(Повторна публикация) За последните четири седмици много пъти писах за съдебното дело срещу учителката Тоня Крафт, която е обвинена за тормоз над деца. Стана убедително ясно, че обвиненията срещу нея нямат основания. Но властите могат да съсипват живота на невинни хора, което личи от стремежа им към съдебни преследвания от 20 години насам – резултатът е осъждането и пращането в затвор на много хора. Повечето от тези присъди междувременно бяха атакувани и отменени. Никой не е по-добър в разрушаването на животи и имоти от държавните власти. Както Р. Дж. Ръмел отбелязва в книгата си “Смърт от държавата” (Death by Government), през миналия век два пъти повече хора са били убивани от собствените си правителства, отколкото от чужди. Това е потискаща статистика, тъй като показва, че може би не трябва да сме чак толкова загрижени за враговете извън нашите граници, защото по-страшните врагове са сред нас.

Признавам, че имам възражения към цялата концепция за “добра власт”. Подобно на повечето хора, се възмущавам, когато виждам как държавни служители (в най-добрия случай) просто се отнасят лошо към хората, но понякога прибягват до мъчения и дори убийства. В серия от статии Уилям Н. Григ изобличи някои жестоки действия на полицията (извършени под протекцията на държавните власти) срещу хора, които не заслужават такова отношение. Знаем на какво са способни злите власти, но в същото време нещо в нас ни кара да вярваме, че властите могат да бъдат по-добри. Искаме “добро правителство”, въпреки че правителствата, които виждаме, дори не се доближават до представите ни за добро.

Всъщност можем да се запитаме дали терминът “добра власт” не е оксиморон. Може ли едно правителство да е добро? За жалост дори този въпрос е изпълнен с неясноти, тъй като определението за “добро” не е еднакво при всеки човек. Например тези, с които деля един офис – всички членове на факултета по политически науки – се определят като “либерални демократи”. Макар да харесвам колегите си, техните представи за “добра власт” включват едно правителство, което контролира всяка област от нашия живот. Те виждат “добрата власт” там, където правителството ни дундурка от люлката до гроба и ни “пази” (или “дава повече сигурност”) от “грабежите на частните големи предприятия” (корпорациите). За тях “пазарът” е нещо като юридическо лице, което потиска всички останали. Те вярват, че кризата на Уол Стрийт е следствие от това, че правителството не е било достатъчно бдително и не е предотвратило “пазарния срив”. По тази причина те искат правителството да има нужната власт за контрол на почти всяко наше действие.

И в същото време те открито негодуват на новините за (държавно одобрени) мъчения и (полицейска) бруталност. Те се възхищават на публикациите ми за съдебния процес, като не разбират, че това, което правя, е противно на тяхната идея за държавност. Тук и дума не става за лицемерие – просто за тях едно проявление на властта е приемливо, докато друго – не е. Проблемът, разбира се, е в това, че правителствата използват една и съща власт, за да вършат както приемливите, така и неоправданите дела. Приятелите ми се възхищават, когато държавата взима пари от едни и ги дава на други в името на благоденствието, но се вбесяват, когато държавата отнема дома на някого, за да може търговската верига Costco да си построи нов магазин на това място. Приятелите ми вярват, че е оправдано щатската армия да бомбардира Сърбия и да избива цивилни, но също така вярват, че не е добре, когато правителството избива цивилни в Ирак. С други думи, политическото оправдание зад всяко държавно действие определя какво ще е отношението на приятелите ми към това действие.

Преди шест години Рандал Холкомб написа полемична статия на име “Държавността: Ненужна, но неизбежна” (Government: Unnecessary but Inevitable), в която дава се разбере, че държавната власт определено не може да е “добра” с оглед на разбиранията за свободната воля на хората, но винаги ще я има. Нашата работа – казва той – е да бъдем постоянно бдителни и да опитваме, дори когато не отчитаме успехи, да държим тази власт ограничена. Не знам дали тезата на Холкомб е вярна, но определено съм съгласен, че не живеем в един добър свят, а също и че държавната власт винаги ще е наоколо. Както и да е, това, че нещо съществува, не го прави непременно добро, нито бдителността може да ограничи нечия власт. Стигнал съм до извода, че държавната власт не е нещо добро, но поне все още мога да го кажа открито.

Автор: Уилям Андерсън
Източник: Campaign For Liberty