватско-мюсюлманска част и многополюсна Република Сръбска. Това разделение е резултат от Дейтънското споразумение, което слага край на гражданската война в Босна и Херцеговина и довежда до федерализацията на държавата.Изглежда в момента САЩ и техните съюзници предприемат мерки да преразгледат това споразумение за сметка на автономността на Република Сръбска. В този ред на мисли Босна трябва да бъде възприемана като голям геополитически лост, който САЩ в краен случай може да използва срещу Сърбия (и индиректно срещу Русия), за да създаде хаос и да саботира балканската многополюсност, както и руско-китайските проекти.

Макар и Черна гора да е значително по-малка държава в географско и демографско отношение, тя също има своята стратегическа роля. През 2006 г. нейното отделяне превърна Сърбия в държава без излаз на море, върху която още по-лесно може да бъде поставян натиск. Това стана възможно благодарение на близо тридесетгодишното управление на Мило Джуканович, което е пример като по учебник как една подчинена държава следва геополитическите наставления на своите господари. Достатъчно красноречив е фактът, че през септември управляващите съмишленици на Джуканович приеха членство в НАТО преди то да им бъде предложно, за да демонстрират публично своята лоялност към Запада. Очаквано това доведе до бунт на множеството черногорци, противопоставящи се на подобно унизително раболепство пред същия военен блок, който ги бомбардира през 1999 г.

image

Протестите срещу НАТО в Черна гора

 

Към днешна дата най-малко значима в геополитически план е Словения, но това не винаги е било така. Благодарение на своето географско положение, тя се размина с опустошителните конфликти през 90-те години на миналия век и до днес все още поддържа най-добрите жизнени стандарти в региона. Успехът на Словения до голяма степен може да бъде обяснен с малката й площ и пропорционално развитата икономика. За съжаление много хора (включително влиятелни държавници) възприеха грешно тайната зад успеха на Словения и решиха, че могат да постигнат подобни резултати в своите държави, ако последват примера на нейните институции и се сближат възможно най-много със Запада. Те грешно приписаха стабилността на държавата на нейната близост с ЕС и НАТО – а не на особените ѝ вътрешни и исторически условия – и бяха подведени да вярват, че присъединяването към двете организации ще доведе до период на просперитет, подобен на словенския. САЩ манипулира и разпространи този възглед, за да осигури членството на Хърватия в НАТО (2009 г.) и ЕС (2013 г.)

 

 

2) ЦЕНТРАЛНИ БАЛКАНИ

 

 

imageТози новооформен геополитически регион притежава най-големия потенциал за създаване на многополюсен модел и съответно е основна мишена за дестабилизация. РепубликаСръбска е гордата част от Босна и Херцеговина, която до голяма степен е останала свободна от еднополюсните влияния. Бидейки жертва на западната агресия при бомбардировките през 1994 г. (иронично представяни като „хуманитарна“ кампания), хората и управлението са враждебно настроени към НАТО и доста недоверчиви към ЕС. Преди всичко те почитат трудно извоюваната си автономност и ще направят всичко възможно да я опазят. Република Сръбска е притисната между члена на НАТО Хърватия и хърватско-мюсюлманската част от Босна (протекторат на НАТО) и съответно е уязвима в случай на подновяване на военните действия. Тази географска особеност обаче не произвежда очаквания от Запада ефект, тъй като президентът Милорад Додик продължава – и не изглежда склонен да престане – уверено да отстоява суверенитета на своите граждани.

Сърбия се намира в сърцето на Балканите и макар че водените с десетилетия войни срещу нея значително намалиха територията ѝ, тя продължава да бъде отключово значение за целия регион. В резултат от подкрепената от САЩ операция „Буря“, през 1995 г. Хърватия прогонва стотици хиляди сърби от Република Сръбска Крайна, а след това нанася тежък удар върху Република Сръбска с помощта на Босна. Република Сръбска Крайна е заличена, а Република Сръбска е принудена да влезе във федерация с хърватско-мюсюлманската част от Босна. Официалното сръбско влияние в региона е премахнато. През 1999 г. НАТО обявява война на Югославия, за да откъсне Косово от Сърбия, а през 2006 г. лансираният от Джуканович референдум откъсва Черна гора и оставя Сърбия в сегашната ѝ ситуация. Понастоящем сръбското правителство е разделено на два лагера – поддръжници на еднополюсния (водени от министър-председателя) и на многополюсния модел (начело с президента) – които донякъде нескопосано се опитват да маневрират между Запада и Изтока. Въпреки тези пречки и постоянния натиск – в момента осъществяван чрез оркестрираната бежанска криза – Сърбия остава стратегическото ядро за балканската интеграция.

image

Бомбардировките на НАТО над Белград, 3 април 1999 г.

