Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.08.2015 18:02 - Пече се международен скандал около заема от 16 млрд. лв.
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 1669 Коментари: 2 Гласове:
11


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
 image   Пече се международен скандал около заема от 16 млрд. лв.

26.02.2015 • МРЕЖАТА

Борисов гази Конституцията, калинките-неграмотници у нас са безскрупулни

* Умишлено ли оставиха възможността България да вземе парите и да каже „чао, дотук“
* Или Калинките в управлението и парламента толкова си умеят? Дали?!

Ратификацията на дълговата сделка за 8 млрд. евро (16 млрд. лева) в парламента заложи правен капан. Дали ще щракне, евентуално кога и при какви обстоятелства, само Господ знае. И силите, които управляват страната ни. Напълно се абстрахирам от всякакви оцветени политически тълкувания, понеже правото не търпи такива и призовавам и коментиращите този анализ да постъпят така.

Чуждестранните банки и дружества – организатори, дилъри, агенти по дълга и платежите му, по замяната, прехвърлянето, изчисляването, регистратори и т.н. са наели български адвокатски кантори, които да им разяснят правните регламенти у нас, колизиите на международното с родното право и евентуалните рискове от противоречия. Щедро са им заплатили за услугите. Затова нямам обяснение как правната процедура по дълговата сделка е парадоксално обърната наопаки. Юридическият й предписан край е заложен като начало на операцията по дълга, а началото на процедурата по нея – като финал. Това я опорочава, като се изразяват юристите, напълно.

Нямам обяснение защо Министерския съвет също е нарушил процедурите при обсъждането на сделката в него – все пак той си има правен отдел, както и министри-прависти. Нямам обяснение защо парламентът също наруши точно разписаните правни норми по дебатите и придвижването на законопроекта.

Правният капан е в поредица факти, с които са нарушени конституционни текстове, членове на редица закони и два Правилника – за дейността на Министерския съвет и за начина на законодателна дейност на Народното събрание. Този извод и този текст не са само мое дело. Те са колективен продукт – на мен и още 7 специалисти по международно, финансово и търговско право. Пред тях поставих правните проблеми и неясноти около дълговата сделка, които ме вълнуваха.

Анализът е плод на общото постигнато съгласие. Техните имена, титли, звания и длъжности няма да спомена – поел съм ангажимент за това и никога няма да го наруша. Знам ли какво може да им се случи впоследствие – натиск върху тях и семействата им, освобождаване от постове, заплахи, разни видове посегателства върху имуществото им, представени като криминални престъпления, дори физическо насилие…
Настояването беше мое и прието, макар че имаше и отделни възражения.

======================================================

АНАЛИЗЪТ

Ето ги фактите!

Може да се спори дали е умишлено или не, но е кристално и неоспоримо ясно, че са допуснати нарушения на Конституция, закони и правилници.

БЕЛЕЖКА 1.
Договорите по дълга са подписани от финансовия министър по пълномощие на нашето правителство на 6 февруари 2015 г. Подписани са на тази дата незаконно, в нарушение на следните законови изисквания:

Закон за международните договори:

Чл. 6 (ал.2) Когато за сключването на договора е необходимо съгласие на Народното събрание по чл. 84, т. 9 от Конституцията или разрешение на Великото народно събрание по чл. 158, т. 2 от Конституцията, то също се прилага към доклада (към Доклада за ПРОЕКТИТЕ на Договори, внасяни в Министерския съвет за одобрение).
А какво гласи точка чл. 84. т 9 от Конституцията за това съгласие.
….Народното събрание :
„т.9.: дава съгласие за СКЛЮЧВАНЕ на договори за държавни заеми.”

Обаче на 6 февруари 2015 Договорите вече са били сключени, макар и под условие в документите по тях – влизане в сила след ратификацията. Т.е. парламентът получи Законопроектът чак след сключването (получи го на 12 февруари), обсъждаше нещо вече подписано и официализирано като задължение на България и го одобри постскриптум днес, на 26 февруари.

Безспорното е, че императивната (бел. – задължителна) повеля на Конституцията е била нарушена. Тя не допуска ратификация на вече сключен и подписан договор. Това правило е нарушено и фиксирано и в самия текст на вече приетия Закон за ратификация. Според него парламентът е одобрил вече сключени договори, а не проектите им.

