Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.03.2010 11:05 - История на българите - от акад. К. Иречек - публ. 1876 г. Част 6
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 1204 Коментари: 3 Гласове:
0



ГЛАВА VI. Крум и Омуртаг

История на българите от преселването в Мизия до покръстването им (679—864 г.). — Дулоиди. — Войни на Константин V Копроним. — Ханове Крум и Омуртаг. — Борба с гърците и франките. — Омуртагов надпис. — Разширение на българското могъщество от Цариград до Тиса.

 

Закрепването на Испериховата орда в областта между Дунав и Балкана (Хем) причинило рязка промяна в отношенията на целия полуостров. Към враговете на Римската империя се прибавил един противник, още по-опасен, защото се намирал твърде близко. Мизия била изгубена безвъзвратно. За да спаси Тракия, императорът чрез договор с българите се задължил да плаща данък и се отрекъл от претенциите върху Мизия. Затова Тракия поради опасността, що я застрашавала, била издигната в провинция (thema) и получила особено военно управление. [1]

 

Досега историята на българския народ от преселването в Мизия до покръстването представлява дълга редица кървави походи,още непроучени всестранно. От туземните известия няма нищо друго освен често споменавания списък на князете и надписите; всичко, каквото знаем за това време, е основано върху свидетелството на византийци и франки.

 

През VIII в. полуостровът се състоял от три части. Тук били : Романия (така се наричала римската държава у славяните и латинците), обемаща Тракия и крайбрежията македонски, тесалийски, ахайски, епирски и далматински; България — между Хем и Долния Дунав, и Славиния — от Хем до Пелопонес и до Адриатическо море, състояща се от множество дребни княжества на тимочани, моравяни, бърсяци, смолени, драговичи, сагудати, велигостичи и др. Историята ка тая епоха се състои в това, че когато Рсмания отслабвала от постоянни войни, България се разширявала постепенно чрез присъединяване на славянски княжества, докато най-подир при Симеон (888—927 г.) всички големи княжества на Славиния [2] вече се намирали в пределите на българската държава.

 

 

1. Const. Porphyrogenitus, De Thematbus, I, cap. 1. Tafel, Const. Porphyr. de prov., стр. XXIII b. [Тракия като thema, срв. Diehl, стр. 31. Const. Forphyr., De Them., ed. Bonn, стр. 45—46.]

 

2. [Славиния. Най-често се употребява в множествено число Σκλαβινίαι.]

 

 image

156

 

Исперих (у гърците Аспарух), основателят на българската държава, князувал — според сведенията от списъка на князете — всичко 61 години (приблизително от 640—700). Император Юстиниан II Ринотмет, последен от династията на Ираклий, отказал да плаща данък; [3] тогава раздразненият Исперих излязъл на поход против гърците, ала претърпял поражение. Затова пък българите нападнали на императора, когато се връщал от експедицията си в македонска Славиния по такъв начин, че той само с мъка се спасил (687 г.).

 

Приемникът на Исперих, Тервел (Τέρβελης, 700—720 г.), станал главна опора на Юстиниан II. Когато последният бил свален и отведен на заточение в Крим, той се спасил оттам на лодка и пристигнал при устията на Дунав, гдето бил радушно приет от българския владетел. С помощта на Тервел Юстиниан отново се закрепил в Цариград, наградил съюзника си с великолепни дарове и му дал за отличие титлата цезар (705 г.). Скоро след това неблагодарният Юстиниан II нарушил съюза и мира и обявил война на българите, ала бил разбит от тях при Анхиало на морския бряг (707 г.). [4]

 

При следните трима императори, които в продължение на шест години стъпвали по ред на престола, за да бъдат отново скоро сваляни, византийците ту воювали, ту живеели в мир с Тервел, докато около 714 г. не се сключил нов договор, който осигурявал взаимните търговски сношения. А когато в 717 г. арабите обсадили Цриград, българите, като нападнали на обсадителите, помогнали на гърците и с това спасили обложения град. [5] В 719 г. Тервел пак искал да натрапи на византийците изгонения император, ала плановете му били разрушени от енергичния Лъв Исаврийски, родоначалник на нова династия [?].

 

Подир двамата князе, [6] за които не знаем нищо важно, се явява Кормисош (Κορμέσιος, 753—760 г.), [7] който грабнал престола след падането

 

 

3. [Българите на Дунава. У Лъв Дякон, VI, 9, се съобщава преданието, че Юстиниан II собствено е повикал българите в Крайдунавско.]

 

4. [У Nic. Constantinopolitanus Τέρβελις. Niceph., стр. 47, 48, 49. Тервел победил Юстиниан πρὸς τῇ Ἀγγιάλῳ πόλει; императорът бил обсаждай три дни и през нощта избягал с кораба. Niceph., стр. 53. Тервел изпратил помощ наЮстиниан 3000 души. Българите се върнали, Юстиниан бил обезглавен. Стр. 54. Българите (през времето на Филипик) стигнали чак до Златните врата (тъй и у Лъв Граматик, стр. 170). Преговорите на Артемий, свален от трена, с българите и неговото предаване nota bene.]

 

5. [Войната с арабите. Weil, Gesch. der Chalifen, I (Mannhein, 1846), стр. 569. Anm. aus Tab(ari) : „In diesem Jahre (98 = 716—717) wurde auch die Stadt Sakalibe erobert. Mohammed ibn Omar разказва, Im Jahre 98 fielen die Burdjan ьber Maslama her, welcher nur wenig Leute bei sich hatte. Suleiman sandte ihm Masada oder nach Andern Amru ibn Keis mit vielen Truppen zu Hilfe, aber die Sakalibe gebrauchten List gegen ihn. Doch trieb sie Gott in die Flucht, nachdem sie Schurahbil Ibn Abdah getцdtet.” Cf. Beda.]

