ЦРУ и Средствата за масова информация



След оттеглянето си от The Washington Post през 1977 г., Карл Бърнстейн (Carl Bernstein), в рамките на шест месеца, изследваше отношенията между ЦРУ и пресата по време на Студената война. Неговата статия, публикувана в списание Rolling Stoneп на 20 октомври, 1977 г., е показана в съкратен превод по-долу.

Оригиналът на статията THE CIA AND THE MEDIA

Как най-влиятелните американски новинарски агенции са работили в тясно сътрудничество с ЦРУ и Комисията Чърч (Независима комисия в Сената на САЩ за проучване на правителствените операции в областта на разузнаването. Била е създадена през 1975,, председателствана от сенатора Франк Чърч. Разследвала на законността на разузнавателните дейности на ЦРУ и ФБР, след разкриването на тези дейности по време на скандала "Уотъргейт". ги е прикривала).

През 1953 г., Joseph Alsop, по това време, един от водещите журналисти на Америка, отива до Филипините, за да отрази изборите. Той не отива, защото му предлага да направи публикация, която да отпечата в неговата колона. Той отишъл там по искане на ЦРУ.

Alsop е един от над 400-те американски журналисти, които, както е посочено в документите, са съхранявани в централата на ЦРУ, през последните двадесет и пет години, тайно изпълнявали задачи на Централното разузнавателно управление. Връзките на някои от тези журналисти с ЦРУ са били мълчаливи, някои - явни. Имаше взаимно изгодно сътрудничество и прикритие. Журналистите предоставяха пълната гама на тайните служби, от простото събиране на информация, до посредничество в работата с шпиони в комунистическите страни. Репортерите споделяха своите записи с ЦРУ. Редакторите споделяха със своите сътрудници. Някои журналисти бяха лауреати на Пулицър, почтени хора, които смятаха себе си за "посланици без портфейл" на страната си. Повечето от тях бяха по-малко възвисени: чуждестранни кореспонденти, които внезапно откриваха, че техните взаимоотношения с ръководството им помага за работата им; кореспонденти на свободна практика, журналисти и хората със свободни професии, за които отчаяната смелост за шпионски дела, е била интересна като писане на статии и най-малката категория - щатни сътрудници на ЦРУ, работещи под прикритието на журналисти в чужбина. В много случаи, документите на ЦРУ показват, че журналистите изпълнявали задачи на ЦРУ, със съгласието на най-добрите американски новинарски организации.

Историята на участието на ЦРУ в американските медии е все още покрита с мъгла, а официалната политика е объркана и заблудена поради следните причини:

1.Използването на журналистите е едно от най-продуктивните средства за събирането на информация, използвана от ЦРУ.  Макар че, Управлението рязко намалява използването на журналистите, след 1973 г. (главно в резултат на натиск от страна на медиите), някои журналисти, детективи все още работят в чужбина.

2. Допълнителното разследване по случая, казват в ЦРУ, неминуемо ще затруднят някои от най-мощните организации и частни лица, в американската журналистика от 50-те и 60-те години.

Сред лидерите, които по това време са работили със Службата са Williarn Paley от Columbia Broadcasting System, Henry Luce от Tirne Inc, Arthur Hays SulzbergerАртър Hays Сулцбергер от New York Times,  Barry Bingham, най-възрастния от LouisviIle Courier-Journal, и James Copley от Copley News Service. Сред други организации, които са сътрудничили на ЦРУ, са American Broadcasting Company, National Broadcasting Company, Associated Press, United Press International, Reuters, Hearst Newspapers, Scripps-Howard, Newsweek magazine, Mutual Broadcasting System, Miami Herald и старые Saturday Evening Post и New York Herald-Tribune.

Най-ценното, според ЦРУ, е сътрудничеството с Ню Йорк Таймс ", CBS, и Time Inc.

Използванего от ЦРУ на американските медии е много по-широко, отколкото се признава от ЦРУ, публично или на закрити заседания в Конгреса. Общите очертания на това, което се е случвало,, са безспорни, трудно е да се намерят детайлите. Източниците в ЦРУ, намекват, че даден журналист участвал в незаконни дейности в интерес на службата за цяла Източна Европа, а самия журналист отрича всичко, казвайки, че той току-що е обядвал с ръководителя на резидентурата. Източниците в ЦРУ "категорично заявят, че добре известен кореспондент на ABC, е работил за агенцията през 1973 г., но отказват да назове името му. Високопоставен служител на ЦРУ, който има феноменална памет, казва, че "Ню Йорк Таймс", е прикривал около десет оперативни работници на ЦРУ между 1950 и 1966 г., но той не знае кои са те, и кой от ръководството на вестника, го е организиран.

