Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
17.06.2009 20:04 - Обещанието
Автор: zahariada Категория: Политика   
Прочетен: 1982 Коментари: 2 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Това се случи в столицата на държава от Европейския съюз. Аз живея в нея отдавна,близо 60год.

Беше топъл,задушен летен ден.Реших да изляза да се поразходя.Навън подухваше лек ветрец и като че ли беше по-прохладно.Тръгнах по улицата надолу и гледах с неудоволствие разлепените плакати по стените и оградите на къщите и кооперациите.
Идваха избори. Те носеха обичайната мърсотия,която никой след това не чистеше.
Стигнах до края на улицата и завих по една по-широка нещо като булевард. Малко по-надолу се извисяваше импозантна сграда от метал и стъкло. Така и не бях разбрал какво ще бъде това, административна сграда,МОЛ или нещо друго.Когато приближих видях, че пред сградата цари оживление. Движеха се хора напред,назад,2-3чистачки доизмитаха нещо покрай тревните площи. Сигурно ще я откриват,помислих си аз.Както гледах суетнята, чух  полицейска сирена. Обърнах поглед и видях на около 150-200м.пред един жилищен блок събрани хора.Явно нещо се беше случило.Тръгнах натам спазвайки извечното човешко любопитство.Когато се приближих видях,че района около един от входовете на блока беше отцепен от полиция и спасителни служби.Наоколо се бяха събрали хора. Попитах един от тях какво става,а той само ми посочи покрива на блока.Вдигнах поглед и видях човек на покрива.Сградата беше висока и не можех да видя млад или стар е.Следмалко разбрах,че е млад човек,тъй като служител от спецотряда му говореше нещо по мегафон и го наричаше "момче".
Бавно започна да ме обхваща ужас.Младият човек стоеше на около метър от козирката на покрива и не помръдваше,не говореше нищо. Просто стоеше. Сякаш обмисляше нещо си свое.
В този момент отново чух сирена,но от тези кратките, които като че ли ти викаха"бягай","бягай".Обърнах се и видях кортежа.Бяха 3или4 черни лимузини, които се приближаваха от противоположната страна на новата сграда. Междувременно оттам се чуваше слабо музика. по всичко личеше,че хората там незнаеха какво се случва наблизо или не можеха да си позволят неслужебен интерес.
Помислих,че кортежът ще отмине,но той закова точно пред мястото където се бяха събрали хора и полиция.Полицайте и охраната слязла от колите моментално разшириха кръга и изтикаха хората на 10-15метра по-назад. Гледах с нарастващо напрежение какво ще се случи.
От една от лимузините слезе самият премиер на страната.Познах,въпреки,че не очаквах той да открива новите сгради. Но това беше той,не много висок,млад човек с очила.
Той тръгна напред към психолога /така си мислех аз/ и един униформен полицай,които стояха най-отпред.Охраната го следваше.След кратък разговор с психолога и униформения премиерът взе мегафона в ръката си и го отпусна надолу покрай тялото.Замисли се.Обърна се за миг назад,после рязко вдигна мегафона до устата си, ссякаш изведнъж беше решил какво да говори на момчето горе и каза:
- Момче, аз съм министър-председателя на България.Бъди разумен и слез! Дори не каза "моля те",помислих си аз.
Откговор не последва. След кратка пауза премиерът отново заговори.
-Млади момко,нали знаеш че ще създадем нови 300 000 работни места. За теб има бъдеще! Човекът на покрива потрепери и отново застина.
-И ще направим средната работна заплата 950лв.Аз мога да сбъдна твойте мечти.
Младежът на покрива направи крачка напрлед. Събралата се тълпа изохка.Чуха се писъци. Някой извика "отиде си момчето".Премиерът се обърна и застина.Психологът се опита да му каже нещо,но той само махна с ръка,все едно му каза "Махай се."
В този момент нещо в мен се запали.Като че ли нещо остро и много болезнено премина през гърдите ми и прониза мозъка. Без да мисля тръгнах напред.На третата крачка охраната ме спря.Извиках силно -Аз мога да помогна.Шумът стихга. Премиерът явно чул думите ми се обърна.погледите ни се срещнаха.Той ме гледаше втренчено без да мигне.Тихо произнесе:-Пуснете го! Охраната след кратко колебание леко се отдръпна без да ме изпуска от очи и ми направи път.Приближих се.Първият човек продължаваше да ме гледа, вече с определен интерес.
-- Казвай!--сякаш ми заповяда той. --Г-н премиер, знам какво да му кажете и той ще слезе.Отново поглед,който нищо друго не изразяваше освен недоверие. -Казвай-този път имаше раздразнение и досада в тона му.
- Кажете му,че след изборите няма да се вече на власт.Поех си въздух доволен,че успях да го кажа.
--Но аз ще го излъжа!-каза министър-председателят сякаш говореше с PR-ите си.
--Може би,но ще го спасите--набирах смелост аз.
Премиерът се обърна,вдигна мегафона и изрече мойте думи с тон от който не ставаше ясно какво изпитва произнасяйки ги.Май не знаеше дали вярва,че ще спаси човека или,че няма да спечели изборите.
За първи път мъжът от покрива проговори. -Обещаваш ли?- извика той. Отново настана объркване в поведението на премиера. Обърна се отново към мен, погледна ме този път с очакване.Кимнах с глава,той се обърна и каза-Обещавам! Прозвуча като облекчение.Отговор дойде и от покрива.Младият човек,след кратка пауза,сякаш думите казани от премиера пътуваха по-дълго до него отколкото,ако беше чул някакъв друг звук,бавно се обърна и тръгна към капандурата на покрива. Спецполицаите се втурнаха към входа на блока.
Отново бях в полезрението на министър-председателя. Отново ме гледаше,а аз трябваше да чета в погледа му какво ме чака. Чувах все едно звън на кантар на който бяха сложени арест и свобода. По едно време премиерът рязко се обърна и се качи в колата.Кортежът изчезна сякаш никога не е бил там.Помислих си,че и свободата си има своя шанс дори и звук.
От входа излизаха полицайте заедно с момчето. Когато стигнаха до патрулката униформен с фуражка,явно офицер им нареди да му сложат белезници. Момчето се обърна към фуражката и каза:-Но,защо? Той нали обеща? --Ти си идиот,бе-отегчено му отвърна полицая.Вкараха го в патрулката и заминаха без сирени и светлини.
линейката паркирана наблизо се чудеше заедно с персонала си на безмисленото си присъствие там.
Стоях,гледах и мислех. Хората се бяха разотишли. На никой не му се коментираше както обикновено става.
Тръгнах към входа на блока и се заизкачвах по-стълбите нагоре към покрива.Някой трябваше да поправи грешката на момчето.Някъде по средата се сетих, дали са открили новата сграда? -Глупак-самообидих се и продължих нагоре.

