Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
14.01.2015 17:06 - Американската машина за преврати: унищожение на демокрация от 1953 г.
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 5914 Коментари: 2 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
  Американската машина за преврати: унищожение на демокрация от 1953 г.

ЯНУ 10

Posted by infobalkani


imageУсилията на САЩ за отстраняването на чуждестранни правителства правят света по-опасен и по-малко справедлив.

Скоро след американския преврат в Хаити през 2004 г., когато бе отстранен президентът Жан-Бертран Аристид, имах възможността да чуя словото на адвоката му Айра Кързбен, произнесено в Маями. Своята рече той започна със загадка: „Защо във Вашингтон никога не е имало преврати?“ И веднага даде отговора: „Защото във Вашингтон няма посолство на САЩ.“ Тази встъпителна част от речта на адвоката бе посрещната с ръкопляскания от присъстващите, мнозинството от които бяха американски хаитянци, които много добре разбраха за какво говори Кързбен.

Бившият шеф на сигурността на Украйна Александър Якименко (по-точно на Службата за сигурност на Украйна – бел. ред.) бе разкрил, че организаторите на заговора, свалили от власт избраното правителство на страната, „буквално живееха в американското посолство. Те бяха там всеки ден“. От материалите на руските подслушвания, станали обществено достояние, ние знаем също, че тези хора са поддържали тесен контакт с посланика Джефри Пайът и отговарящите за преврата високопоставени американски ръководители, сред които Виктория Нюланд, бивша помощничка на вицепрезидента Дик Чейни, която сега заема поста заместник-държавен секретар по европейските и азиатските въпроси.

Ако вземем преврата в Украйна в рамките на историческия контекст, ще открием, че след 1953 г. САЩ са организирали най-малко 80 пъти успешни или неуспешни преврати в различни държави. Всичко е започнало, когато президентът Дуайт Айзенхауер установил по примера с Иран, че ЦРУ може да сваля избрани правителства, които отказват да жертват бъдещето на народа си заради икономическите и геополитически интереси на Запада. Повечето американски преврати са довеждали до жестоки репресии, отвличания на хора, екзекуции без съд и следствие, изтезания, корупция, страшна бедност и неравенство. Плутократският и ултраконсервативният характер на силите, дошли на власт в Украйна с помощна на САЩ, едва ли ще бъдат изключение.

Ноъм Чомски намира „за най-добра книга по темата“ класическата разработка на Уилям Блум „Убийството на надеждата: интервенциите на американските военни и ЦРУ след Втората световна война“ (Killing Hope: U.S. Military and CIA Interventions Since World War II). „Убийството на надеждата“ е историческият контекст на събитията в Украйна, които гледате по телевизията. Днес това заглавие е изключително подходящо, когато виждаме как надеждите на хората от всички региони на Украйна са жертвани заради същите онези цели, заради които пострадаха народите на Иран (1953 г.), Гватемала (1954), Тайланд (1957), Лаос (1958-1960), Конго (1960), Турция (1960, 1971, 1980), Еквадор (1961 и 1963), Южен Виетнам (1963), Бразилия (1964), Доминиканската република (1963), Аржентина (1963), Хондурас (1963 и 2009), Ирак (1963 и 2003), Боливия (1964, 1971 и 1980), Индонезия (1965), Гана (1966), Гърция (1967), Панама (1968 и 1989), Камбоджа (1970), Чили (1973), Бангладеш (1975), Пакистан (1977), Гренада (1983), Мавритания (1984), Гвинея (1984), Буркина-Фасо (1987), Парагвай (1989), Хаити (1991 и 2004), Русия (1993), Уганда (1996) и Либия (2011). Този списък не включва примерно същото количество неуспели преврати, а също преврати в Африка и на други места, където намесата на САЩ не е доказана, макар да има подозрения.

