Блогът на zahariada :: История на българите - от акад. К. Иречек

Княз Борис (около 852—888 г.). — Славянските апостоли Константин и Методий. — Покръстване на българите в 864 г. — Колебание на Борис между Рим и Византия. — Държавата на Светополк във Велика Моравия. — Княз Владимир. — Борис (поч. 907 г.)

Борис — според свидетелството на Константин, син на Пресиям, а според Теофилакт, син на Звиница — стъпил на престола около 852 г.; неговото царуване особено се ознаменувало с покръстването на българите.

Войни с гърци, сърби, хървати и франки изпълняли цялата първа половина от Борисовото царуване. След като се прекратило 30-годишното примирие, сключено от Омуртаг с император Лъв, Борис почнал да нахлува в Тракия, но без успех. За да отмъсти за поражението на Пресиям, той нападнал на сърбите, ала синовете на Властимир — Мунтимир, Строймир и Гойник, — които князували тогава в Сърбия, го разбили и дори взели сина му Владимир в плен. Борис, принуден да сключи мир, бил приятелски доведен от тях до българската граница в Раса (днес Нови пазар). Все тъй безуспешно свършили тогава и разприте му с хърватите. При по-сетнешните свади на тримата сръбски братя Мунтимир достигнал единодържавие с помощта на Борис. [1]

И тъй българската държава се простирала тогава на запад дори отвъд Ибар. Също и в стара Македония чрез присъединяване на славянските княжества тя дотолкова се разширила, че при Борис и Охрид се намирал в пределите на България. Това разширение на българската държава към югозапад било причина, задето тогава при император Теофил (829— 842 г.) били заселени турските вардариоти като погранична стража между Солун и Воден и за защита на първия град. На северозапад държавата на Борис граничела с хървати и франки. В 853 г. българите се борили с фран-

1. Šafařik, Pamбtky, П, стр. 189, 267. [Борис в Македония : В Народната библиотека в Белград под № 239 има един лист с живота на св. Гаврил Лесновски : гъркът Мавраган победил българския княз Михаил Борис при Злетово, ала след това бил убит от Борис. Гласник, 56, стр. 339.]

168

ките като съюзници на княз Ростислав, който сред непрекъснати войни с немците издигнал Велика или Горна Моравия (днешна Моравия и Словакия) до висока степен на могъщество. Ала съюзът продължавал кратко време. Когато после Карломан с помощта на Ростислав въстанал против баща си, краля Людовик Германски, българите помогнали на последния против Карломан и неговите съюзници моравци (862 г.). След като бил усмирен Карломан, Лудовик сключил с Борис съюзен договор против Ростислав в Тулна на Дунав през 864 г. и тоя съюз продължавал до края на IX в. [2]

2. Е. Dьmmler, Ьber die sьdцstl. Marken des frдnk. Reiches unter den Karolingern, 795 — 907, Wien, 1853. При това ние се ползуваме от руското съчинение на Ф. Успенский, Первые славянские монархии на северо-западе, Петербург, 1872. [У Логотет, Продължителят на Георги Монах, стр. 725, се говори за българския началник Кордил който дошъл при император Теофил, и т.н. Срв. Hirsch, Byz. Stud., стр. 54. — Български бежанци в Цариград. Петър, българин, помощник на Василий при убиването на Ванд и Михаил. Един Болиас у Теофан и др. И, обратно, гръцки бежанци в Бьлгария, вж. Теофан. — „Πατρίκιος Βρυέννιος”, welcher in den Menaea, 26 Dec. als Gesantlter Theodoras (842—856) an den Bulgarenkцnig erwдhnt wird.” nach Seger, Byz. Historiker des zehnten und elften Jahrh., Mьnchen, 1888, 1,стр. 1, n. 2 „identisch mit dcm protospathas Theoktistos ὁ βροιενίων,der nach Const. Porphyr. de admin., стр. 24 unter Michael III (842—867) die Slawen Moreas unterjocht hat, aus der Adrianopoler Familie der Bryennier”. — Заселване на вардариотите в IX в. nota bene срв. Finlay, III, стр. 77. — Василевски в ЖМНПр, 1886 ноември, издаде из един сборник на Московската синодална библиотека извлечение от житието на св. Теодора Солунска, родена в 812 г., умряла в 892 г. във времето на Лъв Мъдри. Досега беше позната само похвалата на св. Теодора от солунския митрополит (около 1350 г.) Ник. Кавасила (5 април.) Данни към топографията на Солун, вж. Tafel, Димица(Μακεδονικὰ), Атина, (1874 г.)и Хаджи-Йоан (Ἀστυγραϕία Θεσσαλονίκης, Солун, 1881 г.). Житието е написано преди 904 г. Тя била родом от Егина, баща ѝ бил егинският протопрезвитер Антоний (св. Лука Еладскй, роден в 890 г. : неговите прадеди били от Егина; св. Атанасия Егинска, мъжът ѝ бил убит при нахлуването на Μαυρουςίων). Теодора била омъжена, ала ето че сарацините нападнали Егина, нейният брат, клирик, бил убит със секира. Теодора с мъжа си избягала в Солун. Нашествието е станало около 819—820 г., почти едновременно с Крит. Когато е било писано житието, Егина νῦν ἔρημος τε καὶ ἄδοξος. Срв. житието на Теоктиста Лесбийска за нашествието на сарацините. В Солун се споменава храмът на св. Лука на пътя за Κασσανδρεωτική πύλη, гдето живеели калугерки под игуменството на Екатерина, сестра на по-късния солунски митрополит Антоний, това манастирче било пренебрегнато поради своята незначителност (σμικρότης) от εἰκονοκαυστῶν. Антоний другаде не се споменава, бил епископ на Дирахион, борец против иконоборците, без страх държал реч пред Лъв Арменец (813—820), бил е мьчен. следи от което останали завинаги на лицето му, и изпратен на заточение; през царуването на имп. Михаил (820—829) бил върнат от изгнание у дома си, гдето проповядвал и предсказвал бъдещата победа над еретиците. След възстановяването на правоверието „по определению собора” бил назначен за солунски митрополит, ала скоро след това починал, на 2 ноември, 7 индикт = 843 г. — Васильевский, стр. 92 : Солунски митрополити през IX в. : Йосиф, брат на Теодор Студит през царуването на Никифор, в 808 г. бил свален поради спречкване с императора и патриарха. Той се явява наново митрополит през ремето на император Теофил. Теофил след това поставил на солунския архиерейски престол Лъв Мъдри (Leo Gramm., Theophan. Contin., Georg. Hamart., Kedrenus), през времето на еретическия патриарх Ἰωάννης (837 г., останал след това патриарх 6 години и 1 месец), патриарх Методий го свалил от престола. За еретика Joannes на Le Quien, между Йосиф и Лъв, не остава място. В Солунската легенда за св. Кирил се споменава като солунски митрополит Йоан, ала той не е идентичен с еретика Йоан

