Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.06.2014 00:28 - ВОЙНАТА НА РУСИЯ ПРОТИВ БЪЛГАРИЯ В ДОБРУДЖА (1916-1917г.) - част втора
Автор: ruuter Категория: Политика   
Прочетен: 2367 Коментари: 0 Гласове:
2


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 image
Генерал Иван Колев - добруджанският герой

Противници на 3-та Българска армия са румънските войски и Руският корпус на ген. Андрей Зайончковски.
Корпусът пристига в Добруджа в съответствие с руско-румънската военна конвенция, предвиждаща в помощ на румънската армия да бъдат изпратени 1 кавалерийска и 2 пехотни руски дивизии. Вместо планираните две пехотни дивизии пристигат една пехотна и една доброволческа дивизия от сръбски и хърватски войници, дизертирали от австро-унгарската армия на Източния фронт. Тя е сформирана в началото на феврури 1916г. в Одеския военен окръг. Предвидена е да действа в Македония, но събитията я изпращат в Добруджа. Командва се от полковника от сръбския ГЩ Стеван Хаджич, кадрови офицер в сербската армия.
В корпуса на ген.А. Зайончковски влизат 61-ва и 115-та пехотни дивизии и Кавалерийска дивизия, с численност 40 000 души.  По-късно 19-та румънска дивизия, разположена в Добрич  преминава под командването на руския генерал и така се образува т. нар. Източен корпус – сериозен противник на българската 3-та армия.

image
Ген. Андрей Зайончковски

От август 1916г. руският корпус е командван от един от най-добрите руски и съветски военни историци ген. Андрей Зайончковски (1862-1926). Той е автор на тритомна история на Първата световна война, която има цели три издания и то в съветския период. В дългата му военна кариера действията на корпуса му в Добруджа ще остане черно петно. Тук пълководчески ‘’гений’’ на ген. А. Зайончковски просто рухва.
В изпълнение на съюзническия коалиционен план от Плес за успешно настъпление в Добруджа главният български удар в началото на войната е срещу румънската крепост в Тутракан. В същото време от българска страна се предвиждат приоритетно удари и по посока на Добрич и Силистра, за да се попречи на изпращането на подкрепления към Тутракан и да се отрежат връзките между румънските и руските сили. 
Групировката, която атакува Тутракан включва 4-та Преславска, 1-ва Софийска дивизия и смесеният отряд на майор Хамерщайн от 5 български и 1 германска дружина. Тя е под командването на ген. Пантелей Киселов. ,,Румънският Вердюн’’ пада след яростна българска атака ,,на нож’’ на 6 септември 1916г. От целия гарнизон (около 39 000 души), включително и подкрепленията, едва около 3500 
са успели да се измъкнат с бягство през Дунав. Пленени са  28 000 румънски войници и 480 офицери и огромно количество бойни трофеи, между които 2 знамена и 154 оръдия.
Другата част от 3-та армия  в състав 6-та Бдинска дивизия и силите на Варненския укрепен пункт действа в десния участък от фронта за настъпление на армията срещу Добрич. Между тях Конната дивизия на ген. Иван Колев покрива междина от 90-100 км., служейки за връзка между пехотните групировки и за посрещане, възпрепятстване или борба с подхождащи свежи сили на противника.
Конната дивизия е в състав 16 ескадрона, усилени с пехотни части, артилерия, колоездачи и много конни и пеши картечни ескадрони. Тя  охранява десния фланг на армията, действаща между Тутракан и Силистра и подготвя на атаката на Добрич, където дислоцирана румънската 19-а дивизия начело с генерал Аргиреску.
На 2.09.1916г. Конната дивизия завзема Куртбунар (дн. Тервел), където е дислоцирана само една румънска пехотна дружина, усилена с картечници. След 2-часов бой дружината е изсечена и 165 румънци имат щастието да попаднат в плен. Сам ген. Иван Колев тук пленява начело на един разезд 40 румънци с един офицер.
