Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. tili
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. milena6
Най-активни
1. sarang
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
2. radostinalassa
3. vesonai
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata
Постинг
12.12.2015 08:51 -
Произведения - заплаха за младежта и Има ли цензура в Германия?
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 556 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 12.12.2015 08:53
Прочетен: 556 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 12.12.2015 08:53
Произведения - заплаха за младежта и има ли цензура в Германия?
КАТЕГОРИЯ: СТАТИИ - В СРЯДА, СЕПТЕМВРИ 02, 2015 -
http://www.zahariada.com/
Федералната служба за надзор на произведения - заплаха за младежта, е основана през 1954г.
Тя има за задача да изготвя списъци на книги, които от морална гледна точка представляват опасност за младежта.
,,Към тях преди всичко се числят безнравствени произведения, както и такива, възвеличаващи престъпления, война и расова омраза... Дадено произведение не се включва в списъка.
Когато става дума за надзорна комисия, дали изобщо може да се говори за неограничена свобода на мненията и словото?
Факт е, че продължават да се издават забрани! Член 5 от Конституцията кратко и ясно заявява: ,,Не се упражнява цензура". Изглежда обаче, че е точно обратното, както видяхме вече и както ще разберем от следващите пасажи. Има ли освен това официална цензура, която да забранява книги и други публикации?
Има ли цензура в Германия? Проведено неотдавна представително допитване показа, че повечето анкетирани граждани на Федералната република смятат свободното изразяване на мнение и свобода на словото за най-важното от основните човешки права. Голяма част от анкетираните са убедени, че съществува неограничена свобода на мненията и словото - та нали в крайна сметка тя се гарантира чрез основния закон!
Наистина ли гражданите на Федералната република са толкова загубени? В Германия има списък с няколко стотици книги, забранени за купуване и четене. А в Конституцията пише: ,,...да изразяваме свободно нашето мнение, устно, писмено и образно."
Забраната на двата бестселъра за тайните общества (над 150 000 продадени екземпляри за две години) на Ян Ван Хелсинг предизвика бурна обществена реакция, защото в цялата страна бяха извършени повече от петдесет претърсвания - включително на книжни борси и книжарници - на фона на всеобщата медийна истерия. Авторът Ян Удо Холей, който ги издаде под псевдонима Ян Ван Хелсинг, пубкикува книга по повод процеса за забрана на книгите му( във връзка с така нареченото разбунване на хората), в която помества и целия обвинителен акт. В Die Akte Jan van Helsing (,,Делото Ян ван Хелсинг) авторът пише: ,,От една страна, народът ни е достатъчно зрял, за да управлява страната (демокрация = господство на народа), но очевидно не е достатъчно дорасъл, за да чете критични книги. Но кой забранява тези книги? Представителите на същия народ. Казано в прав текст: народът може да избира представители, които след това коват закони, забраняващи на народа да изразява открито мнението си или да ползва всички възможни източници за изграждане на собствено мнение."
В голямата си част забранените книги в Германия са книги с политическо съдържание.
В решението си по делото Хендисайд от 07.12.1976г. - чл. 10, т. 1 - свобода на изразяване на мнение - Европейският съд по правата на човека постановява на Европейската комисия по правата на човека.
,,Контролните функции, които упражнява съдът, го задължават да се отнася с особено внимание към принципите, залегнали в основаната на едно ,,демократично общество". Правото на свободно изразяване на мнение с основен стълб на такова общество, едно от основните условия за неговия прогрес и за развитието на всеки един негов член. Според условията на чл. 10 т. 2 това право е в сила не само за благоприятните и безвредни, или приемани за незначителни ,,сведения" или ,,мисли", а така също за онези, които засягат, шокират или безпокоят държавата или дадена част от населението. Изисква се плурализъм, толерантност и отзивчивост, без които няма ,,демократично общество". От това най-вече следва, че всяка ,,формална наредба", ,,условие", ,,ограничение" или ,,заплаха от санкция" трябва да е съответна на преследваната оправдана цел."
Като четем откъси от решението на Европейския съд по правата на човека, няма причини да се съмняваме, че във ФРГ е гарантирана свободата на мнение и слово, практиката обаче показва друго състояние, видно от конфискацията на книги през 1996/97 година:
Хайнрих Бьол казва веднъж следното: ,,Не е случайно, че там, където на духа се гледа като опасност, най-напред се забраняват книгите, подлагат се на строга цензура вестниците, списанията и радиопредаванията."
През 1996г. седмичното списание за немския книжен пазар ,,Бьорзенблаг" ,,осъжда" машинациите на властта и ,,некомпетентността, съчетана с лицемерие" на съответния контролен орган.