РЕЗЮМЕ: нормалната юридическа процедура според нашата Конституция и закони изисква подготовка и постигане на съгласие по ПРОЕКТ за заем (от правителството и съответно насрещните лица по сделката), внасяне на Проекта в парламента с доклад за ратификация – самата ратификация, т.е. одобрение и чак след това хронологично е редът на подписването на Договора.

Ратификацията е ОДОБРЕНИЕ на проект. Разбирате, че няма как да се одобряват/ отхвърлят вече подписани Договори, понеже волеизявленията (съгласието) вече са направени официално. Допълнително съображение е, че отказът от тях подлежи на претенции за понесени щети от другата страна.

То и затова днес председателят на българския парламент и юристка Цецка Цачева компетентно възрази на депутата Георги Кадиев, че няма как сумите по Договорите да бъдат променяни с неговото предложение, защото тези договори вече са подписани и действат! Но странно за компетентен правист – тя въобще не забеляза другото, много по-голямо противоречие! Е, тогава защо въобще е необходимо да се обсъждат Договорите? Та нали се оказва, че гласуването няма смисъл и нищо не може да промени в тях. Дори не могат да бъдат отхвърлени (както се предполагаше), понеже всеки отказ от сделка има правни и финансови последици и претенции за обезщетения.

В самите Договори все пак намерихме клаузи, които уж са призвани да „неутрализират” евентуални противоречия в различните правни материи – нашата и чуждите. Например на такова прилича условието, че те влизат в сила само след ратификацията. Обаче поставянето на условие, свързано с някое обстоятелство, не прави самите договори недействителни.

Най-същественото обаче е, че такива клаузи, вкл. и тази не предпазват от ПОСЛЕДВАЩ ОТКАЗ ОТ САМИЯ ДОГОВОР ЗАРАДИ НЕГОВА НИЩОЖНОСТ . Придружено със съответно спиране на това основание на плащанията (специалистите веднага ще направят разликата между тази хипотеза и един евентуален Мораториум).

Възможно възражение: тези съображения не се отнасят до международните договори (по аналогия със заглавието на закона), по които като страни по тях са посочени държавите и международни институции (например като МВФ или ЕС). В тези Договори обаче страна не са те, а банки и техни дружества. Да, ама не! В много от текстовете на закона ясно се чете, че става дума и за заеми, по които страни могат да са не само чуждестранни организации, но и лица.

Съществува записана и изрична правна норма още в общата принципна част на Закона за международните договори:
Чл. 2. (2) Разпоредбите на този закон се прилагат съответно и към договорите на Република България с чуждестранни лица, в които тя участва като публичноправен субект, когато тези договори подлежат на ратифициране от Народното събрание съгласно чл. 85″
Най-сетне в този Закон изрично е уточнен обхвата и съдържанието на терминологията:
§ 1. По смисъла на този закон:
1. „Чуждестранно лице“ е:
а) юридическо лице със седалище извън територията на Република България;
б) дружество, което не е юридическо лице и е регистрирано в чужбина.

Най-сетне също така тясно специализираният Закон за държавния дълг в чл. 12, ал. 1 изрично е предписал, че правилата, процедурата и валидирането на един договор за международен финансов заем се извършват според клаузите на Закона за международните договори, които вече посочихме.

РЕЗУЛТАТ
Посоченият в началото на анализа факт с чл. 6 от Закона за международните договори и чл. 84, т.9 от Конституцията е напълно безспорен, неоспорим и валиден – нарушена Конституция и Закон за международните договори. Този факт с това нарушение прави НИЩОЖНА (в правен смисъл) сделката за дълга, понеже ОСВЕН ЧЕ ЛИПСВА ПРЕПИСАНАТА Й ОТ ЗАКОНИТЕ ФОРМА, ТЯ СЕ ОКАЗВА И В ПРОТИВОРЕЧИЕ С ПРАВНИТЕ НОРМИ.
НИЩОЖНИ (бел.- без сила, задължения и последствия) се оказват освен самата ратификация, така и предхождащите ги волеизявления, направени с подписването им – т.е. самите Договори.На този фон другите изброени тук закононарушения допълват картината и я детайлизират.

