Прочетен: 5561 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 03.12.2011 23:38
Да ми прости Гергина Банкова, че използвам заглавието на блестящото й разследване за убийството на Володя Наков в сп."Общество и право" отпреди близо 20години. Всъщност аз съм просто медиатор между фактите, установени и издирени от други, и читателя. Да ми прости и той, че в разгара на плажното лято го занимавам с тая гадна и мрачна история. Правя го,защото тя ме стисна за гърлото и още ми е трудно да дишам. Защото ако съществува обществена съвест, нашата отдавна е в кома и никой не се интересува от диагнозата на болестта.
Затова трябва да пишем за Володя - отново и отново. Макар че убийците му - и тези на Георги Заркин, и тези на Борис Арсов - вече не се боят от съдебно дирене и наказание. Ние, журналистите, обаче можем да правим само това. Да ударим камбаната, за да видим дали все още някого го боли.
Роденият през 1953 г. Володя Наков е изселван,освидетелстван, осъден, затворен и убит по една единствена причина - не е искал да живее в страната си. "На който му се строи социализъм, казвал, да си остане в България и да го строи; аз не искам и искам да си отида". През 1962-66 г. учел във френски колеж в Тунис, където баща му бил строителен работник - нещо е вдъхнал там, заченал е някаква дързост, а и езикът му е дал възможност да чете, да се информира, да контактува. Сред нашето поколение /с Володя сме връстници/ имаше немалко такива, които бяха наясно с положението. За разлика от мнозина обаче той не крие позициите си.
14-годишен е изключен за една година от училище заради съпротивата си срещу "промиването на мозъци", официално наричано педагогика. Уволняват го и като екскурзовод в Балкантурист - заради "разясненията", които дава на западните туристи относно същността на комунистическата система у нас.
След една-две подобни "неприятности" повечето от инакомислящите по онова време обикновено се снишаваха. Не и Володя. Хваща се с физическа работа и започва борбата си за свобода. Пише до всички възможни инстанции, чак до председателя на Държавния съвет. Тропа на вратите на западните посолства и търси помощ за «своите изменнически намерения», както ще пише по-късно в делото. Чрез легациите на САЩ, Великобритания, Германия и Франция писмата му стигат до форумите на държавите, подписали Хелзинската харта за правата на човека, до ООН и до Амнести Интърнейшънъл.
Какво да го правиш такъв "заблуден младеж"! Изселват го за по няколко дни преди всеки празник, за да не пречи на всенародната радост. Подслушват дома му и понякога той прекъсва приказките на компанията с театрален жест: "Е сега,за да си повишат културата другарите милиционери от Шесто, им предлагам Бах". Приятелят му Иво Беров разказва как често ги викали в участъка -следели ги, държали се с тях като с опасни терористи. Веднъж откарали Иво с тяхна кола на остър завой в Искърското дефиле, отворили вратата и кротко му рекли: ако те хвърлим долу, няма дори да те намерят. И той се превъзпитал -подписал декларация, че няма да посещава Френския културен център, няма да гледа филми там, няма да говори с французи...
/Тъкмо Иво попитал веднъж Володя откъде намира смелост и сили да продължава. От отчаянието, отговорил.
– "А не те ли е страх?"
– "Толкова се настрахувах, че ми мина..."/
Изселват Володя и при всяко посещение у нас на западни политици. Но гласът му все пак стига до тях. През юли 1983 г. в София е външният министър на Германия Ханс Дитрих Геншер и той запознава колегата си Петър Младенов с едно от писмата на"заблудения", успял да го предаде в германското посолство малко преди това.
Буквално часове по-късно младият човек е арестуван и изпратен в психиатрията в Курило
- нали само луд човек може тъй да се натиска да напусне социалистическия рай заради "гнилия капитализъм"!
След десетина дни приятелите го посещават - не се плашете, подвиква, аз и това ще издеяна. Лекарите не могат да му прикачат друг етикет освен "социопат", макар да му подсказват, че при тях ще му е по-добре, отколкото в затвора. Той обаче не желае да се прави на луд и го пускат. Срещу него тутакси е образувано дело за"противодържавна агитация и пропаганда". Но понеже доказателствата са все "общи приказки", побързват да заведат друго - за изселване като паразитен противообществен елемент. Прокурорът води за свидетели седмина активисти на ОФ. Някои от тях все пак трепват, като разбират, че "тунеядецът" работи и се грижи за трите си деца - най-малкото току-що родено, най-голямото на 4...