169

В това време в духовното развитие на южните и западните славяни бил подготвен преврат с появата на двама мъже, на които всички славянски племена на вечни времена ще останат благодарни. С тяхна помощ славяните били въведени в кръга на образованите европейски народи, понеже те турили основа на азбуката, литературата и богослужението на славянския отечествен език. Братята Константин и Методий се родили в Солун, който достигнал тогава вече голямо значение поради търговията и учебните си заведения. Баща им Лъв, богат и знатен човек, заемал длъжността друнгарий (военен началник) при солунския стратег. Твърде вероятно е, че те били от славянски произход, особено ако имаме пред очи тяхната литературна дейност на славянска почва и необикновената им способност към изучаване на езици; кръвните гърци винаги се отличавали с голяма неспособност не само към изучаване на славянския език, но изобщо и на всички останали чуждестранни езици. В това време на гръцка служба се намирали много славяни. От славянски произход били също тъй патриарх Никита (766—780 г.) [3], Дамян, ковчежник на император Михаил III, император Василий Македонец и др.

Константин (род. 827 г.) след смъртта на баща си в 842 г., когато бил на 14 години [?], бил изпратен в Цариград заедно е младия Михаил III, да се възпитава под ръководството на патриарх Фотий. Още тогава у него се проявила наклонност към усамотение и скромен нрав. Поради това нему най-много се харесвал животът на духовното съсловие, на който и посветил себе си. Той рано се отличил със своята ученост и поради това бил назначен за патриаршески библиотекар, а после за учител по фило-

който се явява у Le Quien по недоразумение на думите Комбефиза у Лъв Мъдря! (Васильевский, стр. 93). След Антоний, според Николай Пафлагонийски в житието му на патриарх Игнатий, дошъл Василий, който изобличавал живота на император Михаил, та старецът бил изтезаван (865 г.); той бил преместен в Солун от Крит след пълното превземане на острова в 843 г. Той бил съвременник на св. Кирил и Методий. — Има надпис у Хаджи Йоан за възобновяването на крайморските стени на Солун по времето на император Лъв и Александър и патриарх Николай, при Лъв τοῦ Χιτζιλάκη Βας. προτοσπαϑαρίου καὶ στρατηγοῦ Θεσς. и при Йоан, архиепископ (sic) солунски. — Теодора след смъртта на мъжа си постъпила като калугерка в манастира „Св. Стефан”. Умряла на 29 август. Посмъртни чудеса. Мироточива. Целителка : излекувала жената на стратега Евтимий в Тива. Близо до Солун било селото Μυριόϕυτος, в което живял един човек на име Илия Амаликит (арменец), привърженик на иконоборческата ерес; напразни били опитите да го обърнат от нечестивия дух, обаче обърнал се пред иконата на св. Теодора. Вж. Byz. Zeitschrift, II, стр. 313. Виз. Врем., XI, стр. 214. Еписк. Арсений, Житие и подвиги св. Феодоры Солунской, Дорпат, 1899, стр. 79 (IX в.,+ 892). Соколов във Виз. Врем., 7, 1900, стр. 166—168. Е. Kurtz; Byz. Zeitschrift, 9, 1900, стр. 276. — Славяни на гръцка служба : Войводата Андрей при имп. Василий I, победителя на арабите, според Генезий и Конст. Порфирогенит бил Skythes. Finlay тълкува, че това значи славянин. Nota bene. Какво означава „Skythes” в езика на двамата автори? У Камениат това са българи. — Petros Bulgaros при убиването на Ванд и Михаил III. Един емигрант Boilбs у Theophanes. Patrikios Boilas в 924 г. въстанал в Армения. Регентите Vasilices и Gabrietopulos в 913 г. сл. са били уж славяни.]

