Какво се крие зад "разкола"  между казахи и узбеки по случая "Free Gaza?"
02.06.2010 Централна Азия

Реакцията, за задържането на флотилията Free Gaza, на две от ключовите държави от Централна Азия, претендиращи, че са регионални лидери, ясно показва спецификата на Близкия Изток и политиката като цяло. От една страна - един ефективен неутралитет, а от друга - стагнацията във всички посоки ...

Три от петте мюсюлмански републики от Централна Азия, включително и две ключови държави в региона - Казахстан и Узбекистан, дават официален отговор за задържането от страна на израелските ВМС на "Free Gaza". В оценката си по отношение на Израел, те са разделени.

Първа реагира Астана. Външното министерство изрази "дълбоко съжаление", за "инцидента" и се въздържа от всякаква критика към Израел. В тази декларация, няма  конкретен коментар за съдържанието на задържаните кораби. Организаторите на флотилията твърдят, че имало само хуманитарни доставки, а израелските власти твърдят, че освен материалите за строителството на тунели, и за контрабанда на оръжия в ивицата Газа.

След почти ден след оповестяване на реакцията на Астана, беше обявена официалната позиция на Ташкент. Узбекското външно министерство изрази "дълбока загриженост и безпокойство" не възприема и "осъжда "атаката на израелските военноморски сили срещу международния хуманитарен конвой.

Буквално броени минути, след изявлението на узбеките, практически повтаряйки го, МВнР на Таджикистан, осъжда "Атаката", която "се е провела в незачитане на международното право по отношение на кораби, превозващи хуманитарни доставки."

Важно е, че по време на операцията  "Литой свинец" /бук.лято олово/ през януари 2009 г., Ташкент, първи публикуваха своята позиция относно събитията в Газа. Нещо повече, това не беше направено в официално изявление на дипломатически служби, и от името на обществеността на Узбекистан ", а от информациония новинарски сайт "Jahon ". След реакцията на Ташкент , същото направи и  Душанбе. И в трите случая, оценка на развитието в ивицата Газа е била много неутрална и не включва критика към Израел.

Очевидно е, че в този момент, Казахстан и Узбекистан  се чувстват много по-"уверени". Астана реши първа да обяви своята реакция, но Ташкент осъди Израел официално, а не от името на обществото. Освен това, през последната година и половина, тези две страни са ясно определени и в подхода си към Израел. Преди операцията "Литой свинец" през месец декември на 2008 г., като начало започна обиколката на Шимон Перес за регионално проучване. Заради военните действия в ивицата Газа, Казахстан и Узбекистан са взели изчаквателна позиция и не бързат да отговорят на желанието за посещение на президентът на Израел. Но след няколко месеца Астана даде зелена светлина за посещение на Перес, а Ташкент отказа. В бъдеще отношенията на Израел и Казахстан вече са достигнали нивото на стратегическо партньорство, което е отразено в засилването на икономическите връзки, както и на честотата на двустранни посещения. Но Узбекистан, по време на същия период, отхвърля всички опити на новото ръководство на Израел да "съживи"  диалога, и в резултат на това допълнително увеличи стагнацията на двустранните отношения.

Разликата между Казахстан и Узбекистан, вече ясно се вижда от края на миналата година. През октомври по покана на Казахстан, в Астана беше на посещение министърът на външните работи на Израел Авигтор Либерман. Няколко седмици по-късно, Казахстан отказва да приеме Глаавният дипломат на Палестинската автономия , Риад ал-Малики. От друга страна, узбеките не поканиха новия израелски външен министър, въпреки че още преди встъпването си в длъжност той обяви, че е готов да посети Ташкент в името на укрепване на отношенията. Но през октомври, узбеките с почести приеха ал Малики и демонстративно го нарекоха  министър на външните работи "на държавата Палестина".

Парадоксално е, че отвръщайки се от Израел, Узбекистан, дори не се опитва да го използва, за да  постигне пробив в отношенията си с арабския свят. Те също са "замразени" в едно доста минорно ниво. Но Казахстан, укрепвайки връзките си с Израел, продължава да засилва сътрудничеството си с арабите, особено с Хашемитското кралство и петролните монархии от Персийския залив (през ноември, президентът Назарбаев посети Обединените арабски емирства и Йордания).

Същото може да се каже за реакцията на Ташкент и Астана за операцията на ВМС в контекста на отношенията си с Анкара. Въпреки че това събитие провокира още по-голямото влошаване на отношенията между Израел и Турция, оценката на случилото се за Узбекистан и Казахстан, очевидно не е "свързана" с отношенията им с Турция. Астана, която не осъди Израел, активно развива сътрудничество с Анкара. Достатъчно е да се каже, че през октомври по време на посещение в Турция, Назарбаев подписа договор за стратегическо партньорство, а преди три месеца в Казахстан, беше на посещение турският министър на външните работи, Давутоглу. Но Узбекистан, осъди арестите флотилия безплатен Газа, не е имал контакти с Турция от срещата на върха, през 2003 г. От тогава техните отношения, както в случая с Израел, се намират в състояние на дълбока стагнация.
Източник:izru.ru