Как най-лесно се обира банка? Отвътре.
От Дневни
к  20 юли 2014,  

 

 

Уилям Блек е бивш банков регулатор, лично видял как може да се употребява банковата система за вършене на измами и как различни трикове в САЩ са довели до избухването на кризата от 2008г. Той е още криминолог, консултант на Световната банка по борба с корупцията и автор на книгата "Най-добрият начин да обереш банка е да притежаваш такава" (2005). В момента преподава икономика и право в Университета на Мисури в Канзас сити (UMKC).

На фона на последните проблеми с бановата система в България ви предлагаме изказването му през септември 2013г. на  TEDxUMKC, независимо събитие от популярната мрежа за споделяне на идеи TED.

Една от най-популярните теми днес е как всъщност се обира банка и очевидно хората се нуждаят от известни напътствия, защото е известно, че ако нахлуеш с оръжие, средната сума, която можеш да измъкнеш, е едва 7500 долара. Горките аматьори, които не знаят нищо за счетоводните манипулации!

Но онези, които знаят, разбира се, съсипаха най-големите ни банки и при последния им удар това ни струваше 11 трилиона долара и 10 милиона работни места.

Целта ни е да се просветим, така че да разберем защо отново и отново се случват все по-тежки финансови кризи и как да ги предотвратим. Отговорът е, че трябва да прекратим епитемията от измами в контрола на дейността. Това са измами, случващи се когато контролиращите – обикновено това са изпълнителните директори, т.е. един наглед легитимен фактор, използват своето "оръжие", за да прикрият измамата.




А това са оръжия за масово унищожение във финансовия свят.

Те следват и определена стратегия във финансовия свят, тъй като предпочитаното оръжие там е счетоводството. Има си рецепта – и ние я открихме по доста странен начин - за счетоводна лъжа пред контролиращите, както и алгоритъм, по който тя се случва.

Първата съставка на тази рецепта е "Разраствай се като побъркан".

Втората е "Раздавай или купувай наистина скапани кредити, но такива с висока лихва или доходност".

Третият елемент е "Трупай все по-голяма задлъжнялост спрямо чистата стойност на активите си".

Четвъртият - "Поддържай минимални резерви срещу иначе неизбежните загуби".

Ако следвате тези простички четири стъпки – а всяка банка може да ги следва – тогава ви е гарантирано, че ще се случат три неща.

Първото е, че ще отчитате рекордни банкови печалби – не просто високи, а рекордни.

Второ, главният изпълнителен директор ще стане невероятно богат благодарение на "компенсациите", които получава.

И, трето, след време банката ще понесе катастрофални загуби и ще рухне, ако не бъде спасена отвън.

Това вече подсказва как открихме тази рецепта.

 

 

Защото я установихме при аутопсия

По време на кредитно-депозитната криза от 1984г. проучихме всеки провал и търсихме общи характеристики. Тогава открихме тази рецепта като нещо общо при всяка измама. С други думи, патоанатом може да открие това, защото то е една смъртоносна рецепта за унищожаване на банки, но също така и на икономиката.

Ако си бяхме научили урока от епидемията от измами при контрола и особено от тази рецепта, можеше да избегнем финансовата криза, трилионите долари загуби и милионите безработни.

Ако се върнем към тези кризи и двете огромни епидемии на кредитни измами - тази със счетоводните манипулации и с "лъжливите" заеми - докарали сегашната криза, ще видим колко отдавна се отправяха предупрежденията за тези измами, колко пределно ясни бяха сигналите и колко по-рано можеше да реагираме.

Беше очевидно, че се натрупва счетоводна измама.

Да видим първо измамата с раздуването оценката на обезпечението. Това е като да надцените едно жилище като обезпечение за ипотечен кредит. През 2000г., т.е. повече от година преди скандално да рухне корпорацията "Енрон", честните оценители се обединиха в петиция до федералното правителство да се задейства, обърнаха се към индустрията да се размърда и да прекрати епидемията от такива измами. Оценители обясниха и как се прави измамата - че самите банки искат да се надува и ако те им откажат, просто попадат в черен списък и банкерите спират да работят с тях.

