Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
11.12.2009 13:22 - Има ли естетика в политическия живот на България?
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 1327 Коментари: 3 Гласове:
0



Когато е пълен, Парламентът е грозен!?

Европейският Парламент обикновено е рехав, откъм пълнота на посещаемост и изглежда доста делови и красив от гледна точка на интериорна естетика.
Пленарната зала на българския Парламент, която общо взето изглежда добре, като място в което биха могли да се случват добри неща, е много неприветлива, когато се напълни.
Когато столовете се изпълнят с телесата на депутатите, сякаш интериорните достойнства на столовете, банките и цялата обстановка се променят. Освен телеса има и физиономии, които в своята безизразност приличат на телесата им. Лица, в органите за виждане на които,се забелязва еднозначност и замразеност на каквото и да е помръдване от дисциплината и заповедите на този, който ги е поставил там. Незнаейки защо са там и какво ще правят те седят, притиснати един до друг, като в час на класния и чакат той да свърши. В погледите им се чете отегчение, незнание и нежелание да участват в това, каквото и да е. Но те са там. И гледат втренчено какво казва главния куратор на тази изложба от восъчни фигури, под егидата на собственика на този парламентарен музей, мосьо Тисо-Български.
Дори депутатите, "стари кучета" бледнеят пред "восъчното импозантно мнозинство".

Огромно учудване предизвиква в мен, опита им да правят нещо.

Гласуване: В последните 15 год. ни занимават с гласуването с чужди карти. Огромна манипулация, която и до ден днешен хората не успяха да разберат. Всички на които съм казал мнението си за този проблем не са го приели. Пиша го и тук, да видим колко негатив ще събера.
В някои държави от ЕС има, така нареченото делегирано гласуване. То е регламентирано в правилника на Парламента. У нас от 15-тина години се похарчиха няколко милиона лева за технически средства с които да се прекрати гласуването с чужди карти. Моите аргументи са следните:
1. Ако аз съм депутат Х, а до мен на банката седи депутат Y и аз му казвам как ще гласувам, имам важна работа и излизам от залата, това насилствено ли става, или със съгласието на нас двамата. Това променя ли крайното гласуване, още повече, че има решение на парламентарната група как да се гласува? Защо не се вгледаме в практиката за взимане на общо решение от парламентарната група, за начина на гласуване, което обезмисля залегналото правило в конституцията и клетвата на депутатите за гласуване по съвест. Защо не атакуваме безсъвестноста на избраните от нас народни представители, а се занимаваме, по-скоро те ни занимават,с изключителната подкрепа на журналистите, с този измислен проблем. В 90% от коментарийте за Парламента е гласуването с чужди карти. И се прокрадват 10% за това колко ефективни са законите, които те произвеждат. Резултатът е важен, а не как се е стигнало до него. В нашият случай резултатът е 90 % вратички в законите и 10 % ефективност. Те никога няма да се откажат да ни обвиват в тази мъгла наречена "гласуване с чужди карти" за да могат да правят закони угодни за тях.
С два реда може да се поправи правилника, да се въведе делегиранот гласуване и да се спре харченето на милиони за технически средства за нещо, което така или иначе няма да стане.

Забрани: Забраниха на депутати, които излизат от парламентарни групи да съставят нова такава.
Хипотеза единствена: Образуване на неформална група от депутати-номади, както ги наричат. Напуска депутат Х от група и става независим. напускат още 3, 5 10 от други групи, отиват в близкия ресторант и се наговарят как да гласуват. Те група ли ще бъдат с техния обединен вот или независими по-единично?

Премиерът Б.Борисов на въпрос на журналисти, защо няма закони, отговори "абе, няма, ама поне седят там по цял ден". Докога ли?
Най-добре би било новото мнозинство в Парламента да не прави нови закони. В общи линии нашето законодателство е синхронизирано с европейското, още при приемането ни в ЕС. Е, с нашенски вратички. Да се занимават с затварянето на тези вратички през които изтича националния доход. И някои по-важни закони, като закон за изборите и др. да ги направят с мандат. Два, три, или четири мандата да не бъдат пипани.

В момента сме свидетели на законоправене на закони, които укрепват властта, а не обществото, като цяло. Закон за подслушването, закон за МВР, закон за ДАНС, закон за нотариусите и т.н.

Това мирише, меко казано на авторитаризъм!            



Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
1. universalnite000 - Политическа структура на нациите — ...
11.12.2009 22:48
Политическа структура на нациите —
зависимост

Основната причина за стремежа на гражданите на една страна към създаване на политическа структура е подсъзнателното им желание да запазят отношенията на зависимост и протекция от детството си. Казано по-просто, те искат човек-бог, който да ги пази от всички възможни рискове; да ги гали по главите; да целува и превързва раните им; да отрупва масата им с лакомства; да ги облича; да ги приспива вечер; да им повтаря, че всичко ще бъде наред, когато се събудят сутринта.

Това искане на обществото е невероятно наивно и настоятелно и човекът-бог, т.е. политикът, посреща тази наивност с друга: обещава всичко и нищо не изпълнява. Кой е по-големият лъжец в този случай? Обществото или “политикът-бог”?

Това поведение на обществото вече е капитулация, породена от страха, мързела и целесъобразността. То е основа на държавата на благополучието като стратегическо оръжие срещу едно примитивно, отвратително общество.

Лицемерие

Повечето хора имат желание да се разправят с онези, които им пречат в живота, и дори да ги убият, но не искат да се изправят пред моралните и религиозни последствия от една такава агресия. Затова те прехвърлят мръсната работа на други (в това число и на децата си!), за да не изцапат с кръв собствените си ръце. Всички се обявяват за хуманно отношение към животните, а в същото време обядват със сочни кюфтета от някоя кланица, удобно скрита далече от погледа. Но най-голямото лицемерие е, че те плащат данъци, с които финансират една професионална асоциация на наемни убийци, наречени политици, а после се жалват от корупцията в правителството.

Отговорност

Повечето хора искат да имат пълна свобода на действие (да си правят всякакви експерименти), но в същото време се боят от провал.

Страхът от неуспеха се проявява като безотговорност, като стремеж за прехвърляне на личната вина върху други — там, където успехът е несигурен и може да има нежелателни последствия (включително юридически), които лицето не е готово да поеме върху себе си. Хората искат власт, но не искат да поемат отговорност и задължения.

Хората разрешават тази дилема като наемат политици, за да посрещат вместо тях реалностите на живота.

Накратко:

Народът избира политици, за да могат хората

1. да получат безопасност без да се грижат за нея;

2. други да мислят и действат вместо тях;

3. да крадат, да нанасят вреда и да убиват други, без да мислят за смъртта и без да поемат морална отговорност;

4. да избягват отговорността за собствените си действия;

5. да се радват на даровете на природата и постиженията на цивилизацията и науката, без да полагат сериозни усилия за да ги заслужат.

Хората дават на политиците властта да създават и управляват военна машина с цел:

1. обезпечаване оцеляването на нацията-утроба;

2. предотвратяване на всякакви посегателства и заплахи срещу нацията-утроба;

3. унищожаване на външните врагове, които заплашват нацията-утроба;

4. унищожаване на вътрешните врагове — онези граждани на собствената им страна, които заплашват сигурността на нацията-утроба;

Политиците поддържат различни полувоенни служби. На най-ниското равнище е полицията, като полицаите са редови войници; адвокати и прокурори; шпиони и диверсанти (на държавна служба) и съдии, които крещят заповеди и управляват войниците. Генерали са индустриалците. Президентът, като главнокомандващ, изпълнява заповедите на международните банкови магнати. Хората знаят, че самите те са създали целия този фарс, и че те самите го финансират със своите данъци (признак на съгласие със системата), но предпочитат да търпят, вместо да се признаят за виновни и да го прекратят.

По този начин нацията се разделя на две ясно разграничени части — послушно стадо и политическа върхушка. Политическата част от нацията е тясно свързана с послушната част, търпи я и я изсмуква малко по малко. Това ще продължи дотогава, докато политиците станат достатъчно силни, за да бъдат независими от народа, и тогава те ще разкъсат и изядат своите създатели
( Tихи оръжия за безшумни войни )
цитирай
2. анонимен - Благодаря ти!
19.12.2009 14:40
Не се учудвам, че си единственият, който направи коментар!
цитирай
3. universalnite000 - ;) И сам воинът е воин. . . . стара и...
19.12.2009 16:46
;) И сам воинът е воин .... стара истина
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 20915386
Постинги: 11544
Коментари: 17237
Гласове: 22516
Календар
«  Февруари, 2018  
ПВСЧПСН
1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728