Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
01.11.2012 16:47 - Експертите на прехода
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 2035 Коментари: 2 Гласове:
4

Последна промяна: 01.11.2012 16:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg

Анализираните анализатори или как да се подходи  към тема запазена за актьорите от Средата на thInk tanks

1. антропологът в трудно положение

 Всъщност задачата става все по-трудна с приближаването на политиките и на визиите за света, който изучаваме не само до познатата ни среда, но и до центровете на реално упражняване на властта. Счита се, че антропологическият подход трябва да разкрива интимните практики, които се крият зад реторични твърдения като „винаги така сме правили“, когато те произлизат от някое село или от някое племенно общество, изучавани от антрополозите в миналото, но също и когато те принадлежат на модерния политически елит, позоваващ се постоянно на логиката и на науката. Следователно не трябва да ни учудва фактът, че хората, чийто авторитет би могъл да бъде компрометиран от подобни разкрития,не са особено очаровани да станат предмет на антропологическо из-следване. Осланяйки се на модерността, те претендират най-вече за рационалност, способна да премине отвъд културните граници.
M. Herzfeld,
 Anthropology, eoretical practice in culture and society
 , BlackwellPublishers, 2001, р. 3.

Избирането на think tanks в България като антропологически терен, разбира се, не е най-благоразумното решение за един изследовател по антропология. Спомням си предупреждението на изследователя Бернар Лори, посветил голяма част от изслед-ванията си на съвременната история на Балканите: „Вашата тема е много интересна, но е много сложна, бих казал, че е невъзможно тя да бъде разработена от млад антрополог, който едва започва изследванията си в този сложен регион“.Вярно е, че в началото не бях оценила основната трудност на това изследване: двусмислената и сложна връзка, която то създава между антрополога и обекта на изследване. Тъкмо това отношение между антрополога (субектът, който изучава) и изучавания обект непрекъснато бива обръщано, избягвано, подозирано и вземано на присмех от експертите на think tanks, които си приписват изключителност на виждането си на реалността, в която работят, още пове- че, когато те самите са изследователи по социални науки.Но как да постигнеш дистанциран поглед към реалност и спрямо залози, от които самият ти си част? Как да бъдеш в неутрална позиция, когато трябва да изучаваш практики и понятия, които сами си приписват всеобща и научна неутралност, в името на която предлагат политически решения? Как да постигнеш неутрална неутралност, а не да служиш на неутралността на доминиращия дискурс или на оспорващите дискурси? Успявах да се доближа до етнография, която съзнава залозите,в които участва, по-скоро избягвайки претенцията за неутралност на критиката. Това ме накара да анализирам в дълбочина собствената си мотивация на изследовател, за да мога да разбера по-добре гледната точка на интервюираните от мен, били те експерти на think tanks или изследователи по социални науки – но и да получа нужната критическа дистанция.

СолидарноСт с „излезлите от мода“ изСледователи

Как да се запази оптимизмът за потенциалана антропологията да допринася по конструктивенначин за политическата и социалната критика.
Mайкъл Херцфелд като изследовател по социални науки, идващ от Балканите, в същото време дъщеря на преподавател по политически науки в Софийския университет, аз чувствах, че символните битки, които противопоставят „спечелилите“ и „загубилите“ от прехода интелектуалци засяга и мен. Разбира се, не става дума за противопоставяне на два напълно херметични лагера, тъй като битката за интелекту-алните и финансовите ресурси на прехода е процес, който продължава да прави така, че някои да печелят, а други да губят. Важно е да се разбере, че става дума не само за постепенна маргинализация на една група лица, но също и на един тип интелектуални и университетски занимания. Определени области на познанието „излизат от мода“

.По време на проучването открих, че не става дума само за локален залог на прехода в България, а за проблем, който засяга и полето на социалните науки във Франция, в Европа и в целиясвят, описан от Улрих Бек под наименованието „транснационално пространство на глобализацията“, в което се формират нови от-ношения на власт и конкуренция между националните и държавни организми, от една страна, и актьорите, идентичностите, социалните пространства, транснационалните ситуации и процеси, от друга
Пак там, p. xii.
Интервю с A. PleŠu, New Europe College, Bucarest. По-подробно това е раз-гледано във втората част на книгата.
У. Бек,
Що е глобализация?
 , Критика и хуманизъм, С., 2002, стр. 46

