2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. deathmetalverses
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. vidima
8. dobrota
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
Автор(и): Джанет Елис Джонсън
http://www.zahariada.com/
За американците Исландия може да изглежда като друга планета, и то не само поради лунните си пейзажи и полета от лава. В страната живеят по-малко хора, отколкото на Статън Айлънд, въздухът е толкова чист, че при хубаво време се вижда с километри надалеч, а няколко от банкерите, които доведоха страната до ръба на банкрута през 2009, действително са отишли в затвора. Без драстичните съкращения, наложени върху останалите застрашени икономики в Европа, през последните няколко години Исландия преживява солиден икономически растеж. (Икономистът Пол Кругман твърди, че страната е някакъв вид икономическо чудо). Освен това тя в много отношения е една от най-социално развитите страни в света: след като преди шест години достигна първото място в класацията на Световния икономически форум за равенство между половете, Исландия стана известна като най-феминистката страна на света.
Един признак за този егалитаризъм може да бъде открит в исландските умонагласи към майчинството. В противоположност на конкурентното, изпълнено със страхове родителство на американците от средата и горна класа, на майчинството в Исландия се гледа някак много спокойно, поне сред местните хора. Това може да се обясни отчасти и от факта, исландските родители получават широки социални помощи, например девет месеца платена отпуска, която двамата родители могат да си поделят, както и детски градини, които са по джоба на всекиго. Освен това повечето хора разполагат с мрежи от роднини, живеещи наблизо, които поемат част от натоварването. Тъй като тук липсва страх от непознати, осемгодишни деца биват окуражавани да пресичат улиците и да играят на ненаблюдавани детски площадки, или да се прибират от училище без възрастни придружители. Тъй като почти всички исландски майки работят, тук няма „мамини войни“ и само малко жени изглежда страдат от прекомерното желание „да постигнат всичко“. Освен това сексуалният морал е сравнително либерален: две трети от бебетата в страната се раждат от неомъжени майки – най-високият процент в света на деца, раждани извън брака – като двойките често първо имат деца, а след това се женят, или решават да не го правят изобщо.
Подчертаната култура на самостоятелно майчинство в Исландия е и темата на една нова поредица на канадската фотографка Ани Линг, която е посетила страната за пръв път през миналата зима, чрез артистична виза. Досега Линг е фотографирала шест жени – три от Рейкявик и три, които живеят в северната част на страната – като е прекарвала известно време в домовете им, наблюдавайки начина им на живот и общуването с децата. Линг, чиято работа наскоро беше представена в изложба, озаглавена „Независими майки“ (открита в Акурейри, Исландия, на 19 юни, което е стотната годишнина от въвеждането на право на гласуване за жените в страната), казва, че е силно заинтересувана от исландското отношение към самостоятелните майки, особено в сравнение с онова от САЩ. Шестте жени, които е фотографирала, са учителки, хора на изкуството, студентки. Две от тях имат по пет деца от трима различни партньори; една отглежда сама двете си деца-аутисти. „Тези жени не са съдени от околните“, казва Линг. „И, понеже се чувстват приети, те се чувстват много по-леко в ситуациите си.“
Но в същото време реалността на животите на исландските жени е много по-близо до онази на американските жени, отколкото може би изглежда на пръв поглед. В хода на последните няколко години жените са направили различни публични обвинения в сексуални злоупотреби, които включват един бивш външен министър и бившият епископ на исландската държавна църква. И макар че в последно време тук са прокарани различни закони против полово-базираното насилие, системата на криминално правораздаване реагира сравнително бавно и през тази година млади исландски жени превърнаха една Фейсбук група, първоначално занимаваща се с „съвети по красотата“, във форум с 25,000 члена, в който се обменят основно истории на малтретиране. Въпреки егалитарната култура, разликата в заплащането между половете в Исландия е една от най-високите в Европа, което оставя ръководените от жени домакинства с доста по-малко ресурси. Стачкуващите медицински сестри, почти всички – жени, наскоро бяха заставени да поемат отново работата си чрез специален акт на парламента, с повишения на заплатите, които не се приближиха особено до онези на лекарите, които са предимно мъже.
Силните портрети на Линг отразяват и някои от тези напрежения. Може би в Исландия наистина има по-малко страх от самостоятелното майчинство, но жените, които тя е фотографирала, не са точно онова, което американците биха нарекли „удобно-заможни“. Вижда се, че независимите майки живеят в стандартни жилищни блокове, в препълнени домове, сред оскъден пейзаж – животи, които може би не са лесни, но пък изглеждат смислени. „Майката, която фотографирах тук, беше имала доста тежък ден“, казва Линг. „Каза ми, че мъжът, с когото се срещала напоследък, я оставил. Майка ѝ беше в болница, така че през цялото време тя разговаряше с нея по телефона. Хранеше децата, къпеше ги, слагаше ги да спят, а след това притопляше яденето по средата на нощта.“ Фотографията, която Линг е направила, показва как тази жена, Катрин (която е детска учителка и майка на две деца в Рейкявик), стои на стол, докато се кани да пъхне чиния с ядене в микровълновата печка – която е върху хладилника, по липса на друго място. „Улових този миг на изтощение“, казва Линг. „Беше просто невероятно.“