поради наложен от администрацията на блога бан /незнайно защо/, който смята поста за актуален, да си го взима и го сложи в своя блог.
Утре на 6 септември ще се чества една от най-българските годишнини – СЪЕДИНЕНИЕТО. На тази дата всички, българи, елит, монарх, държавници, се изправиха срещу желанието на Русия да приобщи България към империята си. В цялата си история България е правила едно и също. Стремеж към осъществяването на своя национален идеал. Всички българи да сме в една държава. И винаги Русия се е противопоставала на това. Моята Родина България е платила много висока цена за този си стремеж.  Загубени войни, хиляди жертви, бежанци, но винаги българи, винаги под едно знаме и единни. На никой не му е идвало на ум да се присъединява към друга държава или да си даде доброволно националния суверенитет. Напротив!
Знайте, нашият основен враг е Русия! А най-големите национални предатели, това са русофилите, комунистите и социалистите!
Извадка от писмото на дипломатическия агент в София до помощника на министъра на външните работи Влангали от 16/4 август1885 г.
    " ....Най-добрият изход би бил окупация на страната и назначаване тук на руски генерал-губернатор с въвеждане на нашите закони в България. Не аз ще съдя дали е възможно, или не такова радикално средство, макар че примерите на Египет, Тунис и Босна се намират пред очите на Европа.
    Вторият изход би бил отстраняването на княз Александър и неговата замяна с човек, напълно предан на нас и в никакъв случай с някой мошеник като Алеко паша, за когото, струва ми се, мечтае Каравелов. Смяната на династията може да бъде извършена само по наша инициатива, защото се убедих, че от българите в тази посока не може да се очаква нищо. Князът трябва да бъде извикан в Русия, където категорично да се обяви волята на господаря да не се връща в България и да му се предложат пари. С наша помощ новия княз трябва да започне унищожаването на различните видове „свободи”: на пресата, на митингите, и т.н. За да управлява страната, ще бъде необходимо към него да се присъединят няколко способни и добросъвестни лица, защото ако ще използва само местни елементи, той няма да бъде в състояние да направи нищо.
    Третия изход е помирението с  настоящия княз при известни условия например съставянето на руско правителство начело с княз Кантакузин, спирането на действието на Конституцията и т.н. За да го държим в ръце по-здраво, може да му отпускаме добавъчна издръжка от окупационния фонд. Тук трябва да изкажа мнението, че е немислимо да останем с него в настоящите отношения. Трябва или да го отстраним, или да се сближим с него. Сега тие го дразним безполезно, никак не му вредим, а между другото все повече и повече изправяме срещу себе си този най-важен след Русия фактор в България.
    Накрая – четвъртия изход – да се отзоват от тук агентите и офицерите в случай, че самите българи не изпълнят това, което ние считаме за тяхното благо, т.е.  ограничаване на изброените „свободи” , унищожаване на различните „права”, които дава Конституцията, като оставим на народа само да контролира финансите. Нашето изтегляне от тук вероятно ще доведе до анархия, а в края на краищата и към чуждестранна окупация – австрийска, румънска, турска ….. или наша …."
Руски дипломатически  агент в София А. Кояндер
/На документа цар Александър III /Освободител/ е отбелязал собственоръчно : Няма съмнение, че е настъпил моментът решително да действаме в България и да приключим с всички тези въпроси./
На 9 септември 1944 г препоръките на руския дипломатически агент бяха изпълнени с помощта на българските комунисти.