*******************
БЕЛЕЖКА 2
1. Не е ясно с какъв свой акт и на кое заседание МС е одобрил подписването на дълговата сделка.

* МОЯ БЕЛЕЖКА В ОБЩИЯ НИ АНАЛИЗ:

Моята информация е за заседанието му от 14 януари 2015 г. Обаче съответната точка № 30 е формулирана като „Промени в актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2015-2017 г.” Вярно, на нея е обсъждано споразумението, обаче в правния акт това не е записано.
Има хипотеза това да е станало в други заседания, съответно чрез други точки от дневния им ред, но засега не съм открил такива факти или данни.
Съществува и възможност да са много дълбоко засекретени. Но защо – губи се логиката, понеже сделката по дълга публично се обсъжда, дискутира и ратифицира?! Аз като разследващ журналист досега не успях да открия дори намек за съществуването на подобен документ.

ОТНОВО АНАЛИЗЪТ:

Безспорен факт е, че в официалната държавна информация за издадени актове, в публичната информация и най-сетне в текстовете за ратификация, внесени в парламента не е записано правното основание, върху основата на което се внасят и върху основата на което депутатите ще се произнесат.
В текста на Законопроекта, внесен в парламента, както и в мотивите към него, подписани от премиера Бойко Борисов, никъде не е посочена правното основание за поисканата ратификация от парламента. Говорим например за какъвто и да е документ – например № и датата на Решение на МС, или на съответно Разпореждане, или на съответни други действия на министър-председателя и правителството. Правното основание го няма и в самия текст на Законопроекта.

Няма го и в Мотивите към него. По всичко личи (допускаме го), че макар и непрецизирано от правна гледна точка, то да се извлича от датата 6 февруари – актът на самото подписване на Договорите. (това е косвено съждение, но на практика няма нищо друго записано). Ала според българските правни норми подписването на международен договор от когото и да било в качеството му на каквото и да длъжностно лице въобще не е основание за официализирането на този документ. Един самостоятелен подпис сам по себе си, дори и с пълномощно, издадено от съответен орган, но без други предписани от закона атрибути (необходим държавен акт като предпоставка) е несъотносим към сделката.
Считаме, че международното право в тази област кореспондира с тезата на българското. (необходимо мое пояснение: несъотносимо – няма отношение.

Т.е. дори самият Бойко Борисов да се ръкоположи на документ, макар че е самият ни премиер, това е без никакво значение и сила, ако го няма например съответното Решение на правителството му или посочено правно основание за негови правомощия. Т.е. може да обещаете ръкописно написано от вас и с клетва пред свидетели апартамента си на банката, ако не върнете заема й, ама без специалния Акт – ипотеката в случая, обещанието и написаното от вас, както и каквото и да е друго, нямат никаква сила и финансистите ще останат с пръст в устата им, ако забравите да им внесете вноските по кредита)

Тези пропуски са юридически уязвими пунктове, понеже противоречат на законови регламентации за дейността и процедурите в Министерския съвет. Кои?

* Закон за международните договори

Чл. 9. (1) Международни договори се сключват:

2. от Министерския съвет – съобразно материята, до която се отнасят договорът и неговите разпоредби.
(2) В случаите, когато международен договор попада в кръга на самостоятелната компетентност на определен министър или ръководител на ведомство, той сключва договора със съответния орган на друга държава въз основа на Решение на Министерския съвет.
(3) В решението на Министерския съвет за приемане на проектодоговора се посочва изрично от кого той трябва да бъде подписан.
Чл. 10 (2) За договорите по чл. 9, ал. 2 действията, предвидени в ал. 1, се извършват от съответния министър или ръководител на ведомство.

* Закон за държавния дълг
Чл. 12. (1) Министърът на финансите подписва от името на правителството договорите за държавни заеми въз основа на решение на Министерския съвет по реда на Закона за международните договори.

* Закон за администрацията
Чл. 20. (1) Министерският съвет е централен колегиален орган на изпълнителната власт с обща компетентност.

