Произход и цел на финансовата криза 

 Ustura Kemal  понеделник, януари 19, 2015  

  нов световен ред  
 Спекулативните банки фалират и държавите плащат сметките

   Началото на финансовия крах, който в първите месеци на 2008г. съсипва цялата световна икономика, е последвано от експлозията на американския спекулативен балон върху високорисковите ипотечни кредити (subrime).
   Въпреки че официално настъпването на това бедствие идва като изненада за всички (Федерален резерв, търговски банки, рейтингови агенции, икономически експерти, политици, медии), в действителност е очевидна последица на финансовата спекулация, извършена от банкерския елит - видбомба със закъснител.
   Ипотеките subprime са предоставени на категория хора, които не са могли да покажат никаква реална гаранция за възвращаемостта (неясни печеливши ситуации или трудни за документиране) и които в повечето случаи са били неизправни към кредитните институти.
   Английската дума subprime (sub означава под, prime се отнася за вноска за максимално плащане) показва, че банките отпускат ипотечни заеми на клиенти, при неизгодни условия, т.е. повече обременени от оптималните за пазара, тъй като става въпрос за финансови сделки с висок риск за банката-издател, отпускаща сумата.
   Както и се е предполагало, съблазнителната оферта за лесни кредити, които покриват до 100% от разходите за закупуване на жилище, привлича вниманието на по-малко заможните социални слоеве. Вълната от желаещи да закупят недвижими имоти предизвиква повишаване на цените на същите, далеч от реалната им стойност (прочутият спекулативен балон), докато банките получават изключителни приходи от сделките, с много по-висок от обикновения лихвен процент. Ръководителите на банки и финансовите оператори не са срещали никакви пречки в продажбата на новия продукт, който гарантира много изгодни комисионни. Между 2004г. като цяло американските лоши ипотеки subprime възлизат на около 1300млрд. долара (през 2012г. общият италиански публичен дълг, гарантиран с държавни ценни книжа, е изчислен на 1600млрд. евро).
   Милиони американци се втурват да инвестират спестяванията си в ценни книжа за недвижими имоти, които са изглеждали многообещаващи за максимални печалби.
   Още през август 2007г. тези, които са получили ипотечен кредит subprime , вече не са в състояние да го обслужват и са принудени да обявят за продажба наскоро закупените недвижими имоти. Внезапната лавина от продажби смъква котировката на жилищата и много от тях се оказват на търг, вкарвайки в надпревара към дъното целия пазар на недвижими имоти. За кратък период от време на кредитополучателите им се налага да върнат на банките огромни суми, които вече не отговарят на пазарната стойност на закупените имоти.
   Много от тях са предпочели да ги оставят на кредитните институции и така през 2007г. са запорирани около 1,7млн. жилища. За американците това е краят на американската мечта, докато за банкерите-спекуланти - изключителна печалба.
   Но това е само началото, защото истинската цел на висшите финанси не е да натрупа повече пари, а да увеличи държавния дълг на страните, за да ги принуди да се откажат от суверенитета си в замяна на икономическа помощ.
   Ипотеките subprime са използвани, за да нанесат крайния удар на икономическата стабилност на нациите и за да започне финансовата диктатура в страните в несъстоятелност. В този исторически момент банкерите не се задоволяват само с притежанието на икономическата власт, а се целят в политическата, за да могат да наложат своята технокрация - техническо правителство в световен мащаб, насочено към финансовата аристокрация. За да успеят, първо трябва да доведат държавите до безусловна капитулация, използвайки оръжието на дълга.
   Докато малките банки са поставени на колене от кризата заедно с хиляди американски семейства, които изведнъж се оказва, че трябва да спят в колите си, парите, загубени от кредитните институции, но определени като твърде големи, за да фалират, са възстановени от държавата, т.е. от данъците на гражданите. Експлозията на високорисковите ипотечни кредити, щедро раздавани от банкерите, е още повече подсилена от факта, че последните преобразуват своите кредити без обезпечение във високодоходни и после ги препродават на трети (банки и инвеститори).
   Този процес на секюритизация на ипотеките subprime, освен че умножава доходността, е послужила да насити международните пазари с всякакъв вид отровни финансови продукти.
   Отровните кюфтета на Уолстрийт бързо преминават границите на САЩ, заразявайки цялата икономическа система със самодоволното мълчание на майсторите на финансите.
   Инвеститорите продължават да купуват значителни количества от отровните ценни книжа до деня на катастрофата. Измамата за нациите е планирана така, че да предизвика ефекта на доминото в планетарен мащаб със съучастието на основните части рейтингови агенции (Moody""s, Standart & Poor"sи Fitch). Както е лесно да се предположи, не е случайно, че икономическият елит, трите сестри и централните банки, които би трябвало да упражняват надзор над пазарите, винаги късно разбират за злоупотребите и хазартните игри, извършвани от големите финансови групи. Не бива да се забравя, че авторитетните агенции за кредитен рейтинг, които са побързали да намалят оценките за кредитоспособност в своите тефтерчетата на държавите от половин Европа веднага след избухването на скандала със subprime, са същите тези, които са присъдили максимална надеждност на ценните книжа и банките, отговорни за кризата.
   Да не говорим, че трите прословути агенции не са предвидили нито един от фалитите на колоси, катоEnron, WorldCom и Parmalat - компании, на които са дали отлични оценки, докато на дребните инвеститори не им е останал никакъв изход.
   През 2008г. неплатежоспособността на финансовите продукти, свързани с ипотечните книжа subprime, провокира провала на някои от най-важните инвестиционни банки в света, но тъй като са били твърде големи, за да фалират, част от тях веднага е изкупена обратно от други компании, собственост на банковия елит, а дълговете на останалите са стоварени върху държавата.
   Merrill Lynch например преминава към Bank of America (превръщайки се в Bank of American Merrill Lynch), а Bear Stearns е абсорбирана от J.P.Morgan Chase, докато други получават вагони с обществени пари от данъкоплатците по Плана за спасяване на банките на Буш - политически представител на консервативното дясно, и Обама - политически представител на демократично ляво.
   Една част от държавното финансиране на банките, отговорни за бедствието, е маскирана под формата на национализация и държавата пристъпва към изкупуването на планина от специални акции (без право на глас или много лимитиран такъв), като оставят собствеността на банките и пълномощията за взимане на решения в ръцете на частни финансови институции - истински подарък за банкерите.
   Само в Италия банка от мащаба на Lehman Brothers с около 200 000 инвеститори, когато през 2008г. обявява фалит, вече е прехвърлила милиарди долари на сигурно място чрез компании с подставени лица като Alter Ego. Причиненото зло на нациите, подготвено от спекулантите на Уолстрийт, довежда до рязък спад в борсовите стойности и капацитета на потребление на дребните инвеститори, измамени с токсични ценни книжа. Тези ефекти веднага рефлектират върху стандарта на живот на обикновените хора и върху държавната хазна, на която продължават да тежат и плановете за спасяване на банките, и намаляването на данъчните приходи следствие на силната рецесия в икономиката. Единствените реални жертви на кризата са семействата, предприятията и кредитните институции, изключени от елита на високите финанси, отговорни за нея.