Хайнер Геринг пише по повод няколко цензурирани книги: ,,Този несистематичен списък показва, че във ФРГ се забраняват книги от всички области. Книгоразпространителите уведомяват автора, че имат забрана от страна на държавните органи да излагат списъците на забранените книги, за да не могат клиентите да разберат истинското измерение на цензурата. Освен в книгите цензурата е и в медиите. Германски журналисти споделят с автора ,,на ухо", че имало забрани, за които не можело да се говори, или че фактите трябвало да се преиначават. Абсолютното недосегаем в Германия - наред с църквата, която коли животни, и масоните - е частният живот на полиците... На местно ниво можело да се съобщава за прояви на насилие от страна на чужденци само в отделни случаи, затова пък нямало ограничения на информацията, когато германци посегнат на чужденци."
Интересно е, че съгласно ,,тайния държавен договор" на ФРГ от 21.05 1949г. медийният суверенитет в Германия до 2009г. е в ръцете на държавите победителки.
http://www.zahariada.com/
Федералната служба за надзор на произведения - заплаха за младежта, е основана през 1954г. Тя има за задача да изготвя списъци на книги, които от морална гледна точка представляват опасност за младежта.
,,Към тях преди всичко се числят безнравствени произведения, както и такива, възвеличаващи престъпления, война и расова омраза... Дадено произведение не се включва в списъка.
- единствено заради политическото си, социално, религиозно или идеологическо съдържание и
- ако служи на изкуството и науката, на учебната и изследователска дейност, и
- ако служи на обществения интерес, стига да не се оспорва начина на представяне.
Когато става дума за надзорна комисия, дали изобщо може да се говори за неограничена свобода на мненията и словото?
Факт е, че продължават да се издават забрани! Член 5 от Конституцията кратко и ясно заявява: ,,Не се упражнява цензура". Изглежда обаче, че е точно обратното, както видяхме вече и както ще разберем от следващите пасажи. Има ли освен това официална цензура, която да забранява книги и други публикации?
Има ли цензура в Германия? Проведено неотдавна представително допитване показа, че повечето анкетирани граждани на Федералната република смятат свободното изразяване на мнение и свобода на словото за най-важното от основните човешки права. Голяма част от анкетираните са убедени, че съществува неограничена свобода на мненията и словото - та нали в крайна сметка тя се гарантира чрез основния закон!
Наистина ли гражданите на Федералната република са толкова загубени? В Германия има списък с няколко стотици книги, забранени за купуване и четене. А в Конституцията пише: ,,...да изразяваме свободно нашето мнение, устно, писмено и образно."
Забраната на двата бестселъра за тайните общества (над 150 000 продадени екземпляри за две години) на Ян Ван Хелсинг предизвика бурна обществена реакция, защото в цялата страна бяха извършени повече от петдесет претърсвания - включително на книжни борси и книжарници - на фона на всеобщата медийна истерия. Авторът Ян Удо Холей, който ги издаде под псевдонима Ян Ван Хелсинг, пубкикува книга по повод процеса за забрана на книгите му( във връзка с така нареченото разбунване на хората), в която помества и целия обвинителен акт. В Die Akte Jan van Helsing (,,Делото Ян ван Хелсинг) авторът пише: ,,От една страна, народът ни е достатъчно зрял, за да управлява страната (демокрация = господство на народа), но очевидно не е достатъчно дорасъл, за да чете критични книги. Но кой забранява тези книги? Представителите на същия народ. Казано в прав текст: народът може да избира представители, които след това коват закони, забраняващи на народа да изразява открито мнението си или да ползва всички възможни източници за изграждане на собствено мнение."
В голямата си част забранените книги в Германия са книги с политическо съдържание.
- критикуват демокрацията и нейните представители;
- имат националсоциалистически характер;
- твърдят, че има заговор за шепа могъщи властимащи, които управляват събитията на Земята според личните си планове;
- имат ревизионистичен характер. За ревизионисти в областта на литературата се смятат автори, които се опитват чрез съдебни експертизи да докажат, че в Третия райх не е имало технически съоръжения, които да се използват за умъртвяване на хора чрез газ. Други автори, определяни като ревизионисти, разнищват темата табу за тоталната вина на Германия в Първата и Втора световна война. Голямата част от тези произведения са под забрана във ФРГ.
В решението си по делото Хендисайд от 07.12.1976г. - чл. 10, т. 1 - свобода на изразяване на мнение - Европейският съд по правата на човека постановява на Европейската комисия по правата на човека.
,,Контролните функции, които упражнява съдът, го задължават да се отнася с особено внимание към принципите, залегнали в основаната на едно ,,демократично общество". Правото на свободно изразяване на мнение с основен стълб на такова общество, едно от основните условия за неговия прогрес и за развитието на всеки един негов член. Според условията на чл. 10 т. 2 това право е в сила не само за благоприятните и безвредни, или приемани за незначителни ,,сведения" или ,,мисли", а така също за онези, които засягат, шокират или безпокоят държавата или дадена част от населението. Изисква се плурализъм, толерантност и отзивчивост, без които няма ,,демократично общество". От това най-вече следва, че всяка ,,формална наредба", ,,условие", ,,ограничение" или ,,заплаха от санкция" трябва да е съответна на преследваната оправдана цел."