Тревожната реалност на света, в който живеем е, че американските усилия за унищожаването на демокрацията, дори когато претендират, че я бранят, правят света по-опасен, по-малко справедлив и убиват надеждата. Когато писателят Харълд Пинтър получи през 2005 г. Нобеловата награда за литература (в разгара на американска война в Ирак), по-голяма част от речта си на церемонията по връчването на наградата той посвети на тази раздвоеност. За САЩ той каза следното: „Америка патологично манипулира с властта по света, като се маскира под маската на всеобщото благо. Това е блестяща, умна и много успешна хипноза…Това са жестоки, надменни и безмилостни действия, но това са също така и много умни действия“.

Основният механизъм за осъществяването на американските преврати след 1953 г. не е претърпял особени изменения. Основната разлика между превратите в различни държави и по различно време е в мащаба на действията на САЩ, степента на откритост на участието им и в размаха на прилаганото насилие. Съществува трайна връзка между степента на американската въвлеченост и равнището на насилие. В един от случаите като войната в Ирак, това бе смяна на режима с участието на стотици хиляди американски военнослужещи, при която загинаха стотици хиляди хора. От друга страна, участието на САЩ в преврата на ген. Сухарто в Индонезия през 1965 г. бе останал в тайна, макар че там бяха загинали почти толкова хора. Едва ли след много години американски представители признаха причастността си към масовите убийства, извършени от ген. Сухарто. Ще мине известно време и подобни представители ще започнат да се хвалят открито и с ролята си в Украйна. Но както обяснява Харълд Пинтър, САЩ винаги предпочитат „конфликтите с ниска интензивност“, отказвайки се от нахлуване и окупация. ЦРУ спецчастите използват марионетки и тайни операции за свалянето на правителства и смазването на движения, които са предизвикателство за ненаситната американска жажда за световно господство. Превратът е развръзката на такива операции, а когато методите на „ниска интензивност“ не дават резултат, съответната държава се подлага на пряка военна агресия от страна на САЩ. Ирак бе подложен на американска военна намеса и окупация едва след неуспешният опит за преврат на ЦРУ през юни 1996 година. САЩ нападнаха Панама през 1989 г. – едва след 5 неуспешни опита за държавен преврат за свалянето от власт на ген. Нориега. Хусейн и Нориега дълго време са били агенти на ЦРУ и прекрасно са знаели какви са американските методи. Това им позволяваше да се противопоставят на опитите за отстраняване от власт, но до решението на американците да прибягат до превъзхождаща военна сила.

Но като цяло американските преврати се извършват по методика, която не се е променила много през периода от 1953 г. до 2014 г., когато бе извършен превратът в Украйна. Тази методика съдържа три етапа.

1) Създаване и укрепване на опозиционните сили

На този етап няма големи разлики в плановете на САЩ за смяна на управляващите чрез урните за гласуване или чрез антиконституционен преврат. Много от тези похвати и способи са били разработени след Втората световна война, за да дойдат десните сили на власт в Европа и Азия. Сред тях са създаване и финансиране на консервативни политически партии, студентски организации, профсъюзи и медии, провеждането в регионалните, международни и американски медии на добре организирани и платени пропагандни кампании в страната, избрана за жертва.

Пример в това отношение е Италия след Втората световна война. В края на войната САЩ използваха агенти на Американската конфедерация на труда във Франция и Италия, за да изпратят пари на консервативните кандидати и партии чрез некомунистическите синдикати. Но на изборите в Италия през 1946 г. мнозинството гласове отидоха за социалистите и комунистите. Те обединиха усилия за създаването на Народен демократичен фронт за следващите избори през 1948 година. САЩ работиха с католическата църква, провеждаха мащабни пропагандни кампании с използването на такива италианско-американски знаменитости като Франк Синатра, а и напечатаха 10 млн. писма до американци от италиански произход, за да ги изпратят на своите родните в Италия. САЩ заплашиха също напълно да спрат помощта за тази изтерзана от войната държава, където от съюзническите бомбардировки бяха загинали 50 000 мирни жители, а много градове бяха разрушени.