3. Никита имал обичай да произнася гръцкото αι не е, „а по варварски” ai. Hopf, пос. съч., стр. 97, бел. 57.

170

софия. Понеже отлично познавал източните езици, поръчали му в 851 г. да отиде като пратеник в държавата на халифа. [4]

Методий бил светски човек. Поради неговото значение в околностите на Солун императорът му поверил управлението на едно славянско княжество, [5] което се намирало (според мнението на Дринов) вероятно в Тесалия, която принадлежала тогава още на славяните. Няколко години по-късно Методий се отрекъл от светския живот и постъпил монах в Олимпийския манастир. Тук при него дошъл също и брат му и оттогава те вече не се разделяли. Когато князът на хазарите, които живеели в донските степи, поискал от императора да му прати някой учен, който да му обясни кое от трите вероизповедания — мохамеданско, юдейско или християнско, е съгласно с истината, при него били изпратени солунските братя. Константин изучил хазарския език и сполучил да обърне хана в християнство. Освен това той открил още в Херсон мощите на св. Климент Римски (поч. 102 г.). Тогава Ростислав също се решил да иска за себе си християнски апостоли от Цариград. Макар и отдавна много мисионери, особено немци от епархиите Пасавска и Залцбургска, да проповядвали в Панония и Моравия, ала нямали голям успех. При това князът, като се е стремял към политическа самостойност, не могъл да подчини своята държава в духовно отношение на съседите си. Към края на 862 г. император Михаил изпратил Константин и Методий при Ростислав. Предполагат, че Константин още по-рано (според Храбър в 855 г.) изнамерил славянската азбука; според други той дори тогава превел някои части от Св. писание, именно евангелието от Йоан. Във Велеград, столицата на Моравия, братята били радушно приети от княза и народа (863 г.). Тяхната дейност наченала с проповядване словото божие на славянски език, с обучение на младите моравци в християнската вяра и с превода на свещените книги. В същото време, когато Борис водил преговори с франките, християнската вяра бърже се разпространила между панонските и моравските славяни.

Борис разбрал, че без християнството неговата държава няма да се задържи дълго сред могъщите християнски съседи франки, моравци и византийци. Освен това повечето тракийски и македонски славяни отдавна се били отказали от езичеството, па и в собствената Борисова държава още от времето на Крум малко по малко почнало да се разпространява християнството. Както по-късно руският княз Владимир и маджарският Стефан, Борис отчасти по политически причини приел християнството. Отначало той влязъл в преговори на Запад с крал Людовик, който през

4. [За изпращането на Константин при халифа в 851 г. — да се допълни.]

5. Кнѧженіе ему дастъ дръжати словѣнско. Leg. pannon. [По въпроса за Олимп вж. Ягичовия Archiv, 12, стр. 221 — Мальпиевский. За съчиненията върху Кирил и Методий на Воронов, Малишевски, Голубински и т. н. вж. Archiv, главно дял 10, окело 300 стр. За гръцкия произход на славянските апостоли : Грот във Варшавския Методиев сборник. Вж. Stichologium, Archiv, 10, стр. 305:

171

есента на 864 г. съобщил на папата надеждата, че българският княз възнамерява да се покръсти; ала, както се вижда, на последния не се харесали условията, които били предложени от краля. Примерът на Ростислав, който се обърнал към Византия, му се видял по-достоен за подражание.

През време на един голям глад в България Борис наченал война с император Михаил III. След няколко победи той се съгласил да се помири и се възползувал още от тоя случай да приеме християнството от византийците. И наистина той бил покръстен на мястото на мирните преговори. Византийският император бил негов кръстник и Борис почнал да се нарича с християнското име Михаил.