 

6. Един Дулоид с неизвестно име (720—748) и Севар (748—753), според списъка на кня зете. Византийците пък в продължение на 36 години нищо не говорят за България. [?].

 

7. Според моето мнение в списъка на князете трябва да стоят 7 вместо 17 години царуване. (.3. вместо .3I.). Това място в сравнение с византийските извори е много забъркано. [Дали не са това слънчеви години? — Кормисош : Theoph. Contin., стр. 775. Договор от Теодосий III Адрамитин (няколко месеца през 716 г.) и патр. Герман

image

от двете страни били

 

 image

157

 

на стария княжески дом Дуло; той произхождал от фамилията Укил. Като последица от новата узурпация се явили страшни междуособици, които довеждали младата българска държава до края на гибелта.

 

Малко време преди това в Цариград се възцарил иконоборецът Константин V [8], наречен Копроним от монасите, преследвани от него, енергичен господар, който през целия си живот вилнеел против иконите и монасите; с българите той се борил упорито; предприемал осем похода, не се задоволявал само да отслаби съседа си, ами искал да го покори напълно. За да достигне тая цел, той преди всичко основал нови крепости в опустошена Тракия, като настанил в тях после сирийски и арменски колонисти. С това той дал на Кормисош повод за война; последният нападнал на римските владения и ги разграбил до Цариград. Константин излязъл против него с голяма войска и флот, разбил го при малката крепост Маркели, за която напомня името на балканския проход Маракбоаз, между Карнобат и Котел, и го принудил да се примири (755 г.). Три години по-късно унизените българи в съюз със славянските племена напусто се опитвали да превземат Солун; след това императорът ограбил областта на независимите македонски славяни (τὰς κατὰ Μακεδονίαν Σκλαβίνιας) и една част от тях покорил. Но когато той отивал повторно против българите, те му нанесли страшно поражение в клисурите на Берегава (759 г.).

 

За щастие последиците от тоя силен удар не се показали скоро. У българите възникнали големи безредици (760 г.), за причината и характера на които ние нямаме точни сведения. Кормисош изчезнал от сцената. Голям брой славяни (наброяват ги до 208 000 души) напуснали тогава България, отплували по Черно море за Азия, дето се и заселили със съгласието на императора при р. Артак в древна Витиния.

 

Българите изтребили всички членове на царствуващата фамилия Дуло и провъзгласили за княз гордия и смел момък на име Телец (Τελέτζης, 760—763 г.) от фамилията Угаин. Телец събрал войска от славяни и българи, проникнал във византийските провинции и в една разпалена битка бил разбит напълно от императора. Константин се завърнал с триумф в Цариград, а военнопленниците били жестоко избити от гражданите пред Златните врата. След тая битка злочестият Телец с цялата си дворянска партия загинал под оръжието на раздразнените си съотечественици. [9]

 

 

разменени fugativi —

image

Това било помнено още и в Крумово време. — Nic., стр. 74. Българите били се уплашили от постройката; никакъв трибут; потеглили към големите степи : били разбити. Императорът излязъл срещу тях по сухо и по море, изпратил кораби към Дунава и направил опустошение. Императорът воювал с тях

image

и ги победил. Мир; поръчителство. Срв. Tafel, Thessal., стр. CV.]

 

8. [Константин V : А. Lombard, Constantin V, empereur des Romaines (740—775), Paris, 1902, Вж. рецензията на Pargoive във Виз. Врем., XI, стр. 154 сл.]

 

9. Вж. извлечения от византийските писатели у Стритер, Memoriae populorum et scrpt. hist., Byz., II, СП6, 1774, стр. 552 сл. (Nicephorus, стр. 828, Theophanes, стр. 752— 818, Tafel и др.). Šafařik, Pamбtky, II, стр. 183 сл. [Телец : Nic., стр. 77. Славяните ὀκτὼ καὶ διακοςίας χιλιάδας. У хуните и българите между това — οὓτοι τὰ πρὸς αὐ-

 

 image

158

 

Новоизбраният княз Сабин, [10] зет на Кормисош, веднага влязъл в преговори, но затова бил свален от народното събрание и избягал в Цариград. При все това неговият приемник Баян [11] тръгнал с болярите си затам да сключи мир, който и наистина се сключил (764 г.). Съперникът на Баян, Умар [12], от рода Укил, привърженик на избягалия във Византия Сабин, след 40 дни бил изгонен от България, с което явно се нарушавал договорът. Император Константин внезапно се явил в долината на Тунджа с намерение да покори несъгласните българи, като ги нападнал неочаквано, но поради страх наскоро се върнал. Приемникът на Баян, Токту, [13], паднал с много боляри в една битка против императора, която станала някъде към устията на Дунав. Последицата от това поражение била тая, че голяма част от България била разграбена и селищата били предадени на огън от византийските войски (765 г.). На следната година бляскавата шеста експедиция на гърците против българите била разнебитена от буря близо до Месемврия, при което почти целият флот пропаднал. На това отгоре тогава започнали силните грабежи на македонските и тесалийските славяни по Егейско море, така че императорът трябвало да откупува от плен у славянските князе срещу 2500 копринени дрехи отвлечени жители от островите Имброс, Самотраки и Тенедос (768 г.).