Тук солта е в термина „колегиален”. Т.е. трябва правителството като колективен орган да одобри първо Проекта, за да се стигне накрая на процедурата до упълномощаване на съответно лице за подписването на международен договор. Вербално е невъзможно да стане, дори и обсъждането и съгласието да съществуват в стенографския протокол от дадено заседание. Задължително е те да бъдат оформени в съответен правен акт в официална форма. Няма как да упълномощиш финансовият министър да изрази съгласие по Проекта, дори и да си самият премиер, без ръководеният от теб орган (правителството) да се е произнесло по предмета и съдържанието на самия договор със съответно свое действие.
Поднормативните документи (регламентиращи необхванотото от законите) гласят същото:

* УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА НЕГОВАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Чл. 8. (1) Министерският съвет решава въпросите от своята компетентност, като приема постановления, разпореждания и решения.
(4) Министерският съвет с решение одобрява:
1. законопроекти;

Нарушен е и Чл. 35. ал (1), т. 5, който изисква:
Т. 5. съобщение за средствата за масово осведомяване;
Такова съобщение няма. Не са спазени и др. последващи изисквания, породени от липсата на Акт – например от този член в ал. 2, т.3 – посочено правно основание, пак там в т.5. – причините, поради които не се налага по акта да бъде изготвена справка за съответствие с европейското право;отнова там, но т. 7. (нова – ДВ, бр. 50 от 2012 г.) – дали е проведено публично обсъждане по предложения акт, както и резултатите от него.
Засега не съществуват никакви факти, които да осъществят изискването от този Правилник, например в:
Член 45 ал (2) Актовете на Министерския съвет се приемат с общо съгласие. По решение на министър-председателя може да бъде проведено гласуване по определен въпрос, като в този случай актът се приема с обикновено мнозинство от присъстващите членове на Министерския съвет.

Резултатът е, че подписът на министър Горанов под Договорите се оказва нищожен, а процедурите са порочни според духа и буквата на законите и нормативните актове..

РЕЗЮМЕ: засега няма факти, които да посочват, че правителството е спазило изискванията и процедурите, посочени в три различни закона и редица нормативни документи по изработването на съгласие по сделката, правното оформяне на това съгласие в Акт (документ), различни изисквания към него и използването му като юридическа предпоставка за упълномощаването на финансовия министър да сложи подписа си.
Народното събрание също е нарушило законовите норми (бел. – правила и задължения), след като е приело, обсъдило и гласувало в този вид Законопроекта и Мотивите на министър-председателя, в които не е посочено и описано правното им основание. Те не са посочени и в приетия им вид на вече одобрение Закон за ратификацията. Не са спазени и разписаните задължителни процедури в действията на правителството или поне липсват факти за такова спазване.

РЕЗУЛТАТ

Безспорният резултат от тази процедура е онзи, посочен в бележка 1. Освен за нищожност може да се пледира и за порочност в широкия смисъл на понятието. От правна гледна точка съществува почти необятно море от възможности за оспорване на Закона за ратификация и подготвителните документи към него.

На практика договорът го има, парите ще са получени – изконсумирани, но правно той не съществува и никога не е съществувал в юридическия свят. Следователно и задълженията по него за връщане на получените назаем финансови средства не са безпорни, а спорни и зависят в значима степен от волята на длъжника.

Най-сетне е необходимо е да се отбележи, че редица закони у нас изискват задължителното публикуване на държавните актове или предполагат тяхното оповестяване.  Изключенията се допускат само за онези от тях, които попадат в обсега на класифициранато информация – като хипотезата е за секретна точка в дневен ред на правителството и съответно засекретен негов акт. Но българското право не допуска в парламента да не се представят основанията за приемане на даден закон, декларация или решение на Народното събрание – дори и те да са класифицирана информация и най-секретни по ранга й.

А в постъпилата документация по сделката в парламента, както и от разглеждането й в парламентарните комисии и на пленарните заседания се вижда, че такава класифицирана информация за даден правителствен документ за одобрение на дълговата сделка не съществува. Ако пък имаше, законовото изискване е за закрито пленарно заседание на депутатите – без присъствие на външни лица и публичност на разискванията

Получава се така и втори резултат в хипотезата за недопустимост както на самата ратификация, така и на Договорите, неин обект.