Осъждат го набързо на година принудително заселване в с. Ножарево, Силистренско и през февруари 1984-а заминава. Но вместо да се "осъзнае", както пише после в делото му, там той "най-нагло и гнусно" излъгал пощенската служителка, че иска да се обади на родителите си, а се свързал с посолството на САЩ. На 21 май Володя е преместен в с.Кайнарджа, където не може да ползва телефон. Там той "отказал да се настани в предложената му квартира, защото била лоша, без баня и телевизор. Отказал и да работи. В знак на протест отишъл да спи и нощува в парка на селото, нечистоплътен и без средства", четем в дело №542. При това се настанил не къде да е, а тъкмо пред паметника на загиналите партизани и антифашисти - в знак на протест срещу нарушаването на гражданските му права,както обяснил на "органите на реда".
Разбира се, "обществеността на селото протестирала" и на 1 август, когато местните органи на властта поискали да го отведат в съвета, Володя рязко отказал да се качи в колата им под претекст, че е частна и нямат заповед за арест. А когато един от тях - цивилен офицер от ДС - го потеглил за ръката, "хулиганът" закрещял, отказал да се подчини и "отправял безадресни тежки обидни думи". След което "отвлекли принудително Наков в ОбНС". А оттам - право в затвора в Белене
Това са събитията,заради които Володя, устоявал правото си да откаже незаконно задържане с частна кола, е осъден на 4 години затвор за "непристойни действия, отличаващи се с изключителен цинизъм и дързост". Изтъкнато е неговото "крайно реакционно отношение към народната власт, склонност за извършване на предателство спрямо народа и държавата, връзки с посолствата на западни държави". Предразполагащият към снизхождение факт, че "има три деца и съпруга", е тутакси елиминиран с уточнението "но и тя е с противообществени прояви".
В разследването си през 1992 г. Гергина Банкова е установила нещо потресаващо -до края на живота си Володя не е знаел дали е осъден, кога е осъден, на колко години и за какво. В Белене той е изпратен на 3.08. - в деня, в който е привлечен като обвиняем, но с документи за осъден на 4 години лишаване от свобода. Което наистина е било постановено, но едва след 21 дни - в негово отсъствие, от Силистренския районен съд.
На 19.09.по заповед на първия зам.-началник на отдел "Затвори" към МВР Володя Наков е преведен в Пазарджишкия затвор - макар че и по закон, и по разпределение, мястото е трябвало да бъде Кремиковци. От Белене е успял да напише на 22-годишната си съпруга Едит, че ако по-рано все пак отвреме-навреме се е съмнявал дали действително е прав, то сега вече не се съмнява. И не съжалява за нищо друго освен за това, че не ще може да се грижи за нея и децата.
Точно след една година е убит.
СЛЕДСТВИЕТО Е ПРИКЛЮЧЕНО, ЗАБРАВЕТЕ!
Когато през 1992 г. Гергина Банкова от сп."Общество и право" започва разследването си за смъртта на Володя Наков, тя се натъква на странни неща. Погребението му не е регистрирано, актът за смъртта "при пиянски побой" липсва в картотеката на неговата община, а е на съвсем друго място. Липсват и протоколите за аутопсията му, направена преди 7 години във Военна болница. "Откога чакам някой да ме разпита за това - посреща журналистката подп. д-р Златко Колев. Нямал друг такъв случай в практиката си: веднага след аутопсията в кабинета му дошли неколцина най-висши служители на ДС, които иззели и трите екземпляра на протокола. Интересували се кой го е писал на машина, кой би могъл да знае съдържанието му. "И ме предупредиха: на никого нито дума. Изисквала го сигурността на държавата".
Защо? Каква мръсна тайна е трябвало да заровят службите заради държавата, която по това време беше само другото име на Партията?