Едновременно и мнозина боляри приели кръщение. В мирния договор гърците отстъпили тогава на българите областта при полите на Балкана, която се простирала от Сидерския проход (един от проходите при Сливен) до крайморския гр. Девелт, по славянски Загора (864 или в началото на 865 г.). [6] Така излага това важно събитие Голубински, твърде основателен и добросъвестен издирвач, след ново разследване и критично сравнение на всички стари известия, останали от франки, гърци и славяни. [7]

Дотогава владеело мнение, че уж Методий нарисувал за Борис картината на страшния съд, която направила на княза такова силно впечатление, че той веднага решил да приеме християнството [?]. Голубински подложил тая легенда на критична проверка, от която излязло, че тя е основана едничко върху разказа на Симеон Логотет. А що говори Симеон? Нищо друго, освен това, че един грък, именуван Методий, нарисувал за Борис, но вече след покръстването му, едно изображение на страшния съд [?]. Тоя грък обаче не бил мисионер, а просто живописец. Ако е така, преданието, което се образувало от произволното отъждествяване на живописеца Методий със славянския апостол Методий, се лишава от всяко основание. [8]

6. Šafařik, Pamбtky, II, стр. 190, мисли, че Сидерският проход не е сегашният Демир- капу при Сливен, а е проходът Чалъкавак по пътя от Шумен за Карнобат. Девелт лежал близо до морето между Созопол и Анхиало, прд Бургас. Годината на кръщението определил Дюмлер, пос. съч., стр. 80 [За покръстването на българите : Nota bene Соколов. Extrait в Чтение по виз. истории, под Михаил III. — Jahjia, ed. Rosen, стр. 145. Табари пише за известието на арабския пратеник досежно откупуването на пленниците през 860 г., тъкмо били приети и пратениците на бурджаните. — Ал-Бекри (пак там, стр. 145, бел. d) е черпил за покръстването на българите, според Розен, може би и от Ибн Даста, който пише за пътуването от Цариград за Рим : „И выходиш ты из него (неименован град на запад от Солун) и идеш по густым лесам среди Саквлибов. У них деревянныя дома, в которых они живут. И они — христиане; они приняли христианство во время царя Б-оŷса (Бориса) и по сей ден они пребывают в вере христианской.” Розен ще го издаде цял. Kuun, Rel. Hung. cum oriente, I, стр. 19, бел. 3 чете не Даста, ами Ростех според Gцje, който ще го издаде според единствения лондонски ръкопис (1893). Ростех е из околността на Испахан. — О крещении Болгар, ср. Виз. Врем., ХI, стр. 222—223 (Язимирского — чудо св. Димитрия).]

7. Голубинский, пос. съч., стр. 22—27, 225—249. Още Хинцел обори влиянието на славянските апостоли върху България, Geschichte der Slawenapostel, Leitmeritz, 1857, стр. 38. [Да се попълни.]

8. [За Методий и Борис : А. L. Frothingam, Byzantine artists in Italy from the sixth to the fifteenth centry, American Journal of Archeology, vol. IX, 1, Jan.-March, 1894, стр. 37,

172

Все тъй недостоверен е и разказът за сестрата на Борис, която уж, като се намирала в гръцки плен, приела християнството и след като се завърнала, накарала брат си да последва нейния пример. Борис приел християнството не под чуждо влияние, а по собствена подбуда; ако би бил обърнат от мисионери, той отсетне едва ли би се колебал тъй дълго между Рим и Византия. Че гръцки мисионери не били виновници за важното решение на българския княз, става ясно от думите на тогавашния патриарх Фотий, който смятал покръстването на българите неочаквано (παραδόξως) събитие.

След като се завърнал от похода, Борис с всички мерки залягал да склони всичките си поданици да приемат новото учение, ала при това срещнал силна съпротива от страна на болярите, които си оставали верни на езичеството. Те разбунтували голяма част от народа и се опитвали да свалят Борис, за да покачат езичник на престола. Въстанието свършило гибелно за тях. Борис заповядал да накажат със смърт разбунтувалите се боляри с техните жени и деца, всичко 52 души; цели родове били изтребени чрез тая постъпка, недостойна за един новообърнат християнин. Простият народ, който се присъединил към бунтовниците, бил отпуснат безнаказано. [9]

България, която се превърнала от езическа държава в християнска, наскоро станала Елдорадо за различни религиозни апостоли, които поради всеобщия преврат се надявали да намерят там привърженици. [10]

за Методий и Борис спорел Sym. Mag., стp. 665, обаче смесва римляни с Ῥωμαῖοι! Jelić, Nuove osservazioni sull’icona. Vaticana dei SS. Pietro е Paolo, Archaeol. Ehrengabe der rцm. Quartalschrift zu De Rossis LXX Geburtstage, herausg. von A. de Waal, Rom, 1892, стр. 83—94. Това било уж вотивна икона, дадена на Ватикана от св. Кирил и Методий в 867—869 г., Методий = живописец Методий!]

9. Responsa Nicolai, cap. 17. Annal. Bertin. ad 866.

10. Fr. Rački, Bogomili i Patareni, Rad jugosal. Akad., VII. Responsa, 106. —

173

На техните планове благоприятствувало многогодишното колебание на Борис между Рим и Цариград и произтеклото от това непостоянство в изповядване на вярата.