Изследователите по социални науки в България участват в процеси и в залози, които надвишават време-пространството на националната държава и са сравними (без да бъдат идентични) с тези на колегите им във Франция и в цяла Европа. Светът на проектите, неговата реторика и неговите практики формират едно транснационално пространство: сложно взаимодействие между общите практики и залози (с които се идентифицират примерно всички изследователи по социални науки в Европа, а дори и в целия свят), и специфичните локални (регионални, национални) такива.В Европа и в Съединените щати антрополозите и специалистите по Балканите, а също и тези по Централна Азия или по други зони едни след други излизат от мода според промяната на геополитическите и интелектуалните интереси на донорите. Често те са търсени от международни организации, от правителствени агенции или от неправителствени организации, за да изработват становища по една или друга тема.В България проблемът е още по-остър. За да живеят, изследо-вателите и университетските преподаватели, чиито заплати са по-ниски от 300 евро на месец, трябва да се насочат към проекти,които смесват академичните теми с такива като демокрацията, доброто управление, гражданското общество и т.н. Бях шокирана да прочета на страниците на един от най-интелектуалните български вестници, „Култура“, че в България става все по-малко политически коректно да се наричаш ученик на Бурдийо,особено ако искаш да получаваш европейски пари. Срещах се много пъти с автора на статията, социологът Лиляна Деянова, от която научих, че дебатът за комунистическото минало, за демократичния преход, за идентичностните и културните избори на Съвременна България са подложени на цензуриране и на самоцензуриране.Това премахва всякаква възможност за съществуване на модерна и критическа публичност, анализирана в трудовете на Хабермас

Вж. J. Habermas,
 L’espace public: archйologie de la publicitй comme dimensionconstitutive de la sociйtй bourgeoise
 , Paris, 1997, Payot

Като преподавател по политически науки, майка ми също беше участвала в някои експертни проекти, но така и не беше успяла (или пък не беше поискала) да достигне до символическите и финансовите ресурси на колегите си от българските think tanks. Критичната ѝ позиция спрямо практиките на „компрадорската буржоазия“,но също и дългите ми разговори с изследователи като Лиляна Деянова, Петя Кабакчиева, Александър Кьосев и други интелектуалци, които поставят под съмнение словесния монопол на think tanks в дебата за прехода, ме направиха солидарна с тази група „нови дисиденти“ от посткомунистическата епоха. Това ново „дисидентство“не може обаче да бъде анализирано само като чисто морална пози-ция. То не е пълен отказ да се участва в полето на проектите и интелектуалното творчество, а съдържа също стратегия за оцеляване,която трябва да бъде анализирана.В главата, в която се изучава отношението между think tanks и университетския и академичния свят, ще се опитам да покажа противоречивите отношения на конфликт/сътрудничество между тези две среди, опитвайки се да направя по-прозрачни сложните отношения между мен и обекта на моето изследване.

Да оСтанеш„ЧиСт изСледовател“?

На изследователския терен аз се появих като докторантка по социални науки, която говори пет езика, от които два балкански(български и гръцки), два западни (френски и английски) и руски(език, който винаги има геополитическо значение), с опит на мениджър по европейски проекти в Европейския съюз и Съвета на Европа, френска журналистка, запозната с мрежите на НПО и на think tanks в Европа и на Балканите. Давах си сметка, че имам подходящ профил, за да интегрирам редиците на младите експерти на българските и дори на европейските think tanks. Всъщност многоот тях се бяха свързали с мен с тази цел. Бързото разпространение на think tanks (английският термин, използван от експертите на Световната банка, е mushrooming, израстване като гъби), паралелно с намаляването на бюджета за обществените изследвания във Франция, в действителност можеше един ден да ми отвори вратите на неправителствения сектор на експертите. Всичко изглеждаше възможно в един постмодерен свят, в който индивидът, изхвърлен извън мрежите на колективната сигурност, трябва да се възползва от всяка възможност за мобилност, за да не се нареди окончателно сред „губещите“.Обективността на чистия изследовател, чийто успех е само духовно и интелектуално постижение, ми изглеждаше все повече и повече като отминал и непопулярен идеал. Сравнявайки мотивациите и потенциалните печалби на антрополозите на развитието (development anthropologists) с тези на антрополозите, които критикуват доминиращия дискурс на развитието (anthropologistsof development), М. Херцфелд казва, че „за първите мотивациите варират от удовлетворението да получават големи хонорари на елитни консултанти до желанието да допринесат за по-добър свят, докато за антрополозите, които защитават критическа позиция,печалбата се състои в академични позиции, престиж, както и в политическата цел да допринесат за промяната на света, понякога в съюз с местни социални движения“

