Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
15.03.2012 19:48 - Неправителствените организации като мисионери на империи
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 2705 Коментари: 1 Гласове:
7

Последна промяна: 15.03.2012 19:49

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Неправителствените организации като мисионери на империи

Източник

3.03.2012

image




Неправителствени организации стават все по-важна част от международния пейзаж на XXI век, изпълнявайки различни хуманитарни задачи, които имат, наред с другото, отношение към проблемите на бедността, опазването на околната среда и гражданските свободи. Въпреки това, НПО имат и тъмна страна. Те бяха и се използват като инструмент в международните отношения, в частност в САЩ. Вместо да разчитат изключително на военна сила, Съединените щати вече са преминали към използването на неправителствените организации като средство за постигане на своята външна политика. Това е особено вярно за Националната фондация за демокрация, "Freedom House" и "Амнести интернешънъл".

Национална фондация за подкрепа на демокрацията

 

Според своя собствен сайт, Националната фондация за демокрация (NED) е "частна организация с нестопанска цел, която се стреми да развива и укрепва демократичните институции по целия свят", но това сладкодумно описание, всъщност е доста далеч от истината.

Историята на NED започва веднага след идването на власт на администрацията на Рейгън. Множеството разобличения на дейността на  ЦРУ през 1970 година. - съпричастност към покушенията на ръководители на държавит и дестабилизация на чужди правителства, шпиониране на американски граждани - опетнили репутацията на правителството на САЩ като цяло. Нещо повече, по това време са създадени много комисии за разследване на ЦРУ,  а критично значение е имала комисията "Чърч (под председателството на демократа от Айдахо, Франк Чърч), предвид това, че откритите факти  "демонстрират необходимостта от непрекъснат контрол върху разузнавателната общност, което довежда до създаването на постоянна Специална комисия по разузнаването ". Задачата на специалния комитет за разузнаване има надзор над дейността на федералните разузнавателни агенции. Във време, когато на мода е контрола и надеждност,та както изглежда, сигнализират за това, че "тайната вечеринка" на политическите убийства и преврати е вече към края си. По-точно, тя трябвало да продължи, но по друг начин: под прикритието на злонамерени неправителствени организации, чиято цел е да насърчават демокрацията по света - Националната фондация за демокрация.

От самото начало NED е замислен като инструмент на американската външна политика. Той е плод на детското въображение на Алън Weinstein, който, когато го създава, е бил професор в Брауновския и Джорджтаунският университети, работи в редакцията на "Вашингтон пост" и е изпълнителен редактор на списание The Washington Quarterly, издавано от Джорджтаунският Център за стратегически и международни изследвания - десен консервативен мозъчен център, който в бъдеще трябвало да бъде свързан с такива имперски стратези като на Хенри Кисинджър и Збигнев Бжежински. В интервю през 1991 г. той заявява, че "голяма част от това, което правим днес, е било правено тайно преди 25 години от ЦРУ."

Първият директор на фонда Карл Гершман открито признава, че фондът е фасадата на ЦРУ. През 1986 г. той прави следното изявление:

Ние не трябва да вършим този вид работа тайно. За демократичните групи по света ще изглежда ужасно да получават пари от ЦРУ. Ние наблюдавахме това през шейсетте години, и затова тази практика е преустановена. Тогава нямахме възможност да направим това, и ето затова беше създаден този фонд (курсивът е мой).

Може да се проследи, че и по-нататък, че Фондът е инструмент на правителството на САЩ, тъй като от момента на основаването си през 1983 г., той започва да  "получава годишен кредит, одобрен от Конгреса на САЩ като част от бюджета на Информационната агенция на САЩ."

Веднага след като Фондът е създаден, той започва да търси групи, които да започнат да подкрепят интересите на САЩ. От 1983 г. до 1984 г., фондът работи във Франция и "поддържал" "организацията на учители и ученици от профсъюзен тип ", за да се противопостави на "левите съюзи на учителите" по пътя на финансиране на семинари, плакати, книги и брошури, които насърчавали опозиционните леви възгледи. В средата и края на 1990-те години,
NED продължава борбата си срещу организираното работническо движение, предоставяйки повече от 2,5 милиона долара от Американския институт за развитие на свободния труд, който бил завеса, зад която се водела подривната дейност на ЦРУ срещу прогресивните синдикати.

По-късно фондът е бил замесен във вмешателство в изборите във Венецуела и Хаити, с цел подкопаване на позицията на лявото крило. NED продължава да бъде източник на нестабилност за тези страни, които не падат на колене пред имперската сила на Съединените щати. В допълнение, Фондацията финансира друг псевдо-НПО: Freedom House.

 

Freedom House

Първоначално "Фрийдъм хаус" бил създаден през 1941 г. като организация в подкрепа на демокрацията и човешките права. Въпреки че в миналото, това наистина би могло да бъде вярно, тези дни, "Freedom House" е много активна в пробутване на американските интереси на международната арена, а нейните лидери имат контакти с доста съмнителни организации. Така, нейният главен изпълнителен директор, Дейвид Крамър, се явява старши сътрудник на Проект за нов американски век, много от чиито членове са отговорни за текущото състояние на Съединените щати като подстрекават към война.

В годините на администрацията на Буш, президентът се позовавал на "Freedom House" в подкрепа на така наречената "война срещу терора." В своята реч на 29 март 2006 г., президентът Буш казва, че "Freedom House", "обявила 2005 година, за една от най-успешните за свободата, от момента, когато преди повече от 30 години, тя започнала да се измерва в света" и че САЩ не трябва да почиват на лаврите, докато "надеждата за свобода, не достигне до всеки народ и всяка нация", защото "в този нов век, напредъка и свободата са жизненоважни елемент от нашата стратегия да се защити американския народ и гарантиране на мира за бъдещите поколения."