 

Работите приели друг обрат, когато в България умният и храбър Цериг, наречен още и Телериг, взел в ръцете си браздите на управлението. В 774 г. Константин V за седми път излязъл с войска и флот против бъл-

 

 

λήλους, συνϑμενοι τοὺς μὲν ἐκ Ξηρᾶς τὴν κυρείαν τὴν ἐπ’αὐτοὺς κεκτημένους κτείνουσιν, и си провъгласили заᾑγεμόνα Τελέσιον, който, като събрал хората си κατέτρεχε καρτερῶς околните ромейски χωρία καὶ ϕρουρία. Константин изпратил кораби (с конница) към Дунава, с друга войска потеглил πρὸς Ἀγγίαλον, там бил Телец със Σκλαβηνῶν πλήϑη. Телец бил разбит. Всички пленници били раздадени на народа, а ἔξω τείχους τοῦ πρὸς τῷ Χερσαίῳ били избити. Spolia. Телесиос бил убит в станалото въстание (Nic., стр. 78).]

 

10. [Сабин : — не е ли Савин (sдvmek)? Nic., стр. 73, 79. Σαβίνος, един от бълг. ἄρχοντες, след смъртта на Телезий, бил направен κύριος. Мир. Българските раздори. Избягването на Сабин. Война (respice!)— гърците τὰς δυσχωρίας ῖ τοῦ περὶ αὐτοὺς ὄρους ἀνέϕραττον. Водачът им (не е наименуван) дошъл при императора. В присъствието на Сабин бил сключен мир. Императорът проявил μῖσος към Сабин. Всичко това е станало през първия индикт (стр. 79). През третия индикт пак навлязъл в България, защото те Οὔμαρον ὑπὸ Σαβίνου κατασταϑέντα τὸν ἀρχηγὸν αὐτῶν В. τῆς ἀρχῆς свалили и взели Τόκτον τοῦ Βαϊανοῦ ἀϕελϕ. Българите избягали пред императора в Дунавските ливади (ὕλαι τοῦ ποταμοῦ τού Ἴστρου). Токтос паднал убит заедно с Баян. Друг един ἄρχων Καμπαγάνος във Варна бил убит от собствените си слуги (стр. 79). Походът (стр. 82). παραγίνεται ἐγγύτατα τῆς Βουλγάρων τῆς καὶ σκηνοῦται παρὰ τὴν λεγομένην ἐμβολὴν Βεριγάυων. 2600 кораба изпратил към Месемврия и Анхиало. Преговори. Буря. Връщане назад. Никифор свършва (стр. 86) с изпращането на пратеници при Σκλαβηνῶν ἄρχοντες за пленниците от Имброс и пр.]

 

11. [Баян — дали не е титла?]

 

12. С Умар свършва списъкът на старобългарските князе.

 

13. [Токту. Името Токту (Tуktos) Куник (Тохтамыш у Фиркович, стр. 40) сравнява с татарското име Тохтамыш; този хан по монети се среща като Тохта, Мир Тохта, Тохтогу, Тохту-Бег, у русите Тогта, Тохта, Токтомер. И други татарски владетели носят имената Токта, Токтаи. За етимологията на Тохтамиш, Йотемиш вж. Vambйry, Das Tьrkenvolk.]

 

 image

159

 

гарите; обаче като пристигнал при Варна, той се убедил, че не е възможно да ги покори, и сключил с Цериг писмен мирен договор.

 

Няколко месеца по-късно Цериг събрал войска от 12 000 души, на която било поръчано да предприеме под началството на неколцина боляри грабителски поход към независима Берзития (страна на бърсяците в Западна Македония, между Вардар и Охрид). Непостоянният в своята политика император, като узнал от шпиони каква е целта на въоръжаването, набързо събрал войска под предлог, че отива в поход против арабите, и с едно внезапно нападение въпреки договора разпръснал експедиционния български корпус. Знаейки, че е постъпил вероломно, той на следната година (775 г.)отново излязъл против българите, но тоя поход свършил плачевно. Тогава хитрият Цериг уведомил императора, че има намерение да напусне тайно държавата и да избяга при него, за което го и молил да му обади на кое именно лице той би могъл да довери тоя план. Императорът, без да подозира, че това е хитрост, му съобщил имената на тайните гръцки приятели между българите. Цериг заповядал незабавно да ги уловят и умъртвят. Константин дотолкова бил огорчен от тоя случай, че скубел косата си и в същата година свършил безпокойния си живот.

 

В 777 г., незнайно по каква причина, Цериг наистина избягал при император Лъв IV, покръстил се в Цариград, оженил се за една византийска принцеса и бил назначен за патриций. Неговият приемник Кардам подкачил наново борбата с византийците. Четири пъти той разбивал в Горна Тракия войските на малоопитния Константин, вместо когото управлявала майка му, прекрасната атинянка Ирина, и принудил гърците да плащат ежегоден данък (791—796 г.). [14]

 

Около 802—807 г. на престола стъпил най-силният от всички български князе, страшният Крум, неуморим и непоколебим воин. Когато той се възцарил, държавата му заключавала в себе си придунавска България и Влашко и по такъв начин се простирала от Хем до Трансилванските Карпати. Крум завоювал по-голямата част от Източно Маджарско и византийските провинции до Цариград. В Маджарско отслабеното аварско царство след страшна борба било покорено от Карл Велики (796 г.). Цялата страна до Дунав била подвластна на франките, които оставили освободените славяни под управлението на техните туземни князе. Сирмий бил наречен според тях Франкохорион — име, което се е запазило и досега в названието на гребена Фрушка гора. Българите били източни съседи на франките; а на север земята на последните граничела с Великоморавското царство. Оскъдните останки от аварите подирили прибежище при тържествуващите франки, спасявайки се от раздразнените против тях славяни; някои отреди постъпили на българска служба. [15]

 

 

14. [Войните на Константин Лъв с българите : срв. Шишманов, Българите в „Orlando furioso” (сп. Български преглед) 1900 апр. (Orlando fur., XLIV, стр. 28 сл.). Император Константин, синът му Лъв, войните с българите при Белград, смъртта на българския цар Ватран (Vardanes на световните хроники, познати и в Италия).]