В Пазарджишкия затвор 32-годишният "хулиган" Наков е трябвало да бъде на общ режим. "Не е ползвал правата по режима", пише в характеристиката му. Ще рече, той сам се е настанил в килия без прозорци и много по-малка от останалите, с гола циментова настилка, без легло и без дюшек, само с едно мръсно и скъсано одеало. Сам е настоявал да се къпе веднъж на 2-3 месеца, и то със студена вода. Сам е връщал редовната храна и изискал друга, много по-лоша и символична по обем - и то през ден. Не е ползвал и правото да вижда ведъж месечно близките си - злорадо са му казвали, че те не искат нито да го видят, нито да го чуят, възмутени от "злостната му антинародна дейност". Нито пък нещо от колетите им е стигало до него.
Искали са да го пречупят, но не са могли. След повече от 5 месеца гладна стачка, само на хляб и вода, Володя е бил кожа и кости. Но се е държал. Чакал е да изтече присъдата, за да излезе и разкаже на света, че в края на ХХ век в една страна, подписала всички международни конвенции, човек може да бъде хвърлен в зандана също като граф Монте Кристо - без реален процес, без право на обжалване и защита, по нечие злостно хрумване...
Бил е, следователно, заплаха - За сигурността на държавата. Трябвало е да умре.
Оръдието,използвано от ДС за тая цел, е криминалният затворник Костадин Мастръков.Неговата драма е отделна, но сега нямаме време за нея. По-важното е, че тя също е била режисирана от ДС. Службите добре са усетили неговата лабилност и са му осигурили "приятно преживяване" в един карцер с цигани. Ползат и съпроцесника му, който постоянно го заплашва, че ще го ликвидира - ще плати на цигани, на един софиянец. И Мастръков лудва. Нарязва си вените, не спи, плаче. Изцяло е обсебен от страха, че някой ще го убие.
След което вместо при психиатър тоя човек е пратен в килията на софиянеца Володя. И през нощта срещу 25.IХ.1985 г. обзетият от демонските си страхове Костадин се нахвърля върху него. Рита го, блъска го, удря го с 4-литрова туба, пълна с вода. Но не го убива - шумът и виковете са чути, Мастръков е изведен от килията. Съседът Янко Янков е успял да запише часа - 1,10. Няколко часа тежко контузеният Володя е оставен да лежи на цимента, след което линейка го кара в градската болница. Все още е в съзнание. Лекарите констатират мозъчен кръвоизлив, контузия на мозъка, две счупвания на черепа - неща, изискващи спешно лечение и абсолютен покой. Въпреки това затворническите власти нареждат той да бъде откаран в болницата на Софийския затвор. Нищо, че в пазарджишката има отлична техника и неврохирурзи, а там - никакви, и че превозът на човек в такова състояние е напълно забранен.
Володя е изписан в 6,30 ч, а според документацията в болницата при Софийския затвор е пристигнал в 15,30 ч. Т.е. разстоянието от 120 км е изминато за 9 часа. Бил е жив още 12 часа и е починал в 2,30 ч на 26.09. Няма данни да е лекуван. Директор на Софийския централен затвор по това време е служителят на ДС полк. Ангел Топкаров. Същият, по чието време в Пазарджишкия умират при странни обстоятелства политическите затворници Георги Заркин и Борис Арсов.
А какво става с "оръдието" Костадин Мастръков? Веднага, след като е изведен от килията на Володя, той е вкаран в друга. При Асен Методиев, политически затворник с 20-годишен стаж по килиите, последните пет - в пълна изолация. Защо при него, а не е отведен веднага на психиатър - сетете се сами. На Асен през 82-а лично Топкаров е казвал: ако не успееш да умреш сам, ние ще ти помогнем. Но той вече е чул писъците в съседната килия, досеща се за ролята на нещастника Мастръков и се разкрещява с пълен глас - докато го махнат...
Всъщност психиатрията не се разминава на Костадин - той е обявен за убиец на Володя, но и за невменяем, поради което следствието е набързо прекратено. В болницата-затвор в Ловеч "опасният шизофреник" е на свободен режим и работи на строеж в града без охрана. Ние знаем, че ти няма нищо, но си с големи връзки, казва му главният лекар. Година по-късно Мастръков е помилван със секретен указ в чест на 9 септември. После извършва ново престъпление, но сега вече е вменяем.
