Блогът на zahariada :: Дали притчите все още имат някакво значение?

Имало едно семейство. Те имали четири деца. Две момичета и две момчета. Наближавала Коледа. Една вечер, бащата събрал семейството и казал на децата: -Който от вас не е послушен няма да получи подарък за Коледа. Аз знам кой е, но ще разберете на Коледа. Децата се свили уплашени изамислени. Кой ли от нас ще остане без подарък, си мислели те? Всяко от тях знаело, че не винаги е било послушно. Но, как баща им преценява непослушанието, те не знаели. Някои от тях ходели омърлушени, без настроение. Други, даже се разболяли от тревожност. Неизвестността си казала думата. Само едно от момчетата се държало както и преди. То знаело, че е най-непослушното и, че точно то ще остане без подарък Вече преглътнало лошата новина и нестрадащо от неизвестността, то се примирило.
Страданието, което с непремислените приказки,бащата причинил на крехката детска психика не можело да се оправдае с нищо.
Детето, което може би не заслужавало подарък, останало спокойно и ненаранено. За сметка на останалите три, които с нищо невиновни, страдали. Времето до настъпването на Коледа, когато те щели да разберат истината, им се сторило като цяла година.
Страхът от неизвестното, което някой друг ще направи известно, страхът от истината, която някой друг ще обяви, че тя е точно такава, каквато тоя я казва, па макар и баща, смазало децата. Както психически, така и физически.
Следата, оставена в детската психика, ще избледнее, но няма да изчезне. Споменът ще се кротне някъде в съзнанието, което не ни е подвластно и в всеки един момент може да напомни за себе си. Според обстоятелства и катализатор. А в живота такива има много. Защо пиша всичко това?

В петък по "Панорама" в БНТ премиерът Борисов обяви, че в понеделник ще арестуват един шеф на агенция. На въпроът на водещия, кой е, премиерът отговори: - Няма да кажа, нека треперят събота и неделя.
Тук е мястото да кажа, че тези висши държавни служители, въобще не ме интересуват. Кой е виновен, кой не, не е моя работа. Но ме интересуват фрагментите, дребните, на пръв поглед неща, които без свян /боже мой/, мисъл /боже мой/ и самооценка, ни поднася ръководителят на държавата. Интересува ме, защо лексиката на един премиер е толкова близка до тази на махленски тартор или главатар на улична банда. Интересува ме утре откъде ще изгрее слънцето. Интересува ме дали утре, когато умра, някои вече няма да е приватизирал последното ми убежище. Такива случаи има.
Това, което написах сигурно е дребнаво, незначително, но мен ме интересува. Заради мойте деца и внуци.
Не знам как да нарека това, което написах. Асоциация, сравнение, алюзия, метафора, но това всъщност няма значение.
Това, по-което се различаваме от животните е разумът и богатството на езика. Това беше опит за притча, но май нищо не стана.

Нагоре