Подобно на гърците в страната се скитали евреи, които отдавна имали мощни общини в Солун и особено при хазарите и в Крим; после арменски монофизити и особено павликяни, чието учение било пренесено в Тракия от сирийски и арменски преселници. Петър Сикул, [11] който в качеството на византийски пратеник в 868 г. отишъл в арменска Тефрика, слушал от тамошните павликяни, че те имали намерение да пратят свои едноверци в България, за да накарат туземците да преминат от гръцкото християнство към тяхното учение, като се осланяли на това, че християнската вяра е нова и повърхностно познавана от туземците. Петър не пропуснал случая да напише съчинение против манихеите, запазено досега и посветено от него на Йосиф, първия български епископ. Но и между православните имало много неистински християни. Един светски грък, който покръстил мнозина, бил признат от българите за измамник, жестоко наказан и изгонен. Гръцките попове проповядвали разни суеверия, например забранявали къпане в сряда и петък, смятали за грях да се яде месо от такива животни, които били заклани от евнуси, и т. н. [12] Наскоро след приемането на християнството Борис се скарал с гърците и влязъл в преговори с папата, защото наченал да се бои за църковната независимост на своята държава, понеже гърците не искали дори да дадат на българите отделен епископ. [13] През август 866 г. български пратеници се представили в Рим на папа Николай I и му предложили 106 въпроса досежно това, как трябва да си уредят живота по християнски. Някои от тия въпроси са прекалено наивни, например позволено ли е, както по-рано, да носят гащи (femoralia). Важен бил следният въпрос : принадлежи ли им правото да имат патриарх, на което папата отговарял уклончиво, че той засега ще им изпрати само епископ, за да разбере какво е състоянието на страната. Наистина през ноември същата година двама епископи пристигнали в България с отговори на предложените въпроси. Последните сами по себе си са твърде интересни, понеже ни дават най-точни сведения за бита на българския народ. От тях ние можем да почерпим необори-

11. [За византийския пратеник Петър Сикул — nota bene.]

12. Responsa, cap. 14, 104; 6, 57 и пр.

13. Голубинский, пос. съч., стр. 27—33; Дринов, История на бълг. църква, стр. 13—27. [За затвърдяването или за въвеждането на християнството у славяните през времето на имп. Василий nota bene говорят имп. Лъв в Тактика и Конст. Порфирогенит в съчиненията си; дали разбират с това далматинските, хърватските, може би и панонските славяни? Това място не е било забелязано от Dьmmler и Hergentцther, на което обръща внимание Hirsch, Byz. Studien, стр. 255, бел. 6 — 256. Rački, Documenta, стр. 368 сл. Мястото в Тактиката на Лъв може би се отнася към племената в Гърция : γραικώταται, ἄρχοντες се кръстили по римски начин, военната помощ във войните и т. н. Срв. тегобите на пелопонеските славяни у Конст. Порфирогенит : началник от стратег, военна тегоба, трибут в пари. Архонтите на славяните при Солун у Камениат. Principes Sclavorum около 927 г. при Солун у Лиутпранд. — За него и Грот, пос. съч., стр. 142, бел. 2.]

174

мото, твърде важно известие, че владеещият неславянски народ тогава още не е бил слят в едно с подчинените славяни.

Заедно с римските епископи в България се явили и римски отреди [?]; гръцките свещеници били изгонени от Борис. Той желаел да има архиепископ в лицето на епископ Формоза, ала папа Адриан II, приемник на Николай (поч. 13 ноември 867 г.), поради лично недоброжелателство не искал да се съгласи с това предложение.

Борис поискал тогава дякон Марин, [14] но последният също така не харесал на папата (869 г.). Когато подир това Адриан изпратил в България архиепископ Силвестър, последният бил веднага върнат назад от Борис с искане папата да назначи или Формоза, или Марин. Тая упоритост на папата се обяснява с благоприятните за Рим събития, които в това време се извършвали в Цариград. След убиването на Михаил III, 23 септември 867 г., престола завладял неговият съуправител Василий Македонец, родом славянин от едно селце близо до Одрин, [15] предвидлив и сръчен човек, който прекарал детинските си години зад Дунав в плен у българите. Прякорът му „Македонец” няма да ни се види чуден, ако си припомним, че през средните векове под името Македония разбирали стара Тракия; името Тракия отнасяли само към крайбрежията на Пропонтида; стара Македония наричали Тесалия I, а стара Тесалия — Тесалия II. Василий свалил патриарх Фотий, който, издигнат от светско лице направо в патриарх, повдигнал спор с Рим, продължил много години; през това време още излезли наяве наченките на разкола. Съборът, свикан от Василий, се оказал твърде миролюбив, така че и страховете на папата

14. [Марин след смъртта на Йоан VIII в 882 г. станал папа, животописът му у Hergenrцther, II, стр. 652, последните му пътувания са били в България, Византия и Неапол, при Карл Плешивия. Мариан и Формоза известно време и двамата заедно са били в България. Формоза, епископ на подвластния на Римската църква Порт, пътувал като пратеник в 866 г. в България, в 872 г. при Лудвиг Немски, в 875 г. при Карл Плешиви, тогава Йоан VIII се обявил остро против вече 60-годишиия мъж, на 19 април 876 г. бил отлъчен на синода в базиликата В. Mariae ad Martyres. Бил обвиняван, че като пратеник в България накарал Борис да се закълне, че за епископ няма да приеме никого другиго освен него (regem Bulgarorum. . . terribilibus sacramentis etc.), Hergenrцther, II, стр. 654 и забележките. Излиза, че Йоан VIII искал да изпрати Формоза в България, за да запази тази страна. Формоза обаче предприел пътуването, като не отишъл в България. Бил сбвиняван, че си създал партия, за да стане папа. С него са били и други, партията на Лудвиг Немски срещу Карл Плешиви. Формоза избягал на север. Вж. Hergenrцther, гдето това е изложено обширно. Във Франция бил хванат от Йоан VIII, бил при абата на Tour, на синода в Troyes в 878 г. септември бил наново отлъчен. Марин му позволил да се върне. Марин само след нещо повече от година, 883—884, станал папа. Формоза бил избран за папа в 891 г., в 896 г. коронясал Арнулф за император. След 896 г. ставали чести сменявания.]