На следващия ден  Конната дивизия завзема с бой и с. Кочмар, като по този начин връзките между румънските войски в Силистра и Добрич са прекъснати.  На бойното поле румънците оставят над 600 души убити и изклани, сред които и 4 офицери, а повече от 700 войници и 9 офицери, в това число един щабен с чин майор попадат в плен. Успех имат и другите части на ген. Иван Колев при Карапелит, където са разгромени главните румънски сили и са пленени 1 оръдиеи 2 пълни със заряди ракли.
Победата на българската конница и овладяването на с. Баладжа предизвикват паника сред дислоцираната в Добрич 19-а румънска пехотна дивизия, начело с генерал Аргиреску, която без бой още привечер на 3.09.1916г. напуска града. Безсилни да се противопоставят на българските войски, румънците изливат своя гняв върху цивилното население. В района на жп гарата в Добрич зверски са избити 53-ма души, а повече от стотина видни добрички граждани са отвлечени като заложници.
Бдинци атакуват града от района на селата Екисче - Владимирово, а варненските войски (,,подвижния резерв’’ на войските на Варненския укрепен пункт) настъпат от с. Баладжа по шосето Варна - Добрич.
Добрич е освободен на 4 .09.1916г. от ,,Варненските войски’’ на ген. Тодор Кантарджиев. В 17 ч. следобед те влизат в опразнения от румънците град. Добричките българи посрещат възторжени своите освободители и показват следите от зверствата на румънските войски, изоставили града предния ден. 
Първият сблъсък с войските на ‘’Освободителката’’ е край Добрич. 
Там на 5,6 и 7.09.1916г. се водят жестоки кръвопролитни боеве, влезли в нашата история под името ‘’Добричката епопея’’  .
Корпусът на ген. А.Зайончковски се придвижва твърде бавно и влиза в бойните действия едва на 5.09.1916г. при боевете за Добрич. Това е използвано от умело от българите, които успяват да блокират румънските дивизии и да ги и бият по части. Докато българите щурмуват Тутракан, руснаците решават да нанесат контраудар към Добрич. 
На 4.09.1916г. руски кавалерийски разезди се появяват пред фронта на Конната дивизия. Сред тях са и легендарните и считани за непобедими донски казаци, въоръжени с дългите си пики. Българските кавалеристи обаче намират противодействие срещу тях. В употреба влизат карабините, които носят. Кавалеристите ни, които отстъпват по численост на разездите на противника,  изчакват приближаването на казашките разезди и ги обстрелват с тях. 
Участникът в тези схватки майор Пеев ги описва така: “И когато разездите от двете страни се приближиха едни към други, нашите не виждаха пред себе си нищо друго освен враг, който идваше да се нахвърли върху тях. Тогава нашите конници бързо сваляха карабините си и, както са на конете, насочваха ги към врага, спокойно се премерваха в него и бърже го обстрелваха, също както бяха обучавани. Казаците най-малко очакваха такъв отговор. Изненадани от това, те бързо обръщаха назад и с бягство търсеха спасение, след като оставяха по няколко убити и ранени свои другари.”
За изхода от сблъсъците с казашките разезди говори донесението на ген. Иван Колев, изпратено след победата при Добрич  на 9.09.1916г. до щаба на 3-та армия:
,,…Настойчивото настъпление не само от дивизията, но и от разездите, е създало известна боязън у руските кавалеристи, която се изразява в това, че руските разезди, почти всякога по-силни от нашите, отстъпват при най-малкия натиск, а тъй също и от факта, че досега руската конна дивизия не ни търси,а  като че ли ни избягва. Характерни са думите, които техни казаци казвали пред селяни българи: “ние мислехме че българите няма да стрелят по нас. Между това, обаче те се хвърлят като кучета, и проклятие: десет човека атакуват четиридесет”.
От разузнавателните разезди и от първите заловени руски пленници става ясно, , че към Курт Бунар и Бей Бунар се предвижва цяла руска дивизия в състав от 5 полка от по 6 ескадрона всеки, представляваща почти два пъти повече от нашата Конна дивизия. 