Вече сме виждали този трик и знаем, че такъв тип измама може да се породи единствено от средите на банките и че никой честен кредитор няма да раздува оценката на обезпечението, защото то играе ролята на важна защита срещу загуба.

Да видим и "лъжливите" кредити. Предупреждението за тях дойде дори още по-рано - някъде през 1990г. Като почти всички по-големи финансови измами в Америка и тази започна от Ориндж каунти, щата Калифорния. Случи се да сме регулаторите в този район  и ревизорите ни докладваха, че там се раздават кредити дори без да се проверят доходите на заемащият. Това беше откачено, би трябвало да доведе до огромни загуби и има смисъл единствено за онези, които участват в счетоводни измами.

Успяхме да изтласкаме този тип кредити извън системата през 1990-1991г., но само в индустрия, върху която имаме правомощия. Най-големите и най-гадните измамници  като Long Beach Savings, прекръстила се на Ameriquest, доброволно смениха статута си и се отказаха от федералната система за застраховане на депозитите, за да избягат от правомощията ни.

И как реагираха индустрията, регулаторите и прокурорите

на всички тези предупреждения, които можеха да предотвратят кризата?

Да започнем с кредитния сектор. В периода 2003-2006г. индустрията увеличи "лъжливите" кредити с над 500%. Тези кредити раздуха имотния балон и предизвикаха икономическата криза. Към 2006г. половината от всички заеми, определяни като рискови, си бяха лъжа. Заедно с другата половина те създадоха най-лошата комбинация, която можете да си представите. През 2006г. вече 40% от всички отпуснати заеми на домакинствата, са били "лъжливи". 40 процента!
И всичко това стана въпреки предупрежденията на специалистите за борба с измамите вътре в самата система - че тези кредити са си директна покана към мошеници и че в 90% от тези заеми регистрират случаи на измама.

Какво стана с измамите при оценителите? И там имаше внушителна експанзия. Към 2007г., когато бе направено допитване до оценителите, 90% отговориха, че са били обект на съблазнителни предложения от кредиторите, опитващи се да ги накарат да завишат оценките си. И този тип измама се превърна в абсолютно масова и също надуваше балона.

Как реагира правителственият сектор? Както ви казах, имахме определени ограничения като регулатори. Конгресът, колкото и да се изнанадвате, направи през 1994г. нещо интелигентно и прие закон, даващ на единствено и само на Федералния резерв на САЩ правото да забрани на който и да е кредитор да отпуска "лъжливи" заеми, независимо дали участва във федералната система за гарантиране на влоговете.

Какво направиха след толкова предупреждения Бен Бернанке и Алън Грийнспан? Имайте предвид, че не е лесно да спреш такава измама. След като тя е тръгнала като "лъжлив" кредит, тя може да бъде продадена на вторичния пазар само с повече измама, с лъжене за обезпечението и гарантирането им, с измеслянето на екзотични деривати, зад които също стоят същите тези измамни заеми.
Така измамата плъзна из цялата система, разду до невероятни размери балона и предизвика катастрофа. А не забравяйте, че ние вече бяхме минали през това, че бяхме понесли значителни загуби и имахме компетентни регулатори да го предотвратят.

Грийнспан и Бернанке отказаха да употребят властта си да спрат "лъжливите" кредити. Основната причина бе догматична - те ужасени се противопоставяха на какъвто е да е опит за регулиране. А в това имаше световно състезание по най-слаба регулация между САЩ и Великобритания и лондонското Сити победи в това кой може да стигне дъното. Но това означаваше и че в цялата тази глупава конкуренция напълно деградира регулацията на Запад. Ето така реагираха регулаторите.

А какво свършиха прокурорите след кризата

след 11 трилиона долара загуби, след 10 милиона работни места по-малко, след криза, в която загубите и измамите бяха 70 пъти по-големи от тези в предишната кредитна бъркотия?