ПОСЛЕДСТВИЯ
Трябва да отбележим, че в тези казуси обаче съществуват и различни други правни хипотези освен изброените, свързани с приложената процедура и начина на действие. Те са обект на потенциално разглеждане не от страна на Конституционния съд, а от страна на Върховния административен съд.
В този вариант на възражения срещу Договара за ратификация – а именно атрибутите му и процедурите по него ограниченията върху вносителите на иск не съществуват и възможностите това да се осъществи от редица лица (юридически и физически) са практически огромни и почти неограничени.
Признаваме, че някои от разгледаните от нас хипотези за такива действия са много спорни, но решаващото при оценката ни беше, че са допустими като потърсени възможности. Именно затова не можем да ги изключим заради иначе предполагаемата им политическа, властова и обществена неприемливост – например дори и тази за умисъл за измама.

Редица други хипотези са безспорни и касаят широк кръг от правни норми от международното право, както и от английското, което е изрично посочено като приложимо в този случай относно валидността, силата и пълнотата или не на една дългова сделка. От така приложената процедура могат да облагодетелстват страните по Договорите, макар и да е парадоксално това дори при презюмирано (бел. – предполагаемо) виновно поведение на едната от тях – в случая длъжника България. (бел. моя – в анализа международното право и взаимовръзките му със случилото се у нас са разгледани детайлно, но материята е прекалено специфична и професионална, за да представлява обществен интерес и затова тук не изнасям аргументите)

******************

БЕЛЕЖКА 3

Ние няма да се спираме на обстоятелствата дали има или няма противоречия между този текст и заявените цели в представените официални документи пред евентуалните инвеститори в български дълг. Ще изтъкнем обаче едно правно противоречие между Мотивите и Акта, катто и спрямо задължителните законови изисквания и правила у нас. Официалните мотиви на премиера при предлагане на Закон за ратификация в парламента на дълговата сделка гласят:

„Средствата, получени от реализиране на средносрочната програма за емитиране на дълг на международните капиталови пазари чрез пласиране на бъдещи емисии облигации, ще бъдат от съществено значение при осигуряване на необходимия финансов ресурс през периода 2015-2017 г. за рефинансиране на държавния дълг, за покриване на очакваните бюджетни дефицити, както и за гарантиране нивото на фискалния резерв”. (цитат от Мотивите)

А за какво законът разрешава да се поема държавен дълг?.
Чл. 5. (1) Държавен дълг може да се поема в следните случаи:
1. за финансиране на бюджетния дефицит;
2. за финансиране на инвестиционни проекти и специфични програми, когато са одобрени от Народното събрание;
3. за рефинансиране на държавния дълг в обръщение на датата на падежа или преди тази дата;
4. за осигуряване на плащанията по изискуеми държавни гаранции;
5. за подкрепа на платежния баланс на страната.
(Закон за държавния дълг)

Това са възможностите. Други няма, понеже са изчерпателно изброени. Но премиерът в Мотивите към законопроекта за ратификация сочи „гарантиране нивото на фискалния резерв”. Такава причина за взимане на дълг обаче не е сред изброените и позволените от закона. Обаче именно тези мотиви, вкл. и изтъкнати и акцентирани и от финансовия министър са основата на дебата и се приеха като основание за ратификацията.
Незаконна мотивировка и обосновка за дълговата операция е такава по характера си, понеже не е предвидена в изрично разписаните случаи, при които се взима държавен дълг. Тя дискредитира цялото решение както на правителството, предложило взимане на дълг, така и на парламента, който одобри (ратифицира) Договорите за операцията.

Съществува и още едно потенциално закононарушение. В Мотивите като причина се сочат „очакваните бюджетни дефицити”. Законът обаче говори за „дефицит”. Разликата между единственото и множествено число е много съществена. Не може да има държавни дефицити в множествено число и едновременно. Дефицитът винаги е един – записва се в държавния бюджет за съответната година. Очакванията в Средносрочната Бюджетна Прогноза за равнището на дефицитите през следващите години правно и финансово не покриват и не кореспондират с понятието „дефицит”.
Защото посочените данни за 2016 и 2017 г. са ПРОГНОЗА за тях, макар че са назовани неправилно дефицит.