 

15. [Авари : Bцhmer-Mьhlbacher, I, стр. 132. „Die Angabe der Ann. Einh. : Hunis trans Tizam fluvium fugatis also unrichtig, wenn damit Kдmpfe angedeutet werden sollen; vielleicht sollte sie nur besagen, dass ein Theil der Avaren sich jenseits der Theiss ansiedeln

 

 image

160

 

В царуването на император Никифор българите се явяват (809 г.) в областта на Стримон и след страшна сеч превземат София, която дотогава оставала под гръцка власт. Походът, предприет от Никифор, за да им отмъсти, свършил безславно : огромни данъци тогава били насила събрани и войски повикани от всички страни за нова експедиция. След двегодишно въоръжаване Никифор отново проникнал в България с голяма войска, в течение на три дни разграбил без пощада и изгорил резиденцията на Крум, като отхвърлил високомерно всичките му мирни предложения. [16]

 

Нему обаче ие било съдено да се върне. Крум заповядал да се заградят със засеки всички проходи на Хем. Скоро след това Никифор, като се видял измамен и заобиколен, възкликнал : „За нас няма надежда да избегнем инак опасността, освен ако се превърнем в птици.” Кръвопролитието започнало от зори на 26 юли 811 г. Цялата византийска войска била изтребена; императорът и много знатни гърци паднали. Пленници не вземали. Победилият български княз заповядал да набучат главата на нещастния Никифор на копие и да я изложат на показ за няколко дни; после заповядал да осковат черепа в сребро като чаша и пил от него във време на пиршества за здраве на гостите (σδράβιτζα) [17]. След битката Крум проникнал в Тракия и Македония, разграбил цялата страна, а жи-

 

 

musste. Da hringe war jenseits der Donau.”— Suidas, ed. Bernhardy под думата Βούλγαροι „Βούλγαροι, ὅτι οἱ Β. ἠρέσϑησαν εἰς τὴν στολὴν τῶν Ἀβάρων καὶ μετημϕιάσαντο αὐτὴν καὶ ἕως νῦυ περιβίβληται. Юстиниан II и Константин, син на Хераклий, били техни ὑπόϕοροι . — Българите покориш! аварите. Κρέμ запитал пленниците защо е паднал техният архонт и народ. Те му отговорили : преследваха се помежду си, убиваха най-смелите. Разбойници бяха съдиите. Пиянство. Δωροδοκεία, πραγματεία, всички били ἔμποροι. Тогава Крем свикал всички и издал закон. За това срв. Родопски, ПСп, 17, 1885, стр. 273. Г. И. Кацаров, Die Gesetzgebung des bulg. Fьrsten Krum, Byz. Zeitschrift, 16, 1907, стр. 254—257.]

 

16. Сръбският патриарх Арсений Черноевич разказва в дневника на своето пътуване за Ерусалим през 1684 г. (Гласник, 33, стр. 189), че в старинната църква в Баба Ески (в Тракия) е погребан блаженият воин Николай, който в похода на цар Никифор имал някакво чудесно видение. Турците покрили главата на трупа с чалма; на гробницата висели твърде голям лък и знаме.

 

17. Слав. здравица и до ден днешен съществува в българския и сръбския език. Тоя разказ преминал от византийските летописи в славянските хронографии; той се намира например в двата ръкописа (старосръбски от XVII в.) на Пражкия музей, гдето думата „здравица” се обяснява в една бележка на бялото поле — „Прилѣвькъ”. За чаши от човешки черепи срв. статията на Л. Ф. Воеводский, в т. XXV на Запис. Новорос. Унив. [Acta S. Joannicii monachi in Bithynia, edidit I. Van den S. J. Gheyn, Hagiographus Bollandianus, Acta SS. Nov., II, 1894, стр. 311—435. Роден в Marykatos, Dorf. Bithynicus. В 754 r. воювал във византийската войска многократно срещу българите, калугер и пр. Byz. Zeitschr., IV, стр. 197. Самият Joannicius бил ἑκ γένος τῶν Βοιλαδῶν. Стр. 337— отражението на император Константин, син на Лъв Хазарски ἐν τῇ Μαρκέλλα. Стр. 346 — история на Михаил I, Ставракий, Лъв Арменец, българите Οὖννοι. Стр. 359 — в 5-та година на Михаил и Теофил, в 14-та година след смъртта на Никифор, потеглил Йоаникий срещу българите и освободил пленниците, сиреч в 825 г.— Император Никифор : За смъртта на Никифор вж. Hase за Лъв Дякон, VI, стр. 9, бел. 35. Migne, Patrologia, стр. 812. Там бил пленен св. Петър Патрициус с 50 войводи, vita в Acta SS, 25 юни (юли, I, стр. 290). Там загинал св. Николай воин, срв. Виз. Врем., XI, стр. 147—148.]

 

 image

161

 

телите заедно с техните епископи откарал в плен; между това разбунтувалите се войски пречили на император Михаил Рангабе да му даде отпор. В 812 г. Крум превзел обсадените от него крайморски градове Месемврия и Девелт с помощта на един покръстен арабски строител на обсадни машини, който избягал от гръцка служба; там българите заловили голям запас гръцки огън. Когато всички мирни предложения били отхвърлени, императорът се сразил с Крум на 22 юли 813 г. при Версиниция близо до Одрин, ала бил разбит напълно. [18] Лъв Арменец грабнал короната от победения император. Опиянен от победата, Крум се разположил на лагер „като нов Сенахериб” пред Цариград, от Влахерна при Златния рог до Златните врата на морския бряг. Тайнствени церемонии предшествували обсадата. „Крум, както разказва Симеон Логотет, принасяше жертви по своя обичай, убивайки пред Златните врата хора и рогат добитък; като намокри предварително краката си на морския бряг и като се уми, той поръси народа си, приемайки поздрави и вървеше посред жените си, а те го възхваляваха и му се покланяха. Додето ставаше това, жителите гледаха от стените и никой не се решаваше да му попречи, а още повече да хвърли копие по него.” [19] Като се убедил наскоро, че обсадата е опасна, Крум предложил мир с условие да му плащат ежегоден данък, да му доставят много празнични дрехи и известен брой красиви девойки.

