Направете предположение: Въпрос към общественото мнение, заслужава ли Башар ал-Асад да остане президент, повечето сирийци отговарят положително, но това не е основна новина? Особено когато резултатът е в противоречие с господстващата сюжетна линия на сирийската криза, а за медиите, новината, колкото е по неочаквана, толкова по-добре.

Уви, не винаги. Когато осветляването разгръща драма престават да бъдат честни и се превръща в оръжие на пропагандата, като неудобните факти се игнорират. Така е случаят с едно неотдавнашно проучване на YouGov Siraj в Сирия, направено по поръчка на, финансирания от Катар, фонд  The Doha Debates (Дебатите в Доха). Кралското семейство на Катар е предприело по отношение на Асад един от най-твърдолинейните позиции - едва емирът призова арабските войски да се намесят, когато от Доха Дебати пуснаха анкета на своята интернет страница. Лошата новина е, че те са били игнорирани от почти всички страни от Западните новинарски агенции, чиито ръководства искат Асад да си ходи.

Основната констатация е, че в момент, когато повечето араби извън Сирия смятат, че Асад трябва да напусне поста си, настроенията в страната са различни. Около 55 на сто от сирийците искат Асад да остане, страхувайки се от гражданска война, която за тях, за разлика от живеещите извън границите на Сирия, не е спекулативен фантом. А малко по-малко приятната за режима на Асад новина е, че половината от сирийците, са на мнение да се запази властта, убедени, че в близко бъдеще, той трябва да влезе в свободни избори в страната. Асад заявява своето намерение да направи това, което често повтаря в последните си изказвания. Но много важен факт е, че той ще внесе, възможно най-скоро, избирателен закон, позволяващ на политическите партии да допуснат до изборите независими наблюдатели.

Освен това тенденциозното представяне на новините продължава да изкривява фактите за дейността на наблюдателите от делегацията на Сирийската арабска лига. Когато миналата пролет, Лигата се съгласи на забранена за полети зона в Либия, това действие бе удостоено с най-висока похвала от Запада. Нейното решение да посредничи в Сирия беше приветствано от западните правителства с по-малко ентусиазъм, както и с видните сирийски опозиционни групи, които са повече в подкрепа на военните, а не за политическо решение. Затова указаната стъпка на Лигата е била, незабавно да постави западните лидери под съмнение, както и повечето западни медии да повтарят тази линия. Бяха инициирани нападки за пълномощията на суданския ръководител на мисията. Широка публичност получи критиката на мисията от един от нейните 165 членове. Бяха направени искания за нейното изтегляне от страната, в полза на ООН намеса.

Критиците изглежда имат страх от арабските доклади на наблюдателите, че въоръженото насилие не се ограничава само до действията на режима, а образа на мирните протести, брутално потушени от армията и полицията, не отговаря на истината. Хомс и няколко други сирийски градове се превръщат на Бейрут от осемдесетте или Сараево през деветдесетте години със сраженията между бунтовници и бушуващи на верски и етнически признак сблъсъци.

Що се отнася до чужда военна интервенция, тя вече е започнала, въпреки че не следва либийския сценарий, с оглед на крайното възмущение на Русия и Китай през миналата година за лъжата на Запада в Съвета за сигурност.  Те няма да приемат нова резолюция на ООН, разрешаваща употребата на сила. Приложеният модел е малко по-голям и датира от времето на Студената война, когато все още не са развити и изложени на риск от честите злоупотреби с "хуманитарна интервенция" и "отговорност за защита". Помним подкрепата на Роналд Рейгън за Контрите(Контрас), които той въоръжи и обучи в опит за сваляне на правителството на сандинистите в Никарагуа от бази в Хондурас? Вместо "Хондурас" четем "Турция" - едно райско кътче, където възстановява силите си така наречената Свободна армия на Сирия.

Тук, западните медии също отговарят със завидно мълчание. Нито един журналист не провери, неотдавнашната многозначителна статия на бившия офицер от ЦРУ,  Филип Жиралди, който сега пише за American Conservativ - списание, което критикува отбранителната индустрия в САЩ от гледна точка на Рон Пол, който се класира втори в предварителния вот на Републиканската партия в Ню Хемпшир миналата седмица. Жирарди казва, че членката на НАТО, Турция, е станала доверено лице на Вашингтон, и че в Искендерун, близо до сирийската граница, пристигат самолети на НАТО без опознавателни знаци с либийски доброволци и оръжия, заграбени от складовете на покойния Муамар Кадафи. "Инструктори от френски и британски специални сили подкрепят бунтовниците на земята - пише той - като ЦРУ и американските специални сили подпомагат каузата на въстанието, снабдявайки ги с комуникационно оборудване и разузнаване, даващи на бойците възможност да избегнат концентрацията на сирийските войски ..."

Във връзка с нарастващата заплаха от тотална война, външните министри на Арабската лига ще проведат през уикенда среща в Кайро, за да обсъдят своята сирийски мисия. Без съмнение ще има съобщение на западните медии, където ще се цитират изказванията на тези министри, които смятат, че мисията е "загубила доверие", "била е измамена от режима" или "не успялада спре насилието." Контрааргументите ще бъдат неглижирани или потиснати.

Въпреки провокациите от всички страни, Лигата не трябва да се отказва от нейните позиции. Нейната мисия в Сирия е свидетел на мирни демонстрации, както за, така и против режима. Тя е свидетел, а в някои случаи, жертва на насилие от двете страни. Но тя не е имала достатъчно време и хора за общуване с пълния спектър от действащите в Сирия лица и последващото представяне на ясен набор от препоръки. Преди всичко, тя дори не започна да изпълнява тази част от своя мандат, който изисква съдействие за установяване на диалог между режима и неговите критици. Мисията трябва да остане в Сирия и да не се поддава на упражнявния върху нея натиск.
Превод и редакция:
Захари Андреев
24.01.2012