2012 г. е моментът на истината за Европа. Ако колебанията на европейските политици продължат, те скоро ще загубят контрол върху стопанската и финансово бъдеще на континента. След като всички вълнение през 2011 г., в някои от страните на Близкия изток са в средата на положението на "мивка или плува." Дори САЩ сега се събуди от своите дрямка и все повече е загрижена за нарастващото неравенство и справедливост в системата като цяло.

Всичко това навежда на мисълта за все по-бимодални (с два изхода) перспективи за световната икономика през следващите години. От една страна, навременни и активни политически мерки могат да помогнат на "лечението" и да върнат света обратно на пътя за по-нататъшен растеж, създаване на работни места и подобряване на социалната справедливост. От друга страна, политическата некомпетентност и финансова задлъжнялост (оттегляне от политическите заеми) може да доведе до икономически разпад, безработица, търговски войни и социални безредици.

В опит да се хвърли светлина върху основните ключови въпроси по-долу следва опит трябва да се идентифицират четири фактора, които биха могли в следващите няколко години да разрушат глобалната икономика, и четирите фактора, които могат да тласне света към по-голяма стабилност и просперитет. Нека се надяваме, че нашите лидери ще вземат мъдри решения.

Най-лошият сценарий

Европейската икономическа и финансова фрагментарност: Засега, тази година, най-голям риск за световната икономика е хаотичният разпад на еврозоната. Това ще доведе до задънена улица цялата икономическа и финансова дейност на територията на континента, ще доведе до мащабни корпоративни фалити, панически набег на банките и изчезването на милиони работни места. Други страни вече развити или развиващи се, ще прихванат инфекцията на срива в световната търговия, намаляване на кредитирането, а кешовите инвеститори ще избягат. Пълният колапс на еврозоната ще бъде хаотичен, и ще се превърне в бедствие.

Разцепването на Близкия изток: Както брилянтно е казал Томас Фридман от New York Times, има два вида дестабилизирани страни: едните с увеличаване на налягането отвътре експлодират, а други - заразяват цели региони. Благодарение на външен и вътрешен натиск Иран и Сирия са близо до точката на кипене. Колкото по-голяма нестабилност има в тези две страни, толкова по-голям е риска за целия регион и съответните последици за останалата част от света. Което, между другото, може да се отрази на цените на петрола в посока покачване, което ще доведе до глобална стагфлация.

Изчерпване на централните банки: Неконвенционалните мерки на централните банки досега изиграха важна роля за да се избегне дълговата дефлация и рецесия в развитите икономики. В този процес банките са напомпали балансите си за суми, които не са виждали преди. Никой не може да каже до каква степен е безопасно да раздуват своите баланси, тъй като има липса на яснота по отношение на страничните щети и непредвидени последици. Ясно е, че ние сме в неизследвани води и света не може да си позволи да се загуби доверието и ефективността на централните банки.

Социалните вълнения: Достъпът до социалните медийни технологии, които улесняват мащабната координация, светът става свидетел на невероятни масови избухвания на социални движения, които се застъпват за по-голяма социална справедливост - от арабската пролет до Испания, от движението на "Окупантите" в САЩ до израелските протести и бунтове r жестоките икономически мерки в Гърция и Италия. Събрани заедно, въз основа на правни искове, движенията сега се превръщат от жалби по миналото, в стремеж за изграждането на по-добро бъдеще. Колкото повече продължава това, толкова по-голяма е вероятността от разочарование, което ще превърне протестите в насилствени бунтове - с неадекватни реакции на правителствата.

Изцеление на политическите злини и управлението: Причината за съхраняването и изострянето на много от проблемите на световната икономика не е тайнствено усложнение от техническо естество. В повечето случаи, настоящото заболяване е резултат от политически дисфункции и неефективно лидерство, които разрушават в зародиш всички значителни усилия, за взимане на трудни, но необходими решения. Вижте как U. S. Конгреса торпилира инициативата на президента Обама в областта на заетостта. В резултат на това страда репутацията на самата система. За щастие, в някои ключови страни, включително САЩ, тази година ще има избори, което позволява на гражданите да изпратят съобщение до избраните от тях представители. Колкото по-ясни и по-настоятелни бъдат посланията, толкова по-вероятно е заетите с изясняване на отношенията си политици, може да се преодолеят сегашните и наследените, да се съберат в положителна дейност в полза на сегашните и бъдещите поколения на гражданите.

Дайте свобода на развиващият се потребител: За разлика от Европа и САЩ, нововъзникващите икономики, особено Китай, сега са в много по-различна позиция. Гражданите на страните, в които спестяванията последователно остават едни от най-високите в света, има портфейли, но не искат да харчат. Тяхното поведение е комплексно отражение, както самозастраховане пред лицето на ненадеждното обществено социално обезпечение, така и публичните политики, които насърчават производството чрез консумация. С напредъка по последния въпрос, например, чрез ускоряване на либерализацията на валутните курсове и създаване на баланс между данъци и субсидии, развиващите се икономики могат да имат значително въздействие върху растежа на световната икономика и световната търговия.

Световната икономика е изправена пред една тревожна перспектива за следващите няколко години. Тя може или да се измъкне от сегашното си състояние на влошено здраве и да даде икономически просперитет, работни места и по-голяма социална справедливост, или, обратно, да се пропълзи още по-дълбоко в безработицата, неравенството, финансовата нестабилност и търговските войни. На този етап, докато у лидерите все още съществуват значителни възможности да улеснят разрешаването на ситуацията към по-добро, не е предопределено, нито едното, нито другото. Но, както Европа показва, колкото повече се колебае и дебатира, толкова по-голям е риска, че тази политика ще загуби своята ефективност и ще загубят доверие.