by Thierry Meyssan

Два пъти, на 4 октомври, 2011 г. и 4 февруари, 2012 г., постоянните членове на Съвета за сигурност на ООН категорично отхвърлиха проекта за резолюции относно ситуацията в Сирия. Този момент на истината настрои Съвета за сътрудничество на държавите от Персийския залив (GCC) и Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО) срещу съответните членове на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС).

Краят на еднополюсния свят

Това четворно вето скрепи с печат края на периода на международните отношения, който започна с колапса на Съветския съюз и станахме свидетели на неразделното господство на САЩ над останалия свят. Това не означава връщане към старата система на биполярност и появата на нов модел, чиито контури все още трябва да се определят. Нито един от проектите на Новия Световен Ред не е завършен. Вашингтон и Тел Авив не са в състояние да придадат правна сила на еднополярно управление, което те са възнамерявали да наложат като непоклатима парадигма, докато страните от БРИК не успяват да създадат една многополюсна система, която е в състояние да осигури на всеки от своите членове възможности за максимален растеж.

Както прозорливо отбеляза сирийският стратег Имад Фаузи Шаиби, сирийската криза,, изкристализира като нов баланс на силите, а от нея преразпределение на властта, който никой не искаше да предвиди, но, което трябваше да бъде прието като неизбежна реалност.

Ретроспективно, доктрината на "лидерство отзад" на Хилъри Клинтън съдава впечатление за опитите на САЩ да тестват своите ограничения, при прехвърлянето на отговорността на британските и особено на френските съюзници. В същото време, именно те разпалиха инициативи като се вживяха в ролята на политически и военни лидери по време на унищожаването на Либийската Арабска Джамахирия. Те се надяваха да използват този опит да разбият Сирийската арабска република, дори и да го правят, като васали или подизпълнители на американската империя. Поради това, именно, Лондон и Париж, дори повече, отколкото Вашингтон, бяха победени на дипломатическия фронт, и понесоха последствията под формата на загуба на влияние.

Страните от Третия свят няма да пропуснат да направят заключенията за себе си от последните събития, тези, които избраха да служат на Съединените щати като Саддам Хюсеин, или да преговарят с тях, като Муамар ал-Кадафи, могат да бъдат наказани от имперските войски, а страната им унищожени. От друга страна, тези, които се противопоставят, като Башар ал-Асад и изграждат партньорство с Русия и Китай - ще оцелеят.

Триумф във виртуалния свят, поражение в реалния

Провалът на СПЗ и НАТО хвърля светлина върху борбата за власт, факт, който
мнозина усетиха, но никой не беше в състояние да определи: Западът спечели информационната война, но беше принуден да се оттегли от военната сцена. Ако перифразираме Мао Цзедун, те са се превърнали във виртуален тигър.

По време на тази криза, и дори сега, западните лидери и арабските монархии успяха да постигнат такава бъркотия, не само за собствения си народ, но и за значителна част от международното обществено мнение. Те, заставиха хората да вярват, че населението на Сирия, е въстанало срещу правителството си, което е потопило политическите протести в кръв. Сателитните канали не само предприеха стъпки, предварително,  да заблудят обществеността, но също така и заснеха в студия (в Катар, например), простреляни, подходящи за целите на пропагандата. Като цяло, СПЗ и НАТО мислеха чрез медиите и в рамките на 10 месеца подкрепяха жизнеността на революцията, която съществувше само на думи и в картини, а в области на Сирия имаше сблъсъци с ниска интензивност, които бяха проведено с подкрепата на уахабитските легиони на НАТО.

Въпреки военния бюджет на стойност над $ 800 млрд., САЩ е колос на глинени крака. Всъщност, ако техните сили са все още в състояние да мачкат развиващите се страни, отслабени от предишни войни или дълго ембарго, като в Сърбия, Ирак или Либия, те вече не са в състояние да окупират територии, или да се конкурират с държави, които са в състояние да отговорят, и водят война с Америка.

Противно на общоприетата истина, САЩ никога не е имало значителна военна сила. Няколко седмици преди края на Втората световна война те са водили военни действия срещу врага, вече унищожен от Червената армия, те бяха победени в Северна Корея и Виетнам, никога не са контролирали ситуацията в Афганистан и под заплаха от унищожаване трябваше да се изтеглят от Ирак.

През последните две десетилетия, американската империя, зачеркна човешката природа с техните войни и превърна войната във видеоигра. Именно на тази основа са кампаниите за привличане на новобранци, както и за военно обучение. Днес, тя използва стотици хиляди играчи на компютърни игри като заместители на войници. Поради това, дори лек допир с реалността може да деморализиране въоръжените сили. От собствените си статистики, по-голямата част от загиналите войници не са паднали в битка, а са се самоубили, а в същото време, една трета от действащия личен състав, страдат от психично заболяване и са негодни за бойни операции. Прекалено големия военен бюджет на Пентагона, не е в състояние да компенсира деградацията на хората.

Новите ценности: честност и суверенитет