 

При личното си свиждане с императора той насмалко щял да бъде изменнически убит. В желанието си да отмъсти той опустошил по най-

 

 

18. [Крум Theoph. Cont., стр. 764. Крум най-напред набил царската главаἐπὶ ξύλου εἰς ἐπίδειξιν τῶν ἐρχομένων εἰς αὐτον ἐϑνῶν καὶ αἰσχύνην, след това я дал да я обковат в сребро за чаша, πίνειν εἰς αὐτο τοὺς τῶν Σκλαβίνων ἄρχοντας ἐποίσεν ἐγκαναχόμανος. Ставракиос с мъка избягал в Адрианопол (стр. 765). Император Михаил раздал на вдовиците от българската война 5 талера злато (стр. 769). Крум превзел Дебелт, а жителите и епископа преселил другаде (стр. 772). Δαργαμρός. В 6305 = 805 г. бил Крумов пратеник (стр. 775). Искали подновяването на договора на Кормесош; искането било отхвърлено. В ноември била обсадена Месемврия. Обсада с машини, един покръстен арабин избягал, защото не му било платено; към края на октомври Месемврия била превзета; в Дебелт и тук било намерено 36 σιϕῶνας χαλκοὺς, καὶ τοῦ ὑγροῦ πυρός οὐκ ὀλίγον, па и злато и сребро. Императорът на 5 февруари (стр. 779) излязъл срещу Крум от Адрианопол. Крум се оттеглил, виждайки, че византийците са приготвени. Юни : нахлуването на Крум чак до Βερσινικία 30 συμ. от βασιλικὸν ϕοςάττον. Превземането на Адрианопол.]

 

19. Symeon magister et logotheta, ed. Bonn (Theoph. Cont.), стр. 612. [Крумовите опустошения около Цариград. Simeon Magister in Leone Armenio a. 9 (Theophanes continuatus, ed. Bonn., стр. 614):

image

Anna quoque Comnena habet I, 9 (ed. Bonn., I, стр. 374). Nostram tamen emendationem egrcgie firmat auctor incertus in eodem imperatore (ad calcem Leonis Gramm., ed. Bonn., стр. 345), Sym. Magistrum ad verbum fere exscribens. . .

image

Pro quibus recte habet Sym. Magister, loc. cit. ἐπὶ τὸν Ἕβρον (alias Εὗρον). Hinc apud Annam quoque correxerim Ἄπρον (Ἄπρων). Ceterum Symeonis Magistri memorabilis revera locus esse videtur ob urbium iustam consecutionem et ordinem. Tafel, Symbol. crit. ad geogr. Byz., I, стр. 76.]

 

 image

162

 

ужасен начин всички околности на Цариград до Хелеспонт, между другото в Атира (днес Буюк Чекмедже) пред Цариград бил унищожен римският каменен мост, а братът на Крум превзел изнурения от глад Одрин. Несметно число пленници заедно с добитъка и покъщнината си били откарани в заддунавскаБьлгария εἰς Βουλγαρίαν ἐκεῖϑεν τοῦ Ἴστρον ποταμοῦ); между тях било момчето Василий, син на един славянски селянин, което по-късно станало император. Между това опасността за Цариград минала.

 

В 814 г. император Лъв се приближил до Месемврия и в една нощна битка една не хванали Крум в плен. На бойното поле българите още дълго време посочвали „хълма на Лъв”. [20] Крум отново ограбил гърците при р. Ергиня (Еркене) и откарал оттам 30 000 пленници. Но срещу Цариград се приготвял нов поход, за който Крум заповядал да се построят нови машини и събрал войска от българи, авари и от „всички славяни”; ала на 13 април 815 г. внезапно умрял подобно на Атила от прилив на кръвта.

 

Според едно показание наследник на Крум бил Цок (Τζόκος); според друго него наследил Дукум, а последния — Диценг. [21] Преди 820 г. се явява Омуртаг или Мортагон (у Теофилакт Омбритаг, а в надписи и у франките — Омуртаг).

 

От всички планове на Крум досежно Цариград той се отказал и сключил с император Лъв примирие за 30 години, за да има възможност да обърне всичкото си внимание на запад. В 823 г. той помогнал на император Михаил II против въстаналия пълководец Тома, [22] комуто нанесъл поражение под Цариград. Тома избягал в Одрин, там бил издаден и набит на кол.

 

Дружелюбните отношения с франките в Панония за пръв път били нарушени в 818 г. по причина, че тимочаните, които живеели в днешна Сърбия, и бодриците на Тиса преминали към франките от българите, към които те били се присъединили, както и много други славянски общини. [23]

 

 

20. [„Хълм на Лъв” : Λέοντος βουνός при Месемврия. Theoph. Cont., стр. 25. Нахлуване в България, опустошаване καὶ τὰ τέκνα τούτων ταῖς πέτραις καὶ τῇ γῇ προσκρατῶν (пак там). И съмненията на Hirsch. Тридесетгодишен мир (пак там, стр. 31).]

 

21. Славянски пролози и менологии на император Василий. Е. Голубинский, Краткий очерк истории православных церквей. Москва, 1871, стр. 212, бел. 6. Досежно хронологията на българската история от IX в. срв. Dьmmler, Die sьdцstlichen Marken, Wien, 1853, стр. 82.