Рано сутринта на 5.09.1916 г. командващият 47-и корпус ген. А. Зайончковски започва операция по повторното овладяване на Добрич. Той много разчита на численото руско-румънско превъзходство, осигурено чрез включване в състава на войските му на румънската 19-та пехотна дивизия на ген. Аргиреску, която минава под негово подчинение.
В руските войски е цялата Конна дивизия на ген.- лейтенант Леонтович. Тя включва следните части : 3-ти драгунски, 3-ти улански, 3-ти хусарски , 3-ти казашки и новосъздадения Черноморски драгунски полк - всичко 30 ескадрона, (по 150 души в ескадрон) , 4 пеши ескадрона от по 200 души, 12 оръдия (по 6 на брой в двете конни батареи) и 18 картечници.
Военният сблъсък с руснаците е очакван с тревога в Щаба на армията, поради опасенията на офицерите ,че някои български войници няма да се осмелят да вдигнат оръжие срещу бившите освободители. Страховете се оказват напразни.
Българските войски са гледали на Добруджа като на своя земя, а на русите и на румънците - като на агресори. Това определя високия боен дух на българите, готови да опазят с живота си родните огнища.
Тъкмо кавалеристите на ген. Иван Колев са първите, които разсейват опасенията на началниците.
За да парира русофилски прояви в кавалерията , ген. Иван Колев допълнително мотивира войските си с психологическа подготовка,в която набляга на патриотизма и дълга към Родината.
,,Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България! "

Ген. А. Зайончковски насочва към Добрич 61-ва руска дивизия, Сърбо-хърватската доброволческа дивизия, една румънска дивизия и един руски конен полк.
На 5.09.1916г. при Добрич започват кръвопролитни боеве. Първи удара на противника поемат варненските войски, разположени на 3-4 км. северно от 
града, без обаче да имат възможността предварително да подготвят своите позиции, което усложнява задачата им. Въпреки това до обяд на 5.09.1916г. малочислените защитници на Добрич отблъскват успешно няколко масирани атаки на руската кавалерия и румънската пехота.  Ген. А. Зайончковски прави опит да обходи приморци по фланговете им, но поради добрата координация между варненските войски и бдинци, тези намерения са осуетени.
В нощта срещу 6.09.1916 г. по жп линията Девня - Добрич пристигат първите български подкрепления. Следобед боевете са подновени с нова сила. 
От района на с. Каралез (дн с. Царевец) настъпват частите на 61-ва руска пехотна дивизия под командването на тен. мански, както и 19-а румънска дивизия. 
Въпреки яростната съпротива на варненските войски, превъзхождащият ги противник достига само на 150-200 м. от позициите им. Варненци незабавно предприемат мощна контраатака „на нож”, в резултат на която руските вериги са отблъснати назад с големи загуби. По същото време войските от десния участък 
на позицията водят бой при с. Гелинджик (дн. с. Победа) със 6 руско-румънски пехотни дружини. Командирът на 35-и пехотен Врачански полк полковник 
Васил Таслаков, без да чака заповед, решава да атакува противника. Той насочва основните си сили към с. Ези бей (дн. с. Паскалево), откъдето да удари във фланг настъпващите към Добрич руско-румънски войски. По този начин врачанци разширяват полесражението на запад и поемат част от вражеския удар. Това отслабва натиска на противника към Добрич.
Ген. Т. Кантарджиев издава заповед селото незабавно да бъде отнето от противника. През нощта атаката е от три страни и противникът е отблъснат.
На 6.09.1916 г. започнала контраатаката на руско-румънските войски за „връщане” на Добрич. Същият ден обаче в български ръце пада Тутракан, което рефлектира върху хода на боя при Добрич.  След загубата на крепостта румънското командване издава нареждане корпусът на А. Зайончковски да прекрати боя и да се оттегли на север. После руският генерал получава втора заповед, отменяща първата. 
При това положение генералът решава да атакува Добрич на 7.09.1916г. сутринта само с 61-а руска дивизия и Сръбско-хърватската доброволческа дивизия.