Специални отношения с Агенцията с така наречените "основни фигури в издателската дейност и радиоизлъчване позволявали на ЦРУ да съхраняват някои от най-ценните оперативни работници в чужбина, без да ги "осветяват " за повече от две десетилетия. В повечето случаи документите на агенцията показват, че длъжностните лица на най-високо ниво в ЦРУ (обикновено директор или заместник-директор), са се занимавали лично с висшия мениджмънт на сътрудничеството с новинарските агенции. Услугите за ЦРУ, често били в две форми: предоставяне на работни места и отговорностите "на журналистическото покритие" (на жаргона на агенцията) на оперативните работници на ЦРУ, които да работят в чуждестранни столици, предоставяйки на Агенцията  неформални журналистически услуги, намиращи се в щата, включително и някои от най-известните бизнес журналисти.

Журналистите помагаха да се обработват и вербуват чужденци, като агенти, за да получават и оценяват информацията, както и предоставяне на невярна информация на представителите на чужди правителства. Много от тях са подписвали споразумение за тайна, обещавали са никога да не разгласяват информация за отношенията им с Агенцията. Някои от тях са подписвали трудови договори, някои ставали  оперативен персонал на резидентурата. Други са били с по-малки структурирани отношения с Агенцията, въпреки че те са извършвали подобни задачи: те са инструктирани от ЦРУ да пътуват в чужбина, да интервюират при връщане им и са били използвани като посредници с чуждестранни агенти. Като цяло, ЦРУ използва понятието "отговорност", за да се опише работата на много от журналистите, които са сътрудничили с тях. "Ние ги питахме: "Вие няма да откажете да ни направите услуга ", заявява високопоставен служител на ЦРУ.  "Ние разбираме, че вие се готвите за Югославия. Те барикадирали улиците? Къде вие видяхте самолети? Имаше ли там признаци на военно присъствие? Колко руснаци сте виждали? Ако ви се случи да се срещнете с руснаци, узнайте името му и го помнете правилно. ... Можете ли да определите среща или да изпратите съобщение? " Много служители на ЦРУ смятали тези, които са винаги готови да помогнат на журналисти, заоперативни работници и журналистите са склонни да виждат себе си като доверени приятели на Агенцията, която извършва случайни искания, като правило безплатно, в националния интерес.

"Аз съм горд, че ме помолиха, и аз съм горд, че го направих," - казва Джоузеф Alsop, който, подобно на покойния си брат, журналистът Stewart Alsop), изпълнявайки тайните поръчки на Агенцията. "Идеята, че журналистите няма задължения в страната си е абсолютна глупост."

По отношение на Агенцията, няма нищо лошо в една такава връзка, и всякакви етични въпроси са предмет на журналистическата професия, а не интелигентност. Както писа Stuart Loory, бивш кореспондент на Los Angeles Times, в обзора за Columbia Journalism Review:,  "Дори един американец в чужбина, който има журналистическа карта, е един платен информатор на ЦРУ, всички американци с такива сертификати ще бъдат подозирани. Ако кризата на доверие. в новинарския бизнес (заедно с правителството), бъдат преодолени, журналистите трябва да са склонни да се фокусират върху себе си, със същото внимание, което те така упорито отделят за другите ". Освен това, тя казва: "Когато беше съобщено, че журналистите са предоставяли информация на ЦРУ, историята причини за кратко раздвижване, а след това беше заметена."

През 1976 г., в резултат на едно разследване на дейността на ЦРУ, проведено на заседание в сенатаската комисия по разузнаване, председателствана от сенатора Франк Чърч (Frank Church) размаха сътрудничеството с пресата на агенцията, стана ясно за няколко членове на комисията и двама или трима следователи. Но висшите служители от ЦРУ, включително бившия директор Уилям Колби, и Джордж Буш, убедиха комисията да ограничи разследването на тази тема и умишлено скриха реалния обем на тази дейност в окончателния си доклад. В един многотомна доклад съдържащ само девет страници, в които се обсъждат използваните журналисти в умишлено неясни и понякога подвеждащи термини. Там имена не се споменават за действителния брой на журналисти, които са извършвали тайни задачи за ЦРУ. Също така, там не е описана адекватно, ролята на ръководителите на вестниците и радиата, които са сътрудничили с Агенцията.