 

22. [Пълководец Тома : Че Тома бил ориенталец, арменец или персиец, а не славянин (?), Tafel, Symb., II, стр. 125, бележката (σκλάβος = δοῦλος, σϑλάβος = славянин). Освен Тома имало е и други славяни : Andreas Skythes, велик пълководец във времето на Василий I срещу арабите.]

 

23. Einhard, Annales ad а. 818 : Legati Timocianorum qui nuper а Bulgarorum societate desciverant. [Отношенията на българи с франки. Bцhmer-Mьhlbacher, I, № 658 f., Heristallium, post okt. 818 Ludw. der Fromme empfдngt sьdsl. Gesandte. der (Ost) Abodriten (contermini Bulgaris Daciam Dannubio adiacentem incolunt, Ann. Einhardi vgl. Zeuss, Die Deutschen und die Nachbarstдmme 614), Bornas, des Hrzg. der Guduskaner (Borna, Ann. Einhardi 819 dux Dalmaciae, 821 dux Dalm. atque Liguriae, Dьmmfer в Wiener Sitz. Berichte, 20, 388, n. 3, Sьdцstl. Marken im Archiv f. Kunde цst. Geschichtsquellen, 10, 25), der Timocianer (am Flusse Timok), welche kьrzlich die Herrschaft der Bulgaren abgeschьttelt hatten und an die Grenzen des Frankreiches gezogen waren, und Liudewits, des Hz. in Unterpannonien (zwischen Drau und Save, Hauptstadt Sissek; Ann. Einhardi 822).

 

 image

163

 

Около същото време хърватският велик жуттан Людевит се възбунтувал поради притесненията и гнета от страна на маркграфа Кадолах, при което

 

 

№ 761 а. 824 nach Jan.Verni pal. r. Ludw. d. Fromme : Empfang einer bulg. Gesandtschaft, welche der Kцnig (Khan) Omortag velut pacis faciendae causa mit Briefen abgeordnet hatte; der Kaiser, ьber die Neuheit der Sache verwundert, schickt mit den Gesandten den Baiern Machelm an den Bulgarenkцnig, um die Veranlassung dieses im Frankenreich frьher unerhцrten Ereignisses auszukundschaften. Ann. Einh. Ьber die Bulgaren Dьmmler, Ostfrдnk. Reich., I, стр. 35.

 

№ 768 ad 824 Dez. Aquasgrani. Nachricht, dass Gesandte des Bulgarenkцnigs in Baiern seien; der Kaiser lдsst ihnen entbieten dort bis zu gelegener Zeit zu warten. Dagegen Empfang der Gesandten der Ostabodriten, gewцhnlich Praedencenti genannt, Klagen ьber Bedrдngung durch Bulgaren und Gesuch um Hilfe. Bescheid heimzukehren und wieder zu dem clen bulgarischen Gesandten bestimmten Termin zu erscheinen. Ann. Einh. E. Dьmmler, Geschichte des ostfrдnk. Reiches, 2 Aufl., I, Ludwig d. Deutsche bis zum Frieden von Koblenz (860), Leipzig, Duncker und Humblot, 1887, 464 стр.

 

Bцhmer-Mьhlbacher, Regesta imperii, I, 1889. — A. 825 mai. Reichsversammlung in Aachen, Ann. Einh. — Empfang der bulgarischen Gesandten ьber Grenze („de terminis ac finibus inter Bulgaros et Francos constituendis”), der Kaiser (Ludwig der Fromme) ьbersendet durch diesean den „Bulgarenkцnig” ein Schreiben, prout videbatur respondit. Ann. Einh. vgl. V, Hlud. c. 39, Thegan c. 32; dass das Schreiben des Kaisers den Wьns hen oder Forderungen der Bulgaren nicht genьgte, wie die V. Hlud. betont, ergibt sich saus Ann. Einh. 826. Bцhmer-Mьhlbacher, стр. 284, № 770 а (die Gesandte war Apr. zu Noviomagum fьr Mitte Mai nach Achen entbieten, wohin er nach der Rьckkehr aus der Bretagne eine Versammlung der Grossen berufen hatte, Ann. Einh.).

 

826 Iuni. Ingilenheim. Die Grafen Baldrich und Gerold, Pannonici limitis praefecti, berichten adhunc de motu Bulgarorum adversus nos nihil se sentire posse. Ibidem, стр. 294, № 803 d.

 

826 Febr. 1. Aquisgrani. № 799 а., стр. 292. „Wie es scheint, etwas frьher war wieder eine bulgarische Gesandtschaft eingetroffen, welche als Antwort auf das Schreiben des Kaisers (№ 770 a) ein Schreiben Ihres „Kцnigs” ьberbringt, das unverweilte Grenzregelung fordert : si hoc non placeret, suos qufsque terminos sine pacis foedere tueretur; der Kaiser verzцgert, da es hiess, dass der Bulgarenkцnig vertrieben oder ermordet worden sei, die Antwort und lдsst den Gesandten warten; er entsendet den Pfalzgrafen Bertrich an die Grafen Baldrich und Gerold, die custodes Avarici limitis, nach Kдrnten mit dem Auftrag zu erkunden, ob jenes Gerьcht wahr sei; als dieser meldet, er habe keine Gewissheit erlangen kцnnen, wird der Gesandte ohne Brief entlassen. Ann. Einh. vgl. V. Hlud. c. 39.