Така на 7.09.1916г. се стига до най-критичните боеве за Добрич. Тогава всъщност 
е кулминацията на Добричката епопея. 
Рано сутринта, след силен артилерийски огън, с превъзхождащи сили неприятелят атакува по цялата дължина на фронта. Първоначално руската атака се насочва срещу врачанци, останали само с две дружини и две батареи. За кратко време те претърпяват големи загуби. 
За да облекчи положението на 35-ти пехотен полк, командирът на 6-та Бдинска дивизия заповядва на козлодуйци да ударят във фланг настъпващия срещу врачанци противник. Изненадващо обаче във фланга на 36-ти Козлодуйски полк се врязва цялата Сръбско-хърватска дивизия, в резултат на което полкът отстъпва назад, губейки близо 30 % от личния си състав. Ранен е и командирът на полка - полковник Константин Гладичев. 
След отстъплението на козлодуйци положението на врачанци сериозно се влошава, но въпреки това те не отстъпват от позицията. Продължват боя. За да защити застрашеното си ляво крило, полковник В. Таслаков хвърля последния си резерв - две зле въоръжени роти от 6-а пионерна дружина. Под напора на руснаците, давайки много жертви, те отстъпват към с. Чакърча. 
Решаваща за изхода на битката се оказва намесата на  Конната дивизия, 
която се намира доста далеч от мястото на полесражението - на около 50 км.
След като узнава за критичното положение на барнителите на Добрич, отново без да дочака заповед от Щаба на армията, ген. Иван Колев взема решение да насочи своята дивизия към града. 
Талантливият военачалник правилно преценява, че загубата на Добрич би открила път на противника към Варна, а това би имало фатални последици за изхода на боевете от Добруджанския фронт. Той оставя слаб заслон срещу руската конница и с пехотните си части предприема смелия марш към бойното поле около Добрич. Действа на своя глава, без да има заповед за това. Оправдан риск, за който впоследствие командването си замълчава, поставено пред свършения факт на победата.
В късния следобед на 7.09.1916г. Конната дивизия стоварва изненадващ и мощен флангови удар върху Сърбо-хърватската дивизия при с. Голямо Чамурлий (дн. с. Смолница), която се огъва и започва да отстъпва. Паниката и безредието обхващат противниковите сили и пред фронта на Варненските войски. Претърпели сериозни загуби, те се оттеглят в пълен безпорядък далеч на север. 
Така Добрич е спасен. Победата е изтръгната от ръцете на противника в последния момент. Това е рядък случай на обрат в един почти изгубен бой, демонстриран на бойното поле само от великия френски пълководец и император Наполеон Бонапарт.
С успешното приключване на боевете от Добричката епопея е провален планът на румънското командване за пренасяне на бойните действия на българска територия и настъпление към Варна. Същевременно сраженията край Добрич ангажират многократно превъзхождащ по численост противник - обстоятелство, което безспорно облекчава действията на българските войски при Тутракан. 
Успехът при Добрич и овладяването на силно укрепената Тутраканска крепост позволяват на частите на 3-та армия без бой да превземат Силистра на 9.09.1916 г. За малко повече от седмица е освободена цяла Добруджа. 
Независимо от опитите в близкото минало сраженията край Добрич да бъдат заличени от нашата национална памет, остават в историята като една от многото победи, които българският войник постига във войните за национално обединение. Тази величава битка е наречена още от съвременниците „епопея” , защото защитниците на Добрич показват безпримерна храброст, висок боен дух и жертвоготовност в името на Родината.
Победата при Добрич, както и тези при Кочмар - Карапелит, има не само огромно психологическо въздействие върху хода на бойните действия, но и оперативно- стратегическо значение. Разбит при Тутракан и претърпял крах в опита си да овладее Добрич и настъпи към Варна, противникът се оттегля по целия фронт в Добруджа.
Според донесението на ген. Иван Колев до щаба на 3-та армия от 9.09.1916г.
