Съгласно приетата през 2010 г. стратегия на Вашингтон за национална сигурност, САЩ трябва да се стремят да съхранят военното си превъзходство над останалите държави, тъй като това е факторът, на който до голяма степен Америка дължи позицията си на “световен лидер”. Констатира се, че САЩ е единствената държава, способна да води пълномащабни бойни действия на вражеска територия. Принуден да се съобразяват със задълбочаващата се финансова криза, все повече засягаща и бюджета на Пентагона, Вашингтон стига до извода, че САЩ трябва да положат основите на нов световен ред, съответстващ на реалностите на XXI век, в който “превъзходството на Америка вече не е така очевидно”. Поради тази причина с новата си стратегия САЩ преминават от “преимуществената пряка употреба на сила” към съчетание от “косвена сила и икономическо и политическо влияние”. Сред основните заплахи за сигурността на САЩ фигурират: тероризмът, разпространението на ядреното оръжие, киберпрестъпността, икономическата нестабилност, негативните промени в климата и, разбира се, нарушаването на демократичните принципи зад граница.

Общоизвестно е че, според вижданията на американската управляваща върхушка, демократическите принципи се спазват само в САЩ и страните от НАТО. В целия останал свят те се нарушават и следователно засягат националната сигурност на САЩ. Всеки, който нарушава сигурността на САЩ може да очаква да бъде обект на демократизаторската агресия на американската военна машина. Разбира се с предимство се ползват онези недемократични страни, които са богати на човешки и природни ресурси и най-вече на енергоносители. Свикнали да присвояват чуждото, САЩ са наясно, че за да могат веднага да го експлоатират, те не би трябвало да използват ядрено оръжие, което за стотици години би превърнало победената страна в безжизнена пустиня. Още през 1995 г. след демократичното колонизиране на Русия, президентът Бил Клинтън констатира: „Ние получихме суровинен придатък, не разрушена от атомната бомба държава, което щеше да бъде трудно да възстановим”. Поради тази причина новата концепция за национална сигурност на САЩ окончателно се преориентира: от преимущественото използване на ядреното оръжие – към акцент върху демократизиране с помощта на носители с мощен неядрен заряд, отличаващи се с изключителна точност на попадението.

Концепцията “Бърз глобален удар – Prompt Global Strike” е разработена още в началото на 2003 г. по времето на Джордж Буш. Първото й практическо използване през март същата година във войната срещу Ирак доказа нейната ефективност. От този момент тя активно се доработва и прецизира от експертите на Пентагона и неговите военни институти, като през 2007 г. концепцията е утвърдена от Конгреса на САЩ. Същата година Буш обяви, че САЩ ще инвестират големи суми в разработването на неядрени оръжия от нов тип, “високотехнологично въоръжение от ново поколение с голям радиус на действие” за оперативното нанасяне на удар във всяка точка на планетата в рамките на 1 час. Тогава той уточни, че става въпрос за нови безпилотни летателни апарати и оръжия с висока точност и голям радиус на действие, които “ще ни позволят да нанесем на противника бърз удар на големи разстояния без употребата на ядрено оръжие”.

Окончателната си съвременна архитектура концепцията “Бърз глобален удар” придоби по времето на президентството на Барак Обама. В края на 2012 г.  в американските медии бе разпространена информация, че в Пентагона е проведено компютърно военно учение, по време на което са били отработени основните схеми за взаимодействие на всички видове въоръжени сили в процеса на нанасяне на бърз глобален удар по измислена страна, до нанасянето на такива поражения с високоточни неядрени оръжия, които да принудят ръководството на страната безусловно да капитулира пред САЩ. В качеството на основни обекти на поразяващата мощ на тези оръжия са били определени: центровете за политическо и военно ръководство на страната, основни обекти на армията, способни да нанесат удара на възмездието, възлови центрове на военно-промишления комплекс, енергетиката и транспорта.

Анализът на учението, извършен от експертите на Пентагона сочи, че в резултат на нанесения бърз глобален удар управлението на страната е било безвъзвратно парализирано, а възможностите й да отговори на агресора – напълно неутрализирани. Било е установено, че за постигане на целта – пълната капитулация на достатъчно голяма и високоразвита страна, (чети Русия или Китай), е необходимо срещу нея да се изстрелят от 3500 до 4000 високоточни носители на оръжия с мощни неядрени заряди, които за шест часа ще причинят невъзвратимо унищожаване на цялата й инфраструктура и окончателно ще парализират възможностите за съпротива на нейното ръководство срещу агресора.

Очевидно е, че става дума за контролирано изтичане на информацията от кухнята на Пентагона, чието предназначение е света, (чети политическото ръководство на Русия и Китай) да разбере, че Вашингтон вече притежава качествено нов вид стратегическо оръжие, което дава възможност на американските господари на света да спечелят войната без използването на  стратегическите ядрени сили.

Ако се вярва на американските експерти, то става дума за първата успешна реализация на мечтаната от всеки военен стратег „безконтактна война”, която позволява завоюването на една държава без провеждането на сухопътни операции от конвенционалните въоръжени сили, предполагащи големи загуби в жива сила и техника.