Сътрудничеството на Агенцията с пресата започна в ранните етапи на Студената война. Алън Дълес, който стана директор на ЦРУ през 1953 г., се стремеше да установи връзки за вербоване на работа на журналисти и тяхната работа под прикритие на най-престижните медии в Америка.  Работещите под прикритие акредитирани кореспонденти, както смяташе Дълес, агенти на ЦРУ в чужбина ще имат степен на достъп и свобода на движение, която не е достъпна за почти всеки друг вид прикритие.

Американските издатели, както и много други корпоративни и институционални лидери от онова време, са били готови да отделят ресурси от техните компании в борбата срещу  "глобалната комунистическата заплаха." Съответваща на традиционната линия, разделяща  американската преса и правителствените агенции, често е  невидима: рядко се случваше така, че Агенцията да използва журналисти (или репортери с удостоверения), като прикритие за оперативните работници на ЦРУ в чужбина, без знанието или съгласието на главните собственици, издатели или главните редактори на медиите. По този начин твърдението, че ЦРУ коварно е прониквало в журналистическата общност, фундаментално не е вярно. Има достатъчно доказателства, че водещите американски издатели и ръководители на новинарските организации съзнателно са позволявали на себе си и техните организации, да се предоставят в услуга на специалните служби. "За Бога, нека не си играем с думите, за последните няколко нещастни журналисти!", - възкликнал Уилям Колби, в някакъв момент по време на беседата с Комисията Чърч. "По-добре да се занимаете с ръководството. Те знаеха всичко. "Общо около двайсет и пет новинарски организации (включително и тези, които са изброени в началото на тази статия), при условие да Агенцията да ги покрива.

В допълнение към функциите на прикритие, Дълес инициира процедура за "разбор", при който американските кореспонденти, завръщащи се от чужбина, обикновено предавали информацията от своите преносими компютри, както и давали своите впечатления на персонала на Агенцията. Тези методи на работа (практикувани, от наследниците на Дълес, и сега) са били използвани буквално с десетки медии. През 50-те не е имало нищо необичайно във факта, че при връщането в страната журналистите, са се срещали с ЦРУ.  "Там бяха момчетата от ЦРУ,  удостоверяваши самоличността си, и, като членове на Yale Club (Йелския клуб)," - казва бившият кореспондент на Saturday Evening Post, Hugh Morrow, който сега е секретар на бившия заместник президент, Нелсън Рокфелер. "Това беше толкова рутинно, че се чувствам малко обиден, ако не разполагах с документите".

ЦРУ почти винаги е отказвала да разкрива имената на журналистите, които са сътрудничили с Агенцията, казвайки, че би било несправедливо да осъждат тези хора, в контекста на ситуация, различна от тази, която е довела до такава връзка. "Тогава имаше моменти, когато тя не се считаше за престъпление, а за да служи на правителството" - казва един високопоставен служител на ЦРУ, който не прави тайната за негов проблем. "Това трябва да се разглежда в контекста на морала на времето, а не от съвременните (и следователно лицемерни) стандарти."

Много журналисти, които отразяваха събитията от Втората световна война са били близо до хората, в Управлението на стратегическите служби (OSS), което по това време (по време на войната), беше предшественик на ЦРУ. След края на войната много служители от OSS отидоха в ЦРУ, което беше естествено тези връзки да продължат. Междувременно, в професията дойде първото следвоенно поколение, те споделяха същите политически и професионални ценности като техните ментори. "Ти имаш екип от хора, които са работили заедно по време на Втората световна война, и ти никога няма да се отървеш от тях" - казва служител на агенцията. "Те бяха наистина мотивирани, много чувствителни към интригата и знаеха всичко от вътре. След това през петдесетте и шейсетте съществувашу национален консенсус за заплахата за националната сигурност. Виетнамската война унищожи всичко, консенсусът беше взривен и разпръснат във въздуха. "Друг чиновник от Агенцията, заяви, че: Много журналисти по онова време не са мислили внимателно за това, дали да се свържат с Агенцията Но в момент, когато етичните въпроси, за които повечето хора не мислят, в края на краищата се появяват Днес, много от тези момчета яростно отричат, че.. те са имали връзка с Агенцията."

От самото начало на използването на журналистите е била една от най-чувствителните компании на ЦРУ, пълната информация, която притежаваше  директорът на ЦРУ, както и няколко от неговите заместници. Дълес и неговите наследници са се страхували от това, което може да се случи ако журналистите под прикритие бъдат разкрити, или, ако детайли по сделката на Агенцията с пресата ще се оповести публично. Като резултат от преговорите с ръководителите на информационните агенции, като правило, инициирани и провеждани от Дълес и следващите директори на ЦРУ, заместник-директори и ръководители на отдели, отговорни за тайните операции, Франк Уизнър (Frank Wisner), Cord Meyer Jr., младши, Richard Bissell, Desmond FitzGerald, Tracy BarnesТрейси Барнс, Thomas Karamessines) и Richard Helms (по-рано той е бил кореспондент за UPI), а понякога и на други високопоставени длъжностни лица в йерархията на ЦРУ, известен с необичайните тесни социални контакти с определени лица,  на издателства, или на радиоизлъчващи организации.

