Постинг
19.10.2011 17:32 -
Защо не работя където работех....;)
Доклад от С. В. Дипломиран психиатър и специалист по нервни разстройства
Ден 1. Казвам на пациента си да се отпусне на кушетката. Видимо е неспокоен, постоянно си гледа часовника и пристъпва от крак на крак. Въздиша. Казва, че нямал много време, само петнайсетина минути. Телефонът звънва. Пациентът видимо подскача стреснат и поглежда телефона с уплаха. Вдига. Обяснява, че "идва натука" и "да, веднага диктувам". Забелязвам видимо напрежение, което струи от всяка негова пора. Отново отказва да седне и да се отпусне, защото "трябва веднага да се връщам".
Ден 2. Започваме сеанса с това с какви личности общува. Пациентът споделя, че практиката му на комуникация е свързана с упоритост и постоянство. Споменава израза "звъня, докато не вдигне" и "звънкам още няколко телефона". (Защо ли винаги насочва разговора към телефона?) Споделя ми, че се страхува от звъненето на апарата си. (Ура! Ще напиша професорската си дисертация върху фобията от мобилните телефони. Само да й измисля име за пред научния ръководител). Отново е притеснен и отказва да отворя прозореца. Свикнал бил на изкуствена светлина.
Ден 3. Благодарих му, че ми се доверява и го похвалих за някаква статия, която написал. Изгледа ме с недоверие и недоумение. Пациентът призна, че не е свикнал да чува думите "браво" и "благодаря". Допълни, че тихият ми успокоителен глас го безпокои. В ежедневието си реагирал само на императиви на висок глас. Започва да ми има доверие, което е добре.
Ден 4. Странна личност. Знае имената на всички 240 депутати с кратка биография към тях, но няма представа кои са Ивана и Галена. Притеснен съм.
Ден 5. Пациентът ми е почти развалина. Има сенки под очите, а телефонът му се е отпечатал на бузата. Заспал на бюрото с него. Говори за нещо, наречено кандидатски листи и "как нямаме фолио и тема". Което ме подсеща и аз да заредя домакинския шкаф.
Ден 6. Отмени сеанса. Трябвало да се събира отдела, каза. Не знаел кога ще приключи, можело и към 22 ч. (Не знам защо е в такова психическо състояние, след като толкова често екипът им се събира на кръчма).
Ден 1. Казвам на пациента си да се отпусне на кушетката. Видимо е неспокоен, постоянно си гледа часовника и пристъпва от крак на крак. Въздиша. Казва, че нямал много време, само петнайсетина минути. Телефонът звънва. Пациентът видимо подскача стреснат и поглежда телефона с уплаха. Вдига. Обяснява, че "идва натука" и "да, веднага диктувам". Забелязвам видимо напрежение, което струи от всяка негова пора. Отново отказва да седне и да се отпусне, защото "трябва веднага да се връщам".
Ден 2. Започваме сеанса с това с какви личности общува. Пациентът споделя, че практиката му на комуникация е свързана с упоритост и постоянство. Споменава израза "звъня, докато не вдигне" и "звънкам още няколко телефона". (Защо ли винаги насочва разговора към телефона?) Споделя ми, че се страхува от звъненето на апарата си. (Ура! Ще напиша професорската си дисертация върху фобията от мобилните телефони. Само да й измисля име за пред научния ръководител). Отново е притеснен и отказва да отворя прозореца. Свикнал бил на изкуствена светлина.
Ден 3. Благодарих му, че ми се доверява и го похвалих за някаква статия, която написал. Изгледа ме с недоверие и недоумение. Пациентът призна, че не е свикнал да чува думите "браво" и "благодаря". Допълни, че тихият ми успокоителен глас го безпокои. В ежедневието си реагирал само на императиви на висок глас. Започва да ми има доверие, което е добре.
Ден 4. Странна личност. Знае имената на всички 240 депутати с кратка биография към тях, но няма представа кои са Ивана и Галена. Притеснен съм.
Ден 5. Пациентът ми е почти развалина. Има сенки под очите, а телефонът му се е отпечатал на бузата. Заспал на бюрото с него. Говори за нещо, наречено кандидатски листи и "как нямаме фолио и тема". Което ме подсеща и аз да заредя домакинския шкаф.
Ден 6. Отмени сеанса. Трябвало да се събира отдела, каза. Не знаел кога ще приключи, можело и към 22 ч. (Не знам защо е в такова психическо състояние, след като толкова често екипът им се събира на кръчма).
Няма коментари