Т.е. занапред академичната позиция, доходите от консултантска дейност и оспорването на доминиращия дискурс не са несъвместими. Примерът на антрополози като Стивън Сампсън, който прави много прозорлив и критичен анализ на отношението между света на проектите и света на мафията на Балканите, и едновременно с това продължава дейността си на консултант и професор в Университета в Лунд, Швеция, доказва възможността да се критикува, като едновременно с това се участва в практиките, които са критикувани. Сампсън съвсем не е единичен случай.Така съвременната антропология ми се стори „рискова“ (особено по отношение на ценностите) и сложна, защото не може да претендира за неутралност, за чистота и за обективност на методите си, което до голяма степен е резултат на почти напълното из-чезване на дистанцията между антрополога и предмета на неговатадейност.
 Разочарованието от антропологическата теренна работа, чи-ито първи знаци се появиха през шестдесетте – особено що сеотнася до нейните теоретични претенции за обективна стро-гост – доведе до засилването на отхвърлянето на радикалното разделяне на наблюдаващия от наблюдавания; в резултат се съз-дадоха повече (а не по-малко) емпирически обосновани форми напознание.
Ето защо трябваше непрекъснато да анализирам съзнателноблизостта ми с обекта на изследването, опитвайки се да постигнаобективен анализ, не идеално замислен, но съзнаващ комплекснитезалози на тези отношения. Това беше от първа необходимост, за дасе преборя с усещането за безсилие, с отчаянието и изкушениетода се откажа от продължаването на изследването, които ме спохо-диха неведнъж.
M. Herzfeld,
 Anthropology
..., р. 163.
S. Sampson, „Exporting Democracy, Preventing Maa: the Rebirth of „EasternEurope“ in the Era of Post-Post-Communism“. – In: K.-G. Karlsson, B. Peterson, B.Tццrnquist-Plewa (ed.),
Collective Identities in an Era of Transformations. Analysing  Developments in East and Central Europe and the former Soviet Union
 , Lund, 1998,Lund University Press, p. 151–86.

  Да продължиш въпреки вСиЧко

Контактът с някои представители на think tanks понякога беше много мъчителен, изпълнен с фрустрации, натрупани по време на срещите, някои от които пропуснати, с напрежения, породени при интервютата, често заради сблъсъци, които се опитваш да игнорираш, от афекти, които се стараеш да потиснеш и да контролираш, за да продължиш проучването.Всъщност след запознанствата и пробните интервюта, които протичаха под занака на любопитството, отношенията с експертите на think tanks ставаха по-сложни. На този етап по-често ми се случваше да отивам три или четири пъти на среща с някого, да го чакам в кабинета му и все пак да не успея да се срещна с него.Достъпът до срещите и разговорите се затрудняваше, а понякога ставаше и невъзможен. Едно от основните оправдания на представителите на think tanks беше липсата на време: непрекъснати пътувания, конференции, статии или доклади за довършване, и т.н. Понякога ме обхващаха гняв и чувство на унижение, когато дадена среща беше прекъсвана поради мотиви, които според мен имат за цел да ме обезкуражат, като ми подскажат до каква степен работата ми е маловажна в очите на интервюираните. Един кратък пример, откъс от интервю с господин Т.Б. от Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД):