,,… след боя на 7 при Добрич сърбите отстъпвали цялата нощ в безпорядък към с. Аптаат, Девенджикой, убити духом и с униние, което се виждало във войниците и офицерите.’’
Цената на удържането на Добрич е висока. Българските жертви са 1053 души.
Това са не само загиналите на първа бойна линия, но и починалите от раните си в лазарети и полеви болници. За 3 дни в боевете за Добрич българската армия дава повече жертви, отколкото са в цялата Сръбско-българска война от 1885 г. 
Загиналите са предимно от Варненско, Врачанско, Монтанско, Видинско, Ловешко и Кюстендилско. Има и от почти всички краища на България. Сред загиналите при Добрич има българи от Западните покрайнини, от Македония, Турция. Погребани в единични гробове са 60 български офицери и 194 войници и подофицери. Тук почиват тленните останки на висши български офицери, сред които са и полковник А. Дяков, полковник Й. Иванов, полковник Н. Свещаров, поручик Н. Чунчев и др.,дали живота си за свободата на Добруджа.
Гробището е многонационално. В него почиват над 3500  войници и офицери от 7 националности и 5 вероизповедания.

image
Военното гробище в Добрич

Поради влизането на българите в Силистра, силите на Антантата са принудени да се изтеглят на линия, съответстваща на старата добруджанска граница. Войските се прегрупират, реорганизират, попълват и започват да се подготвят за нови сблъсъци.
С телеграма от 11.09.1916 г. главнокомандващият на френската армия генерал 
Ж. Жофр уведомява румънците, че войските в Добруджа трябва да се усилят, като ги уверява, че ген. Морис Сарай от Солун ще предприеме офанзива на Македонския фронт, че лично той ще поиска от ген. М. Алексеев (началник на Щаба в Руската главна квартира)  да изпрати още подкрепления в Добруджа. 
За да подкрепи Румъния, от 12.09.1916г. Антантата предприема атака срещу българските позиции на Македонския фронт, като ген. М. Сарай дори успява след тежки кръвопролитни боеве през ноември 1916г. да завладее град Битоля, но съглашенската офанзива е спряна на височините северно от този македонски град. 
Така възможността за изтегляне на български сили от Добруджанският фронт пропада. Ген. М. Алексеев изпраща подкрепления, но вместо исканите 200 000 души в Добруджа пристига само една (115-та) дивизия, при това твърде късно за да промени хода на кампанията.
3-та Румънска армия е преименувана в Група „Южни армии”, състояща се от румъно-руските войски в Добруджа, начело с ген. А.М. Зайончковски.
На 10-11.09.1916г. българската Конна дивизия изнесла се пред фронта на 3-та армия с цел разузнаване отново среща руски кавалерийски части, подсилени с артилерия и пехота около Кадиево, Краново, Кютюкли. И въпреки своята малочисленост ген. Ив. Колев отново постига успехи срещу по-многобройния противник.
От 12.09.1916г. частите на 3-та армия се впускат в преследване на противника. Вечерта на 15.09.1916г. българските войски са на 20 км. от Кубадинската укрепена позиция. Ген. Ст. Тошев, разчитайки на сведенията от разузнаването, смята че противникът няма да се спре на укрепената позиция и затова заповядва преследването 
да не спира. 
Започват боевете на линията Расово - Кубадин - Тузла, по-известна като Кубадинска позиция.
Това е укрепена линия, простираща се от Расово на Дунав, през селата Арабаджи, Мулчова, Ениджа, Кокарджа, Кубадин, Топрахисар, Тузла до брега на Черно море. Кубадинската отбранителна линия днес е изцяло в пределите на Румъния. 
На позицията на Кубадин се укрепяват 4 румънски пехотни дивизии (2-ра, 5-та, 9-та, 
12-та и 19-та) и една румънска пехотна бригада , 3 руски пехотни (61-ва и 115-та пехотна 
и 3-та стрелкова) дивизии и Сърбо-хърватската дивизия. Във втора линия се съсредоточава и 3-та руска конна дивизия, разполагаща с 32 ескадрона заедно с Черноморския полк.