А следствието е приключено по този начин само за 40 дни, за да прикрие една мръсна тайна. Че 32-годишният баща на три деца не е издъхнал нито от побоя, нито поради лишаването от медицинска помощ - той е бил убит. Тая страшна истина съдържа иззетият протокол за аутопсия, в който д-р Златко Колев съвестно е отразил заедно с контузиите по премазаното тяло и т.нар. странгулационна бразда, която говори за смърт чрез обесване. През 1991 г. по настояване на Янко Янков и бащата на Володя /брат му и жена му с децата вече са в чужбина/ започва следствено дело. После то е прехвърлено във Военна прокуратура, като е обединено с делата за смъртта на Заркин и Арсов. За обвиняем и по трите случая е привлечен полк.Топкаров.
И тука идваме до най-страшния момент. Следствието е спряно до издирването на основния свидетел - Асен Методиев от отсрещната килия, който знае много и за трите случая. Той вече живее в Норвегия, но Гергина Банкова стига до него - в края на 1992 г., пътувайки като "багаж" в един чартър, само и само за да издири повече детайли по случая Володя. Тя успява, ала главният прокурор Иван Татарчев - не. Пет години той не намира начин да прати човек да разпита основния свидетел. След което делото е прекратено поради смъртта на Асен. А през декември 2000 г. бащата на Володя, Ангел Наков, единственият му роднина,продължаващ да търси истината, е отровен с арсеник и умира в Инфекционна болница.
Ето това е всъщност комунизмът - ботушът върху Володя, каза ми при срещата ни Гергина. Върху човека, който се осмелява да мисли различно, да харесва други неща и сам да избира живота си. Всички други щети, икономически и социални, бледнеят пред това. А отговорни и осъдени точно за тия престъпления не видяхме. Защо, питах се след всичко, което научих за Володя, за Заркин, за отвлечения емигрант Борис Арсов, обесен на вратовръзката си в килията. Защо не осъдиха поне един човек, не разнищиха поне едно престъпление - ей така, за демагогия?
Сега разбирам - не са могли. Та ако убийците на Володя, Заркин и Арсов бяха влезли в кадър, ако следяхме всяка вечер техните процеси, а не съдебния фарс срещу Живков за апартаментите, нямаше ли да трепнат най-дълбоките човешки струни дори на тези, които редовно махат червени знаменца на Бузлуджа? Как, с какви очи синовете и дъщерите на довчерашните БКП-вождове щяха да се кандидатират и да ни управляват? Щяха ли шефовете и апаратчиците на Шесто да се радват на днешния обществен и медиен комфорт, като автори на мемоари, авторитетни съветници и ментори? И в същото време, заедно с най-талантливите си рожби, отново да пренареждат съдбите ни?
И какво, че Татарчев беше антикомунист, Иван Костов също, Петър Стоянов също...Излиза, че през цялото време са ни управлявали ТЕ. И никому не са позволили да покаже най-мръсните им тайни. На т.нар. демократи дадоха парче от баницата - тлъсто парче. Плебса залъгаха с банани без опашки, и свобода на инициативата, т.е. на далаверата. Дори ни пускат без проблеми да продаваме таланта, мозъците и телата си навън - обикновено на безценица. Но никога, никога, никога не ни позволиха да живеем извън сценария им.
Така че според официалните документи Володя все още е хулиган, починал при "пиянски побой". Всъщност той отдавна вече е свободен гражданин там, на небето. А ние с вас - дали?
Татяна МАЧКОВСКА
седмичен ТРУД
„Светът - в нас и наоколо„ - Виолета Вое...
Удобството на диспенсъра за вода*
2. radostinalassa
3. varg1
4. leonleonovpom2
5. kvg55
6. wonder
7. planinitenabulgaria
8. mt46
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. tota
13. zaw12929
14. stela50
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. vidima
7. dobrota
8. bojil
9. ambroziia
10. milena6
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. mimogarcia
9. bateico
10. sekirata