Д.Л.: Мислите ли, че Центърът в настоящата си форма е постигнал този американски идеал? [Току-що бяхме говорили за създаването на Центъра за изследване на демокрацията (ЦИД) и за американския модел, който този think tank си е определил като идеал.]Т.Б.: Другите трябва да кажат.Д.Л.: Все пак е интересно каква е гледната точка на хората, които работят в него.Т.Б.: Имам лично виждане, но то е тайна. [Тонът става присмехулен и дори саркастичен.]Д.Л.: Ако е тайна, няма да настоявам. [Тонът ми остава непроменен, с интонация, която вписва въпрос в твърдението.]Т.Б.: Не, просто това интервю започва да ме отегчава. Вече ви казах: ще има мач по телевизията и ще го изпусна. [Тонът става откровено обезкуражаващ.]
Въпросите ми, отиващи „по-далеч от предвиденото“, притесняваха някои експерти. И макар че непрекъснато искаха от мен да споделям своите впечатления и заключения, рискувах да не се харесам, ако правя твърде критични и несъобразени с очакванията им (доколкото можех да ги отгатна) анализи. Искреността на двете страни беше обречена. Ето защо беше много трудно да се постигнат близост и доверие, позволяващи да се излезе от утъпканите пътеки на представите и на дискурсите, които намирах в статиите и публикациите им. Да ги накараш да говорят за живота си, за семействата си и за личните си гледни точки често беше или невъзможно,или изискваше да се жертват много време и емоционална енергия.Решителността ми да продължа проучването, въпреки трудностите, често ме принуждаваше да се адаптирам с цената на някои компромиси или измисляйки различни прийоми: изключването на записващото устройство, воденето на бележки под масата, намирането на възможности за срещи в неформален контекст, включително и късно вечер, извън офисите, непрекъснатото внимание как да задавам въпросите си, на адаптирането и кръстосването на различните въпроси, приемането да скрия идентичността на някои лица, когато използвам интервютата, и т.н. Редувах състояния на ентусиазъм, които ми даваха усещането че напредвам бързо, и периоди на обезкуражаване, по време на които съжалявах, че съм била така наивна, за да повярвам, че бих могла да се справя с толкова сложна тема. В действителност темата ми ме сблъскваше с едно съотношение на сили, в което се чувствах изначално губеща: поставена срещу наложили се изследователи, сигурни в себе си, срещу експерти, които показват слабо уважение към „излязлата от мода“ академична работа, но също и развълнувана от една политическа и социална реалност, която често ме плашеше и пред която се чувствах безпомощна.С времето обаче успях да сдържам съмненията и емоциите си, особено разсъждавайки относно причините за трудността на проучването. Анализирах факта, че от наблюдател се превръщах в наблюдавана: експертите на think tanks се опитваха да разберат точните цели на моята работа и понякога, както казва Лоран Базен по повод на теренното си изследване в едно предприятия в Котд’Ивоар, се опитваха да контролират проучването, в това число и заемайки не позицията на интервюирани, а на изследователи, които също са работили по темата. Трудността да запазиш емоционална дистанцираност идваше и от факта, че се срещах с лица, според които аз съм част – или поне бих могла да стана – от тяхната сре-да. Намирах се в положение близко до това, което описва Базен,сблъскващ се с известна враждебност от страна на местните кадри,които го подозират, че заплашва легитимността им по отношениена компетентността.
Следва да се отбележи, че част от интервютата в тази книга са въз основа на писмени записки, а не на записани интервюта. Става въпрос, с някои малки изключения, за интервюта, преведени първо на френски от автора на книгата,а след това на български – от преводача. Няма как част от информацията, най-вече идиоматични и емоционални детайли, да не се губи след това двойно превеждане.
L. Bazin,
 Entreprise, politique, parentй. Une perspective anthropologique sur la Cфte-d’Ivoire dans le monde actuel
 , Paris-Montrйal, 1998, L’Harmaan, р. 37.

ИзСледователят и предметът на изСледването: ролите понякога Са разменени

Една от основните трудности на това проучване се състоеше във факта, че експертите на think tanks претендираха или имаха позицията на изследователи и дори на антрополози. Моето присъствие беше разбирано не само като символична тавтология, но и като заплаха от конкуренция, още повече, че моето схващане затова какво представлява изследователската дейност не съвпадаше непременно с начина, по който я практикуват. Например някои think tanks формираха интердисциплинарни екипи, за да извършват теренни проучвания, наречени антропологически, които имаха за цел да изследват например „дали българското общество има потенциала, ресурсите и волята да стане „западно“, отворено и пазарно общество“, постановявайки, че „тези въпроси не са плод на изследователско любопитство, тъй като от отговорите им зависи как ние ще приложим цялостния национален дневен ред“

Отношението на някои експерти от think tanks с „предмодерния български народ“ всъщност беше сравнимо с това на антрополозите на развитието от осемдесетте години спрямо населението на развиващите се страни. Тези етнолози изследваха, често като консултанти на Световната банка, приложимостта на мерките за развитие към културните и политическите структури на народите от Третия свят. Тяхната роля на „междукултурни борсови посредници“ предполагаше събиране на данни и етнография на средата чрез задълбочено описание, което да гарантира развитие „with larger gains and fewer pains“ (с повече ползи, отколкото вреди)
Е. Дайнов,
 България 21 век: накъде отиваме?
 , София, 2002, ЦСП, стр. 4.