Боевете при Кубадин продължават близо месец - от 18.09 до 21.10.1916г. 
За мащабите на тези боеве говорят числеността на войските на двете страни.
В края на септември 1916г. тук са се окопали 105 000 души ( 65 000 румънци, 28 000 руснаци, 12 000 сърби и хървати). Срещу тях по същото време са изправени 
71 000 души, с 220 оръдия, подкрепени в октомври 1916г. от германската 217-та пехотна дивизия и тежка артилерия.
Първата атака на българо-германските войски на 18 и 19.09.1916г. се проваля. 
На 18.09.1916г. частите от 1-ва, 4-та и 6-та и Конната дивизия щурмуват позициите на противника и превземат укрепленията край Кокарджа, чифлика Али Сусус бей и част от височините пред Кубадин Изразходват обаче почти всичките си снаряди, без да разрушат съглашенските укрепления.
След неуспеха на атаките ген. Ст. Тошев заповядва ударите да бъдат подновени на следващият ден. Най-силните атаки на 19.09.1916г. са насочени срещу 5-та и 19-та пехотна дивизии, командвани от генерал Хертел - източно от Кубадин.  
Поради срещната силна съпротива от страна на противника пред фронта на 6-та дивизия и Добричките войски и стремителните контраатаки на превъзходен противник срещу 4-та и 1-ва дивизии, атаката на Кубадинската позиция не успява и дивизиите през нощта на 19 срещу 20.09.1916г. се оттеглят на старите си позиции, от които са започнали атаката на 18.09.1916г.
От 20.09.1916г. на фронта при Кубадин настъпва временно затишие. После двете армии започват да струпват нови сили. В подкрепа на 3-та Българска армия пристига турският 6-ти турски корпус в състав от 15-та и 25-та дивизия с обща численост първоначално от близо 20 000 души. Те се съсредоточават поетапно и предните низамски полкове се включват в първата атака на Кубадин в състава на Добричките войски.
Българското Главно командване е било против това в Добруджа да се пращат османски вместо германски войски, не защото е било с лошо мнение за бойните качества на Османската армия (напротив!), а защото е считало, че султанското правителство впоследствие може да използва това като повод да иска териториални компенсации (главно в Тракия). Така и става през 1918г.
Присъствието на турските войски в Добруджа е проблем, защото те са негодни за настъпателни действия. Това се признава от фелдмаршал А. фон Макензен, който в специална телеграма предупреждава ген. Ст. Тошев: ,,Турските войски са добри, но те 
са годни главно за отбрана. На тях трябва да се гледа като на българските войски от втора линия (опълченски и маршеви полкове). Затова за препоръчване е, щото българските войски от втора линия и турските войски да бъдат употребявани за отбрана и пр.’’
С боя на линията Расово - Кубадин - Тузла се приключва първият етап от борбата за Добруджа.
От 21.09.1916г. натискът на противникът се пренася основно по десния български фланг, покрай морето.
Българската отбрана в този участък все още не е добре организирана и е защитавана от слаби части . Тук в течение на 17 дни руско-румънските войски провеждат атаки и правят опити за пробив. Противникът атакува, разчитайки и на подкрепата на мощната корабна артилерия на руски черноморски флот.
С пробив от тук руско-румънските войски замислят да излязат в тила на 3-та армия, което би довело до отстъплението й на юг.
Така позицията на десния фланг се оказва възлова и важна, както за руско-румънските войски, така и за българската 3-та армия. 
За осуетяване на замислите на противника много важна роля има победата на Конната дивизия при Мустафа Ачи и Азаплар.
В знаменития си бой при тези села  тя разгромява две румънски бригади (пехотна 
и кавалерийска). 
При с. Азаплар притиснатите от противника български пехотинци са спасени от вихрена атака на 1-ви конен полк, който отхвърля румънците и спасява позицията.