Силите за бърз глобален удар

Силите за бърз глобален удар се подчиняват на отделно командване и се превръщат в неразделна част от стратегическата триада на САЩ. Основата на ударните средства на тези сили се състои от балистични ракети UGM-133A Trident II , приета на въоръжение през 1990 г. с земно и морско базиране, с далечина на стрелбата 11300 километра, която имат точност на попадението с отклонение от 100 – 150 метра, а мощния конвенционален заряд и високата скорост осигуряват гарантираното унищожаване на подземни цели. Балистичните ракети ще се използват в съчетание с крилатата ракета Томахоук, с далечина на стрелбата 1600-2400 километра, с точност на попадението от 5 до 10 метра, базирана върху надводни кораби, подводници и на американските стратегически бомбардировачи, чийто общ брой се изчислява на около 6200 крилати ракети. Разработва се крилата ракета  LRASM А – Long Range Anti-Ship Missile, която се очаква да бъде приета на въоръжение през 2013 г. и да замени досегашната Томахоук. LRASM А е далекобойна крилата ракета с маса на бойната глава от 450 кг и далечина на стрелбата до 980 км, предназначена за високоточно поразяване на наземни цели, чието насочване се осъществява с помощта на комбинирана  инерционно-спътникова система. В бъдеще за целите на Силите за бърз глобален удар се планира да бъдат използвани и свръхзвукови ракети Х-51А, чиято скорост се очаква да бъде между 6500 и 7500 километра в час и с голяма далечина на действие, изстрелвани от въздушни носители или изнесени в космоса платформи. Първите 4 опита с прототипа на тази ракета обаче са били неуспешни и въпреки, че разработките са продължени, в условията на ограничено финансиране положителен резултат се очаква не по-рано от 5 до 10 години.

За превръщането на Силите за бърз глобален удар в пълноценна бойна система, наред с командните пунктове и ударните компоненти са формирани подсистеми за разузнаване и наблюдение, пунктове за глобална връзка и системи за радиоелектронно заглушаване.

Пред безнаказаното използване на Силите за бърз глобален удар за „демократизирането” на Русия има две съществени пречки: Противоракетното наблюдение на Русия неминуемо ще идентифицира груповото излитане на ракетите от Силите за бърз глобален удар, на които без съмнение руските въоръжени сили ще реагират с изстрелване на своето оръжие на възмездието – руските стратегически ядрени сили. Следователно безядрения конфликт неминуемо ще прерасне в световна ядрена война. Независимо от постоянно нарастващите възможности на глобалната американска противоракетна отбрана, разгръщана край границите на Русия за неутрализиране на оръжието на възмездието, поне десетина от руските стратегически балистични ракети, притежаващи системи за преодоляване на противниковата противоракетна отбрана РС-24 «Ярс» или „Топол-М”, с от 3 до 6 разделителни глави, всяка от които с ядрен заряд с мощност до 300 килотона, ще достигнат до територията на САЩ и ще причинят непоправими щети на агресора.

Не бива да се игнорират и възможностите на руското разузнаване, което е сред най-добрите в света. Неговите агенти неминуемо ще доловят признаците за широкомащабни приготовления на армията на САЩ за Бърз глобален удар срещу Русия. Твърде вероятно е в такъв случай ръководството на Русия да се реши на изпреварващ ядрен удар срещу територията на САЩ, за да намали значително потенциала на вече неизбежната американска агресия или срещу разгънатите край руските граници установки на глобалната американска противоракетна отбрана, за да намали до минимум шансовете за безнаказаност на подготвяната американска агресия срещу Русия. Горепосочените аргументи са напълно валидни и за Китай, чиито въоръжени сили също вече притежават достатъчно мощен потенциал за възмездие срещу всеки потенциален агресор.

Другата съществена международноправна пречка за САЩ е договорът за ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ), известен като СНВ-3, който ограничава общия брой на разгънатите СНВ. При това положение, ако САЩ решат да увеличат броя на балистичните ракети с неядрен заряд, то ще трябва да намалят съответно броя на тези ракети с ядрен заряд. Вероятно поради тази причина президентът Обама води последователна политика за по-нататъшно съкращаване на ядреното оръжие.

Предвид гореизложеното може да се направи изводът, че на настоящият етап концепцията на Вашингтон за демократизиране чрез Бърз глобален удар на богати на природни ресурси страни е практически използваема само срещу тези от тях, които не са в състояние да се защитят по начин, който би причинил неприемливи поражения на САЩ. Следователно в непосредствено бъдеще използването на тази концепция ще бъде за решаването на агресивни задачи от локален характер. Тъй-като който те не се нуждаят от лесно доловими широкомащабни приготовления, на бързия глобален удар ще бъде гарантирана необходимата за неговия успех внезапност. Най-вероятно в качеството на следващата след Ирак мишена за бърз глобален удар се разглежда Иран.

Във всички случаи, концепцията за бърз глобален удар представлява открито и нагло нарушаване на международното право и основите на международния ред, тъй-като допуска нанасянето на унищожителен удар срещу страни, действията на които по никакъв начин не могат да бъдат квалифицирани като международно признато формално основание за обявяване на война, каквото според САЩ е „нарушаването на демократичните принципи зад граница”.

Източник: infobalkani