При предишната криза нашата агенция, регулираща депозитите и заемите, отправи 30 000 обвинения за престъпления и стигна до осъждането на над 1000 измамници в големи дела. Това говори за приоритетите ни - ние работехме с ФБР в съставянето на списък със стоте най-големи схеми за финансова измама, най-лошите от най-лошите в цялата страна. Това бяха около 300 случа с участието на близо 600 високопоставени служители. Практически всички бяха обвинени и 90% от тях бяха осъдени. Това бе най-големият успех срещу престъпниците с бели якички и причината бе, че разбирахме миханизмите на тези измами.

Ако бързо превъртим лентата напред до наши дни, същата агенция, която се предполага, че трябва да регулира много от големите пазари на "лъжливи" кредити в страната не бе отправила допреди година нито едно обвинение в престъпление. Службата, от която се очаква да регулира най-големите банки в САЩ също не е обвинила никого. Федералният резерв на САЩ не е обвинил никого. От федералната система за гарантиране на влоговете бяха достатъчно интелигентни изобщо да не ми отговорят на този въпрос. Без помощ от регулаторите няма достатъчно опит и във ФБР да разследва сложните измами.

Не става дума, че трябваше "да преоткриват колелото" за това как се оформят такива обвинения - те бяха забравили, че изобщо някога е съществувало колело. Резултатът е нула обвинения, нула присъди за която и да е от елитните банкови измами на "Уолстрийт", които завъртяха тази криза.

Когато няма опит у регулаторите, ФБР сключи през 2007г. партньорство с Асоциацията на ипотечните банки. Това е търговска организация, която получи канал да влияе на ФБР. Тя изработи формулировката за това що е "ипотечна измама" и в нея членовете на асоциацията винаги са жертви и никога не са престъпници.

 

 

ФБР се хвана на тази въдица 

и заедно с министъра на правосъдието и главен прокурор, заедно с президента на Съединените щати - приеха дефиницията, че това е първата криза в историята, зачената непорочно и без грях от страна на шефовете. Виновни се оказаха хитрите кредитни посредници, мамили горките неопитни банки.

Това е възможно най-отвратителната история, за която можете да се сетите. Започнаха да съдят фризьорките, пробутали документите за кредит на клиентите си и не пипнаха с пръст банкерите.
Докато лъвовете се разхождаха из селото, ФБР преследваше мишките.

Какво трябва да се направи? Какво да сторим с всичко това?

Трябва да променим перверзните структури за мотивация, създаващи тези непрекъснато възникващи епидемии от счетоводни измами.

На първо място трябва да се отървем от институции, които са опасни за системата. Това са кредиторите, наричани "твърде големи, за да бъдат оставени да рухнат". Те трябва да бъдат драстично свити за 5 години, за да спрат да заплашват цялата система. И в момента те са тиктакащи бомби, които ще предизвикат глобална криза, когато гръмне поредната от тях - не дали, а когато гръмне.

Второ, трябва напълно да реформираме деншните системи за заплащане и компенсации, чрез които са изнудвани и оценителите до степен, че се получава т.нар. Динамика на Гришам - лошият морал изтласква от пазара добрия и епидемията от измами плъзва навсякъде.

Третото е да се заемем с дерегулацията, с намаляването на надзора и декриминализирането на определени дейности.

Можем да направим тези три промени и ако успеем, драматично да намалим честотата на тези тежки кризи. Това не само е жизнено важно за икономиката ни. Виждате какво правят тези кризи с обществото ни и демокрацията ни. Те създават връзкарски капитализъм по американски, в който най-големите финансови институции са най-големите финансови дарители на двете партии и затова дори след такава огромна криза нямаме смислени реформи в нито една от трите сфери, за които говорих. Да, забраниха "лъжливите" кредити, което е добре, но това е само един от патроните в оръжието за вършене на измами, а остават още толкова много.

Затова трябва да научим това, което научиха банкерите - рецептата как най-добре да обереш банка - и да ликвидираме тази рецепта, защото нашите депутати, зависими от партийните дарения, няма да го направят сами.