   Кризата се превръща в глобална

   Следвайки принципа на скачените съдове, в края на 2007г. финансовата криза вече се разпростира и в Европа, и в останалата част на света с верижни фалити на някои големи банки.
   През 2009г. широко разпространената криза поставя граници в покупателната способност на домакинствата и предразположение към икономии. Спадът в потреблението налага намаляване на производството, армии от безработни, бум на съкращенията, увеличение на публичните разходи.
   БВП на европейските страни се движи в посока към рецесия: Ирландия (-5.0%), Великобритания (-2.8%), Германия (-2.3%), Италия, Холандия и Испания (-2.0%), Белгия (-1.9%), Франция (-1.8%).
   Само Словакия, току-що присъединила се към еврото, все още регистрира значителен ръст (2.7%), но въпреки това, е в застой спрямо 2008г. (7.1% и 10.4% през 2007г).
   БВП спада също и в Източна Европа: Латвия (-6.9%), Естония (-4.7%), Литва (-4.0%), Полша (-2.0%).
   През 2012г. безработицата сред младите регистрира тревожни данни точно в страните, принудени да приложат финансовата грижа на тройката: Гърция (53,8%), Испания (52,9%), Италия (35,3%), Португалия (36,4%), Ирландия (30%).

   ,,Келтският тигър"" първи пада в капана

   Въздействието върху реалната икономика са толкова опустошителни, че вадят от равновесие дори и страна като Ирландия с публичен дълг върху БВП само 25% - вторият най-висок доход на глава от населението в Европа след Люксембург и най-ниска данъчна тежест.
   Ирландия, която до скоро е наричана Келтският тигър, защото е имала десетилетие на непрекъснат икономически растеж, е първата страна от Европейския съюз, която влиза в рецесия през 2008г. Според вече видян сценарий, със спукването на балона на subprime много банки неумолимо се устремяват към фалит и държавата се завтича да покрие изплащането на дълговете им. През март 2009г. рейтинговите агенции декласират ирландските държавни облигации за първи път и после втори път през юли 2010г. Лихвените проценти върху облигациите скачат до небето и Ирландия е принудена да поиска кредит от Международния валутен фонд и от ЕС, за да запуши натрупалите се дългове от същия този финансов елит.
   Келтският тигър вече се намира в капан и за да получи заем, е трябвало да приеме тежките условия на рестрикции, включително незабавно намаляване на бюджета с 30 млрд. - удивително голяма цифра за страна от 4,5 млн. жители. Правителството на Дъблин одобрява спешна маневра, като изведнъж отцепва 20% от своя брутен вътрешен продукт, за да намали публичните разходи, и налага извънреден данък.
   Силно рецесивната икономическа политика, диктувана от Международния валутен фонд със съучастието на ЕС, става още по-опустошителна с по-нататъшното декласирана на облигациите до ниво на боклук, извършено от Moody"s през 2011г. В резултат на това публичният дълг върху БВП се покачва на 114,1% (през 2010г. е бил 98,4%) а после на 121,6% през 2012г. Както се е очаквало, лечението на Международния валутен фонд се оказва най-лошото бедствие за икономиката и Ирландия никога не е била толкова далече от изхода от рецесията.
   На 19 януари 2010г. по време на пресконференция в Дъблин, веднага след одобрението на правителствените мерки за строги икономии, представителят на Европейската централна банка Клаус Мазух декларира следното: Впечатлен съм от задълбочеността на дебатите и разбирането на сложните икономически проблеми на финансовия сектор. Когато идвах с таксито от аерогарата, разговарях с шофьора, а често шофьорите са много добре информирани. Така че аз мисля, че това е добър знак, че тук има открита дискусия, в която икономическите аргументи играят важна роля. Мисля, че това е правилният начин да се процедира.
