ДЕМОКРАТЪТ каза:

- Между комунизма и демокрацията няма нищо общо.

АНТИДЕМОКРАТЪТ каза:

- Демокрацията беше голямата, великата, сияйната мечта на всички нас, които се родихме и израснахме по времето на комунизма.

Впрочем, тя беше мечта и на самите комунисти – и то точно де­мокрацията от западен тип, с пъстрите етикети, лъскавите коли и офшорните зони. Но дори и идеалистите сред тях, които нямаха какво да вложат на сметки в западни банки (а такива бяха обикновените хора, подмамени на времето от комунизма), също си мечтаеха за нея, демокрацията. И също в голяма степен заради пъстрите етикети и лъскавите коли. Не заради офшорните зони. Тогава малцина са знаели за тях. Знаели са само онези, които по списък са били определени да получат куфарчетата с пари кеш или направо банковите сметки.

Но и знаещи, и незнаещи си мечтаеха за демокрацията.

Защото в края на 80-те години вече беше станала ясна икономи­ческата несъстоятелност на комунизма. При демокрацията очевидно се живееше по-добре. Имаше изобилно дънки и кока-кола. И Холивуд с блясъка по червените килими на церемонията за „оскари”-ите. И много други неща, които се харесваха дори на идеалистите-комунисти. Да не говорим пък за ония, дето не бяха идеалисти. Те вече бяха готови не само психологически, но мнозина от тях и финансово да се превърнат в новите капиталисти.

И доносниците, които докладваха в Държавна сигурност за какво си говорят съседите, роднините и колегите им – и те, съзнателно или не, си мечтаеха за демокрацията. Защото и те виждаха, че в мате­риално отношение животът в нея е по-добър от този при комунизма. Пък и мнозина от тях несъмнено са усещали подсъзнателно, че не е много хубаво да доносничат за съседите, роднините и колегите си. А демокрацията обещаваше да ги освободи от това им задължение.

Всички си мечтаехме за нея.

Комунизмът ни беше втръснал.

Ето защо, когато след 1989 г. се оказа, че той и демокрацията имат подозрително много общи черти, в началото изглеждаше, че това е някаква грешка в наблюдението или анализа. Как така общи черти? Това беше толкова абсурдно и невъзможно, че дори насила се стараехме да не ги забелязваме.

Разбира се, тези усилия бяха съвсем безплодни, защото...
ПРОДЪЛЖАВА ТУК...