 

№ 815 b., стр. 298. Mai 827. Verwьstung des von Slaven bewohnten Pannonien durch ein Heer der Bulgaren, das zu Schiff die Drau heraufgekommen war, Vertreibung der einheimischen Herzoge (vgl. Conv. Bog., c. 10, MGSS, 11, 11 : aliqui duces habitaverunt in illis partibus qui comitibus praefatis, den Grafen der Ostmark, subditi fuerunt ad servitium imperatoris), Einsetzung bulgarischer Beamter. Ann. Einh., vgl. Simson, Ludwig d. Fr., I, стр. 277, der die Stelle der Akten der Synode von Mantua : propter quorundam episcoporum ad hostem pergentium impedimentum iam coepto ipsorum itinere, Mansi, 14, стр. 479, zu diesem Einfall in Beziehung setzt. — Kaiser in Compiиgne (Compendium), dort Sept. 827 Gesandschaft des Kaisers Michael aus Constantinopel quasi propter foedus confirmandum freundlicher Empfang.

 

№ 818 a, a. 828 Febr. Aquisgrani, Reichsversammlung. Dux Baldrich von Friaul abgesetzt, cum propter eius ignaviam Bulgarorum exercitum terminos Pannoniae superioris impune vastasset. Mark Friaul unter 4 Grafen getheilt. Ann. Ainh., vgl. V. Hlud., c. 42. — Gesandschaft nach Constantinopel, dort ehrenvoll emfangen. Ann. Einh., Muratori Ant., 5, стр. 670.

 

№ 826 е, а. 828 nach Juni. K. Ludwig wird mit einem Heer gegen die Bulgaren gesandt. Ann. Fuld., MGSS, 1, стр. 359. Nдhere Nachrichten fehlen; ob die Nachricht der verlorenen Fuldaer Briefsammlung, Forschungen, 5, стр. 375, № IV, vgl. 371, die Mцnche hatten pro rege Francorum qui in Bulgariam susceperat expeditionem, wдhrend der Fastenzeit

 

 image

164

 

той се опирал вероятно на българско съдействие. [24] В първото сражение той сполучил да разбие франките; тогава тимочаните, без да ги е грижа за българите и франките, побързали да се присъединят към него. Франките подновили борбата с Людевит, като излезли против него от западна страна, а в това време техният привърженик Борен, велик жупан на далматинските хървати, нападнал Людевит от юг; ала последният пак успешно се сразил при р. Кулпа (819 г.) и привлякъл след това на своя страна алпийските словени. Но когато една грамадна франкска войска излязла против него, изоставен от всичките си съюзници, той бил принуден да дири спасение в бягство. Смелият хърватски княз бил убит в Далмация от Лютомисъл, чичо на Борен (823 г.). Тогава франките заели Хърватско и по такъв начин отново се срещнали с българите. Наскоро започнал спор между българи и франки, задето бодриците малко по-рано се отделили от последните. Българите все повече и повече застрашително изисквали точно определяне на границите. В 827 г. една българска войска потеглила нагоре по Драва, завладяла Панония и подчинила тамошните славяни на българските началници. Но това владичество не траяло дълго. Само Срем (Сирмия) в ъгъла между устията на Сава и Драва останала под властта ва българите до 1018 г., също както и Източна Унгария до пристигането на маджарите [?].

 



Тагове:   Акад,


Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
1. lado - ІІ. По – стари автори за името “бъ...
21.03.2010 11:20
ІІ. По – стари автори за името “българин”:
1. Йордан (VІ в.) : “Отвъд агазирите, пак над Черно море се простират селищата на българите, които са станали прочути поради злините, що ни нанисаха следствие нашите грехове. От тук хуните като силни и многобройни разпространиха в две части яростта си върху народите.” ( Произходът . . . Г.Ц. стр. 46)
1.0. Йордан говори за селища (укрепления) на българите, т.е българите са локализирани във селищата.
1.1. За хуните казва “от тук” т.е. от мястото “Отвъд...над Черно море..” . Това “място” не е идентично със селищата, подразбира се самият район, в който (вътре) са селищата.. Ако беше идентично Йордан би написал – “от тези селища” или нещо в този смисъл, но той не го написва. Той свързва българите със селищата , а хуните със мястото. Хуните са етноса който живее по тези места, а българите са тези от селищата (укрепленията ) , т.е. “българите” са име с І белег, а хуните с ІІ белег.

1.2. Другата гледна точка основана на израза “ хуните . . . разпространиха в две части яростта си . . .” е, че хуните и българите са разбирани като хуни ( тъй като “двете части” са равнопоставени и обяснени като “хунска ярост”) , но българите са били и „още нещо”, поради което са наречени българи. От това следва, че “българите “ са носители на І и ІІ белег – „хуните” – на ІІ белег.

1.2.1 Друга отправна точка от която може да се разглежда тази „ярост в две части ” е понятието „двойно право” заявено от Анастасий Библиотекар. Това двойно право според него касае (а) правото на народността и (б) правото на църквата. Въпреки неговата отдалеченост (на Атанасий) от времето на Йордан смятам, че може да има аналогия, понеже и двамата са християни и е вероятно да са имали това предвид – като основно за християнството, нещо което е валидно и за нашето „модерно” време. Християнството на българите е заявено от Римската църква за V в. така, че не виждам причина, те да не са такива и през VІ в. – времето на Йордан. От тази гледна точка става по-разбираема репликата „следствие нашите грехове”, тоест, той признава за някаква справедливост. Това прието наказание, като справедливост, едва ли би било заявено от Йордан, ако българите и хуните бяха варвари, тогава всичко би се скрило зад варварството на атакуващите. Докато легитимността основана върху християнството на атакуващите, наверно го кара да размисли и да приеме наказанието като справедливо, защото е наложено от равнопоставени по вяра, а не от неверници. Освен това е вероятно израза „ в две части” да е неудачен превод . Ако наместо „части” е употребено „основания”, тогава връзката с двойното право би била очевидна. Ако е употребено „направления” то за такава връзка не би могло да се говори. Ако пък „части” е абсолютно точният превод, то неяснотата на тази дума остава за сметка на недостатъчната образованост на Йордан по отношение на латинския, което впрочен си го признава и сам, а оттам и неяснотата на самият израз.
1.2.2. Видно е също, че „ злините” на българите са следствие на „греховете” на римляните, тоест те са в някакви отношения помежду си. И тези отношения от гледна точка на Римската теза са именно неуредените плащания (определени като „грехове” от Йордан) между имперската администрация и подопечните й гранични войски. Върху основата на тези неуредици възникват и грабежите на българите и нахлуването на остроготите на територията на Италия, която е съвсем запусната и занемарена административно след преместването на столицата в Константинопол. На тази основа възникват и националните държави споследствие, въпреки, че аварите установяват за известно време племенно управление, което се оказва неефикасно спрямо правното римско управление прилагано преди това.