Антропологическите методи и умения на експертите на българските think tanks, които се самоопределят ту като политолози,ту като социолози или историци, не са сравними с научния път на антрополози като Черня или Хоровиц Все пак експертите на think tanks се позиционират като експерти-изследователи на една локална реалност на базата на умения и методи (сред които е и антропологическият), които представят като универсални и научни.Така моето проучване се сблъска със ситуация, в която поради това, че те самите претендираха за ролята на изследователи, моите събеседници не искаха да се превръщат в обект на изследване.За да заема необходимата критическа дистанция спрямо техните дискурси и практики, занапред трябваше да посветя част от проучването на изследването на „специфичната логика на създаването и движението на културните блага“, с която самата аз бях свикнала в качеството ми на изследовател и мениджър на проекти. Упражнението изглеждаше почти невъзможно, още повече че изискваше да се заема с археология на понятията и със задълбочено изчитане на библиографските извори, използвани от тези, които анализирах: ерудитско начинание, което би могло да бъде обект на цял един живот. Тъкмо ерудираността беше един от инструментите за интелектуален монопол на think tanks
„Първо трябва да разберат за какво говорим, а после да ни критикуват!“ Да анализираш анализаторите беше като да приемеш предизвикателството за надиграване според балканската традиция. Поради тази причина се отказах от първоначалната си идея да се отдам на подробното изучаване на движението на понятията и на тяхната трансформация.В замяна на това си задавах въпросите, които според Херцфелдби трябвало да бъдат поставени при всяко сериозно упражняване на съвременната антропология, надмогнала мита за съществуването на девствен терен извън залозите, в които участва и самият антрополог:
 Както вече обясних, целта ни е да смутим комфорта на господстващите модели на здравия разум, което не означава нито че ще успеем да се освободим изцяло от тях, нито че трябва да се опитваме да го направим. По-скоро трябва, в епистемологически дух, уважаващ актьорите и практиките, да зададем въпроса: „Кой се възползва от даден избор и искаме ли да бъдем отъждествявани с него?“... А ако не искаме, ще имаме право да говорим на висок глас за начина, по който академичното и политическото са станали неразделни, защото вече няма да можем да твърдим,че изследването на знанието няма реални последствия върху живота на тези, за които това знание се отнася
Припокриването на академичното и на политическото, за което говори Херцфелд, е точно това, което констатирах, анализирайки библиографичните извори относно think tanks. По света, както и в България, тези, които пишеха за think tanks, бяха предимно експертите на самите think tanks.
C. Geertz,
Savoir local et savoir global. Les lieux du savoir
 , Paris 1986, PUF.

M. Cernes (Cernea), „Social organization and development anthropology“. – In:
 Malinowski Award Lecture, Society for Applied Anthropology,
Washington, 1995,e World Bank.

Антрополози, известни с ангажираността им като експерти по развитието.Вж.
 Anthropology
..., р. 152–170.

P. Bourdieu, „Les intellectuals sont-ils hors jeu?“. – In:
Questions de Sociologie
 , р.62.

продължение:


Тагове:   преход,   експерти,


Гласувай:
4
0



Спечели и ти от своя блог!
1. borjanmljakov - На мен най ми допадат консервативни политически мислители
03.11.2012 08:18
като Едмънд Бърк, блогерът вмир, янчо янчеф от Пловдив.
цитирай
2. djani - Статията показва недвусмислено,
04.11.2012 16:31
Че родните "социални антрополози", с доза ирония, дали въобще са такива, се покриват със заключението за припокриване на академичност и политичност. Типична позиция на ветропоказатели, рефлекс от тоталитарното минало, със съответна посока на резултата от "изследванията" и обслужващи моментната конюнктура.
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 25908726
Постинги: 14140
Коментари: 18291
Гласове: 24783
Архив
Календар
«  Октомври, 2019  
ПВСЧПСН
123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031