Дефицитът е превишение на приходите над разходите на държавата по определения й бюджет и фактическото му изпълнение. Бюджет за 2016 година няма и не може да има сега, бюджет за 2017 година – също. Следователно Мотивите и обосновката за ратификация на договорите, послужили за Акта за на одобрение на договорите от парламента, са несъотносими в случая. Те нямат нищо общо с текстовете, които регламентират тази материя.

Ето защо:
Закон за публичните финанси
„§ 1. По смисъла на този закон:
д) средносрочната бюджетна прогноза, разширяваща времевия хоризонт за изготвяне на фискалната политика отвъд годишния бюджетен цикъл, включително определяне на приоритетите на политиката и на средносрочните бюджетни цели;”
Използваната при дълга обосновка „дефицити” всъщност е неправилното название на онова, посочено в Закона – „прогноза за средносрочни бюджетни цели”.

Най-сетне и Закона за държавния дълг не разрешава за евентуални бъдещи нужди да се взима заем. В обществените финанси и тяхната регламентация чрез едноименния закон съществува определение за дефицит.
„§ 1. По смисъла на този закон:
…. 7. Положителното бюджетно салдо е излишък, а отрицателното бюджетно салдо – дефицит.”
Няма как да съществува салдо – каквото и да е то по значение и размер, при несъставени, невлезли в действие бюджети.

В чл. 5, ал. 1, т.5 е посочена възможността за рефинансиране на държавен дълг. Тя е обвързана с конкретен показател – на датата на падежа или преди нея. Според нас законът в този му вид изисква чрез посочване на този атрибут обвързване на новия дълг – неговия размер с конкретен размер на вече съществуващ конкретен дълг по време, падеж и размер или със съответната структура на дълговете, които се обхващат.

По този начин е постъпвано при редица други операции по рефинансиране на българския дълг – например замяната на задължения към МВФ и Световната банка с емисии облигации на международните капиталови пазари. Посочваме тези факти, понеже не става дума за прецедент. Прецедент е именно сегашния случай със сегашната ратификация, в които такава взаимовръзка не е направена въобще.

Дори нещо повече:
Правилникът за дейността на Министерския съвет гласи:
Чл. 50. (1) Актовете по чл. 8, ал. 4 (вкл. законопроектите) се изпращат съответно до Народното събрание, президента и Конституционния съд с придружително писмо, подписано от министър-председателя. Макар и на първи поглед встрани от темата, обръщаме внимание, че в случая в действиата по законопроекти парадоксално е регламентиран потенциален конфликт на интереси в Конституционния съд покрай тях. Ако му се изпращат предварително от правителството за мнение, както се предполага от текста, това мнение в решаваща степен предопределя изходите по различни конституционни дела относно конституционността или не на решенията на депутатите по предложенията на кабинета. Но пък практиката у нас изобилства със случаи, когато в зависимост от политическата конюктура Конституционния съд се е произнасял диаметрално противоположна по еднакви по същността си казуси.

РЕЗЮМЕ: : Мотивите и Акта за ратификация им противоречат, противоречат си и помежду си. Формулировките хем се основават на текст за рефинансиране или замяна на дълг, както е посочено в Мотивите, хем на Глобална средносрочна програма за издаване на облигации, както е записано в текста на Закона за ратификация.

Не са спазени изискванията на Закона за държавния дълг и Закона за публичните финанси, както и на Правилник за Министерския съвет.
Дори и тези закононарушения ( на 2 закона и 1 Правилник), посочени в тази бележка, са достатъчно правно основание за Конституционния съд (ако се абстрахираме от действията на фактическо одобрение на един по-ранен етап, както се вижда от посочения чл. 50) да обяви Законът за ратификация за противоконституционен. Достатъчни са и за Висшия административен съд да отмени действията на Министерския съвет по внасяне на предложението и текстовете на закона за ратификация като незаконосъобразен държавен акт, влязъл с основанията си в противоречие с редица правни норми.

РЕЗУЛТАТ: тези нарушения създават възможности за обструкция на приетия от парламента Закон за ратификация не само и единствено в Конституционния съд.