1.3 Агатия, живял след Йордан споменава само хунските племена кутригури, утригури, ултизури и буругунди. (Произхода..Г.Ц. стр.46)

2. Почти 300 г. след Агатия живее Теофан който говори за селищата на оногундури, българи и котраги.
( «Произхода....», Г.Ц ..стр. 44).

3. Малала обаче, казва върху това следното:
„ В неговото ( Анастасовото, б.а.) царуване започна да тиранствува тракиецът Виталиан под предлог за заточените владици и завзе Тракия, Скития и Мизия до Одеса (Варна) и Анхиало, начело на голямо множество хуни и българи « Mal.p.402»

За да говорят за хуни и българи ( а не за, хуни наречени българи или, хуни или българи) без да ги отъждествяват, древните явно са имали своите основания. Точно тези ”основания” се игнорират от съвременните историци, които се обосновават, че древните са се обърквали или заблуждавали . ( Колко прости са били тези древни, добре че се родиха умници през ХХв. да ги коригират, иначе тъй щяхме да си умрем заблудени !) По елементарна демагогия едва ли може да съществува, но именно върху тази демагогия е изградена българската история. Акцентува се върху желаното (от Големите Братя) минало, украсено с юначни препратки в Памир и Китай, а не върху реалното фактологично минало, написано “черно на бяло”!

4. Малала (VІв.) и Теофан ( 818г.) - ( автори отдалечени на повече от 200 г. един от друг във времето ) не смесват имената “ хуни” и “българи” . Никъде не казват „хуни или българи”, а казват “хуни и българи”. Съвременните умници обаче заявиха “хуните са българи” и. . . хайде в Китай и Хиндукуш. Е, после в Сочи. Струва си и още как, да твърдиш подобни дивотии.

4.1. Според Малала, Илирия е населена с хуни. Той разправя, че:
„ Когато Юстиниан станал император, той назначил Мундо за илирийски военоначалник. Този Мундо едно време подпомагаше император Анастасий и с разни разбойнически шайки изтезаваше българите. Българите обаче водени от илирийският военоначалник Сабиниан го притиснали на р. Морава и щели да го унищожат, но го спасили готите на крал Теодорих. Съединените готски и Мундови сили разбили българите. От благодарност за помоща която получил от Теодорих, Мундо му се подчинил и му служил. Теодорих умрял една година преди Юстиниан да стане император. Щом Юстиниан станал император, Мундо му предложил услугите си срещу българите. Юстиниан го назначил за илирийски военоначалник. Но илирийските хуни, които Мундо разби край Морава и даде възможност да заточат техните владици, бяха неприятелски разположени към него, когато Мундо дошъл в Илирия да приеме длъжноста, те (илирийците, б.а.) го нападнали”.
Mal .p 451
4.2 Същите тези илирийски хуни, които имат владици, Римската църква нарича „българи” и Илирия „тяхно Отечество”, в Свидетелствата на Анастасий Библиотекар за Вселенския VІІІ Събор.
4.3. Според Малала, Илирия е населена с хуни. На това място населено с хуни действат българите водени от илирийския военоначалник Сабиниан! Тук “българите” са разграничени от местното население и след като се водят от военоначалник (началник на военни), явно са организирана военна сила.
- „Сабиан, синът на Великия Сабин и военоначалник, като бил определен срещу гета Мундо, събра войска от 10 000 въоръжени, водейки със себе си принадлежности и кола натоварена с оръжие и продоволствие, пристъпи да се бие. Сражението стана до Хореа – Марга. Много отвойниците му бидоха изгубени и избити в реката. Освен това се изгуби и колата и избяга с малцина в кастела, който се казва Nato. Толкова отпадна надеждата на войниците в тая плачевна битка, колкото при смъртни едва ли някога се случва.”

Mariellini Comitis Chronicon. Migne LI, год.505 – „Произхода...” Г.Ценов.
цитирай
2. zahariada - Благодаря!
21.03.2010 12:17
Благодаря, за допълнителната информаци. Аз не съм специалист, но ми се иска да не забравяме историята си. За съжаление, явно няма голям интерес.
цитирай
3. lado - Проблемът е огромен - този коментар ...
21.03.2010 14:22
Проблемът е огромен - този коментар тук е върхът на айсберга, а скритата част ни лишава от конкретните източници за формиране на българския етнос.
Имам предвид неспециалистите - ако лично те интересува - съвременниците на формирането на етноса - латини и фанариоти са писали доста ,повечето е маниплирано, или е пропаганда, голямата част унищожена или във Ватикана и други библиотеки - и са недостъпни.
Достъпното са ЛИБИ и ГИБИ - с оригинален текст и превод,който не винаги е коректен. Но С латински речник или гръцки - човек може да хване смисъла по-добре в тънките моменти.
Забавлението е гарантирано. Удовлетворението - също.
Поздрави!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 25739807
Постинги: 14011
Коментари: 18253
Гласове: 24687
Архив
Календар
«  Септември, 2019  
ПВСЧПСН
1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
30