При с. Мустафа Ачи румънците предприемат устремна атака, временно спряна със силен артилерийски огън. Боят обаче става жесток в късния следобед. Мощната артилерийска стрелба на противника унищожава набързо приготвените от българите окопи. Срещу румънските батареи се противопоставя само една българска - тази на капитан Георги Векилски, който ще запише ще запише с големи златни букви името си в родната ни военна история.
Тук капитан Г. Векилски успява не само да спаси от пленяване оръдията на славната си батарея, но и така да организира отбраната на поверената му позиция, че да я превърне в непревзимаема крепост. Събирайки разпръснати групи пехотинци и кавалеристи, командирът Г. Векилски, въпреки зле оборудваните (поради недостиг на време) окопи и нищожното количество боеприпаси, успява да изгради шест карета жива сила около 6-те български оръдия.


image
Героят от Мустафа Ачи майор Георги Векилски

Положението обаче е критично, защото румънските вериги заплашват фланга, а защитниците не разполагат с ръчни гранати, няма и защитни телени ограждения. Колоездачната рота и съседният картечен ескадрон остават без патрони и очакват подготвени противника за атака "на нож". 
Ген. Иван Колев умело изчаква решителният момент за намеса. Към 17.30ч., когато противникът е на десетки крачки от българската позиция, ген. Иван Колев хвърля в  яростна атака основното ядро на конната дивизия. 
Вече в здрач два конни полка - Лейбгвардейския и 3-ти конен полк атакуват противника, а 4-ти конен полк остава на по-задна позиция. Неочакваната устремна кавалерийска атака от затихналата българска позиция обръща в бягство румънците и само настъпващата тъмнина спасява бягащите им части в с. Каракьой. На другата сутрин ген. Иван Колев атакува селото и прогонва румънските войски от там, като ги преследва на север от с. Амузача.
За тези боеве ген. Иван Колев отбелязва в донесението си следното:
,,Ударът на конницата бе стремителен и напорът й неудържим. Противникът в пълно бягство; захвърляйки оръжие и раници, преследван от нашите ескадрони, отстъпи към Топрахисар.’’
На това сражение военния кореспондент Йордан Йовков посвещава разказът "Мустафа ачи". Победата го вдъхновява да я опише чрез своето талантливо перо. По-важното е, че благодарение на този успех 3-та армия е спасена от замисления обхват на противника. Пречупен е опитът на противника да вземе инициативата и да обърне хода на военните действия. 3-та армия стабилно установява позициите си на достигнатите рубежи пред силно укрепяваната от противника отбранителна линия между Черно море и Дунав.
На 23-24.09.1916г. ген. Иван Колев започва контраудар срещу конницата на противника. Руските войски са принудени да отстъпят на север и да очистят селата Гелинджик и Первели, като изоставят и укрепената кота 50. 
Авангардът на Конната дивизия заема позиция в с. Первели, а ядрото й̀ се разполага в с. Геленджик. Пречупен е и този опит на противника да вземе инициативата и да обърне хода на военните действия в своя полза.
На 30.09.1916г. германският фелдмаршал посещава щаба на Конната дивизия в с. Гелинджик, където лично поздравява командира й  ген. Иван Колев за успешните му  действия. Като стар кавалерист фелдмаршал А. фон Макензен  е възхитен от действията на българската конница в Добруджа и признава, че изпитва завист от подвизите на талантливия български генерал. Ген. Иван Колев е награден с германския орден „Железен кръст II степен".”
След неуспешните опити за пробив в българските позиции при Мустафа Ачи и Азаплар в десния (приморски) фланг на 3-та армия от 25.09 до 1.10.1916г.настъпва затишие на по фронта.
От 25.09 до 1.10. 1916г. пред фронта на 3-та армия настъпва сравнително затишие. Това се използува, за да се подготви армията за новата настъпателна акция. Противникът обаче изпреварва началото й.
От 1 до 6.10. 1916г. българската 3-та армия води тежки отбранителни боеве. Румънският план предвижда паралелно с десанта при Ряхово и предприемане на офанзива в Добруджа.