   В залата присъства известният журналист Винсънт Браун (пише за авторитетни вестници на официалната преса, като The Irish Times и The Sunday Business Post), който не се колебае да задаваполитически некоректни въпроси. От вербалната конфронтация със смутения Клаус Мазух изплува истината за подвеждащия характер на спасителния план.
   Винсънт Браун: Случайно таксиметровият шофьор да ви е казал колко е озадачен ирландският народ факта, че от него искат да плаща дълг от милиарди евро на притежатели на необезпечени облигации, с които той няма никаква връзка? И това по същество, за да спаси или за да осигури платежоспособността на европейските банки? И ако вашият таксиметров шофьор ви беше задал този въпрос, какъв щеше да бъде отговорът ви?
   Клаус Мазух: Вече отговорих на много подобен на този въпрос преди около 3 години. Мога да разбера, че става дума за много трудно за правителството решение. За това няма никакво съмнение, но има различни аспекти на проблема, които трябва да се балансират, и мога да разбера, че ирландското правителство е стигнало до извода да предприеме стъпки в тази посока, като е взело предвид разходите за ирландския народ, стабилността на банковата система и доверието в нея. Това може да бъде от много по-голяма полза за данъкоплатците, които отбелязахте. В противен случай финансовият сектор би бил белязан от отрицателен начин, разбирам, че дори и да е взето много трудно решение, то е взето в тази посока.
   Винсънт Браун: Това не отговаря на въпроса ми. От нас се иска да плащаме вместо една вече мъртва банка и това няма нищо общо с благосъстоянието на ирландския народ. Изискват от нас изплащането на милиарди евро на мястото на тази мъртва банка за необезпечени облигации, Сега ми кажете, как ще обясните тази ситуация на таксиметровия шофьор?
   Клаус Мазух: Мисля, че вече отговорих на този въпрос.
   Винсънт Браун: Не, вие не отговорихте на въпроса, защото се позовахте на стабилността на ирландските финансови институции, докато институцията, която визирам аз, е мъртва, фалирала е! Тогава защо изплащането на дълга е поискано от ирландския народ под заплахата на Европейската централна банка? Защо ирландският народ трябва да плаща милиарди евро на притежателите на облигации, които не са гарантирани? Не ми отговорихте на последния въпрос и може би ще го направите сега.
   Клаус Мазух: Съжалвям, не мисля, че имам какво да добавя.
   Винсънт Браун: Не, не е достатъчно, Господа, вие сте напът да се намесите в това общество и да причините огромни щети, налагайки плащания, които не са за благото на ирландците, а за благото на европейските банкови институции. Така, че може ли да обясните защо ирландският народ трябва да е длъжен да плаща?
   Клаус Мазух: Мисля, че отговорих на въпроса.
   Винсънт Браун: Нямате ли никакъв друг отговор за всичко това? Предоставихте отговор, който избягва въпроса.
   Клаус Мазух: Това е ваша гледна точка.

   Случаят с Northern Rock

Виж ТУК

А ние се чудим откъде ни е дошло до главата !
А то били финансови врътки ! Съсипаха американците , съсипаха италианците , испанците. Цял свят вие под техния ярем. Съсдаде се окупирай Уолстрит .
А нашето правителство в един глас с финансовата олигархия ! Панацея

Благодаря!

В нашият случай напълно безсмисления нов заем от 16 милиарда лева , които икономистите и политиците не можаха да обяснят за какво е си има просто обяснение,. За да загубим окончателно суверенитет като много други държави. Само че реално една държава с природни ресурси като България никога не може да загуби суверенитет, защото може да си произвежда всичко необходимо без луксове. Но икономистите завършили "престижни" университети, които нямат навика да мислят самостоятелно и прилагат готови рецепти служат добре на системата и прилагат анти икономиката на практика. Резултата е опустошение.

Новия заем е безразсъден и така нататък за всичко останало.