Ако през 1946 г. Народният демократичен фронт получи 40% от гласовете, през 1948 г. той събраха 31% и така Италия се оказа в ръцете на все по-корумпирани коалиции, подкрепяни от САЩ. Следващите 46 години държавата бе ръководена от коалиции начело с християн-демократите. Италия бе спасена от враждебната комунистическа диктатура, но по-важното е, че тя бе лишена от независимата програма на социалдемократите, които се бориха за правата на работниците и защитаваха малкия и средният бизнес в Италия от конкуренцията на американските транснационални корпорации.

Аналогични методи САЩ приложиха през 60-те години в Чили, за да осуетят избирането на Салвадор Алиенде. През 1958 г. на него не му стигнаха 3 процента, за да стане президент. Тогава администрацията на Джон Кенеди изпрати в Чили група от 100 служители на Държавния департамент и ЦРУ в рамките на „възмутителен и почти непристоен“ опит (както се бе изразил впоследствие един от тях) за подривни действия преди следващите избори през 1964 година. ЦРУ финансира наполовина кампанията на християн-демократите, организира също масирана пропагандна кампания, използвайки медии, плакати и листовки. Това бе класическа кампания срещу „червената заплаха“, в която изобилстваха образите на разстрелващи взводове и съветски танкове. Тя бе насочена главно за сплашване на жените. Всеки ден ЦРУ подготвяше по 20 радиоматериали, излъчвани от минимум 25 радия, а също десетки изфабрикувани новини. Хиляди плакати изобразяваха деца с отпечатани върху челата им сърпове и чукове. Водачът на християн-демократите Едуардо Фрей изпревари Алиенде със 17%, като той бе подкрепен предимно от жените. Но въпреки американската пропагандна машина Алиенде бе избран през 1970 г. за президент. Когато той засили позициите си на парламентарните избори през 1973 г., въпреки фактическото ембарго и засилващата се кампания за дестабилизация, съдбата му бе решена от ЦРУ и чилийските военни, действащи под ръководството на ген. Аугусто Пиночет и с подкрепата на САЩ.

САЩ работят в Украйна от 1991 г., когато страната обяви независимост. Те подкрепяха прозападни партии и кандидати и през 2004 г. и това доведе до „оранжевата революция“ в Украйна. Но подкрепяното от Запада правителство на Виктор Юшченко и Юлия Тимошенко, бе също толкова корумпирано и непопулярно, колкото и предишните правителства, и през 2010 г. за президент бе избран Виктор Янукович. САЩ приложиха всичките си традиционни методи и похвати, което доведе до преврата тази година. Американският Национален фонд за подкрепа на демокрацията (National Endowment for Democracy) частично пое върху себе си функциите на ЦРУ за подготовка на опозиционните кандидати, партии и политически движения. Той не криеше, че за него Украйна е висш приоритет, защото финансира в нея 65 проекта. Това е повече от всяка една друга държава (в която фондът работи). Неоконсервативният президент на фонда Карл Гършмън в своя статия във „Вашингтон пост“ от септември 2013 г. нарече Украйна „главният приз“.

Виж повече ТУК

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Никълъс Дейвис, „ОлтъНет“ (AlterNet). Загавието е на автора. „ОлтъНет“ (AlterNet) e програма на Независимия медиен институт (IMI) – неправителствена организация, която предоставя на обществеността независима информация, и журналистика, както и други медийни продукти. Институтът цели да засилва и подкрепя независимата журналисти, да подобрява достъпа до независими информационни източници.

Източник: http://utroruse.com/



Гласувай:
2
0



Спечели и ти от своя блог!
1. leonleonovpom2 - Да, така е!
15.01.2015 08:46
И после крадецът вика- Дръжте крадеца!
Световният жандарм създава ред, удобен на него! Другите-кучета да ги ядат А безгръбначните и интересчиите ръкопляскат!
Поздрави!
цитирай
2. zahariada - Благодаря!
15.01.2015 09:38
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 25320800
Постинги: 13707
Коментари: 18120
Гласове: 24423
Архив
Календар
«  Юли, 2019  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031