Като четем откъси от решението на Европейския съд по правата на човека, няма причини да се съмняваме, че във ФРГ е гарантирана свободата на мнение и слово, практиката обаче показва друго състояние, видно от конфискацията на книги през 1996/97 година:
- февруари 1996г. по решение на районния съд в Шарнберг е извършено претърсване в служебните помещения на издателско сдружение Берг: между другото служителите на реда търсели книги, издадени в Австрия през шейсетте години. Тъй като те не били открити в издателството, служителите конфискували видеофилм, който през 1992г. бил изпратен като мостра от един прочут търговец на едро.
- Февруари 1996: при претърсването на двайсет и две жилища в окръг Реклингхаузен и в Любенау при Котбус около сто и петдесет полицаи конфискуват два камиона печатни материали с политическо съдържание, един компютър и програми.
- Март 1996г: във връзка с рекламна обява за военната повинност, в която Бундесверът е представен като продължител на традициите на германския Вермахт, полицията претърсва офиса на ежедневника ,,ТАЦ" в Берлин. Целта е да се установи кой е поръчител на рекламата.
- Март 1996: въз основа на решението на Капелнския районен съд в Моркирхен са претърсени работните помещения на издателство ,,Люе". Основание е съхраняването и експедирането на книгите на автора Й. Г. Бург, в които се оспорва държавната историография.
- Април 1996 г: в цяла Германия около 450 полицейски участъци провеждат акция за претърсване на приблизително хиляда книжарници за комикси на Валтер Моерс и Ралф Кьонит и книга на Мидас Декерс, без издателите или книжарите да са уведомени предварително за съдебното решение. Прокуратурата във Франкфурт отказва да участва в акцията.
- Май 1996г: библиотечен бюлетин Но: 100 съобщава за индексирана на книга на издателство ,,Нойе визионен" от Швейцария, в която се застъпва различно схващане на историята от официално приетото. Индексирани са също така две грамофонни плочи със записи на документи от времето преди 1945 година.
- Май 1996: за трети път в период от четиринайсет месеца в Бинген се състои претърсване във VAWS. Докато при първото претърсване се оправят обвинения срещу ,,Унабхенгите нахрихтен" (,,Независим новинар"), втория път полицаите издирват компакт дискове, предлагани навсякъде в търговската мрежа, но по отношение на VAWS това е наказуемо деяние. Третия път се касае за два тома от книгите на Ян ван Хелсинг.
- Юли 1996 г: в издателство ,,Друфел" са конфискувани или напълно изтеглени няколко печатни произведения, няколко хиляди екземпляри са запорирани. Става дума за произведения, които критикуват правосъдието на държавите победителки във Втората световна война.
- Октомври 1996 г: на 21.10.1996г. списание ,,Шпигел" съобщава, че прокуратурата в Байройт е образувала предварително следствие заради ,,обида на държавата и нейните символи" срещу партиен лидер, защото в реч в Кулмбах той е говорил за ,,методи на преследване и полицейска държава" във ФРГ.
- Юли 1997 г: в южен Заксен-Анхалт и в Лайпциг полицията претърсва девет обекта. Конфискувани са компактдискове, музикални касети, брошури и други писмени материали.
- Юли 1997 г: полицията забранява демонстрация на Марктплац в Хале. Митингът трябва да се проведе под мото ,,Германия в криза".
- Август 1997 г: авторът на песни Файт Келтерборн иска да представи новия си компакт диск по време на концерт. След около половин част отряд на спецчастите нахлува в залата. Авторът и част от гостите са арестувани.
Хайнрих Бьол казва веднъж следното: ,,Не е случайно, че там, където на духа се гледа като опасност, най-напред се забраняват книгите, подлагат се на строга цензура вестниците, списанията и радиопредаванията."
През 1996г. седмичното списание за немския книжен пазар ,,Бьорзенблаг" ,,осъжда" машинациите на властта и ,,некомпетентността, съчетана с лицемерие" на съответния контролен орган.
Хайнер Геринг пише по повод няколко цензурирани книги: ,,Този несистематичен списък показва, че във ФРГ се забраняват книги от всички области. Книгоразпространителите уведомяват автора, че имат забрана от страна на държавните органи да излагат списъците на забранените книги, за да не могат клиентите да разберат истинското измерение на цензурата. Освен в книгите цензурата е и в медиите. Германски журналисти споделят с автора ,,на ухо", че имало забрани, за които не можело да се говори, или че фактите трябвало да се преиначават. Абсолютното недосегаем в Германия - наред с църквата, която коли животни, и масоните - е частният живот на полиците... На местно ниво можело да се съобщава за прояви на насилие от страна на чужденци само в отделни случаи, затова пък нямало ограничения на информацията, когато германци посегнат на чужденци."
Интересно е, че съгласно ,,тайния държавен договор" на ФРГ от 21.05 1949г. медийният суверенитет в Германия до 2009г. е в ръцете на държавите победителки.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
