Земную жизнь пройдя до половины, я заблудился в сумрачном лесу. 
Данте, "Божественная Комедия"

Представете си, че всичко, в което сте свикнали да намирате удоволствие, изведнъж престане да ви задоволява. Събота  сутрин отиваш в любимото кафене и виждаш на масичката купчина от чашки. Сервитьорът е махмурлия, кафето е ерзац, усмивките на непознатите на масата отдясно те дразнят, и като че ли, преди ти е било все едно, изведнъж ти става противно. Избираш книги в магазина, а там е такъв отвратителен кич, че започваш да тъгуваш за времето, когато са горели публично книги на площада. Купуваш нещо в супермаркета, но всичко е като насила, с някакво непознато пресищане.

Аз не мога да се освободя от мисълта, че всяка вещ, попаднала в моето полезрение, не е тази и такава, която ще ми достави радост, чиста и прозрачна, защото на моя вътрешен обектив се появява тази странна промяна, този филтър — анхедонията.

Но може би не е така. Отначало аз не разбирах, къде е проблема, уморено сядам в таксито, после чакам автобус, което е свръх моите сили; искам вкъщи, просто вкъщи, под душа, и това е всичко. А вкъщи се събличаш, лягаш във ваната, но никакво удоволствие, че си чист, никакво. И тогава си мисля; "Боже мой, колко ми е омръзнал
този град!"


Цялата статия прочетете ТУК