Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
12.02.2013 16:54 - Какво ни чака! Бойко Борисов - забрава и лъжа. Тодор Живков - мит и истина
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 1569 Коментари: 1 Гласове:
10


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
Какво ни чака!
Бойко Борисов - забрава и лъжа

Тодор Живков - мит и истина
Автор:
Кастелов, Боян
 
 

Разговор със себе сиimage

 

Неуспял да приласкае писателя Хр. Радевски към себе си, Т. Живков дава знак, че такъв творец няма. Затова, без да изоставя сатирата и преводите от руски език, поетът и общественикът посяга към домашния си дневник – от края на 1962 до 18 декември 1995 г. В този “разговор със себе си” той записва непретенциозни бележки: и за нрава и морала на управляващите, и за партията, стигнала “до стадно положение”. И най-вече за “сладкото самоубийство” на Живков, наречено всевластие. Всички 357 печатни страници на дневника (2000) носят изгаряния от изстрелите му на гняв и сарказъм. Особено спрямо партийния и държавния ръководител. “И ако за читателя се стори сурово изписаното от него за събития и хора – предупреждава в “Послепис”-а журналистката Бойка Асиова, – то тези, които го познават, ще знаят, че той е търсил точното, па било и горчиво слово”.
Ето и кратки извадки от бележките му:
1962, 13 ноември.
“Критиките, които трябваше да се направят на др. Живков и неговите помощници (на VIII партиен конгрес – б. а.), са заменени с венцехваления.
Излиза, че у нас отговорен другар може да бъде критикуван само когато бъде повален. И тогава той бива унищожен”.
1963, 13 април.
“Из всички вестници и списания се цитира – непременно! – “както е казал др. Тодор Живков”. Той е специалистът, той е компетентният по всички въпроси. Четеш и си мислиш: до каква оскърбителна уродливост достигна нашата партия! Нима ония, които цитират, вярват, че това е така? И ако не вярват – защо го цитират? Нима не е обидно, че сме партия, която е стигнала до такова стадно положение?”
1966, 10 юни.
“Тодор Живков ходи на театър. След представлението той се среща с артисти и хвали спектаклите – дори когато са много лоши. И това не е толкова осъдително – не разбира от театър човекът. Но неговото мнение се донася до редакторите и сервилните от тях не смеят да публикуват обективни рецензии за вече похвалените от “най-високо място” спектакли”.
1967, 23 март.
“Тезисите на др. Живков, утвърдени от Политбюро”. Или: “Тезисите на Политбюро, утвърдени от др. Живков”? Как е по-правилно да се каже при сегашната практика на демократически централизъм?”
1968, 1 февруари.
“Тодор Живков непрекъснато твърди – а след него и другите, че в нашия обществен живот има две правди (истини, иска да каже) – голямата правда това са строителството на социализма, нашият напредък, и малката правда – това са недостатъците.
Че защо в такъв случай да няма, да речем, и трета правда: че има държавници, които не знаят какво приказват?”
1969, 2 февруари.
“Снощи по телевизията говори Тодор Живков за последното си посещение в Индия. Не стига, че кълчи думите, но речта му беше толкова бедна, че ти става неудобно. А бедната реч говори за беден душевен живот”.
1969, 28 септември.
“В нашата социалистическа държава постепенно се възстановяват буржоазни ритуали, етиката и битът постепенно се връщат към това, против което беше и стана социалистическата революция.
И тъй като се изтъква личността на Тодор Живков от него лично и от неговите блюдолизи, не е чудно един прекрасен ден вестниците по-остро да съобщят: “Вчера се извърши коронацията на др. Тодор Живков. Това е първият социалистически Цар. Негово Величество държи добре скиптъра и се чувства отлично”.
1975, 3 декември.
“Гражданинът Тодор Живков – въпреки нескриваемата си простотия – е хитър демагог. И той знае това.
Но дали знае, че демагогията му явно се вижда? Или може би забраната да му се възразява му пречи да вижда по-далече от носа си”.
1976, 17 март.
“Тази сутрин вестниците дадоха в центъра на първите си страници съобщението на БТА: “Крупно събитие в политическия и идеологическия живот на страната!”
Какво е това “крупно събитие”? Излизат в много томове съчиненията на Тодор Живков. Досега са излезли 23 тома... Изданието продължава”.
1976, 19 юни.
“Държавният съвет – под ръководството на Тодор Живков – е учредил международни Димитровски награди “За мир и социален прогрес”.
И тази година същият този Тодор Живков скромно се самонаграждава с учредената от него награда.
Какъв висок граждански и политически морал!”
1985, декември.
“Колкото по-силно става настроението в най-широките слоеве на народа ни срещу Тодор Живков и неговото обкръжение, толкова по-нагла става пропагандата на личността му. Всички теоретически разработки за социалистическото развитие на страната се приписват нему.
Такова ярко различие между народ и управляващи е имало в страната при най-реакционните режими. Особено през времето на фашизма”.

Автор:
Кастелов, Боян
 
 

Не слязъл навреме от коняimage

 

През февруари 1985 г. в София пристига новият кореспондент на в. “Правда” Леонид Жмирьов. На тръгване от Москва приятелите му се шегуват: “По време на твоя кореспондентски срок сигурно там ще си отиде Т. Живков”.
Възприел фразата като “черен хумор”, гласът на “Правда” за България се вслушва изцяло в сърцето и професионалния си дълг. Той добронамерено, но и критично се вглежда в натрупалите се противоречия в нашето общество. Отблизо следи особено т. нар. възродителен процес. Това не се харесва на хората на Живков и службите на Държавна сигурност, които постоянно му създават главоболия: го преследват, предупреждават го, че е потенциален “персона нон грата” или го “клепат” пред посланика Леонид Греков, който, по израза на дипломата от посолството Валентин Терехов, е станал “блюдолизец” на Живков. “Много месеци почти физически чувствах на плещите си ноктестите лапи на специалните служби на Държавна сигурност, всеки ден бях готов за провокации – заявява кореспондентът. – Това можеше да се случи в Черноочене или Доспат, в град Гоце Делчев или Джебел...”
В лицето на Живков журналистът вижда “невероятно повратливия политик”, който би могъл да се задържи на седлото на коня още дълго. Но в Кремъл се настанява Горбачов. Пък и събитията в България, особено последиците от възродителния процес, притискат здравата Живков, изолират страната от Запада. Той всъщност става и пролог за края на неговото господство. Вместо да се откаже от лидерството си, Живков обаче заиграва с новото съветско ръководство.
“Според мен цялата трагедия на Живков е в това – заявява Жмирьов в интервю за в. “Поглед” преди окончателното си заминаване, – че той не успя навреме да слезе от коня. Той добре играеше ролята си при Хрушчов и при Брежнев, но с идването на Горбачов трябваше да разбере, че ще му е много трудно да играе ролята в новия сценарий”.




Тагове:   мит,   Тодор,   истина,


Гласувай:
10



Спечели и ти от своя блог!
1. bulgarianland - Живков е жив!
12.02.2013 18:00
Живков е жив!
http://wp.me/p1DYkX-x2
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39750159
Постинги: 21940
Коментари: 21633
Гласове: 31017
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031