Джеймс Енгълтън (James Angleton), който беше наскоро уволнен от поста си като ръководител на ЦРУ, отдел контраразузнаване, доведе една напълно независима група от журналисти-оперативни работници, които извършваха деликатните и често опасни задачи. За тази група, се знаеше малко, по простата причина, че Angleton умишлено съхраняваше в архивите много неясна информация.

През 50-те, дори ЦРУ организира официална програма за своите агенти, за да ги обучат на тяхната журналистическата работа. Разузнавачи са били обучавани, за да стане ясно, че те са журналисти ", заявява високопоставен служител на ЦРУ, а след това са били разпределяни в големите новинарски организации от Агенцията. "Това са момчета, които бяха избирани, и им казваха: "вие ще бъдете журналисти, сътрудници на ЦРУ."  Но само на няколко, около 400 случая, информацията се съхранява в архивите на Агенцията, станали журналисти, повечето от тях са били истински журналисти, когато са започнали да изпълняват задачи на ЦРУ.

Отношенията на Агенцията с журналистите, (както е описано в документите на ЦРУ) е била разделена в три основни категории: .....

Следва продължение в което са представени подробно новинарските агенции, работели с ЦРУ. Кой казва, че Студената война е свършила?

.....

А,пък свобода на словото,ако ние нещо свършим,но с това шубе и стремеж да се самоограничаваме,прогноза-през крив макарон!:(

Зад гърба на нашите журналисти стоят те САЩ и големите на ЕС, ако ударят шамар на журналист, защото го е заслужил - тежко ни... така тази нова колона на властта в същност провежда тяхната политика да ни манипулира
Деец на културата ( Магърдич ) е свален от екран и всички си глътнаха микрофоните той няма право на мнение и защита... прави българска култура, а не американска манипулация и нагнетяване на "демокрация по американски" като тази у нас, дето ни убива без гражданска война

GO HOME на САЩ!
САЩ
Върви си вкъщи!

Има по-прясни факти и данни като Уикилийкс и какво са писали посланиците в РБ-я за нашите политици и т.н.САЩ се бъркат навсякъде но да се надяваме че сега БРИКС ще ги поукроти малко.Иначе са забъркали голяма каша и то световна ,и тази от 1929год. е ''детска играчка'' ,и нещата започват когато Бил Клинтън отмени закона за контрол на банките и от тогава се почна едно печатане и в Англия са засечени 15трлн.$ и са си раздали на 20 банки в ЕС - http://www.skat.bg/products.php?type=10&genre=5045 и Митко Хитов казва за още 20трлн.$ 2008год. и тук http://zahariada.blog.bg/novini/2012/03/15/selente-koshmarna-shema-za-prikrivane-kolapsa-na-amerika.920984 и това http://zahariada.blog.bg/politika/2012/04/19/sasht-tlaska-sveta-kym-bezzakonie.942409 и картинката е ясна затова просто пиша как да се излезе от световната депресия в блога на http://monica.blog.bg/novini/2012/04/22/celta-na-elita-iadrena-voina.944272 в коментар 38 иначе следват страшни неща и няма да ни се размине както някой си мислят че ще се размине просто така!?

Нещата са по-страшни и ген.секретар на ООН каза че имаме 10год. да се спасим от еко-катастрофа и основното е http://www.ifrvarna.com/?p=1368 фитопланктона даващ 80% от кислорода на Земята и гледах снимки на НАСА че изчезва планктона поради киселинноста на океаните и повечето политиците са некомпитентни за екологията и откъде да се почне и как http://www.dw.de/dw/article/0,,4736438,00.html
Нещата са по-сложни и тук http://darikfinance.bg/novini/74253#comments съм обяснявал и сега 50-учени го потвърждават http://zahariada.blog.bg/novini/2012/04/13/50-vodeshti-astronavti-ucheni-i-injeneri-podpisaha-pismo-v-k.939477
Mързи ме да пиша за всичко което знам и може да го намерите ако желаете - http://estirbg.blog.bg/novini/2012/04/01/sasht-obiaviavat-hristiianstvoto-izvyn-zakona.932022 в коментарите 75,76,77,81-2-3-4-5-6,88,89,93,95,96,97 е просто информация и знание с години събирано.