Подаването на иск в него изисква редица предпоставки и подлежи на ограничения на субектите с право да го извършат – изисква се брой депутати или съответни организации и лица (само в обсега на компетенциите им), които имат право да го сезират. Но процедурата във Върховния административен съд е много по-опростена и достъпна. Допустимо е да бъде сезиран заради действията на правителството дори от един-единствен депутат, дори член на УС на БНБ например, или някой зам.-министър в някои ведомства, или някой висш чиновник от съответни държавни институции (дори някаква второстепенна агенция или комисия). И съдът ще трябва да разгледа делото.

Напълно допустима е хипотезата и самите граждани да имат правото да подадат иск. Защото е безспорно, че всички ние като граждани сме обект на бюджетни взаимоотношения и техните дългови операции и съответно заинтересувана страна от тях. Правно е допустимо Върховният административен съд за разлика от Конституционния да бъде сезиран и от чуждестранно физическо или юридическо лице, което има отношения по един или друг начин с дълговата сделка – например при покупко-продажба на една-единствена ценна книга.

*******************
*******************
*******************

БЕЛЕЖКА 4
Самата процедура в Министерския съвет и в парламента наруши изискванията на Правилниците за тяхната дейност.

УСТРОЙСТВЕН ПРАВИЛНИК НА МИНИСТЕРСКИЯ СЪВЕТ И НА НЕГОВАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Чл. 32. (2) Вносителите съгласуват с президента проектите на актове, съдържащи предложения за издаване на укази.

Макар че не съществуват официални данни, напълно сигурно е, че това изискване е пренебрегнато. Договорите са подписани на 6 февуари. Т.е. те са били финализирани и валидизирани, макар и с условия за датите и обстоятелствата, след които започват да действат. Но проект за Акт не съществува, както вече изяснихме и съответно е невъзможно да е бил внесен при Президента за съгласуване.

За нас е истинска енигма дали е изпълнено и изискването в ал. (5) на същия член:
„Вносителите съгласуват проектите на актове с дирекция „Правна“ и с другите дирекции от специализираната администрация на Министерския съвет съобразно функционалната им компетентност.”
В случая или не е изпълнено това изискване, или дирекция „Правна” – нейни служители са направили нарушение от състава на Наказателния кодекс – престъпно неизпълнение на служебните им задължения да предоставят компетентни становища по процедурите, действията и текстовете, свързани с тази ратификация и милиарди евро покрай нея.

Други възможности за проявения скандален непрофесионализъм или пък погазване на законите поне ние не виждаме. Нарушена е и Процедурата в парламента. Депутатът Румен Гечев обяви, че е внесъл предложения заемът да бъде в размер от 3,5 млрд. евро, колкото е записано като максимален размер за изтегляне на външен дълг през 2015 година. Той съобщи, че е получил входящ номер за това свое предложение и настоява законът да се спази, още повече две от парламентарните групи са обявили, че подкрепят предложението именно с уговорката дългът да е по-малък.
Формално предложение вместо 8 млрд. лева да бъдат записани за изтегляне 7 млрд. лева направи и друг депутат – Георги Кадиев.

И двете поправки не бяха подложени на гласуване от председателката на парламента Цецка Цачева, избрана за поста си с аргумента за блестяща правна подготовка и компетентност.

А ето какво гласи Правилник за организацията и дейността на Народното събрание:
Чл. 66. (1) Гласуването се извършва по следния ред:
1. предложения за отхвърляне;
2. предложения за отлагане на следващо заседание;
3. предложения за заместване;
4. предложения за редакционни поправки;
5. обсъждан текст, който може да съдържа и одобрени вече редакционни поправки;
6. предложения за допълнения;
7. основно предложение.

При наличието на предложения за редакционни поправки е нарушен и чл. 80, ал 1, „Народните представители могат да правят писмени предложения за изменения и допълнения в приетия на първо гласуване законопроект или изработения общ законопроект съгласно чл. 78, ал. 2 в 7-дневен срок от приемането му, съответно от предоставянето му на народните представители. Предложенията се отправят чрез председателя на Народното събрание до председателя на водещата комисия и се вписват в публичен регистър на Народното събрание. По изключение Народното събрание може да реши този срок да бъде удължен най-много с три седмици или намален, но не по-кратък от три дни.”