15. Κώμης μὲν ??ὖ εξώρμητο λυπρᾶς, Const. Manasses 5192 Старобългарският преводач, като не знаел, че λυπρός значи нещастен, злочест, намерил село Липра : „отъ села убо бѣ Липра”. Чертков, О переводе летописи Манассия, Москва, 1842, се заблудил още повече, като приел село Белипра. Сра. Дринов, Заселение, стр. 170. За значението на Македония в средните векове вж. Tafel, Const. Porphyr., De provinciis, XIII—XXII, и Jireček, Die Heerstrasse, стр. 94. [За Василий Kedrinus, II, стр. 183, казва, че бил ἐκ Ἀρσακιδῶν σειρᾶς, Νίκη (τῆς Μακεδονίας), оттам отишъл във Филипопол и след това в Адрианопол. Впрочем срв. у Tafel увода към Const. Porphyr., De provinciis.]

175

относно България се отстранили. Ала търпението на българския княз не могло дълго да трае; той вече не се осланял на дружбата с Рим и се помирил тайно с гърците. Когато неговите пратеници без всякакъв резултат се завърнали от Рим, той веднага ги изпратил в Цариград на събора, та там да решат кому да се подчини българската църква — дали на папата или на цариградския патриарх. Гръцките свещеници, разбира се, решили тоя въпрос в полза на последния въпреки всички възражения на папския легат (в началото на 870 г.). При тия преговори дипломати на княз Борис били болярите Петър, Сондоке и Зергобулас. През едно пътуване за Рим в 869 г. в Аквилея те вписали имената на своя княз и на цялото му семейство, своите имена и на своите семейства в един стар латински ръкопис на едно евангелие от V или VI в., който много се ценял, понеже се предполагало, че евангелието от св. Марко било собствен автограф на евангелиста. Тоя едва недавна открит списък принадлежи към любопитните паметници на старобългарската история. [16] През 870 г. те и тримата били на събора в Цариград.

Архиепископ Йосиф тогава бил изпратен от Цариград в България, дето все тогава били учредени около 10 епархии. Латинското духовенство било изведено из тая страна от епископ Гримоалд. [17] Папите не пре-

16. Всички лангобардски и славянски имена, които през VIII и IX в. били внесени на края на тоя евангелски ръкопис, пазен сега в Чивидал, обнародва С. L. Bethmann в Neues Archiv der Gesellschaft fьr дltere deutsche Geschichtskunde, 1876, II, стр. 113 сл. Бележки на К. И. Иречек за славянските княжески имена в Časopis českйho musea, 1876, стр. 773, и на немски в Sitzungsberichte der k. bцhmischen Gesellsch. der Wiss, 22 Jдnner 1877. [C. L. Bethmann, Die Evangelienhandschrift zu Cividale, стр. 121, 122 : „De Bolgaria qui primus venit in isto monasterio, nomen eius Sondoke et uxor eius Anna et pater eius Johannes et mater eius Maria et filius. . . Mihael et alius filius eius Vuelecneo (Velegnкvъ) et filia eius Bogomilla et alia Kalоa et tercia Mar(tha? et quarta) Elena et quinta Maria; et alia uxor eius Sogesclava (Soběslava). Et alius homo bonus Petrus. . . et Georgius.” — „Hic sunt nomina de Bolgaria. Imprimis rex illorum Michahel et frater eius Dox et alius frater Gabriel, et uxor eius Maria et filius eius Rasбte (Хрьсата?) et alius Cabriel et tercius filius Simeon et quartus filius Jacob, et filia eius dei ancella Praxi (Eupraxia?) et alia filia eius Anna. Тук не се споменава Борисовият син Владимир, nota bene. Йоан VIII писал на Сундук и на Зербул и Петър. Тук споменаваният Петър наистина е бил пращан в Рим в 869 г., а, както виждаме, с него бил и Sunducus (вж. Miklosich, Lex. сѫдъка). Петър е бил с двама (може би Sunducus и Zerbila, Дринов, История на българ. църква, стр. 21) на Цариградския събор в 870 г. — Под Борис е записан в Чивидалското евангелие „Zergobula f. . .ias”— не е ли това пратеникът Зербула? — Nota bene родителите на Сондок имат християнски имена. Приписката следователно е от 869 г. — В гръцките актове на VIII събор пратениците на император Лудвиг са поставени след българските пратеници, а самият той е назован там само като imperator Italorum atque Francorum. Hergenrцther, Photius, II, стр. 170. Също и при сватбата на българския цар Петър с внучката на Romanus Lekapenus било дадено преднина на българския пратеник пред всички други. Отовият Apocrisiar Liutprand бил поставен на царската трапеза след българския Apocrisiar, та, разсърден, той напуснал трапезата, обаче успели да го сдобрят с cibi delicatissimi. Пак там, стр. 172, бел. 40. — Върху въпроса, на кой език българите по времето на Борис извършвали богослужението, срв. Куник, Ал-Бекри, стр. 85. Той е склонен да приеме Ватенбаховото мнение в Geschichte des rцmischen Papsthums, Berlin, 1876, стр. 70, че Адриан II в 870 г. позволил славянската литургия главно с оглед на българите.]