 

Географското и геополитическото разположение на Македония ѝ позволяват да изпълнява ролята на мост между гръцките пристанища и Централните Балкани (а оттам и Унгария и Германия) и я превръщат в основния проход на регионалната търговия между север и юг. Понастоящем Скопие е „официално“ прозападно и иска да се присъедини към еднополюсните институции; македонското население обаче става все по-подозрително към ЕС и НАТО след опита за предизвикване на цветна революция през май 2015 г., а правителството има прагматични и взаимноизгодни отношения с Русия.

imageБлагодарение на своето разположение, Македония е обект на яростно съревнование от страна на съседните ѝ държави. Идеологиите за Велика Албания и Велика България все още поддържат живи претенциите към нейните територии, а по време на Втората световна война двете държави я окупират и временно я заличават от политическата карта. Според патриотичните македонци обаче в момента най-враждебни към тях са гърците, които отказват да признаят конституционното име на държавата и – според някои – продължават да окупират Егейска Македония. Тези претенции са трогателни в контекста на потенциалната хибридна война, в която Македония може да се озове, и обезателно ще излязат на повърхността като компонент от обществено-политическата уязвимост на страната.

 

 

3) ИЗТОЧНИ БАЛКАНИ

 

 

imageВъпреки че географски Румъния е най-голямата балканска държава, тя би била най-малко засегната от хибридната война. Букурещ до голяма степен се въздържа от участие в балканските въпроси, а когато си взаимодейства с някого в региона, това почти винаги е със съседната членка на ЕС и НАТО България. Заедно те оформят един „Черноморски блок“ на антируска мобилизация. Румъния е много по-загрижена за Молдова и за унгарското малцинство в собствената ѝ територия, отколкото за Сърбия и другите балкански държави, но струпването на американски военен персонал и противоракетна технология не може да бъде пренебрегнато в регионалната картинка. Това военно присъствие едва ли ще бъде насочено на запад, а по-скоро към Русия и нейните морски части в Черно море и Крим. Бондстийл, една от най-големите американски военни бази, е разположена в Косово и е напълно способна да дестабилизира балканския регион. Това позволява румънската територия да бъде използвана за стратегически цели срещу Русия. 

imageОтсъствието на балканска политика със сигурност не е характеристика на България. В исторически план тази държава се ползва с много близки отношения с Русия, което оставя своите следи и до днес. Българският политически елит е отдаден на евроатлантизма и не споделя топлите чувства на голяма част от населението към Русия, с която се опитва да скъса всякакви връзки.

imageТъй като София не може просто да изкорени цивилизационните и историческите връзки с Русия, тя се оказва принудена да прибегне до политическо-икономическата сфера. Най-явно изразените антируски действия от страна на България в последно време са налагането на санкции, отхвърлянето на Южен поток и решението в столицата да бъде разположен команден център на НАТО. В кулминацията на опита за цветна революция в Македония през май 2015 г. България провокативно разположи свои военни на западната си граница, уж за да защити гражданите си от несъществуващите „терористи“ наоколо. Имайки предвид амбициите, които България таи към македонските земи, нейната роля в потенциална хибридна война срещу Македония е до голяма степен предсказуема.