Румънската офанзива трябвало да се развие по следния начин: на десния румънски фланг, групата Радиан, съставена от 2-ра, 15-та и 18-та дивизия и руската група Фреймън, имат за цел да ангажират лявото крило на българската армия и да не допускат подразделения от това българско крило да се предислоцират на другите фронтове, т. е. да сковат българо-германските сили. 
Главният удар е предоставен на силите разположени от Кубадин до морето. В Кубадин е разположена ‘’групата Симански’’, състояща се от: 61-ва руска дивизия, двете румънски дивизии (9-та и 5-та), разположени в Топрахисар. 
На крайното ляво крило около Тузла се намира един руски конен полк. Останалата част от конницата остава в резерв и има за цел при евентуален пробив да преследва противника. Руският черноморски флот получава задача да обстрелва района  Мангалия - Первели. В общ резерв са оставени 9-та дивизия и Сръбско-хърватската дивизия.
На 1.10.1916г. сутринта неприятелят настъпва срещу центъра и десния фланг на 3-армия, където са Конната, 25-та турска дивизия, Добричките войски и 6-та Бдинска дивизия. Стремителната атака обаче е спряна и на места отбита. 
Този ден при село Первелия (кота 90) Конната дивизия води нов паметен в бойната й летопис бой. Тук тя  се изправя срещу бесните атаки на 5-та румънска пехотна дивизия, усилена с една румънска конна бригада и цялата руска конница. Изпъква подвигът на 1-ви конене полк, който в разгара на боя , когато патроните на бойците ни са привършили контраатакува и отблъсква противника. Боевете при Первели продължават 10 денонощия. Тук кавалерията ни с цената на скъпи жертви 118 конници и 18 офицери излиза краен победител.
Атаките на противника продължават цели 7 дни. Обстановката е критична, защото силите на двете страни са неравностойни. Българите има почти неукрепена отбранителна линия, защитавана главно от Конната дивизия, чиито части нямат опит в пешия бой, а и разполагат с твърде малко артилерия. От друга страна, руснаци и румънци имат числено превъзходство и силно надмощие в артилерията.
Главната тежест на противниковия удар поема Конната дивизия и съседната й 
25-та турска пехотна дивизия. Ген. Иван Колев приема предизвикателството и без да изтегля на по-удобни позиции частите си нарежда те да се защитават твърдо.
В набързо подготвените за отбрана окопи влизат дори спешилите се български конни полкове.
В хода на тези боеве, на моменти положението е критично, особено в участъка на 25-та турската дивизия, която се огъва под силния руски натиск. Български войски от резерва трябва да запушват пробиви в турската отбрана като този при село Амузача на 4.10.1916г. В крайна сметка самоотвержените отбранителни действия на спешената ни конница и на придадените към нея пехотни части проваля всички атаки на превъзхождащите руско- румънски части. 7-дневната руско-румънска контраофанзива завършва с пълен неуспех.
Ген. Ст. Тошев пише за тези боеве следното: ,, Действително в тия боеве силно оредя състава на конните ни полкове. Обаче те изпълниха достойно дълга си, благодарение на решителността на юнаците войници и офицери, и особено на непоколебимата твърдост на достойни и доблестен началник (ген . Иван Колев- б.а.), който умееше да рискува във важните моменти и да печели победи там, 
дето други биха имали поражение.’’
На 9.10.1916г. в щаба на Конната дивизия в Гелинджик ген. Иван Колев получава поредното признание и благодарности за своите бойни подвизи, този път лично предадени от престолонаследника Н.Ц.В. княз Борис и ген. Ст.Тошев.
След неуспеха си руско-румънските войски се отказват от по-нататъшни активни действия и отново при Кубадин настъпва ново затишие. Румънските 12-та и 15-та дивизии са изпратени в Трансилвания, за да спират германското настъпление. 
На тяхно място пристигат две нови руски дивизии: 115-та и по-късно 3-т



Гласувай:
2



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: ruuter
Категория: Политика
Прочетен: 435664
Постинги: 226
Коментари: 205
Гласове: 268
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031