Това се случи, понеже двете пленарни и изисквани по закон заседания бяха събрани в едно и това елиминира правната възможност в този член.
Всъщност процедурата за събиране на две в едно заседание е допустима според Конституцията и Правилника, но те не са разписали начина, по който се процедира именно в такъв случай. Практиката досега е приела общите правила. Законите и правилниците освен това са императивни, че предложенията се внасят и гласуват, без да го обвързват с избраната форма на пленарни заседания за 1 и 2 четене.

РЕЗЮМЕ тежките процедурни нарушения в Министерския съвет са дублирани от тежки процедурни нарушения в дейността на парламента при обсъждане и приемане на Закона за ратификация.

РЕЗУЛТАТ: Заради публичния характер на парламентарната процедура нейните нарушения неглижират в общественото пространство отчасти първите в правителството. Но от юридическа гледна точка дори отхвърлянето от Конституционния съд на възраженията по парламентарната процедура не оспорва по никакъв начин възможността за възражения по процедурата на правителството във Върховния административен съд. Най-сетне многобройните нарушения и при едната, и при другата процедура създават великолепни правни възможности за атака срещу цялостните действия по подготовката и приемането на Закона за ратификацията. Такива възможности в немалка степен могат да бъдат използвани не само в българските съдилаща, но и в чуждестранните…

******************************************************
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Това е само част от анализа. Прекалено дълъг е, за да го поместя целия и подбрах определени пасажи. Лично за мен допуснатите многобройни и тежки правни гафове са продукт на УМИСЪЛ. Не толкова количеството им, а по-скоро качеството на някои от тях, които позволяват поливалентно тълкуване дори в международни съдилища, ме навеждат на тази мисъл. На това мнение застанаха 5 от 7-те специалисти, с които се консултирах.

Не се изкушавайте от впечатлението, че „капаните” са добро и изгодно нещо за България и в международните финансови отношения! Поговорката „изтъка платното и ритна кросното – т.е. вземай парите и бягай, по правило не е добро, а много, много лошо решение, особено в глобализирания свят и и с тези мощни финансови институции по Договорите. Дори не мога да ви опиша какво ще се случи на страната ни, а ние живеем тук, ако някой някога реши да се възползва от правните капани и без мораториум, на основата на тях, на правото да прекрати плащанията.

Не соча никого – както може да се изкуши това правителство и този премиер, така може да го направи някой от следващите кабинети и следващите техни премиери. (все пак новият заем е 10-годишен с възможност при дадено съгласие на кредиторите да бъде удължен като срок на погасяване).
Дори допускането на такива възможности и изкушения са гибелни. Тогава санкциите срещу Иран например ще ни се виждат като сладка приказка, а ситуацията например в Северна Корея – като нашия нов икономическо-финансов „рай”.

Но пък калинките-неграмотници и продажниците на власт/опозиция и опозиция/власт у нас са безскрупулни. И немислещи, камо ли пък в перспектива. Дори и за собственото си евентуално бъдеще (навремето едва бяха спряни, вкл. с мое участие едни побъркани наши държавници, които бяха решили да правят съюз с воюващия Милошевич. Сетне ги последваха други, които негласно, но реално му помагаха и в най-сюблимния момент на войната. За първия случай въобще не се разбра, а за втория като предупреждение получихме и подарък – една противорадарна ракета, ала без смъртоносния й мощен заряд беше „изпусната по невнимание” и тупна в Горна Баня)

Вземем ли дълга – за мен е национална катастрофа. Четвъртата поред след двете световни войни с парещото им наследство за нас и след краха на социализма. Вземем ли го и почнем ли да шикалкавим като гърците – чака ни не тяхната участ, а онази на западните ни съседи, дето си затриха хубавата си държавица Югославия. Политическите елити на България винаги са избирали грешните дългосрочни решения. Народът е плащал високата им цена. Но се е случвало и държавниците да платят цената за алчността си, зависимостите си и глупостта си.

Г-н Президент, след парламента следващото решение по този дълг е много персонализирано – Вашето. И отговорностите му

Григор Лилов, Фейсбу




Гласувай:
11



Спечели и ти от своя блог!
1. 1997 - Каво като е умно написано
23.08.2015 21:48
когато дебелоглавият и заинтересованите са си опекли баниците?
цитирай
2. fascindoo - не баницата,
24.08.2015 15:31
опекли са си тиквеника!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39743739
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031