 

 

4) ГЪРЦИЯ

 

 

Въпреки че Гърция споделя някои дълбоки прилики с балканските държави, тявинаги е била разглеждана като отделен случай и много от гърците се гордеят със своята отличителност. Трябва да споменем, че Гърция е първата балканска държава, която става член на НАТО и ЕС, и в геополитически план тя представлява опорна точка за прокарването на атлантическо влияние от началото на Студената война. Днес обаче това може да се промени; същата география, която в миналото улесни проникването на еднополюсния свят на Балканите, днес може да бъде използвана за прокарването на многополюсния модел.

imageИменно по тази причина днес Гърция е толкова важна в новата студена война. Изглежда гръцкият министър-председателЦипрас е наясно с привилегированата позиция на държавата си, както стана ясно от ловкото му балансиране между Изтока и Запада в месеците преди референдума от 2015 г. Въпреки че в крайна сметка отхвърли избора на своите граждани, той не загуби пълната им подкрепа. Откакто Гърция постигна споразумение със своите кредитори, тя е забележимо по-малко активна на световната сцена; това до голяма степен може да бъде обяснено с непреодолимата бежанска криза, която обхвана страната и я принуди да насочи вниманието си към своите вътрешни проблеми. Западът си взе поука от Ципрас и неговата геополитическа съобразителност и реши да използва вътрешните политическо-икономически противоречия, за да поддържа страната разделена за максимално дълъг период от време. Духът от бутилката обаче вече е пуснат, а гърците едва ли скоро ще забравят колко важна е страната им в международен план.

 

 

ГЕОИКОНОМИЧЕСКО ОБОБЩЕНИЕ НА ОБЕДИНИТЕЛНИЯ ПОТЕНЦИАЛ НА БАЛКАНИТЕ

 

 

Гърция граничи и с трите балкански подрегиона и може да изпълнява функцията на техен посредник в средиземноморската търговия. Това важи повече за Централните и Източните, отколкото за Западните Балкани, които имат свои собствени пристанища на Адриатическо море, откъдето да търгуват с останалата част от света. От гледна точка на ЕС е напълно възможно да бъде създадена една търговска мрежа между Германия и Турция, която да понижи гръцката географска значимост чрез използването на транзит през Сърбия и България. Проблемът на този план е, че той ще ограничи балканската търговия предимно до двата икономически центъра Германия и Турция, а регионът никога няма да достигне пълния си потенциал, ако той бъде превърнат в една транзитна зона без никаква сериозна инфраструктурна връзка с останалия свят.

imageВ този ред на мисли Гърция играе стратегически освободителната роля, тъй като може да измъкне Балканите от германско-турското покровителство, като им предостави директен достъп до световните пазари. Географските особености на Централните Балкани позволяват лесното осъществяване на инфраструктурни проекти между южните и северните части на полуострова и представляват най-практичният маршрут за всяка неевропейска държава, която иска да се сдобие с достъп до региона и по-централните европейски земи. По-нататък ще опиша колко точно примамливо е подобно развитие на обстоятелствата за Русия и Китай, тъй като подобен маршрут не само ще обвърже Балканите в по-голяма степен с възникващия многополюсен ред, но и ще използва тяхната регионална география, за да увеличи асиметричното влияние, което всяка велика сила проектира в останалата част на континента. Казано по-просто, Балканите са задният вход към Европа; точно поради тази причина САЩ толкова настоятелно се опитва да ги изолира и да попречи на Русия и Китай да се сдобият с някаква осезателна опора на полуострова – дори ако за целта трябва да се прибегне до хибридни войни.

Следва 2 част

Превод: Момчил Вачев / Memoria de futuro

Източник: Oriental Review




Гласувай:
1
0



Спечели и ти от своя блог!
1. demograph - Освен, че е неинформиран
24.05.2016 14:53
Авторът е и неграмотен разпространител на откровени лъжи. Само една - България била разположила тайно войски по македонската си граница...!? Повтаря провокациите на Лавров. Не казва нито една дума за разполагането на сръбски спецчасти близо до македонската граница, нито за наличието на такива в самата Македония от началото на последната криза до сега. Цялото му писание е в унисон с тезите на Баранов и е илюстрация на откровено агресивните планове на Москва за дестабилизация и подчиняване на Балканите.
"Освободителна роля" на Гърция...!!!! Много поздрави!
цитирай
2. zahariada - Да
24.05.2016 17:52
Разбрах. Ще има и 2 част.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 26273056
Постинги: 14447
Коментари: 18437
Гласове: 25019
Архив
Календар
«  Декември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031