Границите - просто вътрешни стени на затвора, в който е превърнат света КАТЕГОРИЯ: СТАТИИ - В ВТОРНИК, НОЕМВРИ 24, 2015

http://www.zahariada.com/   Граница  - бодлива тел, пазачи, системи за наблюдение - все признаците на затвор. Светинята на държавността е затворът. Държавниците обичат и се гордеят с нея, преписват на поданиците си преклонение пред затворническите символи и реалности. За разтуха и заблуда, култът към Границата, тоест към затвора, върви в комплект с юнашко тупане в гърдите колко сме ..свободолюбиви". 

   Границата е традиционно място за убийства, за които се полагат награди. Бранителите на култа към границата (затвора) винаги изтъкват ,,прогресивни примери" от чужбина (обикновено оградата между Мексико и САЩ), сякаш низостта на чуждоземните властници оправдава тяхната собствена.
   На 15 октомври ,,доблестните пазители на границата", в съгласие с традициите на предшествениците си от държавата на БКП, разстреляха афганистанец. Вярно, не на браздата, макар че и там какво би оправдало деянието, случи се на 30-40 км навътре в страната. На място, известно като сборен пункт на бежанци ли, мигранти ли, да не се хващаме за думите, откъдето ги поема транспортът на каналджиите, за да стигнат до другата граница.

   Най-стряскащото в тази трагедия се оказаха преобладаващите реакции на населението в нечистата и несвята ни република, управлявана от мутри, нежелано място за живеене на близо половината й собствени граждани. Според различни проучвания, от 60 до 97 на сто българи бурно одобриха убийството, или поне оправдаваха стрелеца. На новината се слетяха като лешояди политически лидери, държавни функционери, разни сортове ,,публични лица" - да се нахранят. Да блеснат в прожекторите. Да отровят масовото съзнание с кръвожадността и подлостта си. Да превърнат колкото може повече хора в свое подобие по начин на мислене.
   Единици бяха тези, които се опитаха да заемат страна на човещината, на здравия смисъл, на елементарната съвест/

   А случаят вече потъва в мътните води на миналото, забравя се според обичая ,,всяко чудо за три дни".
   Поклонниците на свещената граница (затвора) не се притесниха, че от самото началото ВМР започна да лъже буквално за всяка подробност, като променяше версиите в рамките на часове. Затворолюбците не си зададоха нормалния въпрос: щом някой е сигурен в правотата на действията си, защо лъже?

   Същите почитатели на затворничеството се възмутиха от плахите мнения, че пресичане на границата, макар и ,,незаконно", не е повод за екзекуция, обявиха ги за ,,измяна на родината". Подиграха се и омаловажиха показанията на арестуваните ,,нарушители", които представиха съвсем друга картина на трагедията.
   Затворолюбците не искат да научат истината - нито какво именно е станало, нито колко,,професионално" е било поведението на ченгетата и на техните началници. За затворолюбците мигрантите са ,,нашественици", ,,варвари", лишени от човешко облик и човешка същност неща - по тях трябва да се стреля!

   Какво тогава правим с онзи милион и половина българи, които избягаха още през първите десетина години от ,,демокрацията", като минимум всеки трети от тях бе ,,нелегален" в едно или друго отношение по пътя си към ,,лекия живот" в Европа или Америка - нима и тях трябваше да ги стрелят?
   Първосигналната реакция на всеки човек при вест за смърт на друг човек, обратно на твърденията на затворолюбците, е съчувствие - такива са наследените от животинското ни минало инстинкти. След това се включва пластът рефлекси, образуван от възпитанието и изискванията на общественото устройство спрямо индивида. В олигархичен режим този пласт е егоистичен, създава цинични рефлекси. Включва програмата,,те" и ,,ние". Съвестта, тоест способността да различаваме доброто от злото, блокира. Доброто подменяме с ,,полезно", а злото - с ,,ПРЕДПОЛАГАЕМО вредно" по простия механизъм ,,на страха очите са големи". А пък страхът се управляват от олигархичната класа, съзряла изхода за себе си да внушава ,,страх от нашествие" - също както в Западна Европа определени рекламират ,,толерантност", лакоми за евтина работна ръка.

   Усилията на чорбаджиите не отиват нахалост, попадат в благодатната почва на най-лошите черти от човешкия нрав, властта действа така - опряна върху най-лошото във всеки човек. Но лошите черти в разбиранията на затворолюбците по алхимичен път се превръщат в ,,добродетели", например ,,дълг" за защитаващ границата от несретници, но не и да защитиш народа си от паразитиращата върху му държава.

   Граници не бива да има - ни затворени, ни отворени. Териториална федерация на една културна-езикова общност може плавно да прелива в друга такава, поне докато повечето хора владеят само по един език. Преливането е наложително, защото проблемите не се ограничават от измислени линии на географската карта. Методът на прегради с картечници е опитван много пъти и резултатът е кръговрат на страдания и конфликти - при това изгони за властниците страдания. За властващата малобройна сган е въпрос на оцеляване да провокира конфликти всред подвластниците им електорални, данъчни и консуматорски единици - да се избиват с бомби, с рикошети, в пиянски свади, да се гордеят с извършани от репресивните органи убийства, позволено е малко да мрънкат и да ,,протестират" за дреболии, но да спазват законите, за плащат данъците (или перат парите от нелегален бизнес), само и само да не прозрат причината за нещастията, само и само да не се обединят за самозащита и да променят принципите на обществените отношения.

Интересна карта! - малко трудно се разчита, а говори много.
Значи, Кол-центровете са в Индия - Браво! Харесва ми идеята! - щото индийците знаят и разбират Български език...
...
Когато светът заговори на Български език, границите ще останат в историята (миналото) и Светът ще е един!
Смело!
Поздрави!

Благодаря! Пиша ти така защото не ми се пише.