Палатково градче на разбитите надежди

Източник 

2.08.2011
Снимките са широкоформатни и отдясно са леко отрязани. За пълно изображение кликнете върху всяка снимка.

Само на един час път от Манхатън, има палатков лагер, построен от бездомни американци, който много прилича на сцена от трудностите от времето на Голямата депресия.

Повече от 50 бездомни хора образуват малка общност, живееща в горите на Ню Джърси.

И докато политиците във Вашингтон се заяждат за трилионния дълг на страната, перспективата, че все повече и повече отчаяни души ще се присъединят към тях, нараства всеки ден.

54-годишният Чарли Ерикссон обядва до своето убежище, опитвяйки се просто да оживее.

Добре дошли в палатковия град: една общност, където всеки е загубил работата си и къщата поради финансовата криза

Тези хора продължават да живеят чрез дарения от местни църкви и благосклонното отношение на местните ресторанти. Общността е тъжен преглед на проблемите, с които трябваше да се бори най-могъщата страна в света.

"В течение на година ту заминавахме, ту се връщахме в лагера", казва бивш служител на хотел, 43-годишният Барт Хът, който живее със съпругата си, бившата учителка Барбара в импровизирана палатка в стил на вигвам от Дивия Запад.

"Заради финансови затруднения, породени от кредитната криза преди три години, ние бяхме принудени да разпъваме палатката си на различни места, на общински земи, в задните дворове на църкви и на затворени магазини.

Нашите семейства и приятелите ни помогнаха, но тази подкрепа приключи отдавна.

Опитваме се да се изправим на крака, и заедно с ръководството на лагера се надяваме да се върнем в програмата за социални обезпечения или в програмата за помощ за осигуряване с жилища. "

Сломени от загубата на работните места и домовете си, жителите на градчето, ден за ден, се опитват да оцелеят без всички тези луксове като ежедневна храна на масата и покрив над главата си.

Градчето се управлява от бивш проповедник в колеж, 50-годишният Стив Брайем. Градът се опитва да функционира възможно най-близо до нормален град, където лидерите на града са избрани чрез демократични средства одобрени от всички жители.

Всички те трябва да се споразумеят за правилата - да не се бият, да почистват лагера, да извършват обществена работа, когато имат време, и най-важното, да пазят спокойствието след 22 часа.

За да свържат двата края, 39-годишният Елууд Хайерс и 33-годишната Синтия Берлингер в своя, наскоро приключил, временен подслон в гората

В момента лагера води съдебна битка с местните власти, които искат да се премахне лагера, и случаят е прехвърлен във Върховния съд на Ню Джърси.

Стив, заедно с други членове на общността искат властите на окръга да предвидят специално построени за целта места за настаняване на бездомни, и да си сътрудничат с местен адвокат, който да работи за тях безплатно.

"Това е място, където можем да починем, да изсъхнем и да получим възможност отново да се изправим на крака и да се върнем в обществото", казва свещеник Стив, който е ръкоположен преди осем години, но изоставен да живее в бедност сред все по-нарастващата общност в палатковия град.

"Ние имаме бензинов генератор, който загрява водата за къпане и за измиване на посудата след хранене от дарения.

Това е расово разнообразна общност, където има мексиканци, поляци, ирландци, афро-американци и бели.

Има 8 жени, които са имали проблеми в миналото, но сега са станали по-спокойни.

Ежедневната борба за оцеляване тук ни накара да осъзнаем когато бяхме щастливи, когато имахме къщи, когато живеехме в комфорт с всички тези телевизори и микровълнови фурни. "

Shack: Тази къща изглежда абсолютно жалка, но това е все пак е дом за бездомници, който даде на общността колата си

Въпреки че лагера е силно зависим от изобретателността на Стив и неговите активни сътрудници, той смята, че основната му задача е да съхрани в палатковия лагер надеждата

"Тук имаме стари дъски и платно, дори построихме параклис", казва той.

"През лятото ние провеждаме службата направо на улицата."

"Присъствието на службите,  не е задължително, но духовността и надеждата могат да помогнат на тези, които изпитват най-трудните часове в живота си."

За Берт и Барбара, помощта, която получават тук, са за предпочитане, отколкото да живеят от помощи, предвидени от правителството.

Няма къде да отидем: Бездомните Бърт и съпругата му Барбара близо до временното си убежище в палатките в гората на Lakewood, Ню Джърси

"Помощта и грижите, предоставяни от общността, предизвиква благодарности от всички", казва Бърт.

"Това е като завръщане към природата и те кара да осъзнаеш, че всички тези модерни неща като микровълнови печки, телефони и дори автомобили, са незначителни.

Храна, вода и подслон, това е, от което имат нужда, всички тук. "

Тази душ кабина, която са построили за себе си бездомните, се захранва с вода от изкопани кладенци и подпочвената води се изпомпва в нагревателя, така че жителите да могат да се къпят.

защо непрекъснато се оплакваме...кой е казал че лесно се живее,че наготово трябва да ес получава,,че само на нас се случва... че....

в Америка съм чувала ,че не плащат данъци,отделни общности били...

Сигурен ли си, че в Софийска област са по-малко?
Залагам бас, че са поне 2 пъти повече, но на хамериканските бездомници не им бери дерта - само да искат да бачкат и нещата ще се променят на часа.
Какво да правим с нашите бездомници, които искат да бачкат, но нямат тази възможност.
Това пак ли от някой руски сайт го измъкна,
щото ми прилича на: "В Америка бият негрото!"

Споко бе американцкия бездомник е най-богатия бездомник в мире,а и най-демократичния също!Нали Борко ,а?

Кликни веднъж върху източник бе1 човече. Стига с тия руски сайтове. Умопомрачили сте се от черно-бялото.

Не се връзвам, ама в един момент си помислих, че вярно не забелязваш, което не мога да си го представя. Шегувай се на воля.

Такова нещо в Щатите не съм видял. Това е комунистическа пропаганда.

;E PA TAKOVA ZIVOTNO NEMA;

Демокрацията е смърт за икономиката и развитието на една държава. Това е сбъркано управление! Големите финансови потоци, се въртят от определена група хора наречена частен бизнес. Целта на всички е източване на държава, фондове, субсидии и кръвта на обикновения човечец. Докато дойде момента в който парите са в една малка група "хора" а останалите 95% са на ръба на оцеляването, включителното и самата държава. И тогава настъпват безредиците, понякога кръвопролития и все някой ден всичко си идва на мястото. Не може група капиталисти и банкери да се мислят за Господ.