17. [Обвинението на Гримоалд.]

176

ставали да молят Борис и болярите да се върнат в лоното на Римската, църква, ала всякога напразно. Приятелски отношения се развили между Цариград и българите; на българския архиепископ на празниците във Византия отстъпвали първо място след патриарха. Третият син на Борис, Симеон, бил изпратен от баща си да се учи в Цариград.

[В 878 г. папа Йоан VIII изпраща пратеник през Цариград за България. Настоявал пред патриарх Игнатий бързо да повика назад гръцкото духовенство. Епископите в България, които отначало са били епископи „in regione Graecorum”, могат да получат този сан наново. Борис неотдавна изпратил на папата подарък чрез монаха Урс. Евнухът славянин Сергий, неканонически получил презвитерския сан, бил канонизиран от някой си епископ Георги за епископ на Белград (genere Sclavus; a Georgio, qui falso sibi Episcopi nomen usurpat ad episcopatum Belogradensem provectus est); този Георги, вероятно грък, е бил архиепископ; Йоан VII отлъчил Сергий. Той пише писмо за това на Борис. С остри думи го предпазва от гърците. Друго писмо пише comiti Petro, заслужил на страната и за Рим. Трето писмо пише на друг някой надпис „Michaeli glorioso regi Bulgarorum”, което „ist sicher falsch”. Искане за българите след повторното възкачване на престола на патриарх Фотий. На Цариградския синод в 879 г. са били и епископите Agatho von Morakon, Gabriel von Achrida. В 880 г. папата благодари за (обещаното) възстановяване на българската епархия. В 879 г., 8 юни, папа Йоан VIII пише на Борис. През лятото един български пратеник Functicus (Sund — ?) заминава за Рим с подаръци. Папата изпраща пратеник до Борис „auf einem anderen Wege, durch die slavischen Kьstenlдnder”. Пише и на „bulgarische Optimaten Petrus, Cerbula und Sundika”. Изпраща пратеника си през страната на Sedesclavus „gloriosus comes Sclavorum”, комуто с писмо го препоръчва.]

Епохата, когато славянската литургия и славянските църковни книги били пренесени в България, точно не се знае; извън всяко съмнение е само, че в последните години на Борисовото царуване те били вече там присадени. В преговорите с папата ставало дума само за римските и гръцките свещеници; за славянската литургия никак не се говорело.

Ние прекъснахме разказа си за солунските братя при тяхното пристигане в Моравия. Макар че биографията им не влиза в кръга на нашата специална историческа задача, при все това ние не можем да ги минем с мълчание, имайки пред очи важното влияние, което тяхната дейност оказала върху съдбините на Балканския полуостров. В Моравия те наскоро влезли в спор с франкските свещеници „триезичници”, които смятали само три езика — еврейски, гръцки и латински — достойни за хвала на бога. Те тръгнали за Рим. На път затам те били приятелски посрещнати от Коцел, славянски княз при Балатонското езеро, и доста дълго прекарали тук. В Рим те намерили (868 г.) най-радушен прием и изпълнение на всички свои желания; славянските книги били одобрени и братята в самия Рим служили няколко пъти литургия на славянски. Константин наскоро заболял поради многогодишни трудове и като приел името Кирил, подстригал се за монах; умрял в Рим на 14 февруари 869 г. на 43 го-

177

дини. Подир това папата възстановил изчезналото през време на преселението на народите сирмие-панонско епископство, като го подчинил по молбата на Коцел на Методий (970 г. (?? 870 г.)). Постъпката на Борис била твърде строго предупреждение за Римската църква; тя им доказала, че и панонските славяни лесно могли да преминат от Рим към Цариград. Резиденцията на Методий била при двора на Коцел в Блатна (Мозабург), на Балатонското езеро. Оттук той действувал между хърватите, у които славянското богослужение до такава степен се вкоренило, че то и до ден днешен господствува в Крайморския край. След две години поради мнимо нарушение правата на залцбургския епископ в Панония Методий бил осъден от немския събор и бил държан в заточение почти три години. В 871 г. енергичният Светополк завладял моравския престол. При царуването на слабите Каролинги той основал могъща държава, която обемала в себе си заедно с част от полабските славяни почти всички негови западни съотечественици. Повикан от Светополк във Велеград, Методий покръстил там чешкия воевода Боривой; князът на поляците край Висла също така бил обърнат от него в християнство. Обаче Светополк не успял да задържи дълго славянската литургия в държавата си; ето защо лесно могло да се случи Методий отново да се оправдава в Рим. През това време папата назначил за епископ на Нитра немеца Вихинг, с когото Методий бил принуден да се бори чак до смъртта си. [18]

