ТТИП има за цел да премахне част от бариерите пред търговията и големия бизнес като законите за безопасност на храните, за защита на околната среда, банковите регулации и суверенитета на отделните държави. Това е „удар върху обществата в Европа и в Америка чрез транснационалните корпорации“, както казва Джон Хилари, изпълнителен директор на неправителствената организация War On Want.

Преди преговорите за ТТИП да започнат миналия февруари, процесът се водеше тайно и недемократично. Тази тайнственост продължава и сега, почти цялата информация за преговорите идва от изтекли документи и искания за свобода на информацията. Скритият характер на тези разговори може да се окаже най-малкият ни проблем. Ето 6 причини за страх от ТТИП:

Обществените услуги, особено НЗС, са на огневата линия. Една от основните цели на ТТИП е да отвори за американските компании общественото здраве, образованието и услугите във водния сектор в Европа. Това може на практика да бъде приватизация на НЗС.

Европейската комисия твърди, че обществените услуги няма да бъдат част от ТТИП. Но според американския в. „Хъфингтън Поуст“ британският министър на търговията Ливингстън е признал, че разговорите за НЗС все още не са приключили.

2. Безопасност на храните и околната среда.

„Регулаторната конвергенция“ на ТТИП има за цел да уеднакви стандартите на ЕС за безопасност на храните и околната среда с тези на САЩ. Американските правила обаче не са толкова строги, а 70% от произвежданите хранителни продукти, продавани в САЩ, съдържат генномодифицирани съставки. За сравнение ЕС на практика не позволява продажбата на храни с ГМО. В САЩ правилата за употреба на пестициди също не са строги, използват се хормони на растежа в говеждото месо – нещо, което е забранено в Европа поради връзката на тези хормони с рака. Американските фермери неведнъж опитаха да вдигнат тези ограничения с помощта на Световната търговска организация и вероятно ще опитат да го направят и чрез ТТИП.

Същото се отнася и за околната среда. Европейските правила REACH са много по-строги за потенциално токсичните вещества. В Европа една компания трябва да докаже, че дадено вещество е безопасно, преди то да влезе в употреба. В САЩ важи точно обратното: всяко вещество може да бъде използвано, докато се докаже, че то не е безопасно. ЕС забрани употребата на 1200 вещества в козметиката, а в Америка тези вещества са само 12.

Под влиянието на Лондонското сити Великобритания иска облекчаване на американските банкови регулации, които са по-строги от европейските. Те влязоха в сила след финансовата криза и имат за цел пряко да ограничат правомощията на банкерите и да се избегне нова такава криза. ТТИП ще премахне тези рестрикции и ще предаде цялата власт на банкерите.

Спомняте ли си АСТА (Търговското споразумение за борба с фалшифицирането)? Мнозинството в Европейския парламент го отхвърли през 2012 г. след масови протести срещу нещо. На него се гледаше като на атака срещу правото на личен живот, а интернет доставчиците трябва да следят активността на хората. Смята се, че ТТИП може да върне основните елементи от АСТА, което ще докаже, че ако демократичният подход не подейства, винаги има задна вратичка.Облекчението на законите за неприкосновеността на данните и ограничението на публичния достъп до информация за клиничните тестове на фармацевтичните компании също са заложени на карта.

Виж повече ТУК

Първоизточник: „Гардиън“ 
Автор: Лий Уилямс, журналист на свободна практика и писател

 източник: http://sieminehn.wordpress.com/

*********************************************************