Този текст е за обещанието. Някой трябва да напише текст за отмъщението!. 



 



Тагове:   обещ,


Гласувай:
0
0



Спечели и ти от своя блог!
1. zaw12929 - Каква грешка- Вие отижвахте да п...
17.06.2009 21:13
Каква грешка- Вие отижвахте да прережете лентата и ви взеха ножицата. Ужас!
цитирай
2. анонимен - Защо
18.06.2009 08:10
Защо служителите на Държавна Сигурност не ги разкриват и не ги отстраняват от ръководни длъжности?

Защо ДС работи против България.Ами защото ДС работеше за комунизма, а не за България, а той е еврейска измишльотина успешно инсталирана у нас. Саддам го сразиха набързо за да правят демокрация но някой да е сразил комунизма като ще правят демокрация.Как, та той си е техен и него ще го трансформират с нежна революция. Та такива ми ти работи и зато ва България не може да се оправи , защото я оправят чужди муцуни и за да не ги усетим слагат на отговорни постове други послушни муцуни.Момчето на Седефчо, Сергейчо, Мемедчо и Монката Кобургов. Ако не гласуваме изборите не са невалидни защото няма такъв закон.Защо не го правят - защото ще имаме възможност за контрол и наистина ще настане демокрация, а за нея е по добре само да се говори според еврейските муцуни.Вие като си мислите че ще промените нещо с гласуване само жестоко се лъжете.От 44та ви мотат и засилват, а вие знаете само Ура нашата партия и до там.Софиянци трябва не само да се правят на столичани но и наистина да започнат да упражняват пряката демокрация като такива.Пръснаха ги зимата че търсели бомба.Като търсят бомба дайте им три ако трябва но само с гласуване и чаткане по клавиатурите нищо няма да постигнем.Европата не е доволна от нашите политици и ги санкционира, а ние си ги търпим защото така е по лесно.Никой няма да дойде да ни оправя Българията . Не го ли разбрахте това?
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: zahariada
Категория: Политика
Прочетен: 23003083
Постинги: 12604
Коментари: 17627
Гласове: 23587
Архив
Календар
«  Декември, 2018  
ПВСЧПСН
12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31