По-късно става известно, че "Фрийдъм Хаус" се превръща все повече и повече благосклонен към курса на администрацията на Буш заради финансовите инвестиции, които той получава от правителството на САЩ. Съгласно своя вътрешен доклад за 2007 година, правителството на САЩ е предоставило около 66% от обема на финансираните организации. Това финансиране, най-вече идва от Американската агенция за международно развитие (USAID), Държавния департамент и на Националната фондация за демокрация. Следователно, между "Freedom House" и правителството на САЩ се наблюдава не само политическо, но и силно финансово сливане.

Въпреки това, трябва да се отбележи, че "Фрийдъм хаус" не е бил сам в своята подкрепа на правителството. Когато администрацията на Буш и американското правителство принудило неправителствените организации да станат по-отзивчиви към техните нужди. През 2003 г., директорът на USAID, Андрю Натсиос, по време на своята реч на конференция на НПО, казва, че в Афганистан, от отношенията между НПО и USAID зависи оцеляването на режима на Карзай, а афганистанския народ "мислят, че живот]а им ще се подобри чрез механизми, които нямат нищо общо с американското правителство и централната власт. Това е един много сериозен проблем." Относно ситуацията в Ирак, Натсиос казва, че когато става дума за работата на неправителствените организации в страната,  "става дума, не само за потвърждение на резултатите, но също така за демонстриране на връзката между тези резултати и политиката на Съединените щати". Като цяло, на неправителствените организации е козонж, че те са инструменти в ръцете на правителството на САЩ и са създадени като част от имперската система.

Съвсем наскоро, "Freedom House" се отличиха по време на "арабската пролет", като подпомагаха в обучение и финансиране на групи и представители на гражданското общество, включително младежко движение "6 април" в Египет,  Бахрейнският център за правата на човека и активисти от народа като младежкият лидер Entsara Kadi в Йемен."

Фактът, че Фондът и "Фрийдъм Хаус" се използват като инструменти на външната политика на САЩ, не означава, че правителството на САЩ не търси нови инструменти, като" Амнести интернешънъл ".

Amnesty International

Организацията за човешките права "Амнести Интернешънъл" е идеалното средство от имперския арсенал на Америка. През януари 2012 г. за нов изпълнителен директор на "Амнести интернешънъл", по решение на самата организация беше назначена Сюзан Носсел. Преди да се присъедини към "амнистия", Носсел е била тясно свързана с правителството на САЩ като "служител на заместник-помощника на държавен секретар на САЩ по въпросите на международните организации."

Носсел е известна с изобретението си, т.е., фразата "умна власт", което тя определя като знания за това, че "интересите на САЩ се дсвижат към насърчаване на участието на други на своя страна с цел да се постигнат целите на САЩ, чрез съюзи, международни институции, дипломация и на среднопретеглената мощност на идеалите." Въпреки че това определение може да изглежда безобидно, "Smart Power" дава впечатление на една разширена версия на "мека сила" от Джоузеф Най (американски политолог и основател на неолибералната школа за международна политика), която се описва като "постигане на желаните резултати с повече атракция, отколкото принуда, тоягата и моркова и възнаграждение. " Един възможен пример на тази "интелигентна сила" е войната в Либия, където САЩ използва ООН като средство за получаване на разрешение за извършване на "хуманитарна интервенция".


Дори преди назначаването на Nossel, в "Амнести" несъзнателно са допринасяли за организацията на информационната война срещу Сирия. В едно интервю за програма Democracy Now от 1 септември 2011г., изследователят и съавтор на доклада "Амнести" и  "Смъртоносни арести: смъртта на затворници в средата на популярните протести в Сирия," Нийл Самондс разказва за начина на разследване, резултатите от които са били подготвени в доклада. Той казва следното:

Не бях в Сирия. На "Амнести интернешънъл" не е било разрешено да пребивава в страната по време на тези събития, въпреки факта, че не сме и поискали. Ето защо, научните изследвания в доклада, са били най-вече от Лондон, както и по време на определена работа в съседни страни, като получаване на информация от широка мрежа от приятели и роднини, семейства, както и от други източници.

Възможно ли е да напишете авторитетен доклад, когато единствените източници на информация за него идват от втора ръка, които не могат да бъдат, или могат да бъдат предубедени или да насърчават техния дневен ред? Как може да се напише доклад, като се използват източници, които не могат да бъдат проверени? Напомня на медийната война срещу Кадафи, в която водещите медии съобщиха, че той е бомбардирал собствения си народ и раздал "Виагра" на войниците, така че те да изнасилват жените, но абсолютно нищо от това не бе потвърдено.

Въпреки факта, че НПО-ии като цяло може да имат положително въздействие върху обществото, но те трябва да дават за себе си пълен отчет за това, кой ги управлява, откъде и за какво е тяхното финансиране, доколкото се променя самата природа на НПО - те все повече и повече се срастват с имперския апарат за господство и експлоатация. НПО бързо се превръщат в мисионери на империята.



Тагове:   мисионери,   империи,   НПО,


Гласувай:
7



Спечели и ти от своя блог!
1. ivansimeonow - Здравейте! Понеже забелязах, че ...
15.03.2012 22:36
Здравейте!
Понеже забелязах, че се интересувате, искам да споделя с Вас мнението си за изчезването на траките по нашите земи.
Благодаря за вниманието!

http://ivansimeonow.blog.bg/history/2012/03/15/.921383

цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 39942448
Постинги: 21940
Коментари: 21634
Гласове: 31039
Архив
Календар
«  Април, 2024  
ПВСЧПСН
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930