В 882 г., повикани на помощ от васалите на корутанския херцог Арнулф, българите нападнали Светополк, който се намирал във вражда с херцога. Обаче в тая война Светополк завладял цяла Панония и по такъв начин станал непосредствен съсед на Борис край Дунав. По покана на самия император Методий, чието положение тогава вече се подобрило, предприел пътуване до Цариград. След завръщането си той се поминал на 6 април 885 г. и бил погребан във Велеград.

Подир смъртта му настанало тежко време за неговите ученици, които били до 200 души. Техен глава бил Горазд, избран от Методий за приемник на Моравското архиепископство. По подстрекателство на Вихинг наченали преследвания на славянските свещеници, така че те трябвало да дирят спасение в бягство. Горазд, Климент, Лаврентий, Наум, Сава, Ангелар и мнозина други избягали тогава в България. В Белград, на българската граница, те били приятелски приети от тамошния началник Боритакан. Княз Борис и придворните негови боляри им оказвали големи почести. Те се заловили да продължат в България делото, което не сполучило в Моравия. Особено се отличил Климент, който избрал Маке-

18. [Вж. Hergenrцther, Photius, II, стр. 616 сл. На стр. 632 той мисли,че Agathon Μωράβων се явил на синода през 879 г. от Велика Морава, като е заемал място между архиепископите, непосредствено след тези от Атина и Наупактус, когато Гаврил от Ахрида е заемал едно много по-далечно място. Един Аганот е дошъл през ноември 873 г. като пратеник на Василий в Регенсбург. Срв. изказания вече възглед на Le Quien. Hergenrцther, II, стр. 616, бел. 89 : „Das excerpt. e libello de conversione Carant. bei Wattenbach, Beitr. Beil., III, стр. 50 spricht dafьr, dass Methodius durch Istrien und Dalmatien reiste”. Μεγάλη Μοραβία. Const. Porphyr., Deadmin. imperio, cap. 40, стр. 173. Ἐπίσκοπος Μοράυου τῆς Παννονίας. Vita Clem. Bulg., стр. 2 et 4.]

178

дония за ново поприще на своята дейност и умрял (916 г.) в сан епископ на Велица (от басейна на р. Струмица). Младата „славянска” литература, която в Моравия скоро се прекратила, силно процъфтяла в земите на македонските и българските славяни. [19]

След дълго князуване Борис преди 888 г. се отказал от престола и постъпил в манастир. На стареца се харесвал благочестивият и съзерцателен живот. Него наследил в България най-старият му син Владимир, безнравствен човек, който с дивите си страсти излагал на голяма опасност току-що почнатото дело. За външните негови дела нам е известно само, че при началото на голямата война против Светополк Арнулф изпратил пратеници при него за подновяване на тулнския договор и за прекратяване, износа на сол от България за Моравия. [20] Четири години по-късно поведението на сина му накарало Борис да напусне манастира, да свали Владимир и да издигне на престола по-младия си син Симеон. [21]

Михаил-Борис се поминал на 2 май 907 г. Неговият образ на златен фон се намира в един ръкопис от XIII в. в Московската синодална библиотека. [22] От Борис начева редът на българските светци.

19. [В един гръцки каталог на българските архиепископи (Le Quien, Oriens chr., II, стр. 289 сл.) трето място заема:

Борисов син у Const. Porphyr., Rački, Doc, стр. 359, по въпроса за този Владимир. Βαλδιμέρ = Маламир = Ьаусютег? Грешка? —Празникът на св. Климент в Охридската епархия постоянно се празнува по традиция на 27 юли. У Теофилакт, починал в 6424 г. във времето на Симеон, 27 юли. Цариградски „Новини”, 1894, бр. 94. — За титлата на св. Климент „Епископ на Велица” — nota bene Дринов за тази титла.]

20. Договорът на Арнулф : Ann. Fuldenses ad a. 892. Срв. съмнението на Шафарик досежно разказа на Регинон за Владимир, II, стр. 199, бел. 118. Към това ще прибавя, че в бележката в Чивидалското евангелие по бележит начин между четиримата синове на Борис не се споменава Владимир, а само Расате (Хрсата?), Гаврил, Симеон и Яков. Хронологията е също тъй невярна. Николай Мистик, както се вижда (в 25 писмо), приема Симеон за непосредствен приемник на Борис. [Vita Clem. Nota bene поменика. А за Симеон, че у Николай Мистик е δεύτερος от покръстването.]

Нагоре

Тагове: Акад,